Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Парадоксът на АлеПрез 1952 г., няколко години след публикуването на теорията на Нойман и Моргенщерн, в Париж се провежда среща, посветена на икономиката на риска. На нея присъстват много от най-известните икономисти на своето време. Сред американските гости са бъдещите нобелови лауреати Пол Самюълсън, Кенет Ароу и Милтън Фридман, както и водещият статистик Джими Савидж. Един от организаторите на парижката среща е Морис Але, който също ще получи Нобелова награда няколко години по-късно. Але крие в ръкава си нещичко – няколко въпроса по избора, които представя на своите бележити слушатели. Казано с понятията, използвани в настоящата глава, Але възнамерява да покаже, че неговите гости са податливи на ефекта на сигурността и следователно нарушават теорията за очакваната полезност и аксиомите на рационалния избор, на които се основава тази теория. Показаният по-долу комплект от избори е опростена версия на загадката, построена от Але.317 От задачи А и Б коя бихте избрали? А. 61% шанс да спечелите 520 000 долара ИЛИ 63% шанс да спечелите 500 000 долара. Б. 98% шанс да спечелите 520 000 долара ИЛИ 100% шанс да спечелите 500 000 долара. Ако сте като повечето хора, вие бихте предпочели лявата опция в задача А и бихте предпочели дясната опция в задача Б. Ако вашите предпочитания са такива, вие току-що сте извършили логически грях и сте нарушили правилата на рационалния избор. Блестящите икономисти, събрали се в Париж, извършват подобни грехове в една по-объркана версия на „парадокса на Але“. За да разберете защо тези избори са проблематични, си представете, че резултатът ще се определи от теглене на сляпо от урна, която съдържа 100 топки – печелите, ако изтеглите червена топка, губите, ако изтеглите бяла. В задача А почти всички предпочитат лявата урна, макар че тя съдържа по-малко печеливши червени топки, защото разликата в размера на наградата е по-внушителен от разликата в шансовете за спечелване. В задача Б едно голямо мнозинство избира урната, която гарантира печалба от 500 000 долара. По-нататък, хората се чувстват спокойни при двата избора – докато не разгледат логиката на проблема. Сравнете двете задачи и ще видите, че двете урни от задача Б са по-благоприятни версии на урните от задача А, при които 37 бели топки се заменят с червени печелещи топки във всяка урна. Подобрението вляво е очевидно по-голямо от подобрението вдясно, тъй като всяка червена топка ви дава шанс да спечелите 520 000 долара вляво и само 500 000 долара вдясно. Така при първата задача започвате с предпочитание към лявата урна, която после се подобрява повече от дясната урна – но сега вие харесвате дясната! Този модел на избори няма логически смисъл, но психологическо обяснение може да му се даде лесно: тук работи ефектът на сигурността. Двата процента разлика между един 100% шанс и един 98% шанс за печалба в задача Б са много по-впечатляващи от същата разлика между 63% и 61% в задача А. Както е предусещал Але, именитите участници на парижката среща не забелязват, че техните предпочитания нарушават теорията на полезността, докато той не им обръща внимание на този факт в края на срещата. Але е възнамерявал това да бъде бомба: водещите в света теоретици на вземането на решения не спазват собственото си виждане за рационалността! Той очевидно е вярвал, че ще убеди слушателите си да се откажат от подхода, презрително наречен от него „американската школа“, и ще приемат една алтернативна логика на избора, каквато е развил. Очаква го голямо разочарование.318 Икономистите, които не са фенове на теорията за вземане на решения, най-често игнорират проблема на Але. Както се случва често, когато една теория, която е била широко приета и считана за полезна, бъде изправена пред предизвикателство, те отбелязват проблема като аномалия и продължават да използват теорията на очакваната полезност, сякаш не се е случило нищо. Противоположно на тях, теоретиците на вземането на решения – смесица от статистици, икономисти, философи и психолози – приемат много сериозно предизвикателството на Але. Когато Амос и аз започнахме работата си, една от първоначалните ни цели беше да развием задоволително психологическо обяснение на парадокса на Але. Повечето теоретици на вземането на решения, и което е забележително, включително и Але, запазват вярата си в човешката рационалност и се опитват да изопачат правилата на рационалния избор, за да направят допустим модела на Але. През годините имаше многобройни опити да се намери приемлива обосновка на ефекта на сигурността, но никой не беше много убедителен. Амос нямаше много търпение към тези опити; той наричаше теоретиците, които се опитваха да рационализират нарушенията на теорията на полезността, „адвокати на заблудените“. Ние тръгнахме в друга посока. Запазихме теорията на полезността като логика на рационалния избор, но се отказахме от идеята, че хората избират напълно рационално. Заехме се със задачата да развием теория, която да описва изборите, които хората правят, независимо дали те са рационални. Според теорията на перспективите тежестите на решението не са идентични на вероятностите. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|