Мотиви по внохд №251/11 г., Сас, но, 7 състав

- подсъдимият Марио Алексиев Николов за виновен относно извършване на престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК (подсъдимият Николов е оправдан по обвинението групата, в която е участвал, да е била образувана от подсъдимия Людмил Данаилов Стойков), за което на основание чл. 54 НК, му е наложено наказание за срок от четири години лишаване от свобода, както и е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 , 3 и 4 НК, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години и глоба в размер на 30 000 лв., като е оправдан по обвинението по чл.26 ал.1 НК;

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия Николов общо най-тежко наказание измежду така наложените наказания лишаване от свобода в размер на десет години, което на основание чл. 60, ал. 1, и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, е постановил да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил към общото наказание и наказанието глоба в размер на 30 000 лв.;

- подсъдимата Мариана Стефанова Николова за виновна относно извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК (подсъдимата е оправдана по обвинението групата, в която е участвала, да е била образувана от подсъдимия Людмил Данаилов Стойков), за което на основание чл. 54 НК, й е наложил наказание за срок от четири години лишаване от свобода, както и е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 20, ал.2 НК, за което при условията на чл. 54 НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години и глоба в размер на 30 000 лв., като е оправдана по обвинението по чл. 26, ал. 1 НК;

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимата Николова общо най-тежко наказание измежду така наложените наказания лишаване от свобода в размер на осем години, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил към общото наказание и наказанието глоба в размер на 30 000 лв.;

- подсъдимата Анна Юриева Шаркова за виновна относно извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК ( подсъдимата е оправдана по обвинението групата, в която е участвала, да е била образувана от подсъдимия Людмил Данаилов Стойков ), за което на основание чл. 54 НК й е наложил наказание за срок от четири години лишаване от свобода, както и за виновна в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което при условията на чл. 54 от НК й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 30 000 лв., като е оправдана по обвинението по чл. 26, ал.1 НК;

- подсъдимият Иван Христов Иванов за виновен относно извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК (подсъдимият е оправдан по обвинението групата, в която е участвал, да е била образувана от подсъдимият Людмил Данаилов Стойков), за което му е наложил наказание за срок от четири години лишаване от свобода, както и за виновен в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 30 000 лв., като е оправдан по обвинението по чл. 26, ал. 1 НК;

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия Иванов общо най-тежко наказание измежду така наложените наказания лишаване от свобода в размер на шест години, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил към общото наказание и наказанието глоба в размер на 30 000 лв.;

- подсъдимият Григор Кирилов Главев за виновен относно извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК (подсъдимият е оправдан по обвинението групата, в която е участвал, да е била образувана от подсъдимият Людмил Данаилов Стойков), за което на основание чл. 54 НК, му е наложил наказание за срок от четири години лишаване от свобода, както и за виновен в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което при условията на чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 30 000 лв., като е оправдан по обвинението по чл. 26, ал. 1 НК;

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия Главев общо най-тежко наказание измежду така наложените наказания лишаване от свобода в размер на шест години, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил към общото наказание и наказанието глоба в размер на 30 000 лв.;

- подсъдимият Валентин Боянов Ангелов за виновен относно извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК (подсъдимият е оправдан по обвинението групата, в която е участвал, да е била образувана от подсъдимия Людмил Данаилов Стойков), за което на основание чл. 54 НК, му е наложил наказание за срок от четири години лишаване от свобода, както и за виновен в извършване на престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 3, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 20, ал.2 НК, за което при условията на чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест години и глоба в размер на 30 000 лв.;

На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е определил на подсъдимия Ангелов общо най-тежко наказание измежду така наложените наказания лишаване от свобода в размер на шест години, което на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 23, ал. 3 НК съдът е присъединил към общото наказание и наказанието глоба в размер на 30 000 лв.;

- подсъдимият Людмил Данаилов Стойков за невинен в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 4, вр. с ал. 3, т. 2, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1, алт. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвиненията, за които е предаден на съд.

На основание чл. 253, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. ”а”, пр. 1 НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението - парични средства в размер на 12 838 033.90 лв.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимите, които са признати за виновни и са им наложени съответни наказания, направените по делото разноски в размер на 10 355 лв.

Срещу присъдата на СГС е подаден протест от прокурори при Софийска градска прокуратура в оправдателната й част спрямо подсъдимия Стойков и в частта, с която останалите подсъдими са признати за невинни относно обвинението да са участвали в престъпна група, образувана от подсъдимия Стойков.

С протеста се иска отмяна на присъдата на СГС в оправдателните й части, като се признае подсъдимия Стойков за виновен в извършване на престъпленията, за които е предаден на съд и му се наложат съответни на тежестта на извършването им наказания, както и да се измени присъдата по отношение на останалите подсъдими, съобразно признаването за виновен на Стойков.

В писмено допълнение към протеста се излагат съображения относно необоснованост на възприетите в присъдата на СГС доводи в подкрепа невинността на подсъдимия Стойков. Сочи се, че проследяването на пътя на парите, предмет на инкриминираните деяния, води до извода, че същите се кумулират като стойност в „Палмигруп” АД, но движението на сумите не спира до цитираното дружество, а продължава, като краен получател на същите се явява „Дюни” АД, в полза на което дружество, суми в размер на 12 968 575.08 лв. са преведени от „Кингстън ентърпрайсиз” ЛЛС, посредством 11 броя парични преводи с различни основания. В контекста на горното се разглежда и обстоятелството с преминаването на парични средства в значителен размер от сметките на „Кингстън ентърпрайсиз” ЛЛС към останалите дружества, използвани за инкриминираната престъпна дейност и дружеството „Хот метал трейдинг”, за което се сочи че е контролирано от подсъдимия Стойков, както и качеството му на изпълнителен директор на дружеството „Дюни” АД. Относно „Кингстън ентърпрайсиз” ЛЛС, дружество, регистрирано в САЩ, Делауеър се сочи, че не осъществява реална дейност, а е използвано като трансмисия при всички инкриминирани сделки с паричните средства от съответните субсидии. Пълномощници на същото дружество се сочи, че са подсъдимият Николов и свидетелката Радкова, която се намира във фактическо съжителство с подсъдимия Стойков, като двамата подсъдими Николов и Стойков и свидетелката Радкова, в качеството им на акционери в различни дружества участват в разпределението на паричните средства до „Дюни” АД. Твърди се, че паричните преводи между „Кингстън Ентърпрайсиз” ЛЛС и „Дюни” АД, формално оформени като паричен заем, в действителност прикриват произхода на средствата, като тези с незаконен произход се легализират .

Прокуратурата счита, че при липсата на друга дейност освен посредничество при извършване на туристически услуги от страна на „Кингстън Ентърпрайсиз” ЛЛС, размерът на комисионните се явява неоправдано завишен, поради което и с преоформянето на същите средства като заем в полза на „Дюни” се постига крайната цел на престъплението по чл. 253 НК.

В протеста обвинението се позовава на Р. № 553/14.10.2005 г. на І н.о. и Р. № 442/2008 г. на ІІІ н.о., относно обективната и субективна страна на престъплението „пране на пари” и доказателствената тежест на косвените доказателства и счита, че присъдата на СГС следва да се измени, съобразно искането в основния протест, като относно участието на подсъдимия Стойков се поддържа и алтернативата, да се приеме, че най-малкото е предполагал за престъпния характер на процесните парични средства.

Присъдата на СГС е обжалвана и от подсъдимия Николов, като са релевирани възражения за неправилност, необоснованост и нарушения на материалния и процесуаления закон. Отправя се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатите му обвинения и оправдан изцяло. Отправя искане да се прекрати наказателното производство по делото, на основание чл. 334, т. 4, пр. 2 НПК, поради неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението по чл. 369, ал. 4 НПК (отм.), да прекрати наказателното производство в случай на внасяне на обвинителен акт при неотстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения, за които по реда на чл. 368, ал. 1 НПК (отм.) е даден съответния законов срок, като същевременно се поддържа, че при внасянето му са били допуснати и нови нарушения.

В жалбата се сочи, че авторството на деянието е недоказано по безспорен и несъмнен начин, което обосновава искането за отмяна на атакуваната присъда. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на закона.

Идентична по съдържание жалба е постъпила и от упълномощения защитник на подсъдимия Николов. Изложени са същите съображения и са отправени същите искания, като тези направени в жалбата на подсъдимия.

Срещу присъдата на СГС е постъпила жалба и от упълномощения защитник на подсъдимата Николова адвокат Каракушева, с която се релевират възражения за неправилност, необоснованост и нарушения на материалния и процесуален закон. Отправя се искане за отмяна на присъдата и за постановяване на нова, оправдателна присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невинна по повдигнатите й обвинения и оправдана изцяло

Отправя искане да се прекрати наказателното производство по делото, на основание чл. 334, т. 4, пр. 2 НПК, поради неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението по чл. 369, ал. 4 НПК (отм.), да прекрати наказателното производство в случай на внасяне на обвинителен акт при неотстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения, за които по реда на чл. 368, ал. 1 НПК (отм.) е даден съответния законов срок, като същевременно се поддържа, че при внасянето му са били допуснати и нови нарушения. В жалбата се сочи, че авторството на деянието е недоказано по безспорен и несъмнен начин, което обосновава искането за отмяна на атакуваната присъда. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на закона.

Идентична по съдържание жалба срещу постановената присъда е постъпила и от подсъдимата Николова.

Присъдата на СГС е обжалвана и от упълномощения защитник на подсъдимата Шаркова адвокат Костадинов, като неправилна необоснована и постановена в нарушение на материалния и процесуален закон. Отправя се искане същата да се отмени, като се постанови нова оправдателна присъда, с която подсъдимата да бъде призната за невинна по повдигнатите обвинения и оправдана изцяло.

Отправя искане да се прекрати наказателното производство по делото, на основание чл. 334, т. 4, пр. 2 НПК, поради неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението по чл. 369, ал. 4 НПК (отм.), да прекрати наказателното производство в случай на внасяне на обвинителен акт при неотстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения, за които по реда на чл. 368, ал. 1 НПК (отм.) е даден съответния законов срок, като същевременно се поддържа, че при внасянето му са били допуснати и нови нарушения. Според защитника, авторството на деянието е недоказано по безспорен и несъмнен начин, което също се сочи като основание за отмяна на атакуваната присъда. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на закона.

Подсъдимата Шаркова е обжалвала постановената присъда с жалба, идентична по съдържание, доводи и искания, с тази на упълномощения защитник.

Присъдата на СГС е атакувана и от подсъдимия Иван Иванов. В жалбата се релевират възражения за неправилност, необоснованост и нарушения на материалния и процесуален закон. Отправя се искане същата да се отмени, като се постанови нова оправдателна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатите обвинения и оправдан изцяло. Отправя искане да се прекрати наказателното производство по делото, на основание чл. 334, т. 4, пр. 2 НПК, поради неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението по чл. 369, ал. 4 НПК (отм.), да прекрати наказателното производство в случай на внасяне на обвинителен акт при неотстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения, за които по реда на чл. 368, ал. 1 НПК (отм.) е даден съответния законов срок, като същевременно се поддържа, че при внасянето му са били допуснати и нови нарушения.

В жалбата на подсъдимия се твърди, че авторството на деянието е недоказано по безспорен и несъмнен начин, което обосновава отмяна на атакуваната присъда. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на закона.

Идентична по съдържание жалба е постъпила и от упълномощения защитник на подсъдимия Иванов адвокат Георгиев. В жалбата на защитника се развиват същите възражения и се отправят същите искания.

Присъдата на СГС е обжалвана и от упълномощения защитник на подсъдимия Григор Главев адвокат Зоя Иванова. В жалбата се релевират възражения за неправилност, необоснованост и нарушения на материалния и процесуален закон.

Отправя се искане същата да се отмени, като се постанови нова оправдателна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатите обвинения и оправдан изцяло. Отправя искане да се прекрати наказателното производство по делото, на основание чл. 334, т. 4, пр. 2 НПК, поради неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението по чл. 369, ал. 4 НПК (отм.), да прекрати наказателното производство в случай на внасяне на обвинителен акт при неотстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения, за които по реда на чл. 368, ал. 1 НПК (отм.) е даден съответния законов срок, като същевременно се поддържа, че при внасянето му са били допуснати и нови нарушения.

Според защитника авторството на деянието е недоказано по безспорен и несъмнен начин, което също се сочи като основание за отмяна на атакуваната присъда. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на закона.

Идентична по съдържание и искания жалба е постъпила и от подсъдимия Главев.

Присъдата на СГС е обжалвана и от упълномощения защитник на подсъдимия Валентин Ангелов, адвокат Танева В жалбата се релевират възражения за неправилност, необоснованост и нарушения на материалния и процесуален закон.

Отправя се искане същата да се отмени, като се постанови нова оправдателна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатите обвинения и оправдан изцяло. Отправя искане да се прекрати наказателното производство по делото, на основание чл. 334, т. 4, пр. 2 НПК, поради неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на задължението по чл. 369, ал. 4 НПК (отм.), да прекрати наказателното производство в случай на внасяне на обвинителен акт при неотстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения, за които по реда на чл. 368, ал. 1 НПК (отм.) е даден съответния законов срок, като същевременно се поддържа, че при внасянето му са били допуснати и нови нарушения.

Според защитника, авторството на деянието е недоказано по безспорен и несъмнен начин, което също се сочи като основание за отмяна на атакуваната присъда. Алтернативно се поддържа искане за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на закона.

Идентична по съдържание и искания жалба е постъпила и от подсъдимия Ангелов.

В съдебното заседание пред апелативния съд представителят на САП поддържа подадения срещу присъдата протест, в нейната оправдателна част, отнасяща се до обвинението срещу подсъдимия Стойков. Счита, че изводите на първоинстанционния съд не кореспондират на наличния по делото доказателствен материал. Представителят на обвинението заявява, че проследявайки движението на паричните суми, предмет на обвинението по чл. 253 НК, се налага заключението, че целият паричен поток се кумулира в „ПАЛМИГРУП” АД, като впоследствие движението продължава и последният получател на паричните средства е „ДЮНИ” АД. Според прокурора от доказателствата по делото се установяват извършвани парични преводи между „Кингстън ентърпрайсиз” ЛЛС и инкриминираните дружества бенефициенти по програма САПАРД. Това обстоятелство, както и факта, че дружества свързани с подсъдимия Стойков участват в капитала на дружества, свързани с подсъдимия Николов, водят до извода за доказаност на обвинението.

В заключителната си пледоария прокурорът сочи, че липсват доказателства, обосноващи нуждата на „ДЮНИ” АД да получи заеми от „Кингстън Ентърпрайсиз” ЛЛС, както и липсват доказателства за тяхното разходване и следващато им връщане. Според прокурора от изложеното се налагал извода, че целта на създаването и използването на офшорното дружество „Кингстън Ентърпрайсиз” ЛЛС, е именно изпирането и легализирането на неправомерно получените субсидии по програма САПАРД. Твърди, че в конкретния случай, приложената схема за изпиране на пари е максимално усложнена и поради това предназначена да затрудни установяването на незаконния произход на средствата.

В обвинителната си реч прокурорът твърди, че обвинението срещу Стойков се крепи единствено на косвени доказателства, но те в своята съвкупност водят до единствено възможния извод за виновност на подсъдимия.

Прокурорът сочи, че първоинстанционната присъда е постановена на основата на пълен и внимателен анализ на доказателствата по делото, поради което същата следва да бъде потвърдена в осъдителната й част. Счита, че събраните във въззивното следствие допълнителни доказателства по никакъв начин не променят изводите на първоинстанционния съд. Доколкото се е установило, че инкриминираните средства са били трансферирани чрез електронно банкиране, то прокуратурата счита, че може да се обмисли хипотезата за извършване от подсъдимите на престъплението „пране на пари” при посредствено извършителство.

Защитникът на подсъдимия Николов пледира за недоказаност и на другото обвинение, за което е признат за виновен от първата инстанция, а именно че е ръководител и участник в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпление по чл. 253 НК. Защитата твърди, че не е ясна волята на прокуратура, за това къкъв е инкриминираният период на това престъпление; не е ясно кога е започнало да съществува това обединение, какви са били ролите на отделните участници. Твърди, че сочените от прокуратурата и градския съд в мотивите общи адреси, седалища и телефони на дружествата, не обосновават ясно защо са елементи от организирана престъпна група. Сочи, че българското законодателство не забранява няколко търговски дружества да ползват общ адрес за своето седалище и адрес на управление. Защитата заявява, че не отговаря на истината и приетото от първоинстанционния съд, че шестте търговски дружества – бенефициенти по САПАРД, както и „ПАЛМИГРУП”, не са имали реална търговска и производствена дейност и че единствената им цел е да усвоят неправомерно средства по програма САПАРД. От заключенията на икономическите експертизи се установявало, че посочените търговски дружества са имали голяма по обем търговска дейност. Защитникът твърди, че постъпилите средства от „Кингстън Ентърпрайсиз” ЛЛС в „ПАЛМИГРУП” АД са много повече от след това преведените обратно средства, които имат търговски характер по конкретни търговски сделки и фактури. Защитата сочи, че по отношение на три от процесните дружества банките служебно са инкасирали значителна част от сумите постъпили по програма САПАРД и че физически извършител на тези финансови операции не може да бъде който и да е от подсъдимите. Защитникът счита, че не съществува противоречие между заключенията на допълнителната банкова и съдебно икономическата експертизи, изготвени в хода на въззивното следствие, тъй като вещите лица са работели въз основа на счетоводните документи в банките и дружествата, а в досъдебното и първоинстанционното производство са работели с банкови извлечения, предоставени от органите на разследването. В този смисъл защитникът на подсъдимия Николов моли за постановяване на изцяло оправдателен съдебен акт по отношение на неговия подзащитен.

Защитникът на подсъдимата Мариана Николова адвокат Каракушева поддържа депозираната срещу присъдата жалба и всички направени в нея искания. Моли да се отмени атакуваната присъда и да се признае подсъдимата Николова за невинна по повдигнатите срещу нея обвинения. Защитата счита, че произхода на инкриминираните на Николова парични средства не е установено да е незаконен, тъй като те били получени от държавен орган в рамките на конкретно правно основание. Според защитата на Николова, наличието на друго наказателно производство за престъпление по чл. 212 НК за същото това имущество, е негодно да обоснове извод, че то е придобито чрез престъпление. Твърди, че няма доказателства, от които да се установи, че подсъдимата Николова е знаела, че средствата са били придобити чрез престъпление по чл. 212 НК. Сочи, че от заключението на банковата експертиза се установило, че подсъдимата Николова не е извършила инкриминираните й финансови операции, а банката служебно е инкасирала сумите, в какъвто смисъл изводите на първата инстанция са неверни и неправилни. Защитата заявява, че в хода на въззивното съдебно следствие са събрани доказателства, от които се установява, че всички останали финансови операции, включени в обвинението са извършени чрез електронно банкиране от свидетелката Албена Игнатова. В този смисъл се твърди, че доказателствата обосноват извод за това, че липсва осъществен състав на престъпление по чл. 253 НК от Мариана Николова. Защитата счита за недоказана и тезата на обвинението за извършено от Николова престъпление по чл. 321 НК.

Защитникът на подсъдимата Анна Шаркова адвокат Костадинов заявява, че поддържа депозираната срещу присъдата жалба и направените с нея основни и алтернативни искания. Счита, че постановената първоинстанционна присъда в частта за осъждането на подсъдимата Шаркова е неправилна и незаконосъобразна, поради което моли за нейната отмяна и за признаване на подсъдимата за невинна по повдигнатите й обвинения. Защитникът твърди, че градският съд е пропустал да отбележи, че от доказателствата по делото се вижда, че са извършвани проверки на място от експерти на ДФ „Земеделие”, които не са установили нарушение и съответно след тяхното извършване, са изготвени необходимите писмени документи, въз основа на които е изплатена субсидията от ДФ „Земеделие”. Защитата счита, че първоинстанционният съд не е извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, а само избирателен коментар на отделни обстоятелства и материали. Счита, че не е доказано по делото, че получената от „Родопа мийт” ЕООД парична субсидия от програма САПАРД е придобита чрез престъпление или друго общественоопасно деяние. Твърди, че приетата от въззивния съдебен състав допълнителна банкова експертиза е опровергала изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимата е извършвала финансови операции, с които да е превела получените суми по сметка на „ПАЛМИГРУП” АД. Установява се от писмените доказателства и показанията на свидетелката Цинцова, че именно тя е извършила инкриминираните парични преводи, а освен това за посочения от обвинението период подсъдимата Шаркова е била в отпуск поради бременност и раждане. Защитата счита за погрешни и необосновани изводите на първоинстанционния съд и по отношение на повдигнатото спрямо подзащитната му обвинение за участие в организирана престъпна група с цел да върши престъпления по чл. 253 НК.

Защитникът на подсъдимия Валентин Ангелов адвокат Танева сочи, че при постановяване на атакуваната присъда, съдът е извършил повърхностен, незадълбочен и неизчерпателен анализ на доказателствата по делото. Защитата твърди, че първоинстанционният съд неправилно формулира извода си за наличие на неоспорими факти за наличие на трайна връзка между подсъдимите през инкриминирания период. Твърди, че е невярно приетото от съда, че трите дружества „Родода мийт” ЕООД, „Родопа голд” ЕООД и „Родопа консерв” ЕООД са били учредени с един учредителен акт от „ПАЛМИГРУП” АД. Според защитата по делото няма никакви данни – писмени или гласни доказателства, за изготвяне на план, за конкретни задачи на всеки от подсъдимите, още по-малко за изпълнение на такива задачи. Защитникът заявява, че прокуратурата не е доказала постъпване в патримониума на подсъдимия Ангелов на сума от програма САПАРД, както и че от материалите по делото е доказан произхода на средствата, с които дружеството „Родопа консерв” е кандидадствало по програма САПАРД – банков заем по договор от 2005 г. Установен е произхода и на другите средства, ползвани от дружеството – заем по договор за целево дългосрочно финансиране от „ПАЛМИГРУП” АД. Защитата сочи, че от събраните пред въззивния съд доказателства се установява противното на направения от градския съд извод за изпращане на машини за месопреработвателната промишленост извън България и последващото им връщане и посочване като нови. Дружеството „Родопа консерв” не е изнасяло никакви машини, единствено е получило като внос поточна линия. Според защитата се е установило липса на идентичност между внесените и изнесени машини и от останалите дружества – бенефициенти. Сочи, че от гласните доказателства се установило, че машините за „Родопа консерв” били нови и са монтирани от техници от Италия, че проверките от служители на фонд „Земеделие” не са установили нарушения. Моли да се приеме, че подзащитният й не е извършвал финансова операция, която се сочи от обвинението като елемент на престъплението „пране на пари”. Твърди, че в инкриминирания период всички разплащания на дружеството са извършвани чрез електронно банкиране, осъществявано от свидетелката Цинцова. Счита, че обвинението срещу подсъдимия Ангелов е недоказано, поради което той следва да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия Иван Иванов адвокат Георгиев моли да се отмени присъдата на първата инстанция и да се постанови нова, с която изцяло да се оправдае подзащитния му, а алтернативно да се върне делото на прокурора. Според защитата мотивите към първоинстанционната присъда разкриват изключително смущаваща подмяна на предмета на доказване по делото. Счита, че при обвинение за „пране на пари” прокуратурата следва да докаже престъпния произход на паричните суми и това може да се стане само с влязла в сила осъдителна присъда. Сочи, че няма представено доказателство пред първата инстанция, което да установява този факт – за престъпния характер на инкриминираното имущество. Защитникът твърди, че по делото са установени множество плащания между търговски субекти за изпълнение на търговски сделки, които са закономерен материален еквивалент на търговския и граждански оборот. Развиват се съображения за това, че обвинението и градския съд неправилно са интерпретирали състава на чл. 253, ал. 1 НК. Защитата сочи, че пълната недоказаност наличието на предикатното престъпление и свързаната с това недоказаност на престъпния произход на средствата по анализираните финансови операции, прави, според защитата безпредметно разглеждането на въпроса за това знаел или предполагал е подзащитния му за престъпния характер на средствата. Защитникът заявява, че от събраните във въззивното производство доказателства се е установило, че нарежданията на инкриминираните суми, не е било предварително съгласувано, а е извършвано от счетоводителите изцяло съобразно принципите на счетоводството и необходимостите на търговската дейност на дружествата.

Подсъдимият Иванов в своя лична защита и в последната си дума пред САС заявява, че се придържа към казаното от своя защитник, като моли да се отмени постановената присъда и да бъде оправдан. Останалите подсъдими се възползват от правото си по чл. 329 НПК и не се явяват пред въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени наведените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

В мотивите на атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е изложил възприетата от него фактическа обстановка по делото, изведена от: