Източник: НСИ и МВР, „Пътнотранспортни произшествия в Република България 2009”, „Пътнотранспортни произшествия в Република България 2010”
За периода 2007-2010 г. в района са настъпили общо 3 531 бр. ПТП (11,88 %), като най-голям брой ПТП са станали в областите Русе – 1 497 бр. (42,40 %) и Велико Търново – 800 бр. (22,66 %), следвани от областите Разград – 497 бр. (14,07 %), Габрово – 427 бр. (12,09 %) и Силистра – 310 бр. (8,78 %).
Повече от половината от ПТП – 2 297 бр. или 65,05 % са станали в двете области Русе и Велико Търново, при които са загинали общо 245 души (53,26 %) и са ранени общо 2 337 души (66,53 %). Тези данни налагат необходимостта от провеждане на изследване относно видовете ПТП и причините за тях, установяване и отстраняване на конфликтните точки чрез инфраструктурни решения и предприемане на превантивни мерки за осигуряване на безопасността на движението.
Железопътна мрежа и обслужване
Железопътната мрежа е втора по значение и важност за осигуряване на транспортен достъп и обслужване на населението и икономиката в Северен централен район. Отчитайки проблемите породени от глобалното затопляне и транспортът като един от най-големите замърсители на околната среда, увеличаването на дела на железопътния транспорт в общия транспортен трафик по региони е важен приоритет на европейската транспортна политика.
Общата дължина на изградените и функциониращи жп линии на територията на района към 31.12.2010 г. е 631 км, които съставляват 15,40 % от жп мрежата на страната (Таблица 36). Докато през периода 2007-2009 г. не се наблюдава промяна в дължината на железопътната мрежа в СЦР (620 км), то през 2010 г. увеличението е с 11 км.
Общата дължина на удвоените главни жп линии е 89 км – 14,11 % от всички жп линии в района. Дължината на електрифицираните главни и второстепенни жп линии е 437 км – 69,26 % и е над средното ниво на ЕС (51,9 % за ЕС-27 и 55,1 % за ЕС-15).
По достигнато ниво на удвояване на жп линиите СЦР изостава спрямо други райони и средните параметри за страната (23,65 %) като заема последно място в сравнение с останалите райони. По отношение степента на електрификация на жп линиите е над средното ниво за страната (67,96 %), като изпреварва СЗР и ЮЦР.
Таблица 36: Железопътни линии към 31.12.2010 г.
Зони/
Райони/ Области
|
Обща дължина на ЖП линиите
|
в това число
|
Гъстота на жп мрежата
|
Отн. дял на удвоените
ЖП линии
|
Отн. дял на електрифи-цираните
ЖП линии
|
Двойни ЖП линии
|
Елект-рифи-цира-ни ЖП линии
|
км
|
км
|
км
|
км/1000 кв. км
|
%
|
%
|
България
|
4098
|
969
|
2785
|
36,92
|
23,65
|
67,96
|
Северна и Югоизточна България
|
2423
|
692
|
1800
|
35,46
|
28,60
|
74,29
|
СЗР
|
644
|
191
|
432
|
33,77
|
29,66
|
67,08
|
Северен централен район
|
631
|
89
|
437
|
42,14
|
14,11
|
69,26
|
Велико Търново
|
236
|
82
|
159
|
50,63
|
34,75
|
67,37
|
Габрово
|
74
|
-
|
74
|
36,58
|
-
|
100,00
|
Разград
|
92
|
7
|
49
|
34,85
|
7,61
|
53,26
|
Русе
|
159
|
-
|
155
|
56,72
|
-
|
97,48
|
Силистра
|
70
|
-
|
-
|
24,59
|
-
|
-
|
СИР
|
478
|
237
|
375
|
32,99
|
49,58
|
78,45
|
ЮИР
|
670
|
175
|
556
|
33,84
|
26,12
|
82,99
|
Югозападна и Южна централна България
|
1675
|
277
|
985
|
39,25
|
16,54
|
58,81
|
ЮЗР
|
899
|
163
|
669
|
44,27
|
18,13
|
74,42
|
ЮЦР
|
776
|
114
|
316
|
34,70
|
14,69
|
40,72
|
Източник: НСИ
Като цяло територията на Северния централен район е най-добре обслужена с жп инфраструктура - гъстотата на изградената жп мрежа е над 40 км/1000 кв. км. По този показател районът се нарежда на второ място между районите в страната, но той е по-нисък от средната гъстота за районите в ЕС-15 – 46,7 км/1000 кв. км и ЕС-27 – 49,2 км/1000 кв. км. Същевременно гъстотата на жп мрежата на района е по-голяма в сравнение със средната гъстота в някои разположени периферно на ЕС страни като Естония, Гърция, Испания, Ирландия, Латвия, Литва, Португалия, Швеция и др.
Железопътната система на района е недостатъчно свързана с тази на съседна Румъния. Тя се осъществява единствено през моста на река Дунав в българо-румънския участък при Русе – Гюргево.
В таблицата по-долу са посочени участъците от главните жп линии, които при подходяща организация на транспортните услуги могат да допринесат за повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика. Приложена е и карта на железопътната мрежа на България (Приложение 1).
Таблица 37: Главни жп линии в Северен централен район от ниво 2
Участъци от основните
жп направления:
|
Значение на жп транспорта
|
-
Левски - Г. Оряховица - Стражица
| -
Осигурява транспортни връзки на големите градски центрове в района - Русе, Велико Търново, Габрово, Разград и Силистра и помежду им, както и със столицата и в посока Варна (международно пристанище Варна);
-
Осигурява транспортната свързаност на СЦР със СЗР, СИР и ЮИР, както и с ЮЗР и ЮЦР;
-
Създава условия за осъществяване на мултимодални превози от и за пристанище Русе и от транспортен възел Горна Оряховица;
-
Жп връзката между Русе и Варна позволява обслужване на мултимодални превози по направлението Черно море - р. Дунав - Централна, Западна Европа и Балтийския регион;
-
Благоприятства развитието на индустриални производства в производствените зони по направлението на жп линиите, поради предоставянето на по-евтин транспорт за масови товари, щадящ околната среда и осигуряващ намаляването на количеството на парникови емисии от транспорта;
-
Създава благоприятни условия за преработката и реализацията на селскостопанската продукция на района;
-
Осъществява връзка с жп мрежата на съседна Румъния по Дунав мост 1, като осигурява транспортната достъпност в рамките на трансграничния район за сътрудничество.
|
Източник: Проект на Актуализиран документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2011-2015 г., София, м. юли 2011 г., Министерство на регионалното развитие и благоустройството
През територията на района минават две от основните железопътни линии на страната, включени в Европейското споразумение за най-важните линии за международни комбинирани превози и свързаните с тях обекти (AGTC). Това са:
• Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Димитровград (общо 310 км)
• София – Мездра – Горна Оряховица – Каспичан – Варна (общо 543 км)
Европейското споразумение включва и терминалите на територията на Република България, имащи важно значение за международните комбинирани превози (от тях два на територията на СЦР: Горна Оряховица и Русе) и граничните железопътни пунктове на страната, имащи важно значение за международните комбинирани превози (Русе и др.).
Основните жп линии, обслужващи територията на СЦР, са София – Горна Оряховица – Варна, Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Димитровград и Русе – Варна. Железопътната линия Русе – Варна има важна роля не само за развитието на района, но и за функционирането на националната транспортна система, тъй като осъществява връзка между международното пристанище Русе на река Дунав и пристанищата Варна-Запад и Варна-Изток на Черно море, респективно между европейски транспортен коридор №7 и коридор №8. Оста Русе – Варна е подходяща за разполагане на товароемки производства, изискващи превоз на големи обеми масови товари.
Второстепенните линии, обслужващи района, са Царева ливада – Габрово и Самуил – Силистра. Второстепенната жп линия Царева ливада – Габрово обслужва населението и икономиката в областния център Габрово, като може да се използва за осъществяване на регулярен екологичен междуградски транспорт между два от големите градски центрове в района – Велико Търново и Габрово. Към настоящия момент по-голяма част от пътниците в това направление се превозват с автобуси. Железопътната линия Самуил – Силистра осигурява обслужването с жп транспортни услуги на град Силистра, както и на производствените зони, разположени по тази ос, като им предоставя възможности за по-евтини и по-екологични превози на пътници и товари.
Градовете Велико Търново, Габрово, Дряново и Трявна и някои по-малки населени места около тях се характеризират като места с най-интензивно развитие на туризма и рекреационните дейности. Природата и богатото културно-историческо наследство, както и традициите в областта на частното хотелиерство са главните фактори, които привличат туристите. В този контекст е важно да се стимулира и да се направи по-атрактивен железопътният транспорт в района, с цел опазване на природната среда и ограничаване на замърсяванията от автомобилния транспорт.
Линейните и точкови обекти на железопътната инфраструктура, необходими за реализиране на комбинирани превози, са равномерно разпределени на територията на района и създават равностойни условия по отношение на услуги от типа международни комбинирани превози.
Изграденият специализиран жп контейнерен терминал в гара Горна Оряховица (Честово-товарна) предоставя благоприятни възможности за обслужване на бизнеса.
Достъпност до жп транспорт
Предвид спецификата на железопътния транспорт, определящо значение за транспортната достъпност има както териториалното развитие на жп мрежата, така и броят на жп гарите и спирките, обслужващи СЦР.
Железопътната мрежа на България е свързана с тази на съседна Румъния по Дунав мост I при Русе – Гюргево в Северния централен район, който е добре обслужен с необходимите жп гари и спирки на територията му.
Предвид реформите на транспортната система след присъединяването през 2007 г. към ЕС и предизвикателствата, свързани с преструктурирането на железопътната система в съответствие с европейските стандарти, България разработи дългосрочна програма за развитието на този сектор. Според тази програма трябва да се обновят жп участъци по протежение на жп линията Мездра – Горна Оряховица, да се рехабилитира жп линията Русе-Варна (за достигане на проектните параметри от 232 км) и жп линията Русе – Горна Оряховица (за достигане на проектните параметри от 117 км).
ЖП инфраструктурата, необходима за осъществяване на комбинирани превози през територията на СЦР, не удовлетворява изискванията за извършване на съвременни товаро-превозни услуги. Необходимо е екипиране на терминалите с необходимите съоръжения съгласно изискванията за извършване на комбинирани превози, както и модернизирането на инфраструктурата по основните направления, включващо: подобряване на техническото състояние на железния път и съоръженията като част от Общоевропейската транспортна мрежа; осигуряване на необходимите габарити за извършване на комбинираните превози по разглежданите маршрути.
В настоящия момент незадоволителното състояние на жп гарите, ниските скорости на движение на влаковете и лошото състояние на подвижния състав са главна причина за отлива на пътниците от железопътния транспорт. Общото състояние на железопътната инфраструктура налага вземането на неотложни мерки за възстановяване, подобряване и увеличаване техникоексплоатационните параметри на железния път, контактната мрежа, съобщителната и осигурителна техника. Процесът на глобализация и стремежът да се повиши регионалната конкурентоспособност налагат да се предприемат и необходими стъпки за стартиране изграждането на високоскоростни жп връзки, чрез които да се установят нови условия за развитие на бизнес и икономическо сътрудничество.
Воден транспорт
Северната граница на Северния централен район се слива с река Дунав – единствената плавателна река в България. Тя е и единственият вътрешен воден път в страната. Транспортният потенциал на реката е огромен, особено след изграждането на канала Рейн – Майн – Дунав. Водният път на река Дунав е един от паневропейските транспортни коридори №7, които имат важна роля за интеграцията на района в единния пазар на ЕС. На територията на района функционират няколко пристанища с национално значение - Русе (с международно значение), Свищов, Тутракан и Силистра.
В СЦР има и пристанища с регионално значение - пристанище „Силистра – Поларис 8”, „Силистра – Лесил”, „Русе – нефтоналивен терминал Арбис”, „Порт Булмаркет – Русе”, „Дунавски драгажен флот”, „Свилоза”, ТЕЦ „Свилоза”, „Русе - безмитна зона”, „Дубъл Ве Ко” – Русе, „Ийст Пойнт” – Силистра. В тях се извършва обработка на насипни и генерални товари, обработка на нефтопродукти и бункероване на кораби, обслужване на пътници, обработка на поща, снабдяване на корабите с вода, гориво, електроенергия и комуникации.
В района на Дунавския участък на СЦР има и две пристанища със специално предназначение: пристанище „Проучване и поддържане на река Дунав” („ППРД”), което се използва за местодомуване и ремонт на кораби за осигуряване на навигационно-пътната обстановка и за поддържане на плавателния път по р. Дунав (с площ от 134 000 кв.м), и пристанище „Русенска корабостроителница”, което се използва за строителство и ремонт на кораби и плавателни съдове (с площ от 12 000 кв.м и 2 корабни места, открита складова площ – 3 000 кв.м и закрита – 2 500 кв.м).
Чрез река Дунав, страната и конкретно Северен централен район е външна граница на ЕС и връзка с централна Азия, Близкия Изток, Средния Изток, Далечния Изток и страните от Черноморския басейн. Реките Рейн, Майн и Дунав свързват Западна и Източна Европа по Канала Рейн-Майн-Дунав, като по този начин дават отлични практически възможности за директни навигационни връзки между Черно море и Северно море и удобен воден достъп до много от европейските страни и техните индустриални центрове.
Таблица 38: Характеристики на дунавските пристанища в СЦР към 02.08.2011г.
Пристанище/
Терминал
|
Обща площ на пристанището
|
Корабни места
|
Обща дължина на корабните места
|
Максимална дълбочина пред корабните места
|
Открита складова площ
|
Закрита складова площ
|
кв. м
|
брой
|
м
|
м
|
кв. м
|
кв. м
|
Пристанище „Русе – изток”
|
803 000
|
14
|
1492
|
2,6
|
180 500
|
15 800
|
Пристанище „Русе – център”
|
59 329
|
10
|
1490
|
2,6
|
0
|
2 827
|
Пристанище „Русе – запад”
|
118 369
|
11
|
1310
|
2,5
|
28 700
|
8 900
|
Пристанище „Силистра”
|
16 320
|
3
|
470
|
2,6
|
0
|
0
|
Пристанище „Тутракан”
|
4 323
|
2
|
110
|
2,0
|
3 500
|
0
|
Пристанище „Свищов”
|
317 830
|
8
|
857
|
2,5
|
45 000
|
6 100
|
Фериботен терминал Силистра
|
65183
|
1
|
30
|
1,9
|
0
|
0
|
Източник: МТИТС, ИА „Пристанищна администрация”
Най-голямото българско речно пристанище е международното пристанище Русе, което е важен търговски, промишлен и транспортен център, осигуряващ над 60 % от превозваните товари на страната по река Дунав. Пристанище Русе е разположено на важния комбиниран кръстопът на Пан-европейски транспортни коридори № 7 и № 9.
Фигура 7: Връзка на пристанище Русе с Пан-Европейските транспортни коридори
Източник: Пристанищен комплекс – Русе ЕАД /www.port-ruse-bg.com/
Пристанище Русе е развит мултимодален център, в който се осъществява връзка между три основни вида транспорт – воден, сухопътен и железопътен. На територията му са разположени пътни връзки с централната пътна мрежа на България и жп коловози, които го свързват с жп мрежата на страната.
Чрез Пристанище Русе има възможност за осъществяване на директна връзка Дунав–Черно море по направлението Русе–Варна, което е важно предимство за СЦР и СИР. Тази връзка дава предимство за извършване на комбинирани превози и намалява времето за пътуване с 2 дни, в сравнение с превоза изцяло с воден транспорт. В тази връзка развитието и модернизацията на пътната и жп инфраструктура по направлението Русе-Варна, както и развитието и модернизацията на терминалите за интермодални превози в двете пристанища следва да бъде от приоритетно значение за регионалната и транспортната политика на страната.
Пристанищен терминал Русе-изток е разположен на км 489-490 в източната промишлена зона на град Русе. Това е най-голямото пристанище в българския участък на река Дунав. Пристанището също така е единственото речно пристанище в България, където при високи нива на водите на р. Дунав могат да бъдат приемани и обработвани речно-морски кораби. Пристанище Русе-изток е разположено на площ от 803 000 кв.м и има технически капацитет за обработка на голямотонажни единици до 64 т. В него се обработват всички видове товари, включително едрогабаритни товари и техника. То разполага с 14 корабни места. В Генералния му план са предвидени територии за изграждане на зърнен и контейнерен терминал.
В района на пристанище Русе-изток има изграден и функционира Ро-Ро терминал за хоризонтална обработка на превозни средства и товари. Ро-Ро терминалът в Русе разполага с рампа за едновременно приставане на 2 плавателни съда, вътрешен паркинг (11 719 кв.м) и външен паркинг (11 484 кв.м) с капацитет по 80 камиони ТИР всеки.
Пристанище Русе - запад се намира в западната промишлена зона на града и е разположено на км 496-497 от устието на р. Дунав. На това пристанище се обработват преди всичко генерални товари. Пристанище Русе-запад има площ от 118 396 кв.м и разполага с 11 корабни места. Пристанището има връзка с железопътната и пътната мрежа на България.
Централен пътнически кей на град Русе е под управлението на „Пристанищен комплекс – Русе” ЕАД. Дружеството предоставя 1 понтон за приставане и обслужване на кораби. Пътническият кей се намира в централната градска част на Русе и е в непосредствена близост до всички администрации, обслужващи корабоплаването – ИА „Морска администрация”, ИА „ППД”, ДП „Пристанищна инфраструктура”, Митница, ГКПП.
Второто по товарооборот и по големина пристанище в СЦР е пристанище Свищов. То е пристанище за обществен транспорт с национално значение за обработка на генерални, насипни, наливни товари и поща, и обслужване на пътници. Пристанище Свищов е разположено на км 554 от устието на р. Дунав по Общоевропейски транспортен коридор VII, на 45 км от Общоевропейски транспортен коридор IX. Намира се в близост до магистрала Хемус и на 40-50 км от гр. Александрия (Румъния), който има излаз на основната пътна артерия Букурещ – Тимишоара – Арад. Общата площ на пристанището е 317 830 кв.м и разполага с 8 корабни места (7 товароразтоварни и 1 пътническо), открити и закрити складови площи. Пристанището е разделено условно на 3 района: източен, западен и централен. От пристанището има ежедневна фериботна връзка с пристанище Зимнич в Румъния.
Пристанище Тутракан е разположено на км 433 от устието на река Дунав. То има площ от 4323 кв.м. Пристанище Тутракан е пристанище за обществен транспорт с национално значение за обработка на генерални и насипни товари и обслужване на пътници. Разполага с 2 корабни места, 1 понтон за пътнически и товарни кораби, открити складови площи и връзка с националната пътна мрежа на страната.
Пристанище Силистра е обособено като пътническо пристанище и поддържа целогодишно регулярна линия Силистра – Рени – Измаил - Силистра. То е разположено на 375 км от устието на река Дунав. Пристанище Силистра има площ от 16320 кв.м, 2 понтона за приемане на пътнически кораби и има връзка с пътната мрежа на България. В района на Силистра е изграден фериботен комплекс (има площ от 65183 кв.м и 1 корабно място) за обслужване на фериботната линия Силистра – Кълъраш. Фериботният терминал е с национално значение.
Сподели с приятели: |