Архитектът на Мадона и Шумахер идва у нас, стр. 5

Силвия ГЕОРГИЕВА

Античният стадион "Сердика" в центъра на столицата остава без пари за археологически проучвания след като НЕК отказа да дава повече средства за него. Културният паметник бе открит преди 3 години на терен на компанията, където тя строи своя сграда. След като стана ясно, че обектът е уникален паметник от национално значение, строежът бе спрян, а държавното дружество пое ангажимент да финансира археологическите разкопки.

"Договорът ни изтече в началото на годината, затова спряхме помощта", мотивираха се от компанията. Оттам поискаха наскоро да засипят античния стадион, за да укрепят близката до него сграда на Гьоте институт, за която имало опасност от срутване. Министърът на културата Стефан Данаилов обаче спря заповедта, тъй като тя не е съгласувана с института за паметниците на културата.

В момента на терена на "Дондуков" 12 няма нито строителни работи, нито археологически проучвания. Освен че няма пари за проучвания, археолозите са стигнали на дълбочина, която е критична за безопасността на околните сгради. От НИПК категорично възразяват срещу засипване на целия античен стадион. "Насип може да се направи само на ивица от 3-4 метра, която не засяга археологията", заяви арх. Георги Угринов, шеф на института.

"Не може да продължаваме да харчим парите на данъкоплатците за нещо, което е с неясен изход", смятат обаче от НЕК. Културното министерство предлага шестте имота върху "Сердика" да бъдат отчуждени и да се обяви конкурс за експонирането му, обясни арх. Борислав Абаджиев, шеф на дирекция "Недвижими паметници на културата".

в. Сега – стр. 6

***в. „Сега”, стр. 6

Четирите жени, които имат семейства, деца и да­же внуци, си разделиха от бащинията по близо 25 хи­ляди евро. Но всичко се вложи обратно в други имо­ти и строителство.

Най-практичната от тях си купи веднага набелязан апартамент в Бургас. Ще го дава под наем и така ще увеличи текущите си дохо­ди. При това капиталът от земята се запазва.

С почти цялата сума вто­рата сестра помага на де­цата си да купят жилище в София, да не са под наем.

Третата созополчанка незабавно инвестира пари­те от сделката в голям ре­монт на къщата, която преди години вдигнали със съпруга й. Поправят бани­те, тоалетните и вдигат още един етаж, в който пак ще има стаи за квартиранти.

Четвъртата ще употреби част от парите, за да преу­строи в по-лъскав магазин пристройката, с която дво­рът й гледа към улицата. Остатъка ще сложи на де­позит в банка, а лихвите ще й помагат през зимата.

„Много характерна тен­денция през последните го­дини в търговията с имоти по Черноморието: След сделката и двете страни пак се впускат в строител­ство. И парите от покупкопродажби на парцели и къ­щи отново се влагат в не­движима собственост", ко­ментира брокерката Магда Кемурджиева от Созопол.

Защото открай време в древната колония край мо­рето имотът е символ на благосъстоянието

Дори в условията на пазар­на икономика местните хо­ра не помнят някой да се е самозабравил от лесните приходи от туризъм, да си е купил кола или да е литнал до Лае Вегас на почивка. Много грижливо обаче пар­киралите коли и в Стария град, а още по-динамично в новия град, се подновиха. В гаражите вече „спят" мерцедеси, аудита и опели. Го­ляма рядкост е някоя избе­ляла червена застава като на ул. „Милет" да ръждясва между къщите.

Обратното, с черна излъскана волга един от общин­ските съветници в Созопол разкарваше абитуриенти до Слънчев бряг, и цяло ля­то я предлага на руските туристи за „романтична разходка". Друга преживя­ла славата си съветска ГАЗ-ка е превърната в джип за сафари из Стран­джа, така че пресметливи­те созополчани намериха как да печелят и от движи­мите си имоти.

„Ние тук си имаме ста­билна формула, знаем си я от памтивека - отпуска се в приказка Дечо Токуров, собственик на хотела „Ло­тос" на крайбрежната ул. „Одеса" в новия град. - 30 процента от приходите през лятото задължително се инвестират в строител­ство, в ремонт и в подобря­ване на условията. Затова ви изглежда, че всяка годи­на градът расте й се разви­ва. Други 30% се отделят за месеците извън сезона."

С остатъка „морските" правят по-големи покупки -сменят си колата или ходят на почивка. Рядко си позво­ляват да отсъстват повече от седмица, и то само през зимата. Понеже „жътвата" им е през юли и август, си позволяват по Коледа да пътуват до Банско, до Со­фия, до Самоков или да го­стуват на роднини. Някои се хвалят, че ходили за сед­мица в Испания и в Чехия.

Идеята, че близостта до морето е капитал, не огря внезапно, нито чак сега местната култура. Отпреди 2500 години Созопол бил процъфтяваща метропо­лия. Император Йоан Кантакузин го нарича в мемоа­рите си „многолюден и го­лям град", също и „красив и пълен с всякакви блага".

Историческите традиции помогнаха сякаш да се из­бегне характерната греш­ка за бързо развиващите се курорти. Тук инфраструкту­рата не изостана далеч зад бетона и фасадите. Има на­дежда, че скоро и канали­зацията ще е европейска. Освен това парите в обно­вяването не се влагат само в нови стаи и санитария.

Местните жители не пре­небрегват и външния вид на домовете. Общият вид на града не им е безразличен, защото е част от комплек­са, привличащ туристите. Кореняците помнят, че през 70-те и 80-те години Националният институт по паметниците на културата посочвал по 10 къщи го­дишно, на които общината плащала да се възстанови екстериорът в типичния созополски стил. „Навремето се избиваха хората, търсе­ха какви ли не връзки в Со­фия", говорят седналите на хлад горди собственици на домовете, превърнати в ма­шина за пари. Още от зора­та на демокрацията тук не пестят средства да разкра­сяват и външно домовете си. И заради византийския мотив, че така „отмъкват" летовници от съседската конкуренция. Сутрин рано кореняците имат адета да метат тротоарите и пред миниатюрните си дворче­та. Но няма да ги видите да прехвърлят боклука към улицата. В главите им „све­ти" сигнална лампа - ком­фортът им помага, за да се разплащат гостите щедро. Днешните жители на Со­зопол не са се отпускали и са достатъчно практични, за да не се изживяват като галеници на съдбата

Това ги спаси да не загуб­ят стратегическите си по­зиции. Все още търсенето на апетитни терени край брега е по-голямо от пред­лагането. На сделки оби­кновено се решават много­бройни наследници - по пет или по десет братовчеди, вуйни и чичовци, които така или иначе не стигат до съ­гласие какво да се построи и как да се стопанисва.

Иначе изпепеляващи войни за наследство се вод­ят почти във всяка от тъй привлекателните созополски къщи. Обичайна прак­тика е да се смразят отно­шенията, защото сестрата не отстъпвала на брата или че някой продал наслед­ствения дял за повече пари - вместо да разшири ресто­ранта и да се зароби в изпе­пеляващото съперниче­ство с капанчето отсре­ща...

Текст под снимка

На метри зад плажа на Харманите и на юг от него вече е пълно с привлекателни хотели и частни вили.