Митът в онтологична перспектива” за придобиванe на образователна и научната степен доктор по специалност „Естетика /философия на културата/”

от доц. д.н. Лазар Копринаров, ЮЗУ „Неофит Рилски” - Благоевград

за дисертационния труд на Галин Пенев Пенев

„Митът в онтологична перспектива”

за придобиванe на образователна и научната степен доктор

по специалност „Естетика /философия на културата/”

„Диалектика на мита” не е от гигантския мащаб на многотомната „История на античната естетика”. Но това съчинение на А. Лосев е не просто едно от многото произведения на руския мислител – то е изключително мощно в своята философска съдържателност и продуктивност; то е ключово за разбиране на биографичната драма и на цялата философия на А. Лосев /самият той се определя като „философ на мита”/; то е своеобразна пресечна точка на много от най-плодотворните идеи на руската религиозна философия; то е същевременно духовното пространство, в което е отчетливо видима срещата и амалгамата от традициите на руската и на западноевропейската – от Шелинг до Хусерл – философия. Затова е напълно оправдано усилията на Г. Пенев, ориентирани към изследване на философията на мита и митичното у А. Лосев, да бъдат съсредоточени тъкмо в интерпретирането на това произведение. Впрочем, „Диалектика на мита” е меродавно съчинение по темата за мита и извън пространството на творчеството на А. Лосев. Прав е проф. Богдан Богданов, който оценява това произведение на руския мислител като „лебедовата песен на продължилото около век време на цялостни парадигми по темата”.

Г. Пенев се е ангажирал и добре се е справил с тема, която е трудна и заедно с това почти неизследвана у нас. Темата на дисертацията е трудна за овладяване, защото разбирането на текстовете на А. Лосев е изключително комплицирано заради тяхното многопластово конструиране. Те са многопластови поради множеството от философски, филологически и религиозни влияния, които А. Лосев е всмукал в своите текстове – влияния, които доста често съвсем не са очевидни, изрични или лесни за идентификация. Многопластови са и по друга причина: създадени са във време, когато на А.Лосев се е налагало да пише не само „от себе си”, но и имитирайки езика на непрощаващата идеологическа власт на съветския режим. Прави са онези изследователи, които говорят за „скритата философия” на Лосев - за това, че под повърхността на директно казаното има подмолни пластове, които не са могли да бъдат из-казани по „онова време” поради своята идеологическа недопустимост.

Има още един фактор, който създава затруднения при овладяването на темата на дисертацията. За А.Лосев митът /наред с всичко друго/ е нещо, което съдържа в самото себе си своя умисъл и този смисъл е неизразим по начин, различен от самия мит. Би могло да се каже, че А. Лосев интерпретира мита като език на себе си. Затова про-мислянето му е неосъществимо с инструментариума на научната рационалност. То изисква подходи и ословостяване, които са непривични за днешния стил на мислене, за „логоса”, който привично ни служи в днешните научни занимания. Митът, разбиран и интерпретиран от А. Лосев като историческа, но и вечна форма на съзнание и начин на преживяване на света, като „необходима категория на битието и съзнанието”, се явява у А. Лосев чрез един своеобразно-мистичен логос, очевидно вдъхновен и приучен както от Шелинг и немските романтици, така и от езика на руския Сребърен век. Този начин на „проговаряне” на теорията на А.Лосев не може да не внася огромни затруднения в дискурса на интерпретацията й. Затова е разбираемо, че дисертантът се жалва за компликациите при пресъздаването на идеите на А. Лосев. Но за негово успокоение трябва да кажем, че като цяло той се е справил доста прилично с тези сложности.

• 
  А. Лосев дефинира мита чрез шест негативни характеристики, които отварят пътя за позитивното му постигане. Тези шест предварителни определения дават възможност за добро структуриране на изложението. Струва ми се, че докторантът напразно е пропуснал тази възможност.
  
• 
  Необходима, но в никакъв случай достатъчна е аргументацията на Г. Пенев, че „актуалността на изследването на философията на мита у А. Лосев се основава на факта, че текстът на Диалектика на мита е върнат на А. Тахо-Годи от архивите на ФСБ едва през 1995 г.”/с.2 в автореферата/. Актуалността на един научен труд не е в скриването или откриването му за изследване, а в способността на този труд да участва активно в академичен и културен дебат извън времето, в което е създаден, да дава отговори на отколешни, но и на днешни въпроси със значим характер. В този смисъл темата на дисертацията на Г. Пенев не е анахронична и само абстрактно-академична, както изглежда на пръв поглед. Митът /в смисъла на А.Лосев/ е всеприсъщ – той е „там”, в дъното на историята, но е и „тук”, в нашия собствен живот. Както добре е обосновано от Ролан Барт, митът не е онтологична фигура на архаичното съзнание, но и огромен пласт в тялото на съвременната култура. Митът е онази част от социално въображаемото, без която е немислимо самото въображаемо. И за добро или за зло никаква научна рационалност не може да го измести или погуби. Затова интересът и промислянето на философията на мита у А. Лосев са с актуални измерения.
  

15-07-2012 г.