Министерство на регионалното развитие и благоустройството приложение към Заповед № рд-02-14-388/26. 07. 2004

Глава първа

1. 
   Основни документи на стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие - 5 стр.
   
2. 
   Мотиви и аргументация на предлаганите методически указания - 7 стр.
   
3. 
   Проучване опита на други страни-членки на ЕС по отношение на съгласуването на стратегическото планиране на регионалното развитие и териториалното устройство - 9 стр.
   

1. 
   Същност на Областната стратегия за развитие - 12 стр.
   
2. 
   Привеждане в съответствие на стратегическите документи - 13 стр.
   
3. 
   Подход при разработването на Областните стратегии за развитие - 16 стр.
   
4. 
   Структура и съдържание на ОСР - 23 стр.
   
5. 
   Процедура за честотата и технологията на актуализацията на
   

6. 
   Технологии за съгласуване на Областните стратегии за развитие с Националната стратегия за регионално развитие, общинските и регионалните планове за развитие - 44 стр.
   
7. 
   Предложение на график за съгласуване - 46 стр.
   
8. 
   Информационно обезпечаване на Областните стратегии за развитие - 47 стр.
   
9. 
   Предложения за формите и съдържанието на необходимото обучение - 50 стр.
   
10. 
    Изводи и препоръки - 52 стр.
    

Глава първа

Увод

• 
  Да регламентират структурата, съдържанието и технологията за разработване на Областните стратегии за развитие (ОСР).
  

• 
  Да определят етапите на съгласуване на ОСР с Националната стратегия за регионално развитие и другите планови документи.
  
• 
  Да подпомогнат екипа, разработващ ОСР, както и партньорите, които ще се включат в процеса на стратегическо планиране на областно равнище.
  
• 
  Да подобрят координацията, съгласуваността и интегрирането на плановите документи между различните нива на стратегическо планиране чрез регламентиране на ангажиментите.
  

ОСР е стратегически документ, в който са съсредоточени целите, приоритетите, мерките и координацията на усилията на множество институции в публичния сектор в областта на регионалното развитие. Методическите указания конкретно и ясно описват процеса на нейното разработване, обсъждане, приемане, реализация, отчитане, мониторинг и контрол.

• 
  Национална оперативна програма за регионално развитие
  
• 
  Регионален план за развитие
  
• 
  Общински план за развитие
  

• 
  Анализ на вътрешно-регионалните различия на всеки един от 6-те района за планиране;
  
• 
  Анализ на междурегионалните различия на районите за планиране;
  
• 
  Целите, приоритетите и мерките за развитие на всеки район за планиране;
  
• 
  Размера на необходимото ресурсно осигуряване, както и разпределението му в районите за целенасочено въздействие;
  

• 
  Създава разбиране в общността за тенденциите на бъдещото развитие и за това какво може да донесе бъдещето;
  
• 
  Изгражда обща визия и консенсус на общността, като съгласува инициативите на различните нива с целите;
  
• 
  Идентифицира предприетите или планирани проекти и действия от местните и регионалните власти;
  
• 
  Укрепва партньорството между органите на управление, бизнеса и неправителствения сектор за решаването на важни регионални проблеми;
  
• 
  Набелязва някои мерки, които се отнасят основно за промяна на областната инфраструктура и устройството на територията.
  

2. 
   Мотиви и аргументация на предлаганите методически указания
   

Методиката разглежда устойчивото развитие като философия, като дългосрочен подход към развитието с научни, политически и поведенчески измерения, насочен към постигането на баланс между различните аспекти на развитието (икономически, социални, екологични), между различните интереси (частни, публични, на различни сектори, на различни групи) и между различните равнища (глобално, национално, регионално, областно и местно). Тя се придържа и към разбирането, че устойчивото развитие се “прави” заради хората (сегашните и бъдещите поколения), което я приближава към друга популярна концепция - за устойчивото човешко развитие дефинирано като “процес, който води до разширяване на свободата за избор пред хората,

като обогатява техните възможности в три насоки: да живеят по-дълго и да са в добро здраве, да бъдат начетени и образовани и да имат достъп до ресурсите, необходими за постигането на достоен жизнен стандарт”. ²
Основна характеристика на ОСР е нейната ориентация към бъдещето, съобразяването на целите и приоритетите и тяхното значение за развитието на областта. Това превръща стратегическото планиране (нерядко характеризирано като “управление на настоящето с оглед на бъдещето”) в задължителен инструмент за практическо прилагане на концепцията за устойчиво развитие.
ОСР определя по-общата рамка, в която се вписват част от регионалните приоритети, а общините имат своя по-далекоперспективен ориентир за развитието напред. Тя показва едно желано и възможно бъдеще в средносрочен и дългосрочен хоризонт, в което се откриват чертите на устойчивост. Тя има амбицията да бъде ориентир за всеки общински план, източник на идеи и аргументи за разработване на конкретни проекти и за тяхното финансиране.
При разработването на ОСР важно значение има използването и приложението на основните принципи детерминиращи областната политика:

• 
  устойчивост
  
• 
  приемственост
  
• 
  реализъм
  
• 
  солидарност
  
• 
  партньорство