Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя
Твърдост - лъчепречупване – просветление
Изтегляне 2.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Център, първично, интензивност, целокупност
- Четирите материи, полярности
- Скъпоценни камъни
- Трансформация: Диамант
| Твърдост - лъчепречупване – просветление
Като представители на въглерода и диаманта, българите символизират живота и просветлението. Животът - като единство в многообразието и просветлението, като умъдряване в изпитанията - нравствен устой, твърдост в убежденията, идейност, лъчепречупване. Българите са народ, подложен на изпити, изпитания, между които се развива диамантена воля. Те имат съдба подобна на спартанската. Тъй като българинът е човек с характер, може да послужи за основа, върху която да се реализират високи, универсални идеи. Той разполага с добродетели, които могат да издържат на житейските бури и изпитания. Знакът Козирог, под който се намират българите, управлява колената. Казано е: "Укрепете разслабените колена!" Човек, ако няма здрави колена, не може да вдигне една голяма тежест, нито да ходи. Човечеството ще стъпи на краката си, когато българите се проявят. Как ще се проявят? - Като поставят в основата на общочовешкото разбиране новата слънчева култура. В какво се изразява тази култура? - В твърдостта и лъчепречупването на диаманта, в непреходността на златото, в нежността и постоянството на водата. "Кое е същественото за българина? Той е най-твърдият елемент, който съществува. Българинът се отличава с голяма твърдост, упоритост. Всеки човек, който слиза на земята, трябва да мине през българите, за да добие твърдост, да му ударят печата на твърдостта. Най-доброто семе, което расте е българинът. Богомилите са дошли тук, за да придобият това качество - твърдостта, за да проповядват после добре Божественото Учение." [51, с. 291-292] Дълбоко съдържание и смисъл има в твърдостта, в устойчивостта. Ако семето нямаше тази вътрешна сила и устойчивост, не би преодоляло ограничителните условия, не би дочакало онзи импулс за възлизане нагоре към плодове, към добро. Човек ако не издържа на чувствата, идеите, любовта си, да изтърпи напора им в себе си, докато се развият и узреят, нищо няма да постигне. Като се влюби, той тича насам-натам да говори за своята възлюбена, докато я изгуби. По-добре да мълчи, да проявява доброто към нея, да я подкрепя със светли мисли, докато тези вътрешни сили узреят. По този начин, човек придобива дълбочина, проникновение и достига до универсалното съзнание, до Слънцето на Духа, който възраства и риализира нещата. "Какво движение има твърдостта? - Нагоре по права линия, всички твърди хора растат нагоре. Твърдостта помага на растенето." [106, с. 102] Българите ще израстат, ако устоят в чистотата - да не пуснат силите на низшия астрал в кръвта на човечеството. Досега те не са изпълнили задачата си, защото нямаха съзнание за нея, нямаха знанието за своите отговорности. "Твърдостта е една от специфичните черти на българина. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място, като задна стража, като тил, да не би да дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревземаема. Българинът пази тази крепост - Любов към Бога. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните са турени да пазят крепостта на Божията Любов. В славяните има любов." [54] "От всички народи на света няма по-твърд от българския. С девет чифта биволи не можете да го мръднете от пътя му. Като як дирек е. Ако българите не бяха твърди, щяха да загазят много. На българина можете да градите всичко." [54] "Когато духовният свят иска да кали човека, да му предаде повече твърдост, изпраща го на земята между българите. Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той пак го изпраща на земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на една Божествена идея, човек трябва да бъде българин." [8, с. 298] - Център, първично, интензивност, целокупност Твърдостта се придобива при ограничителни условия. Така, при голямо налягане и висока температура, в недрата на земята се образуват скъпоценните камъни. Царят на скъпоценните камъни – диамантът – е въглерод, формиран при най-ограничителни условия. Когато един народ е поставен при ограничителни условия, той е в условия на дълбока кристализация на характера, съзнанието, възгледите, която в крайна сметка ще го издигне в ново измерение на живота. Твърдостта е както външно, така и вътрешно качество. Личните, егоистичните чувства са твърд предмет, който наранява околните. Техният метод е насилие. При висшите чувства има друг вид твърдост. Външното налягане създава вътрешно напрежение в идейния свят на човека. Той има една висока идея вътре, която търси начин да се прояви в неорганизирания, насилнически свят. По този начин, като нараства вътрешното напрежение в човека, изковава една висша добродетел, която е благо, добро за другите. Той устоява, докато условията формират от него нещо красиво, ценно, устойчиво, неразрушимо.
Значи има една Божествена твърдост, която предизвиква външно смаляване, а вътрешно разширяване. Тази твърдост се придобива при движение от външните форми към все по-фините среди. Това движение се постига, чрез скромност, смирение, медитация, проникновение чрез изкуство, идеи, вдъхновение и пр. Като влезе навътре в енергията, в светлината, човек вече има вътрешно изобилие и може да дава на другите - да прояви доброто. Този е пътят за движение към централните интимни светове и области на Битието, на Бог. Този път можем да наречем движение от раздвоеното към единното. Диаметърът на кръга характеризира дадена дължина на вълната, т.е. среда с дадена кондензираност и протяжност. Като намаляваме този диаметър (отдалеченост от централната, единна среда), навлизаме във все по-фини, по-високо енергетични, интензивни светлинни и пр. области. С интензивността обаче нараства и твърдостта - вътрешното напрежение. Най-твърда е единицата, в която противоположностите са положени заедно в трансцедентното единство. Това е вътрешното творческо напрежение на едното, което е непонятно за ума и сърцето. Можем да го наречем покой, безмълвие, а всъщност то е висше движение, висша музика. "Под понятието "твърдост" ние разбираме нещо реално, неизменно. Запример, реалността на Битието се заключава, именно в неговата твърдост. Следователно, това, което при всички условия не се мени, нито се дели и на което може всякога да се разчита, е твърдо." [102, с. 75] "В понятието единица Питагор внесъл твърдост. С това той искал да каже, че човек трябва да бъде толкова твърд, щото никой да не може да го мръдне от мястото му. Хване ли нещо в ръката си, цял свят да се бори с него, да не може да му го отнеме. Твърдостта е качество на земята, на твърдата материя. В понятието "две" Питагор внесъл качеството движение, присъщо на водата. ... В числото "три" Питагор вложил качеството разширяване, което е свойство на въздуха. В числото "четири" Питагор внесъл понятието проникване, свойство на светлината." [61, с. 192] Ако проявят тази вътрешна твърдост и интензивност, българите могат да станат динамичен център на човечеството и да го обединят - да го запалят с любов и взаимност. Да се запали човечеството с любов, със сила на синтез, това значи да достигне до тази вътрешна интензивност на съзнанието и преживяването. А за да стигнат повече хора до тази вътрешна интензивност, необходим е динамичен център от идеи и проявления. Такъв център може да бъде българският народ. За да стане това, неговите пробудени души трябва да преминат през тази трансформация, през тази кристализация, която създава диаманти. "Да обичаш, това значи да владееш твърдата материя. Под думата твърда материя разбираме първичната материя, която се отличава с абсолютна устойчивост. Тази материя не се мени, не се разлага - никакъв клин не може да се вмъкне в нея. Който няма тази материя в себе си, той е песъчлива почва. За такъв човек се отнася стиха: "Дом съграден на пясък не може да устои." Които не разбират свойствата на разните видове материя и не могат да ги владеят, те изпадат в противоречия и се залавят с решаването на задачи, които не влизат в кръга на тяхната дейност. Човек трябва да се занимава с ония задачи, които се отнасят до благото на неговата душа. Останалите задачи са предмет на разрешаване от напреднали, разумни същества." [63, с. 337] "Доброто е основата, твърдата почва в духовния свят. Без доброто не може да градите. Стабилността на мислите, тяхното вътрешно съдържание е доброто." [108, с. 339] "Човек трябва да бъде толкова твърд, щото никой да не може да го мръдне от мястото му. Хване ли нещо в ръката си, цял свят да се бори с него и да не може да му го отнеме." [61, с. 271] "Приложите ли разумността към твърдостта, вие можете да реализирате своите красиви желания." [95, с. 106] Неразумната твърдост наричаме своенравие, упорство, твърдост от засягане на личните чувства. Идейната твърдост произтича от убеждение. Тя има предвид високи принципи, които предвиждат благото на всички. "Като наблюдавам хората, а също и вас, учениците, намират, че най-силно развити са личните ви чувства, вследствие на което сте докачливи, честолюбиви, горделиви, щестлавни. Външно се криете, не показвате тези качество, но вътрешно не можете да се скриете. Дето гордостта и щестлавието са силно развити, там и умът е слаб. Тези чувства поглъщат силите на ума и тогава човек не мисли за причините и последствията на нещата, но се поддава на личните си чувства. Когато твърдостта в човека е силно развита, той не търпи никакво чуждо мнение или съвет и казва, че неговото мнение е непоколебимо. Преди всичко този човек няма мнение. Защо? - Защото мнението, убеждението е резултат, който произтича от целокупната деятелност на всички сили, чувства и способности на човека. Значи, всички сили в човека трябва да се съберат на едно място, както народните представители в камарата и след дълги дебати да дойдат до общо заключение. Това значи мнение, това значи убеждение. За да се оформи мнение, убеждение в човека, не само една от неговите способности или сили трябва да работи, но всички сили в него трябва да се предизвикат на работа и след дълго разискване помежду си да дойдат до общо мнение, до общо заключение." [33, с. 52] "Като влезете в любовта, ще видите нещата в истинската им светлина. Тогава ще разберете, защо един предмет е твърд, а друг - мек. В светлината ще видите това, което в тъмнината не сте различили. Например, диамантът е най-твърд минерал, но въпреки това е ценен. Ако го глътнете, ще се задавите. Ценен е, но ще ви задави. - Защо? - "Защото не сте го използували разумно. На същото основание, и омразата, и завистта са сили с велико предназначение, но те трябва да се приложат на място. От гледището на Божественото учение, всичко в света е добро, всичко е хармонично, когато е употребено на място." [29, с. 14] - Четирите материи, полярности "Без твърда материя животът не може да се прояви. Обаче, това не е достатъчно, животът трябва да се подхранва. Той се подхранва с течната материя, понеже тя е пъргава, пластична, огъваема. Освен течната материя, животът трябва да се прониква от нещо. Затова служи въздухообразната материя. И най-после животът трябва да бъде обвит с нещо. Затова служи етерът, т.е. светлинната материя. Твърда, течна, въздухообразна и светлинна материя, това са четирите вида материя, с които се занимава и обикновената и окултната наука. И тъй, човек трябва да разбира законите на твърдата материя като прояви, като форми на живота; течната материя - като условие за подхранване на живота; въздухообразната - като условие за проникване на мисълта в живота и светлинната - като обвивка на живота." [63, д. 324-325] "Който владее материята на физическото тяло в различните видове, той ще владее и своето духовно и ментално тяло. Твърдата материя определя формите на физическото тяло. Който не знае законите, които я управляват, той ще доведе тялото си до пълно вцепеняване, до замръзване. Течната материя представя чувствана на човека. По тегло тя съставя по-голяма част от тялото. Ако не знае как да се справя с нея, тя може да залее сушата, да създаде наводнение на човешкия организъм. За да спаси човека от това наводнение, природата му създава някаква болест. Чрез болестта изпарява голяма част от водата и по този начин организмът дохожда в естествено състояние. Обаче, има болести, при които изпаряването на водата става чрезмерно силно, в резултат на което организмът изсъхва. Човек трябва да се пази от наводнения и от чрезмерно изсушаване. За тази цел той трябва да знае законите за регулиране на своите чувства. Въздухообразната материя свързана с човешката мисъл. За да не стават експлозии в организма му, които да го разрушават, човек трябва да знае законите за газовете, законите за мисълта. Никога мисълта на човека не трябва да се сгъсти дотам, че да предизвика експлозия. Мислите трябва да запазват своето естествено състояние. Най-после човек трябва да познава свойствата на етера, на светлинната материя, за да не предизвика спиране или противодействие на възвишените мисли в него. Всякакво противодействие на мислите в човека създава смърт - умствено умиране." [63, с. 326] Интензивността и напрежението на тия четири среди в човека определя качествата на неговия вътрешен живот, т.е. издържането и устояването в неговите нравствени принципи и убеждения - формирането му като характер. В този процес материалния и духовния живот на човека трябва да се проявяват балансирано, хармонично. "Прозата и поезията са състояния у човека, както например материята има различни състояния. Прозата може да се оподоби на твърдото състояние на материята, каквото е въглеродът. Поезията може да се уподоби на въздухообразното състояние на материята, каквото е кислородът. Твърдата материя, т.е. прозата е устойчива. Върху нея може да се сее жито, царевица и други семена и да се събират плодове. Въздухообразната материя пък, т.е. поезията е проводник на топлина. Слънчевите лъчи минават през нея. Те обичат поезията. Ако поезията не съществуваше, слънчевите лъчи нямаше да преминават през нея; те щяха да се отклоняват от своя път, вследствие на което земята щеше да е лишена от тях." [56, с. 199-200] - Скъпоценни камъни Скъпоценните камъни са висш израз на твърдостта на физическото поле. Те имат много ценни качества и благотворно влияние върху живота на човека. "Когато седнете на някой хубав камък, той ще ви придаде твърдост." [108, с. 236] "Скъпоценният камък съдържа кондензирана, сгъстена, фина енергия." [54] "Скъпоценните камъни, благородните метали имат магическа сила." [135, с. 241] "Скъпоценният камък пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения камък или стъкло. Ако насочите скъпоценния камък към една рана, светлината, която той пречупва ще излекува раната. Ученият пречупва по особен начин светлината на Слънцето със своя ум и може да лекува с тази светлина; обикновеният човек слабо пречупва светлината и затова не може да си помогне, нито на ближните си може да помогне." [80, с. 243] Значи има умове от скъпоценен камък, от диамант и умове от обикновен камък. Най-светлите умове на човечеството са минали през най-големи изпитания, за да се формира този скъпоценен камък в тях. Техните тела са коренно различно устроени от тези на обикновените хора. Органичните вещества в тях, които са течни кристали имат по-фина структура от тези на обикновения човек и могат да работят с късите вълни на възвишените светове. "Какво представя скъпоценният камък? - Той е малкото знание, което човек може да приложи. То струва повече от голямото знание, т.е. от големия товар." [78, с. 234] Скъпоценният камък в човека е живо, разумно знание, преживяно в живота. "... разумният човек като види един малък кристал, какъвто и да е той, колкото нищожен да е, неговата форма веднага ще произведе в душата му малка радост. Защо? - Понеже във всяка форма се крие едно разумно същество, което работи в нея. Всички форми са създадени от разумни, гениални същества, които живеят в Божествения Свят." [12, с. 162] "Скъпоценните камъни са деца на възвишени същества." [135, с. 241] "Скъпоценните камъни са носители на възходящи творчески енергии и служат като естествени трансформатори на низши желания." [108, с. 124] За да се спаси човечеството се нуждае от мощен трансформатор. Дошло е време този скъпоценен камък, този трансформатор на българите да се прояви. "Достатъчно е да дадете на човека скъпоценен камък, за да повдигнете духа и настроението му. Скъпоценните камъни, благородните метали имат магическа сила." [120, с. 94-95] "Диамантът е твърд, добре пречупва слънчевите лъчи и е способен да лекува." [21, с. 32] И ние пожелаваме на българите да станат на диамант, да оздравят човечеството. - Издържане Разумният свят работи върху българите чрез налягането на лошите условия, в които понастоящем се намират. Те биха облекчили положението си само с катализатора на знанието. Но като не прилагат това знание, остава им да издържат с кураж и оптимизъм, защото по този начин съдействат на тази трансформация в себе си. "Когато казваме, че някой е твърд по характер, разбираме, че той е живял при неблагоприятни условия. Тези условия правят човека твърд и упорит." [9, с. 113] "Когато твърдостта се развива в някой човек, ноктите му стават широки. Наблюдавайте хора с широки нокти и ще видите, че те са много издръжливи." [106, с. 165] - Трансформация: Диамант За да се освободи човек и да стане господар на съдбата си, трябва да пробуди в себе си съзнанието на душата и духа - подсъзнанието и свръхсъзнанието. За да влезе в тези светове, природата го извайва като скъпоценен камък с огън и налягане. "И ученикът някога е бил въглен, но сега е диамант. Той е минал и минава през такова налягане, което е в състояние да превърне въглена в диамант. Ученикът се отличава по това, че може да пречупва светлината както диаманта, вследствие на което придобива вътрешна стойност. Той е твърд като канара. Никой не е в състояние да разколебае неговата вяра и убежденията му. Ученикът има свойствата на диаманта - свети. На неговата топлина и хлябът може да се пече. Каквито са свойствата на диаманта, такива са и на ученика. Заради тези негови качества, разумните същества го носят на ръцете си, както хората носят пръстени с диамантови камъни. Обаче, истинският ученик се крие дълбоко някъде, както диамантите се крият дълбоко в земята." [Рилски 28, с. 177-178] "Аз искам всички ваши сили - и на ума, и на сърцето, и на волята, да се използват за добро. Аз искам вашият бъдещ живот да бъде съграден не на гранит, а на една диамантена воля, която да не се разклаща от никакъв вятър, от никакви бури и да имате една основна идея в себе си, да вървите в Божествения път без никакво спиране. Туй е, което трябва да стане с всеки едного от вас." [106, с. 118] "Словото на Истината е твърдо като диамант." [Св д II, с. 324] Затова е казано, че Словото на Божественото учение е камък, който ще разруши исполина на старото човечество, с всичките му традиции, авторитети и вярвания. "Човешкият напредък може да се уподоби на парче въглен, който може да гори, да се превръща във въздухообразно тяло; той може да поглъща нечистотиите, но по никой начин не може да пречупва слънчевите лъчи като диаманта. За да се превърне в диамант, въгленът трябва да се подложи на голямо налягане и висока температура. Колкото по-голямо е налягането и по-висока температурата, толкова диамантът по-добре кристализира. Красив е Божествения порядък. Там става пречупване на лъчи, вследствие на което се явяват разноцветни дъги, разни краски и светлини." [136, с. 335-336] "Съществува известна аналогия между законите на физическия свят и тия на Божествения. Следователно, каквито методи се прилагат за превръщане на въглерода в диамант, такива се прилагат за преминаване на душата от човешкия в Божествения порядък. Човешката душа трябва да се подложи на висока температура - огънят на любовта и под голямо налягане - налягането на мъдростта - за да се превърне в Божествена. Когато душата кристализира и от въглен се превърне в диамант, тогава високата температура и голямото налягане ще се намалят, ще станат лесно поносими. И тогава душата-диамант ще се постави на короната на някой цар, отдалеч да свети, да пречупва лъчите на Божественото Слънце. Когато "душата-въглен" кристализира и се превърне в "душа-диамант", всеки я обича, всеки се спира, и ангели, и хора, и растения, и животни. Докато душата е въглен, никой не се спира пред нея, никой не я поглежда. Христос не дойде в света да спаси хората, но да превърне душите-въглени в души-диаманти. За да стане това, те трябва да минат през висока температура и голямо налягане, които условия хората наричат страдания, мъчнотии и изпитания. За този огън се говори и в свещените книги. Това е огънят на Божията Любов и налягането на Божията Мъдрост. Огънят и налягането ще прочистят човешката душа-въглен, ще я кристализират. Когато се превърне в Божествена душа, в душа-диамант, тя ще пречупва Божествената светлина и ще образува около себе си аура от светли, нежни цветове. Такава е душата на всеки съвършен. Към това съвършенство се стреми човешката душа." [136, с. 336-337] "Съвременните хора се обезсърчават, отчайват, понеже мислят, че никой не се грижи за тях. Да, докато са въглени, никой не мисли за тях така, както Бог мисли. Той мисли, на какъв по-голям огън и на колко по-голямо налягане да ги тури, да светнат, да кристализират и да се превърнат в диамант. Той ще ги постави под голям стъклен или металически капак, ще пусне силен ток и докато усетят, докато скръцнат веднъж със зъби, всичко ще бъде свършено. Голямо ще бъде напрежението, но кратковременно. Желая на всички души да кристализират, да се превърнат в диамант. Това се постига по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината. Любовта е път към кристализиране на човешката душа. Мъдростта е път за пречупване на Божествената светлина. Истината е път за реализиране на Божествената светлина, която носи свобода." [136, с. 338]
Един ден цялото човечество ще стане диамант - ще се сплоти, ще стане нещо здраво, единно, благородно и красиво. "И преобрази се пред тях: лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината. Явиха им се Мойсей и Илия, които се разговаряха с Него. Допре се до тях Христос и рече им: Станете, не бойте се! Никому не съобщавайте за това видение, докле Син Человечески не възкръсне от мъртвите." И до днес още религиозните третират въпроса, за какво се разговаряли Мойсей и Илия с Христа. Те разправяха на Христа за огъня, за голямото налягане, през което ще мине неговата душа, докато кристализира. Те му обясняваха какви са резултатите на тази кристализация." [136, с. 337] "Хората на шестата раса ще бъдат камъка, който ще завладее всичко. Те ще бъдат устойчиви като диамант." [54] Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Звездата на изток Изтегляне 2.64 Mb. Сподели с приятели:
|