Тайните на злото

Второ, преработено и допълнено издание

Варна, 2014 г.

ПРЕДГОВОР
към второто издание

Словото е Древен меч.

Словото е окултна Тайна, скрита дълбоко в Същността на човека.

Който е познал Словото, е станал Син на Бога.

Животът е течение на Словото на Бога.

Който е познал Словото, той е желаел само това, което Бог иска.

Навън от Бога се намира движението. Навътре в Бога се намира Покоят.

Бог е жива Реалност, а не видение.

Само безсмъртните познават Словото _– и затова безсмъртните нямат смърт.

Стани Слово Божие, и ще отидеш при Бога.

Любовта е била, когато Словото още не е било; тогава Любовта е била чист Огън, но Словото слязло и нарекло този Огън „Любов“.

Чистите слова са път към Светилището.

Думите са същества _– те дишат, говорят, облагородяват, одухотворяват, обожествяват.

Що е молитва? Чисто Слово, надарено със свещено влияние.

Твоите думи показват с какви същества общуваш.

Всеки, който е злоупотребил с думите, е ограбил себе си и пътя си _– той не знае къде отива.

Който познава Словото, става птица.

Словото е по-могъщо от атомната бомба, защото Словото е Бог в действие.

Натрупването на определени думи и слова определя и създава събитията.

Натрупаното Слово създава явленията.

Словото е образувател на нещата: болести, здраве, успехи, скърби. Това все е натрупано слово.

Чистото Слово е огненият кръг около човека.

Словото е Сътворител _– то е образуващата сила на Бога.

Който служи на Бога, има тайно Слово _– меч.

Елеазар Хараш

ЗДРАВЕТО

(първа идея за размишление)

Учителят казва: „Ако искаш първо тебе да обичат, а после ти да обичаш _– болен си. Ако първо ти обичаш, а после тебе обичат _– здрав човек си. Доброто е първото условие за здравето на човека“.

Според Учителя добрите хора са най-опасните хора. Добрите хора са дълбока вода _– и ако се пре­срещнете с тази дълбока вода, с тези по-чисти качества, с Любовта в тях, вие влизате в стълкновение. Учителят казва, че когато влезеш дълбоко в добрия човек, трябва да имаш много здрава лодка, за да можеш да плуваш _– иначе може да се удавиш. Това са важни неща и трябва да се знаят. Някои си мислят, че при добрите хора всичко е наред. И е наред, и не е наред _– зависи от ъгъла, от който се разглеждат нещата. Значи, не само в лошите, но и в добрите хора се крие опасност.

Пълното здраве е свързано със стомаха, дробовете и мозъка (т.е. трите свята). И трите органа трябва да работят в изправност, но това не е още висшата мярка.

Учителят казва: „Само при Истинската Любов човек може да бъде здрав“.

Когато хората търсят Истинската Любов, те са прави _– но ако целта е само здравето, те грешат.

Любовта, която хората и животните имат, е любовта на Непроявения Бог.

Учителят казва: „За да разберете Любовта на Проявения Бог, от вас се искат съвършено други разбирания“.

Този въпрос е много по-дълбок. На друго място Учителят казва дори, че от Любовта не може да очак­вате щастие и блаженство, защото тя има много по-дълбока цел, много по-велика цел. Тези неща са странични и не са същността на Любовта.

Любовта е най-активната сила на Природата, но тя не носи само здраве. И ако човек има здравето за цел в живота си, това е нисша цел. И когато той оздравее, го очаква нова болест.

Такъв е пътят на обикновените хора: все се лекуват и така умират, защото живеят извън Любовта.

Да живееш в Любовта _– това значи да живееш в свят на голяма отговорност. Тук всичко е важно и отговорно: всеки поглед, всеки жест, всяка дума се регистрират.

Любовта изисква съвършенство и затова е много трудно да се живее в пълно единство с Бога. Това означава, че ние трябва да се подготвим за живота в единство с Бога _– и това се нарича еволюция.

В присъствието на Любовта атмосферата е изключителна. Това е така, защото това е аурата на Бога. Болните духове не могат да живеят в тази наситена аура (тук става въпрос за самото присъствие на Бога) и точно затова Той Се е отдалечил.

Да живееш в здраве, сигурност и спокойствие значи да живееш в Любовта.

Учителят казва: „Когато човек боледува, трябва да знае, че любовта му е слаба“.

Лекция 1

ДОБРОТО И ЗЛОТО

Учителят казва: „Сфинксът означава човекът, който излиза от състоянието на Звяр. Той е обвит в Звяра, тъй както птичката _– в яйцето: едва показва главата си от тялото на Звяра“.

„Засега само главата на човека е излязла от Звяра, а цялото му тяло е още под негово влияние. Точно затова човек мисли право, а действа криво. Следователно задачата на човека е да се освободи от влиянието на Звяра. И когато човек се освободи, той ще разбере защо Вселената е създадена.“

Сфинксът е един таен говор на Древността; а знае се, че Тайната е винаги ужас за непосветените.

От Тайната извира един специален звук, който за непосветените е абсолютно разрушение.

Трябва да се знае, че Тайната, или Неизвестното, е ужас и за злото.

Всичко това означава, че Тайната си има свои вът­решни и специални трептения.

Учителят казва: „Още преди създаването на Ева, Адам носеше в ума си мисълта да се отдели от Бога; и затова, като му забраниха да яде от Дървото за познаване на доброто и злото, той използва случая да се отдели от своя Баща и да стане самостоятелен“.

Адам стана самостоятелен, но изгуби Същността си, изгуби тихата и кристална духовност _– и дълго трябваше да се търси, докато се познае отново. Това става (за много същества е станало) чрез Тайния Път към Вечността, наречен в Библията Тесният Път.

Учителят казва: „Това, което в миналото се е постигало за хиляди години, сега може да се постигне за секунди, минути, часове“. Ако човек разбере точно за какво става въпрос _– какви решения, каква промяна трябва да направи, еволюцията се скъсява с две хиляди години.

За този Път се иска да бъдеш неуморим в пречистването и в търсенето на Истината _– не казвам още, че това е достатъчно, но казвам, че това е едно от най-важните условия.

Чистотата е много важна, защото тя е краят на всички съмнения, краят на всички мъки.

Учителят казва: „Ако не се пречисти човек, Змията го опасва и му диктува какво да прави“. Така човек греши и натрупва змийски капитал.

(Ще излезе книга за Дявола, Звяра, Змията.)

В някои семейства възниква конфликт. Единият казва, че е на особено мнение _– и другият казва, че е на особено мнение. Учителят казва: „Няма особено мнение, това е Луцифер!“.

Според Учителя, Звярът може да действа разрушително под формата на скръб и мъка. Някой казва: „Мъката ме коси“.

Защо човек скърби? Защото не може да обича по Божествен начин. Ако човек обича истински, той черпи сила направо от Бога и преобразява скръбта.

Нечистият не може да осмисля страданията си и точно затова той се мъчи. Значи, вместо облагородяване и израстване, те се превръщат в мъчение.

Истинската Любов е много дълбок въпрос и същевременно много дълбока Тайна. Тя е вътрешна канара за Посветените. Тази Тайна има много властен глас и властно мълчание _– значи, тя владее и двете.

Тази Тайна говори на Посветените и непосветените по два начина:

1. Тайната говори на непосветените чрез дълбоко и невидимо предчувствие за Древното Начало. И наистина, древните вътрешни спомени са свързани с Тайните на Битието.

2. Тайната е свързана и с най-дълбоките духовни пориви на Душата, а Душата (от окултна гледна точка) е древна и мистична постройка именно на тази дълбока Тайна.

Тайната е свързана с Древността, а Древността е жива във вътрешността на Душата. Това означава, че Древната Тайна е запечатана дълбоко в храма и битието на сърцето.

Основното свойство на Тайната е мълчанието, но същевременно чрез мълчанието тя може да прониква във вътрешността на Душата, при условие че Душата не е свързана с мътните течения на природата (т.е. нисшите желания на сърцето).

Учителят казва: „Няма абсолютно лош човек в света _– и ако се роди такъв човек, той не може да живее на Земята повече от три години, защото Злото в света е осъдено на смърт“. (Аз говоря за голямото Зло _– за Трите шестици, 666.)

Любовта е най-важна за ученика, защото при Любовта човек е целеустремен (цялостно устремен).

Това същевременно означава, че когато ти обичаш истински един човек, ти внасяш цел в неговия живот. Тука разстоянието няма значение и също няма значение дали човек е в Другия свят.

Важен момент _– Учителят казва: „Злото е в ръцете на Бога“. (И това е много хубаво, че то не е в човешки ръце, защото само Бог знае как да работи със злото.)

Съмнението е оръжие на злото, защото то руши вътрешността.

Ученикът трябва да знае един път завинаги, че за слабостите няма оправдание. Той също трябва да знае, че колкото и да е чист, колкото и да е напреднал в пречистването, не е застрахован от грешки.

От всичко това става ясно, че Злото е Божия сила и затова то е мощно, и затова в Библията се казва: „Не се противете на Злото“. Защо? Защото при съпротива то става победител. Ти просто се натъкваш на Божията сила. Разбира се, тук не казвам, че е Висша Божия сила _– нисша Божия сила, но все пак, достатъчно могъща.

Както казах, Бог управлява злото _– и точно това е хубавото, че именно Бог го управлява. Когато Той го управлява, Той винаги има разумна цел. Значи, ако злото е насочено във вашия живот, в това има строго определена разумна цел. (Затуй аз не приемам оплаквания от всякакъв род _– напротив, благодарност; даже и благодарност не приемам, защото за предпочитане е тя да е вътрешна и по друг начин да е осмислена.)

Когато Бог управлява злото, Той винаги има разумна цел _– значи, тука се подготвя някакво ново израстване, ново творчество и нова будност за ученика.

Според Учителя, ученикът няма право да пита каква е Божествената цел на злото. Това, което се иска от него, е, че той трябва да обича, за да има равновесие.

Истинската Любов е тази, която дава равновесие. (Говоря за равновесие в най-висш смисъл.)

Равновесието е скалата на Живота.

Равновесието е ядро без пукнатина.

Равновесието идва от Любовта.

Това значи да обичаш истински, да знаеш към кого да имаш дълбоки чувства. Това също не е лесен въп­рос. Раздялата с най-скъпите хора (независимо по какъв повод) е практически окултизъм. След такава раздяла се иска голяма будност.

Не трябва да говориш нито отчаяно, нито като буря, нито кармично _– това не е в стила на ученика, това е изява на една скрита гордост.

Тази раздяла е метод на Бялото Братство. Изпитват се по нов начин устройството на чувствата и начинът на мислене.

Как се лекува гордостта? С изтезания (в най-широк смисъл). Чували сте за един роман на Достоевски, Унижените и оскърбените. Наистина, никой не може да унижи и оскърби смирените. Обаче там, където има гордост, винаги има унижение и оскърбление. Това е един много практичен метод, който, макар и бавно, дава резултати. Гордостта трябва да бъде излекувана _– иначе тя носи смърт, отнема бъдещето на човека.

За гордия Любовта има опасно лице. В този случай Любовта има смразяващи трептения, но това не означава, че това е истинското Лице на Бога.

В Злото има три степени на хаоса. Учителят казва: „Но тази мощна сила на Злото застава на колене пред Любовта“. Значи, силата отстъпва само на една по-мощна сила.

Учителят казва: „Защо злото пакости на хората?  Защото не го обичат“. Щом хората обикнат злото, то ще измени своя характер, то няма да е вече зло, защото Любовта, която е Бог, преобразява злото.

Това е свързано със стиха от Библията: „Любете враговете си“.

Според Учителя, този, който постигне връзка с Христос, влиза в закона на развитието на Любовта, т.е. той се развива по закона на Любовта. Този, който не постигне връзката с Христос, се развива по закона на еволюцията, т.е. бавния и дълъг път.

Само Истинската Любов дава вкус на живота. Тя носи също и вкуса на безсмъртието.

Има случаи, когато човек може само за няколко минути да попадне в аурата на тази Любов и чрез тази аура само за няколко минути да измени живота си коренно.

Главното условие, за да се разбере Истинската Любов, е да си изцяло отдаден. Когато си изцяло отдаден, това е началото на Вечността, началото по пътя към Вечността.

Дори и когато си цялостно отдаден, Любовта се разкрива постепенно. Законът на постепенното е закон на Бялото Братство.

Изцяло отдаденият има специална гледна точка. Той никога не води външни разговори. Той води винаги вътрешен, невидим разговор. И той е точен именно в този вътрешен, невидим разговор _– външно може да изглежда неточен, но вътрешно е винаги Божествен. Това е една от мерките за ученика.

Според Учителя, при Истинската Любов ти не можеш да бъдеш нито мъж, нито жена. Ти си надраснал разделението.

При Истинската Любов ученикът трябва да срещне жената вътре в себе си. Само тогава идва истинското целомъдрие, а то е пътят и средството към висшата Свобода.

Истинската Любов е най-чистата Същност на човешката Душа. Тази Любов е извън мярката _– докато при човешката любов е необходима намесата на мярката (в случая мярката _– това е злото). Това означава, че злото също е мярка за нещата.

Неговата (на Бога) Суровост пресича разгръщането на сатанинските сили, защото човешката любов е нарушение на Божествените закони.

Злото има власт в човешката любов _– което означава, че сама по себе си, човешката любов е съединена със злото и затова нейните последствия са винаги лоши. Учителят казва, че тук няма изключения.

Когато един човек с човешка любов има искрен стремеж към Божествената Любов, тогава има спускане на едно Висше Същество, което извежда човека от злото. Това Същество пробужда човека и го изважда постепенно от блатото _– значи, това е един постепенен процес на пробуждане.

Защо Истинската Любов е най-важната за ученика? Защото тя е осъществяване на постоянен съюз с Бога. При грехопадението имаме прекъсване на постоянния съюз, т.е. на постоянната Любов.

Човешката любов се е явила при една загуба на Божествено съзнание. Точно тази загуба е тласнала човека към индивидуално съществуване.

Много важен закон от Учителя: „Който обича ближния си или себе си повече от Бога, той всякога ще изневери на Любовта си“.

„Там, където няма Любов, не се чува говорът на Бога.“

Дори окултни ученици има, които изпадат в заб­луждение, като смятат да се осигурят чрез любовта на брат или сестра и мислят, че това е успокояване и разрешаване _– но Учителят е на друго мнение. Той казва: „Любовта е незавършен процес“, „незавършена повест“. Любовта никога не завършва тук и не може да искаш от нея нещо окончателно _– тя е въпрос на Вечността.

После Учителят казва едни изключителни думи: „Който иска да види края на Любовта, той ще умре“.

Който търси началото и края на нещата, той е осъден на смърт, защото Животът няма край. (Може да размишляваш по тези въпроси, но не искай да намериш началото и края в тяхната дълбочина.)

Учителят казва: „Началото на нещата събира хората на едно място, а краят ги разделя“.

Изключително важен закон от Учителя (в него се крие върховен оптимизъм, много дълбок и забулен): „Краят на живота води към тъмнина“.

Точно затова Христос казва: „Работете, докато е ден“ _– т.е. докато сте в началото на нещата, докато сте в Светлината.

При Истинската Любов към Бога, човек е имал синтезирано тяло (говоря за Древността), а в това тяло се е разкривала Любовта като Висше Присъствие и като Висша Реалност. Това е тялото на Христос, в което Се проявява Бог.

Учителят казва: „Каква полза, ако те обичат, а ти не си разрешил въпроса за Любовта?“.

Човек трябва да стане условие за Истинската Любов _– а когато тази Любов влезе в човека, той не умира никога.

Който разбира, ще му се говори, а който не разбира, той ще се учи в дългия път на еволюцията от своите опитности.

В лекцията „Двете точки“ Учителят казва: „Ученикът трябва да се освободи от всичко човешко“.

Важен закон от Учителя: „Сегашната омраза е бъдеща любов, а сегашната любов е бъдеща омраза“.

Това е закон за поляризиране, това е един от най-дълбоките закони, които е дал Хермес.

За да избегне този закон, човек трябва да се отрече от себе си.

За себеотричането:

Себеотричането е освобождаване от двата полюса на живота и намиране на Истината, която е в средата между двата полюса.

Това означава: усетиш ли, че омразата прониква в сърцето ти _– отречи се от себе си.

В тази връзка, Учителят дава още един закон за поляризирането: „Ученикът трябва да се радва в скръбта си и да скърби в радостта си“. Който разбере този закон, също ще излезе извън двата полюса.

Още един подобен закон от Учителя: „Бъди доволен в недоволството си!“.

Лекция 2

ДОБРОТО И ЗЛОТО

(продължение)

Понякога в живота на ученика идва едно малко нещастие, за да го освободи от по-голямо.

Нещастието и нервността са (условно казано) късо съединение.

В нещастието Дяволът влиза и ограбва енергията. Въобще целта на злото е винаги ограбване на енергията. Затова често учениците имат състояния _– трудни, но те трябва да благодарят, за да може да съхранят колкото може повече енергия. Тези състояния идват от миналите прераждания _– и ученикът трябва да ги приеме с голяма благодарност, за да може да съхрани повече енергия, която ще бъде капитал за неговия живот и за неговата цел.

Един друг, много важен момент: според Учителя, за да се роди Новото в ученика, той трябва да се срещне със своето най-голямо нещастие. Тук вече става въпрос за едно по-специално вдъхновение, което не обхваща едно прераждане или пет-шест хиляди години, а вдъхновение за цялата Вечност. То се намира точно в това надрастване на това собствено най-голямо нещастие. Оттук почва Новото и оттук почва обновяването.

Закон: Крадецът ще бъде откраднат!

Когато ученикът благодари на малкото нещастие, той се освобождава от голямото. (Съзнателна благодарност.) Малкото нещастие действа като предпазител. Когато си натрупал недоволство, се явява голямото нещастие. Голямото нещастие е опасното. Защо? Опасността се крие в това, че то внася и образува тъмни импулси в кръвта.

Учителят казва: „Някога Дяволът е бил безгрешен, но щом пожелал да има повече, отколкото трябва, той сгрешил“.

Когато Дяволът е пожелал да има повече, отколкото му е било определено, той се е превърнал във враг на самия себе си. Това означава, че всички, които искат от живота повече, отколкото трябва, започват да общуват с отчаянието, т.е. с Дявола.

Учителят предупреждава: „Пазете се от омразата, за да не изпитвате горчивите плодове на злото“.

При омразата се заслепяваш, а когато обичаш _– виждаш.

При омразата умът много лесно се превръща в проб­леми и тревоги, а проблемът може да се превърне в психическа атака, чрез която се постига отчаяние.

Точно затова е важна Любовта _– защото тя е сила, която навлиза и прониква в тъмнината. А това, което може да прониква в нещата, винаги ги владее. Точно затова Бог е всесилен: защото може да прониква във всички неща _– и Той прониква по закона на Любов­та. Любовта е сила, която прониква във вътрешността на нещата.

За тъмнината:

Тъмнината е външен свят, а Любовта е в сърцевината. Тъмнината винаги се покорява на сърцевината. (Това е идеята за точката в кръга.)

Външното мислене изхожда от тъмнината.

Важно правило: Който търси вината в другите, увеличава тъмнината в себе си.

В бурята има нещо мощно, опасно, грозно, но и очис­тващо. Говоря за психическата буря. Винаги имам превид духовните неща _– много рядко човешките.

Психична буря очаква всички ученици.

Там, където има голям ужас, голямо страдание, голяма тъмнина, там има и скрито тържество.

Учителят казва: „Изкуство е за човека в злото да вижда доброто, в тъмнината да вижда светлината“.

Знае се, че тъмнината представя невежеството, а невежеството, от гледна точка на Ада, е една безкрайна стена. От гледна точка на Любовта, тази стена си има граници.

Според Учителя много същества са в Ада, защото са търсили външна помощ. Външната помощ никога не е окончателна, истинска помощ. Щом търсиш външна помощ, ти пренебрегваш Бог в себе си. Това е голяма грешка, голяма стена.

Някои работят с формули и едновременно вземат и лекарства. Когато се отдадеш тотално, с пълна, с абсолютна Вяра в Бога, лекарствата трябва да отпаднат, защото иначе законът не работи пълноценно, иначе работиш двойствено: тогава лекарствата и природните сили ще ти помогнат малко, но няма да бъдеш наистина пълноценно излекуван. В този случай по-хубаво е да вярваш в лекарствата; самите лекарства много няма да ти помогнат _– самата вяра в тях ще ти помогне. Има случаи, в които е за предпочитане дори да вярваш в камък. Николай Райнов в една от своите книги беше писал, че има хора, които вярват в камък _– и са разрешили въпросите на живота си; а има хора, които вярват в Христос _– и не са разрешили въпросите на живота си. Значи, същността се крие в самата вяра.

Този закон е свързан с една от най-големите Тайни в окултизма, Тайната на Бога: Същността на Бога е, че Той Се самозаражда _– и точно затова Той е, Който ражда, но Той не е роден от никого. Така в ученика ще се зароди Вечността и много други неща. В него, в самия него.

Учителят казва: „Злото не е в нещастието, но в неизползваното нещастие“. Този въпрос е свързан с тайната Азбука и с първата буква от тази Азбука, която по своята окултна същност е невидима. Всички букви са произлезли от буквата „А“ _– и в почти всички азбуки тя е управляващата буква.

Първата буква „А“ е Светлината _{– затова тя е водач във всички азбуки (говоря относително, не в абсолютен смисъл).} Тя е началото _– и всички други букви се редуват след нея. Учителят казва: „Светлината е първата буква в невидимата Азбука“.

Когато човек изхожда от Светлината, той ще може да осмисли нещастието и да извлече от него своя духовен подем. И наистина: в нещастието има скрита Светлина.

Когато това се знае, гледната точка коренно се изменя и ученикът вижда в дълбочината на своето нещастие смисъла на своя живот.

Тук, по отношение на нещастието, Дяволът е допуснал още една грешка, понеже той е обожател на нещастния живот. Но ученикът, който може да открие скритата Светлина в нещастието, се изтръгва от злото и променя своя живот.

„Злото не е в нещастието, но в неизползваното нещастие.“

В българския народ _– и главно в учениците на Школата на Бялото Братство _– ще се роди и постепенно ще се разгръща една Специална сила, свързана според Учителя с буквата „Ъ“ в българската азбука, която отсъства във всички други азбуки. Тази буква крие в себе си нещо скъпоценно; и тези, които я пренебрегват, които нямат вътрешно отношение към нея, малко или много, те ще загубят от тази Мистична сила.

Учителят казва: „Малкото камъче прекатурва колата“.

Това малко камъче може да бъде една отрицателна дума _– понеже това е свързано със Змията. В Змията има много знания, но едно нещо липсва, а то е най-важното _– тя няма Живот. Въпреки многото си знания, Змията може да каже само едно: „Аз съм Смъртта“. Докато Христос казва обратното: „Аз съм Живот“. Това е мярка.

Учителят казва: „Само този, който носи Живот, може да бъде носител на истинското Знание. Щом умираш, това е знанието на Черната Ложа“.

Смъртта се побеждава само с истинско Знание, а то е символ на Живота.

Христос казва: „Дерзайте, Аз победих света“.

Преведено: „Аз победих Черната Ложа“.