Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба №3 от 21 юли 2004 г

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

Г л а в а п ъ р в а

(2) Проектирането на конструкции от различни материали и на конструкции, предназначени за строежи, като атомни и други централи, хидротехнически и транспортни съоръжения, силози и резервоари, високи комини, мачти, кули и др., както и определянето на въздействията върху тях се извършват при условията и по реда на тази наредба и на изискванията на специфичните нормативни актове.

(3) Наредбата се прилага за проектиране на конструкции на нови строежи, както и при реконструкции, преустройства, основни ремонти или смяна на предназначението на строежите.

Чл. 2. При проектирането на строежите се гарантира надеждността (носимоспособността, експлоатационната годност и дълготрайността) на конструкциите им, като се отчитат и въздействията, които възникват по време на тяхното изпълнение и експлоатация и при изработване, складиране и транспортиране на елементите за сглобяеми конструкции.

Чл. 3. Проектирането на конструкциите и определянето на въздействията върху тях могат да се извършват и по европейските стандарти за проектиране от системата "Конструктивни Еврокодове", въведени като БДС ЕN 1990 или като части на Еврокод 1, при условие че надеждността им е равна или по-голяма от тази, определена в съответните нормативни актове за проектиране.

Чл. 4. Не се допуска смесване на основни положения за проектиране на конструкциите и на методи за определяне на въздействия върху тях, които са определени със съответните нормативни актове за проектиране или с въведените като БДС европейски стандарти.

Г л а в а в т о р а

1. да издържа на всички въздействия и влияния, които може да се проявят при изпълнението и експлоатацията й;

2. да остава годна през предвиждания срок на експлоатация.

(2) Носимоспособността на конструкцията се осигурява чрез проверки на якост и устойчивост.

(3) В случай на пожар конструкцията се осигурява за изискващия се период от време (степен на огнеустойчивост).

(4) Конструкцията се проектира и изпълнява така, че да не бъде повредена до степен, която е непропорционално голяма спрямо първопричината от събития като взривове, удари или последици от човешка намеса.

(5) Предотвратяването или ограничаването на повредите по ал. 4 може да се осъществява чрез подходящ избор на една или повече от следните мерки:

1. избягване, отстраняване или намаляване на опасностите, на които конструкцията може да бъде изложена;

2. избиране на такъв вид конструкция, която да е по-малко уязвима от възможните опасности;

3. избиране на такъв вид конструкция, съответно на метод за нейното проектиране, които да позволяват тя да запази своята цялост при случайно разрушаване на отделен неин елемент или на ограничена нейна част, както и в случаите на допустими местни повреди;

4. избягване, доколкото е възможно, на конструктивни системи, при които може да настъпи внезапно разрушаване;

5. осигуряване на съвместната работа на частите на конструкцията.

(6) Конструкциите се осигуряват и чрез избиране на подходящи:

1. строителни продукти;

2. методи за изчисляване и конструиране;

3. регламентирани процедури за контрол при проектирането, производството, изпълнението и експлоатацията, които да са съобразени с конкретния проект.

(7) Конструкциите се проектират от лица с пълна проектантска способност съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

Чл. 7. Необходимата надеждност на конструкциите на строежите се постига при спазване изискванията на тази наредба и на съответните нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол.

Чл. 8. При избора на надеждността на конструкцията се отчитат:

1. възможните причини и/или начинът за настъпване на дадено гранично състояние;

2. възможните последици от разрушаването, като рискове за живота и здравето на хората и/или евентуални икономически щети;

3. неблагоприятната обществена реакция във връзка с аварията;

4. разходите и процедурите, необходими за ограничаване на опасността от авария.

Чл. 9. Надеждността се определя чрез категоризиране на цялата конструкция или на отделните й съставни части.

Чл. 10. (1) В зависимост от проектния експлоатационен срок конструкциите на строежите се разделят на пет категории, които са посочени в табл. 1.

(2) Експлоатационният срок по ал. 1 се определя от възложителя със заданието за проектиране на строежа.

* Забележка. Конструкции или части на конструкции, които могат да бъдат демонтирани с оглед тяхното последващо използване, не се считат за временни.

1. предназначението на строежа;

2. изискващите се критерии при изчисленията;

3. очакваните въздействия на околната среда;

4. съставът, характеристиките и поведението на строителните продукти;

5. характеристиките на земната основа;

6. избраната конструктивна система;

7. формата и конструирането на елементите на конструкцията;

8. качеството на изпълнение и нивото на контрол;

9. конкретните защитни мерки;

10. мерките за поддържане на конструкцията.

Чл. 13. Въздействията на околната среда и тяхното влияние върху дълготрайността на елементите на конструкцията се уточняват по време на проектирането, като се дават указания за тяхната защита.

Чл. 14. Степента на износване на конструкциите се определя чрез изчисления, експериментални изследвания и ползване на опита от предишно строителство, както и чрез комбинации от тях.
Раздел II
Изчисляване по методите на граничните състояния
Чл. 15. (1) Конструкциите и земната основа се изчисляват по методите на граничните състояния за възможните въздействия върху тях.

(2) Гранично състояние е това, след което конструкцията и/или земната основа престава да изпълнява съответното проектно изискване.

(2) Към граничните състояния от първа група се отнасят:

1. загубата на равновесие на конструкцията или на някоя нейна част, разглеждани като твърди тела;

2. разрушаването в резултат на: извънредно големи деформации; превръщането на конструкцията или на някоя нейна част в механизъм; срутването; загубата на устойчивост на конструкцията или на някоя нейна част, включително опори или фундаменти;

3. разрушаването, причинено от умора или от други зависещи от времето ефекти.

Чл. 17. (1) Граничните състояния от втора група (експлоатационните гранични състояния) са свързани с функционирането на конструкцията или на нейните елементи, с комфорта и с външния вид на строежите, вследствие на което се затруднява нормалната им експлоатация.

(2) Към граничните състояния от втора група се отнасят:

1. деформациите и повредите, които влияят върху комфорта на ползвателите, върху външния вид, дълготрайността и функционирането на конструкцията, както и върху работата и обслужването на машините и инсталациите;

2. деформациите на носещата конструкция, които причиняват повреди на неносещи елементи или на покрития;

3. трептенията, които причиняват дискомфорт или ограничават функционалната ефективност на конструкцията.

Чл. 18. При изчисляването по методите на граничните състояния се използват модели на конструкцията и на въздействията, които отговарят на възможните гранични състояния.

Чл. 19. (1) В изчислителните модели за проверка на граничното състояние се използват съответстващите му изчислителни стойности на въздействията и на характеристиките на строителните продукти, в това число на геометричните характеристики.

(2) Изчислителните модели или схеми и основните предпоставки за изчисляване на конструкциите и на земната основа трябва да отразяват в максимална степен действителните условия за работа на конструкциите на строежите, които отговарят на разглежданото гранично състояние.

(3) При изчисляването на конструкциите се вземат предвид:

1. установените в съответните нормативни актове за проектиране възможни неблагоприятни отклонения на характеристиките на строителните продукти и почвите;

2. възможните най-неблагоприятни стойности на въздействията;

3. допустимите неблагоприятни отклонения в размерите;

4. условията за изпълнение и експлоатация, както и особеностите на работата на конструкциите и на земната основа.

Чл. 20. Допуска се:

1. когато няма надеждни теоретични методи за изчисляване, конструкциите да се проектират въз основа на специално проведени изследвания върху модели или на изпитвания на конструкции с действителни размери;

2. конструкциите да се проектират и чрез комбиниране на изчисления и изпитвания, като при това се гарантира изискващата се надеждност;

3. усилията от въздействията върху статически неопределени системи да се определят при предпоставката, че конструкциите работят в еластичен стадий, ако в съответните нормативни актове за тяхното проектиране не е предвидено отчитане на нееластични деформации;

4. конструкции, за които не са разработени начини за определяне на усилията и на напреженията в нееластичен стадий, да се изчисляват като еластични, при което най-големите напрежения от изчислителните въздействия не може да превишават съответните изчислителни съпротивления.
Раздел III
Класификация на въздействията
Чл. 21. (1) Въздействията се класифицират на постоянни и временни в зависимост от тяхната продължителност.

(2) Постоянни са въздействията, които действат непрекъснато по време на строителството и/или експлоатацията на строежите.

(3) Временните въздействия имат променлив характер, като могат и да не действат в отделни етапи от строителството и експлоатацията на строежите. Временните въздействия са:

1. продължителни;

2. кратковременни;

3. особени.

1. причината, която ги поражда – на преки или непреки;

2. изменението им в пространството – на фиксирани или свободни ;

3. тяхната същност (естество) и/или от реагирането на конструкцията – на статични или динамични.

(2) Преки са въздействията, предизвикани от натоварвания (съсредоточени сили или разпределени натоварвания).

(3) Непреки са въздействията, предизвикани от деформации или ускорения в резултат на температурни промени, неравномерни слягания на земната основа, земетресения и др.

(4) Фиксирани са въздействията, които имат постоянно разпределение и положение върху конструкцията.

(5) Свободни са въздействията, които имат различни пространствени разпределения върху конструкцията.

(6) Статични са въздействията, които не причиняват значителни ускорения на конструкцията или на части от нея.

(7) Динамични са въздействията, които причиняват значителни ускорения на конструкцията или на части от нея.

(2) Нормативни стойности се приемат за:

1. постоянните натоварвания – според проектните геометрични и конструктивни параметри и средните обемни тегла, като се отчитат (при наличие на данни от предприятието производител) действителните тегла на елементите за сглобяеми конструкции;

2. експлоатационните натоварвания (от обзавеждане, уреди, материали, машини, хора и др.) – в зависимост от възможно най-големите стойности за предвижданите условия на експлоатация или строителство, като се вземат под внимание и сроковете на експлоатация на конструкциите и паспортните данни на машините и инсталациите;

3. климатичните въздействия (от сняг, вятър, температурни разлики, обледяване, вълнение, ледоход, влага и др.) - съобразно годишните максимални и/или минимални стойности, съответстващи на определен период за превишаването им;

4. динамичните въздействия от машини - по паспортните данни от производителя или по проектните маси и геометрични размери на движещите се части на машината в съответствие с нейната кинематична схема и режим на движение;

5. особените въздействия – съобразно изискванията на съответните нормативни актове.

Чл. 24. (1) Възможните неблагоприятни отклонения на въздействията от нормативните им стойности в резултат на тяхната променливост или на отклонения от условията на нормална експлоатация се отчитат чрез частни коефициенти (на сигурност и/или на експлоатационна годност) за въздействие _f.

(2) Частните коефициенти за въздействие _f се определят в зависимост от статистическата променливост на въздействието, от условията и опита при експлоатацията на сградите и съоръженията, както и по икономически съображения за съответното гранично състояние в съответните нормативни актове за проектиране.

(3) Възможните отклонения на характеристиките на динамичните въздействия (амплитуди, честоти, импулси) от нормативните им стойности се вземат под внимание в динамическите изчисления съгласно изискванията на съответните нормативни актове по проектиране.

Чл. 25. (1) Изчислителната стойност на въздействието е произведение от нормативната му стойност и частния коефициент за въздействие _f.

(2) При наличие на съответни статистически данни изчислителните стойности могат да се определят и непосредствено с предварително зададена вероятност за тяхното превишаване.

(2) Нормативните стойности на характеристики на строителни материали, като обемно тегло и/или плътност, еластичен и/или деформационен модул, коефициенти на триене, пълзене, топлинно разширение и др., по принцип се определят като средностатистически стойности.

(2) Експлоатационните характеристики на изложената на пожар конструкция могат да се проверяват чрез цялостен, локален или поелементен анализ въз основа на налични данни или опитни резултати.

(2) Коефициентите за условия на работа и начинът на въвеждането им в изчисленията се определят със съответните нормативни актове за проектиране на конструкциите и земната основа на базата на експериментални и теоретични данни за действителната работа на материалите, конструкциите и земната основа.

(2) Допуска се при изчисляване за експлоатационни гранични състояния на конструкциите на строежи, за които има повишени функционални и/или други изисквания на специфични нормативни актове и/или на възложителя, коефициентът γ_n да се приема и по-голям от 1,0.

(2) Критериите за категоризация по степен на отговорност са последиците от възможна авария или рискове при експлоатацията на конструкцията или на неин елемент.

(3) Отделни конструктивни елементи в зависимост от вида на носещата конструкция и проектното решение могат да бъдат проектирани за същата, за по-висока или за по-ниска степен на отговорност в сравнение с тази на конструкцията като цяло.

(4) Коефициентите на сигурност по предназначение на конструкциите _n, в зависимост от техните категории по степен на отговорност, както и от категориите на строежите по чл. 137, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и наредбата по чл. 137, ал. 2 ЗУТ, са дадени в приложение № 1.

Г л а в а т р е т а
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА
Раздел І
Общи положения
Чл. 35. (1) Общите положения за определяне на въздействията върху конструкциите на сгради и съоръжения са дадени в глави първа и втора.

(2) В тази глава за преките (силови) въздействия се ползват и термините "натоварвания" и/или “товари”.

(3) Натоварванията от земетръс, от планински или земен натиск, от наляганията на насипни материали, течности и газове, от натоварванията от предварително напрягане, пълзене и съсъхване на материалите, от слягане на земната основа, от технологични температурни въздействия, от динамичните натоварвания от машини, от натоварванията от железопътния и автомобилния транспорт и от някои други специални натоварвания и начините на съчетаването им се определят съгласно съответните нормативни актове за проектиране.

(4) За някои видове натоварвания (експлоатационни, от кранове, от сняг, от температурни климатични въздействия) се допуска да се използват и намалени стойности на нормативните натоварвания, с които да се отчита влиянието на продължителността им при проверките за умора, деформации и в други случаи, определени в съответните нормативни актове за проектиране на конструкции.

1. при изчисляване на якост и устойчивост - по чл. 48, 65, 73, 90, 101, 108 и 117;

2. при изчисляване на умора - равни на 1,0;

3. при изчисляване на деформации и премествания - равни на 1,0 (ако не са нормирани други стойности);

4. при изчисляване в случаите, непосочени в т. 1 - 3 - съгласно съответните нормативни актове за проектиране.

(2) При необходимост от изчисляване на якостта и устойчивостта при пожар, взривни въздействия или удари на транспортни средства върху части от строежите коефициентите за натоварване _f се приемат равни на 1,0 за всички натоварвания в конкретната изчислителна ситуация.

1. теглата на елементите или на частите от сградите и съоръженията, в това число теглата на носещите и ограждащите конструкции;

2. теглото и/или налягането на почвата (при насипи, засипки и др.), планинският натиск, постоянното налягане на водата;

3. създаваните и запазващи се в конструкцията или земната основа усилия от предварително напрягане.

1. теглата на временните прегради и подложните бетони или разтвори под технологичното оборудване;

2. теглото на стационарното технологично оборудване (станове, машини, мотори, резервоари, тръбопроводи, опорни части и изолации, транспортни ленти, конвейери, подемни машини и др.), както и теглата на течностите и/или твърдите тела, които ги запълват;

3. налягането на газове, течности или насипни материали в резервоари и тръбопроводи, допълнителното налягане или вакуумът, възникващи при вентилацията на шахти;

4. натоварванията от складирани продукти и стелажи в складови помещения, хладилници, силози и складове за зърнени храни, книгохранилища, архиви, библиотеки и други подобни помещения;

5. натоварванията от технологични температурни въздействия на стационарното оборудване;

6. частите от експлоатационните натоварвания съгласно чл. 64, ал. 2;

7. намалените стойности на определяните по чл. 103 - 107 натоварвания от температурно-климатични въздействия, при условие че t_ew = t_VII, t_ec = t_I и Θ₁ = Θ₂ = Θ₃ = Θ₄ = Θ₅ = 0;

8. намалената стойност на натоварването от кранове, получена чрез умножаване на нормативната стойност на вертикалното натоварване от един кран съгласно чл. 67, ал. 1 във всеки от отворите на сградата с коефициент:

а) за кранове от групи по режим на работа К4 - К6 - 0,5;

б) за кранове от група по режим на работа К7 - 0,6;

в) за кранове от група по режим на работа К8 - 0,7;

9. теглото на охлаждащия слой вода върху плоски покриви;

10. теглото на натрупания производствен прах, когато не са предвидени специални мерки срещу натрупването му;

11. натоварванията, породени от неравномерни деформации на земната основа, които не са съпроводени с изменения на структурата на почвата;

12. натоварванията, породени от пълзене, съсъхване или промени на влажността на конструкцията.

1. натоварванията от пускане, спиране, изпитване, местене или подмяна на технологичното оборудване;

2. теглото на хората и продуктите за ремонт в участъците за обслужване и на технологичното оборудване;

3. експлоатационните натоварвания, с изключение на натоварванията съгласно чл. 64, ал. 1 и 2;

4. натоварванията от подвижни подемно-транспортни средства (електро- и мотокари, вилични повдигачи, автомобили, вертолети, телфери, мостови и окачени кранове);

5. натоварванията от климатични въздействия;

6. натоварванията, възникващи при изработването, складирането и транспортирането на готови конструктивни елементи, както и при изпълнението на сградите и съоръженията от такива елементи.

Чл. 40. Към особените натоварвания се отнасят:

1. натоварванията от земетръс;

2. натоварванията, предизвикани от пожари и взривове;

3. натоварванията, предизвикани от внезапно нарушаване на технологичния процес, от временна неизправност или разрушаване на технологично оборудване;

4. натоварванията, предизвикани от деформации на земната основа, съпроводени от изменение на структурата на почвата (например деформации на пропадъчни почви при намокряне), или от слягане на земната основа в минни и карстови райони.

Чл. 41. Съчетанията на натоварванията или на предизвиканите от тях усилия се приемат въз основа на най-неблагоприятните от реално възможните варианти за едновременно действие на различните натоварвания по време на разглеждания етап от работата на конструкцията или на земната основа. Отчита се и възможността за действие на временните натоварвания по различни схеми.

Чл. 42. (1) Съчетанията на натоварванията са:

1. основни съчетания, които могат да включват постоянни, продължителни и кратковременни натоварвания;

2. извънредни съчетания, които могат да включват постоянни, продължителни, кратковременни и едно от особените натоварвания.

(2) Някои временни натоварвания могат да се включват в дадено съчетание или като продължителни - с част от нормативната им стойност, или като кратковременни - с пълната им нормативна стойност.

(3) В извънредните съчетания на натоварвания, включващи въздействия от взрив или от удари на транспортни средства върху конструкцията, може да не се отчитат кратковременните натоварвания по чл. 39.

Чл. 43. (1) При съчетаване на натоварванията временните натоварвания се умножават с коефициенти на съчетание (ψ₁ - за продължителните, и ψ₂ - за кратковременните натоварвания).

(2) Коефициентите ψ₁ и ψ₂ се определят съгласно чл. 44 и 45, както и чрез вероятностна оценка на статистическите данни за натоварванията и за продължителността на действието им в периодите на изпълнението и експлоатацията.

1. при участие в съчетанието на само едно временно натоварване (продължително или кратковременно) - ψ₁ = ψ₂ = 1,0;

2. при участие в съчетанието на две или повече временни натоварвания за продължителните натоварвания - ψ₁ = 0,95;

3. при участие в съчетанието на едно кратковременно натоварване и едно или повече продължителни натоварвания за кратковременното натоварване - ψ₂ = 0,9;

4. при участие в съчетанието на две или повече кратковременни натоварвания техният принос се отчита по един от следните начини:

а) когато кратковременните натоварвания не могат да бъдат степенувани по относителното им влияние върху разрезното усилие (преместването) в конструкцията или земната основа, изчислителната стойност на всяко от тези натоварвания се умножава с ψ₂ = 0,9 - при две или три натоварвания, и с ψ₂ = 0,8 - при четири и повече натоварвания;

б) когато е възможно степенуване на кратковременните натоварвания в зависимост от относителното им влияние върху разрезното усилие (преместването) в конструкцията или земната основа, изчислителните стойности на тези натоварвания се умножават, както следва: първото по степен на влияние натоварване - с ψ₂ = 1,0, второто - с ψ₂ = 0,8, а останалите - с ψ₂ = 0,6.

Чл. 45. В извънредните съчетания изчислителните стойности (определени при _f = 1) на продължителните натоварвания се умножават с ψ₁ = 0,95, а на кратковременните натоварвания - с ψ₂ = 0,8, с изключение на случаите, посочени в други нормативни актове, като особеното натоварване участва без намаляване.

Чл. 46. При съчетаване на натоварвания по чл. 44 и 45 за едно временно натоварване се приема:

1. натоварването от определен вид, предизвикано от един и същ източник (повишено или понижено налягане в резервоар, натоварване от сняг, вятър или обледяване, температурно-климатично въздействие, натоварване от един виличен повдигач, мостов или окачен кран);

2. натоварването от няколко източника, ако тяхното съвместно действие е отчетено в нормативната или изчислителната стойност на натоварването (натоварване от оборудване, хора и складирани материали върху една или няколко междуетажни подови конструкции, като се отчитат посочените в чл. 54 коефициенти _А или _n; натоварване от няколко мостови или окачени кранове, като се взема под внимание коефициентът ψ_с съгласно чл. 83; налягането от вятъра върху обледени елементи на съоръженията).