3. Съставяне на алгоритъм за решаване на задачите. При задачите за изучаване на алгоритми се конструира общата функционална схема на алгоритъма както и изграждащите го подалгоритми и се очертават главните информационни обекти. Продължава по-нататъшното целенасочено съпоставяне на даденото и търсеното. Правят се опити решението на задачата да се сведе до решенията на вече познати задачи. При разработването на алгоритъма е необходимо да се преобразуват само базовите структури в алгоритмите и техните съчетания. Съставя се план на решение, определя се реда в които ще се използват елементарните структури за да се реализира алгоритъма.
В задачи с по-сложни решения се прибягва до метода на “последователната детайлизация” (проектиране отгоре-надолу), които е в основата на структурното програмиране. Задачата се разделя на подзадачи, които могат да се решават самостоятелно. На този етап се използва словесно описание и блок схема.
При разглеждането на електронни таблици и бази от данни двата етапа б) и в) нямат рязко разграничаване, поради това могат да бъдат обединени в един.
4. Практическо реализиране на алгоритъма При задачите от алгоритми това е описание на ”програма” на подходящ език.
В задачите от електронни таблици и бази от данни, този етап е свързан с прякото конструиране на таблицата, въвеждането на данните, описанието на формулите и тяхното изпълнение.
5. Проверка на резултатите Проверката се осъществява като се използват два основни подхода:
динамичен- използват се различни входни данни при изпълнението на алгоритъма.
6. Оценка на съставеното решение и затвърдяване на знанията, които са необходими за решаването на други подобни задачи. Тук се определя главното, същественото. Акцентува се върху основните информационни и водещите идеи при решаването на задачите, разглеждат се всички принципни положения, фиксират се опорните знания.
