Наредба №5 от 3 ноември 2016 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "гръдна хирургия"



страница1/3
Дата06.02.2018
Размер488.47 Kb.
#55377
  1   2   3


НАРЕДБА № 5 ОТ 3 НОЕМВРИ 2016 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "ГРЪДНА ХИРУРГИЯ"

Издадена от Министерството на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.90 от 15 Ноември 2016г.

Чл. 1. (1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт "Гръдна хирургия" съгласно приложението.

(2) С медицинския стандарт по ал. 1 се определят минималните изисквания към лечебните заведения, които извършват дейности по гръдна хирургия.

Чл. 2. Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по гръдна хирургия от установеното с изискванията на тази наредба.

Заключителни разпоредби

§ 1. Стандартните и специфичните оборудване и апаратура, посочени в приложението към чл. 1, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива.

§ 2. (1) В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ или комплексният онкологичен център не разполагат със собствена клинична лаборатория, те следва да осигурят осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с този стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория - структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с лечебното заведение или в рамките на лечебното заведение. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по гръдна хирургия.

(2) В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 1 от 2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична лаборатория" (ДВ, бр. 13 от 2014 г.).

§ 3. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.

§ 4. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински одит", регионалните здравни инспекции и органите на управление на лечебните заведения.

§ 5. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 15 от 2003 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Гръдна хирургия" (обн., ДВ, бр. 75 от 2003 г.; изм., бр. 65 и 92 от 2010 г., бр. 32 от 2014 г. и бр. 37 от 2016 г.).

Приложение към чл. 1, ал. 1
МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "ГРЪДНА ХИРУРГИЯ"
I. Основна характеристика на медицинската специалност

1. Дефиниция, основни цели и задачи на клиничната специалност

1.1. Гръдната хирургия обхваща познанието, техническите умения и преценката, необходими за адекватната диагностика и лечението на всички хирургични заболявания на гръдния кош и шията, гръдната стена (включително млечна жлеза), плеврата, белите дробове, трахеята и бронхите, медиастинума, диафрагмата и хранопровода. Лечение по тази специалност се провежда в клиники/отделения по гръдна хирургия на болници за активно лечение, в клиники/отделения по хирургия и кардиохирургия на болници за активно лечение и в отделения/клиники на комплексни онкологични центрове, които отговарят на изискванията на този стандарт. В комплексните онкологични центрове се осъществяват дейности по този стандарт в областта на хирургичното лечение на онкологични заболявания по гръдна хирургия.

1.2. Гръдната хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, образна диагностика, органна функционална диагностика, полуинвазивни и инвазивни изследвания, предоперативна оценка, следоперативни грижи, интензивни грижи, травматология, онкология и трансплантология.

1.3. Гръдната хирургия се основава на адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести на гръдния кош, гръдната кухина и шията, като включва всички открити, ендоскопски и видеоасистирани оперативни намеси и манипулации, при деца и възрастни, и обхваща следните области на дейност:

1.3.1. операции с резекция, екстирпация (кистектомия), реконструкция, сутура и биопсия на бял дроб;

1.3.2. операции на гръдната стена и плеврата - резекция и реконструкция на гръдната стена (включително млечна жлеза) за неоплазма; декортикация, дебридман и дренаж при емпием; торакопластика; реконструкция на пектус екскаватум, пектус каринатум и други деформации на гръдната стена, както и лечението на травматичния гръден капак;

1.3.3. резекция, реконструкция и сутура на трахея и бронхи при неоплазми, стенози и травма;

1.3.4. резекция, реконструкция и възстановяване на хранопровода, включително лапароскопски или торакоскопски техники и ендоскопски процедури;

1.3.5. резекция, реконструкция и сутура на диафрагмата;

1.3.6. операции на медиастинума - биопсия и екстирпация на неоплазми (включително щитовидна жлеза), дренаж при инфекции, медиастинална лимфаденектомия, медиастинотомия, медиастиноскопия и операции върху гръдния проток;

1.3.7. резекция, реконструкция и дренаж на перикарда;

1.3.8. ендоскопски процедури с флексибилна и ригидна оптика върху трахео-бронхиалното дърво и хранопровода (препоръчително);

1.3.9. биопсия на шийни, медиастинални и аксиларни лимфни възли;

1.3.10. операции върху интраторакалните симпатикусови нерви;

1.3.11. корекции при синдром на горната торакална апертура;

1.3.12. осигуряване на проходими дихателни пътища - трахеостома, трахеална интубация и ендоскопски процедури;

1.3.13. торакоцентеза, тръбен дренаж на плевралната кухина, шънтиране при плеврални изливи и лечение на пневмоторакса;

1.3.14. оперативен достъп до гръбначния стълб;

1.3.15. операции за функционална корекция при емфизем или усложненията на емфизема;

1.3.16. едно- или двустранна белодробна трансплантация, включително всички диагностични и терапевтични процедури (препоръчително);

1.3.17. операции при травматични увреди на гръдната стена, на интраторакалните органи и техните усложнения;

1.3.18. операции върху съдови структури в хода на гръднохирургични интервенции;

1.3.19. интензивни грижи и поставянето на венозен, артериален и Swan - Ganz катетри; механична вентилация; парентерално и ентерално хранене (препоръчително);

1.3.20. лечение на усложнения от операции, при необходимост чрез други специфични торакални оперативни намеси;

1.3.21. всички операции, необходимостта от които е възникнала в хода на извършването на посочените в т. 1.3.1 - 1.3.20 оперативни намеси.

2. Интердисциплинарни консултации:

2.1. Задължителни консултации с лекар с придобита специалност по анестезиология и интензивно лечение; кардиология - при пациенти над 18-годишна възраст; педиатрия - при пациенти под 18-годишна възраст.

2.2. Консултации при необходимост с лекар с придобита специалност по вътрешни болести; образна диагностика; клинична лаборатория; клинична хематология; гастроентерология; нефрология; урология; пневмология и фтизиатрия; ендокринология; медицинска онкология; лъчетерапия; микробиология; обща и клинична патология и др.

II. Изисквания към лицата, осъществяващи професионална дейност по специалността

1. Изисквания към дейността на специалиста по гръдна хирургия

1.1. Специалистът по гръдна хирургия е лице с придобита специалност "Гръдна хирургия". Специалистът по гръдна хирургия извършва самостоятелно хирургични намеси в обем, съответстващ на придобитата компетентност. Компетентността в гръдната хирургия означава устойчиво, адекватно и умело решаване на гръднохирургичните проблеми. Това изисква натрупването на опит от активното лечение на болестите на шия, гръден отдел и интраторакални органи, както и участие в продължаващото медицинско обучение.

1.2. Лекарите-асистенти в клиниките по гръдна хирургия задължително участват в научната и преподавателската дейност.

1.3. Специалистът по гръдна хирургия подпомага решаването на проблеми в областта на гръдната патология, произлезли в хода на лечението на тези болести, от специалисти по вътрешни болести, педиатрия, гастроентерология, нервни болести, онкология, травматология, трансплантология и др.

1.4. Специалистът по гръдна хирургия активно участва във всички етапи на диагностично-лечебния процес. Това включва изследване на пациентите, вземане на решение относно индикацията за операция при всеки отделен случай, поддържане на високоспециализиран оперативен екип, способен да извърши необходимата операция при всеки пациент, както и да осигури адекватното му следоперативно наблюдение.

2. Изисквания към дейността на специализанта по гръдна хирургия:

2.1. Специализантът по гръдна хирургия е лекар без специалност или с придобита друга специалност, в процес на обучение или завършил цикъла на обучение, но без придобита специалност по гръдна хирургия.

2.2. Специализантът по гръдна хирургия работи под ръководството на лекар с придобита специалност по гръдна хирургия или на началника на отделението/клиниката по гръдна хирургия. Това ръководство се отнася към изискванията на ежедневната диагностично-лечебна работа; към участието в оперативната дейност като член на операционен екип или като хирург-оператор, работещ под наблюдението на хирург-специалист; към цялостния процес на теоретична и практическа подготовка по специалността "Гръдна хирургия".

2.3. Специализантът по гръдна хирургия работи като асистент или оператор в рамките на своята компетентност под наблюдението, контрола и задължителното ръководство на хирурга-оператор с придобита специалност, който е ръководител на хирургичния екип.

3. Изисквания към дейността на лекар без специалност или с друга клинична специалност:

В структура по гръдна хирургия работят и лекари с придобита специалност по хирургия, образна диагностика, пневмология и фтизиатрия, които в екип с лекар - специалист по гръдна хирургия, могат да извършат хирургични намеси.

4. Изисквания за осъществяване на високоспециализирани дейности: придобита квалификация и опит в областта на гръдната хирургия (бронхоскопия, медиастиноскопия, видеоасистирана торакоскопска хирургия).

5. Изисквания към медицинските специалисти, осъществяващи здравни грижи:

5.1. Медицинската сестра в отделението/клиниката по гръдна хирургия наблюдава общото състояние на болния, притежава компетентност да превързва оперативните рани и да оценява тяхното състояние, да следи основни параметри в пред- и следоперативния период (пулсова честота, температура, честота на дишането, диуреза, обем и вид на изтичащите течности през дренажи, назогастрална сонда, катетри), регистрира резултатите и уведомява лекар при отклонение от нормата.

5.2. Операционната медицинска сестра е медицинска сестра с опит и квалификация в областта на хирургията. Тя познава хода на операциите, подготвя и осигурява необходимите инструменти, консумативи и лекарствени продукти, като контролира техния брой до края на операцията, стриктно следи за стерилността на оперативното поле и инструментариума, както и за чистотата в операционната зала. Операционната медицинска сестра осигурява качествени здравни грижи в операционната зала и по време на операцията, изпълнява нарежданията на ръководителя на хирургичния екип. Тя допринася за сигурността на пациента по време на престоя и третирането му в операционния блок и е равностоен член на хирургичния екип.

6. Изисквания към други лица, осъществяващи професионална дейност, имаща отношение към специалността - помощен персонал (санитари).

Санитарите нямат достъп до леглото и храната на болните. Те изпълняват задачи, свързани с обслужването на пациента, и технически задачи, възложени от лекар или медицинска сестра.

III. Изисквания за осъществяване на дейността по специалността

1. Дейност по гръдна хирургия не се осъществява в първичната извънболнична медицинска помощ

2. Изисквания за осъществяване на дейността по гръдна хирургия в специализираната извънболнична медицинска помощ

2.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността.

2.1.1. Специфичните здравни изисквания към устройството и оборудването на кабинета по гръдна хирургия:

2.1.1.1. Кабинетът по гръдна хирургия се състои от две функционално свързани работни помещения: кабинет за прегледи с минимална площ 12 м2 и манипулационна (амбулаторна операционна) с минимална площ 9 м2, като второто помещение се използва за извършване на манипулации и за амбулаторни операции.

2.1.1.1.1. Самостоятелно разположеният кабинет по гръдна хирургия има освен това: спомагателни помещения (задължителни) - чакалня и санитарен възел, и допълнителни помещения (незадължителни) в зависимост от спецификата на дейност - допълнителни работни помещения, стерилизационна, регистратура, апаратни, складове, сервизни помещения и др.

2.1.1.2. Минималната светла височина на помещенията при самостоятелно разположен кабинет по гръдна хирургия е 2,20 м, а в рамките на медицински, дентален, медико-дентален и диагностично-консултативен център - 2,50 м.

2.1.1.3. Стените на манипулационната, стерилизационната, санитарния възел, както и зоните за санитарните прибори се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и други) на височина от готов под; стените на кабинетите, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция. Не се допускат релефни мазилки.

2.1.1.4. Подовите настилки в кабинетите, манипулационната, стерилизационната и санитарните възли са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; в тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа; в останалите помещения подовите настилки трябва да са топли, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.

2.1.1.5. Осветлението в различните видове помещения отговаря на нормативно установените изисквания. Допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения.

2.1.1.6. В помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация.

2.1.1.7. Всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода.

2.1.1.8. Помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция.

2.1.1.9. Задължително се осигуряват складови помещения или обособено място за разделно съхранение на чист и използван постелъчен инвентар и работно облекло, включително обвивки на инвентара, както и за съхранение на съдовете и препаратите за почистване и дезинфекция на помещенията.

2.1.1.10. Инсталационни изисквания - отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби трябва да отговарят на съответните нормативни технически изисквания.

2.1.1.11. Изисквания към извършването на някои дейности:

2.1.1.11.1. Изпирането на постелъчния инвентар и работното облекло се извършва в перални, предназначени за целта.

2.1.1.11.2. Събирането, съхраняването и последващото третиране на битовите отпадъци и опасните отпадъци от медицинската дейност се извършват съгласно изискванията на Закона за управление на отпадъците и нормативните актове по прилагането му.

2.1.2. Изисквания за медицинска апаратура и оборудване.

2.1.2.1. Кабинетът по гръдна хирургия е оборудван съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2015 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия и лицево-челюстна хирургия (ДВ, бр. 11 от 2015 г.).

2.1.2.2. Амбулаторната операционна (манипулационна) е оборудвана със:

2.1.2.2.1. операционна маса;

2.1.2.2.2. хирургически инструментариум за превръзки, за малки и средни амбулаторни операции;

2.1.2.2.3. електрокоагулатор;

2.1.2.2.4. допълнителен източник на светлина (подвижна операционна лампа);

2.1.2.2.5. медицинска кушетка - 1 бр.;

2.1.2.2.6. апарат за артериално налягане със стандартен маншет и широк маншет - 1 бр.;

2.1.2.2.7. стетоскоп - 1 бр.;

2.1.2.2.8. медицински термометър - 1 бр.;

2.1.2.2.9. подвижна инструментална маса - 1 бр.;

2.1.2.2.10. стойка за инфузия - 1 бр.;

2.1.2.2.11. спешен шкаф - 1 бр.;

2.1.2.2.12. лекарска чанта за лекарствени продукти и медицински изделия за домашни посещения - 1 бр.;

2.1.2.2.13. саморазгъващ се балон за обдишване - 1 бр.;

2.1.2.2.14. бутилка с кислород с редуцир вентил - 1 бр.;

2.1.2.2.15. маска за кислород - по 1 бр. от всички размери;

2.1.2.2.16. аспиратор - 1 бр.;

2.1.2.2.17. назогастрална сонда - 1 бр.;

2.1.2.2.18. стомашна сонда - 1 бр.;

2.1.2.2.19. въздуховод (Godell) - 1 бр.;

2.1.2.2.20. усторазтворител - 1 бр.;

2.1.2.2.21. ларингоскоп с комплект ендотрахеални тръби - 1 бр.;

2.1.2.2.22. сух стерилизатор - 1 бр.;

2.1.2.2.23. негативоскоп - 1 бр.;

2.1.2.2.24. операционна лампа с резервно захранване;

2.1.2.2.25. хирургичен ножодържач - 3 бр.;

2.1.2.2.26. скалпели с различни остриета - 10 бр.;

2.1.2.2.27. пинцета анатомична - 2 бр.;

2.1.2.2.28. пинцета хирургична - 2 бр.;

2.1.2.2.29. ножица права островърха, средна - 2 бр.;

2.1.2.2.30. ножица права островърха, малка - 2 бр.;

2.1.2.2.31. кръвоспиращи щипки, средни и малки - 4 бр.;

2.1.2.2.32. стелиета - 3 бр.;

2.1.2.2.33. екартьори тип "Воробьов" - 4 бр.;

2.1.2.2.34. екартьори двузъби - 2 бр.;

2.1.2.2.35. корнцанг - 3 бр.;

2.1.2.2.36. иглодържател - 2 бр.;

2.1.2.2.37. шивашка ножица за марли - 1 бр.;

2.1.2.2.38. емайлирани тави за инструменти и превързочен материал - 3 бр.;

2.1.2.2.39. бъбрековидни легенчета - 2 бр.;

2.1.2.2.40. метални тави за стерилизация - 2 бр.;

2.1.2.2.41. стерилизационен барабан, голям - 1 бр.;

2.1.2.2.42. стерилизационен барабан, среден (по 1 септичен и 1 асептичен) - 2 бр.;

2.1.2.2.43. стерилизационен барабан, малък (по 1 септичен и 1 асептичен) - 2 бр.

2.1.2.3. Специалистите по гръдна хирургия в групова практика за извънболнична медицинска помощ, медицински център, медико-дентален център и диагностично-консултативен център могат да използват като общо оборудване: електрокардиограф и ехографски апарат; апарат за ръчно обдишване - АМБУ; ендотрахеална тръба; ларингоскоп; кислородна бутилка; плочки за изследване на кръвни групи и тестсеруми за изследване на кръвни групи от системата АВО и спешен шкаф.

2.2. Изисквания за персонал:

2.2.1. В специализиран кабинет по гръдна хирургия на лечебни заведения за извънболнична помощ дейността се ръководи и извършва от лекар с придобита специалност "Гръдна хирургия". Под негов контрол в кабинета могат да работят като участници в екип и други специалисти: хирурзи, специализанти и лекари без специалност.

2.2.2. Медицинската сестра работи под ръководството на специалиста по гръдна хирургия.

2.2.3. Към специализирания кабинет по гръдна хирургия може да работи и санитар.

2.3. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността.

2.3.1. В кабинета по гръдна хирургия на амбулатория за специализирана медицинска помощ могат да се извършват:

2.3.1.1. амбулаторни операции с малък и среден обем и сложност;

2.3.1.2. амбулаторно лечение на: L02.2 - Абсцес на гръдната стена; L04.1 - Остър лимфаденит на торса; S20 - Повърхностна травма на гръдния кош; S21 - Открита травма на гръдния кош; S22 - Счупване на ребро/ребра, стернум и гръдна част на гръбначния стълб; S23 - Изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на гръдния кош; Т79.7 - Травматичен подкожен емфизем; Т81.8 - Подкожен емфизем като резултат от процедура;

2.3.1.3. диагностициране в областта на гръдната хирургия на следната патология: S22 - Счупване на ребро/ребра, стернум и гръдна част на гръбначния стълб; S23 - Изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на гръдния кош; S25 - Травми на кръвоносните съдове на гръдния кош; Т17 - Чуждо тяло в дихателните пътища; S27.0 - Травматичен пневмоторакс; S27.1 - Травматичен хемоторакс; S27.2 - Травматичен хемопневмоторакс; S27.7 - Множествени травми на вътрегръдните органи; Т79.7 - Травматичен подкожен емфизем; Т81.8 - Подкожен емфизем като резултат от процедура; J85 - Абсцеси на белия дроб и медиастинума; J86 - Пиоторакс; J90 и J91 - Плеврални изливи; J92 - Плеврални сраствания; J93 - Пневмоторакс; J94.2 - Хемоторакс; J94.8 - Хидроторакс; J95 - Респираторни нарушения след медицински процедури; J98.1 - Белодробен колапс (ателектаза); J98.5 - Болести на медиастинума; J98.6 - Болести на диафрагмата; С15 - Злокачествени новообразувания на хранопровода; С33 - Злокачествени новообразувания на трахеята; С34 - Злокачествени новообразувания на бронхите и белия дроб; С37 - Злокачествени новообразувания на тимуса; С38 - Злокачествени новообразувания на сърцето, медиастинума и плеврата; С39 - Злокачествени новообразувания с други и неточно определени локализации на дихателните органи и гръдния кош; D15 - Доброкачествени новообразувания на други и неуточнени органи в гръдния кош.

2.4. Изисквания към организацията на дейността и вътрешните и външните взаимодействия.

2.4.1. В индивидуална и групова практика за специализирана медицинска помощ по гръдна хирургия се осъществява първичен преглед на хирургично болен. Първичният преглед може да бъде за спешно или планово състояние. Извършват се дейности, включващи анамнеза и подробен клиничен преглед.

2.4.2. При планови и хронични състояния се извършва диагностично уточняване на заболяването, което включва анамнеза, клиничен преглед, пълно биохимично изследване, диференцирани лабораторни изследвания, инструментални изследвания. След това на пациента се назначава лечение или се насочва към лечебно заведение за болнична помощ.

2.4.3. При диагностичното уточняване на пациентите специалистът по гръдна хирургия си взаимодейства със специалисти по образна диагностика, кардиология, клинична лаборатория, функционална диагностика и други при необходимост от високоспециализирани изследвания.

2.4.4. Принципи за поведение при спешни животозастрашаващи състояния:

2.4.4.1. Решение за предприемане на животоспасяваща намеса съобразно животозастрашаващото състояние и първичната физикална находка (затруднено до липсващо дишане, остър кръвоизлив и др.).

2.4.4.2. При спешни състояния гръдният хирург извършва необходимия лабораторен минимум и инструментални изследвания, имащи за задача да подкрепят диагнозата или да очертаят диференциално-диагностичните търсения, след което на пациента му се оказва квалифицирана медицинска помощ или се насочва към хирургична клиника/отделение на лечебно заведение за болнична помощ.

2.4.4.3. Транспортиране на болния в хирургично отделение/клиника по гръдна хирургия с диагностични и терапевтични възможности за решаване на конкретния медицински проблем.

3. Изисквания при оказване на медицинска помощ по специалността "Гръдна хирургия" в отделения/клиники на лечебни заведения за болнична помощ и комплексни онкологични центрове. Нива на компетентност.

А. В рамките на специалността "Гръдна хирургия" не се извършват дейности от първо ниво на компетентност.

Б. Второ ниво на компетентност.

Дейности по специалността "Гръдна хирургия" от второ ниво на компетентност се извършват в отделения/клиники по гръдна хирургия на болници за активно лечение, в отделения/клиники по хирургия и сърдечно-съдова хирургия на болници за активно лечение и в отделения на комплексни онкологични центрове, които отговарят на изискванията на този стандарт.

3.1. Устройство и оборудване на помещенията - специфични здравни изисквания.

3.1.1. Помещенията в структурата трябва да отговарят по размери, разположение, устройство, оборудване и обзавеждане на действащите нормативни актове.

3.1.2. Отделението/клиниката по гръдна хирургия разполага с болнични стаи и най-малко 10 болнични легла. Оптималният брой легла в една болнична стая е две до три. Най-малко две от стаите са с едно легло. В обособените детски структури е допустимо разполагането на повече легла в една стая, но при налична възможност за пълна изолация между тях.

3.1.2.1. Минималната площ за един болен в самостоятелна стая е 12 м2, а в стая с две и повече легла - 6,5 м2 на едно болнично легло. В стаи, предназначени за деца до 3-годишна възраст - от 6 до 14 м2, а за деца от 3 до 14 години - от 5 до 8 м2.

3.1.2.2. Всяка болнична стая трябва да разполага със самостоятелен санитарен възел.

3.1.2.3. В болничните стаи задължително трябва да бъдат осигурени:

3.1.2.3.1. мивки с течаща студена и топла вода;

3.1.2.3.2. централно и локално осветление;

3.1.2.3.3. аварийно осветление за отделението за интензивно лечение съгласно Наредба № 10 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение" (ДВ, бр. 24 от 2010 г.);

3.1.2.3.4. резервен енергоизточник (локален, общоболничен);

3.1.2.3.5. бактерицидни лампи: стационарни или подвижни;

3.1.2.3.6. климатична инсталация - в следоперативните структури;

3.1.2.3.7. централно отопление;

3.1.2.3.8. панел с изходи за кислород, сгъстен въздух и за аспирация в стаите на отделението за интензивно лечение.

3.1.2.4. Всяка стая трябва да бъде оборудвана със средства за дезинфекция на ръцете. Подовата настилка, стените и мебелите да са от материали, позволяващи ежедневно влажно измиване и дезинфекция.

3.1.2.5. Храненето на болните се организира индивидуално в болничните стаи, а не в обща столова.

3.1.3. Отделението/клиниката по гръдна хирургия трябва да разполага със следните помещения: превързочни стаи за асептични и за септични превръзки, манипулационна, сестринска работна стая, лекарски кабинети, кабинет на старшата сестра, съблекалня, кухненски офис, стая за подготовка на болните за операция или изследване, санитарни помещения за персонала, помещение за дезинфекция, складове, коридори. Кабинетите на началника на отделението/клиниката, старшата медицинска сестра и лекарите трябва да са в обособена част, отделно от болничните стаи.

3.1.4. Операционна зона (зали, блок) трябва да е обособена територия на лечебните заведения за хирургически интервенции и трябва да има:

3.1.4.1. амбулаторна операционна зала към хирургична клиника/отделение;

3.1.4.2. обособена в операционния блок зала за еднодневна хирургия и стая за пред- и следоперативен престой;

3.1.4.3. осигурени възможности за безпроблемно транспортиране от подготвителна стая/зала към операционна зала; от последната - към стая/зала за възстановяване от анестезия, към клинично звено за интензивно лечение или към болнична стая в хирургичен стационар;

3.1.4.4. място за извършване на хирургическа намеса, разполагащо с оборудване, хирургически инструментариум, консумативи, пространствени, комуникационни и санитарно-хигиенни условия за безпроблемно извършване на операция с необходимия обем и сложност.

3.1.5. Клиниката/отделението по гръдна хирургия трябва да разполага най-малко с две операционни зали - за асептични и за септични операции.

3.1.6. Операционната зала трябва да е разположена в изолирана, но удобна за комуникация територия на лечебното заведение. При наличие на повече от една клиника/отделение с хирургичен предмет на работа се препоръчва формирането на операционен блок.

3.1.7. Операционният блок включва:

3.1.7.1. Операционни зали. Препоръчително е всяка зала да има два входа/изхода, водещи към помещение за предоперативна подготовка на болния и помещение за подготовка на хирургичния екип.

3.1.7.2. Помещение за подготовка на хирургичния екип. Помещението трябва да е оборудвано с 2 - 3 мивки с течаща студена и топла вода (вода с кранове, задвижвани с лакът, крак или фотоклетка); шапки и маски, огледало.

3.1.7.3. Помещение за предоперативна подготовка на болния с панели на инсталации за кислород, за сгъстен въздух и за аспирация; мобилна лежаща количка; консумативи за подготовка на болни (сонди, катетри, венозни канюли, тръби за интубация и др.).

3.1.7.4. Помощни помещения: съблекални, стая за почивка на операционния екип, стая за писане на оперативни протоколи и други документи, складове: за инструменти, консумативи, дезинфектанти, операционно бельо, мръсно операционно бельо и др., коридори, стая за миене на хирургични инструменти и съдове; помещения за стерилизация и за преносима апаратура.

3.1.7.5. Операционният блок задължително разполага със:

3.1.7.5.1. комбинирано осветление в операционните зали; общото осветление трябва да осигурява до 40 % от необходимата осветеност; локалното осветление се осигурява от операционна лампа с най-малко 3 бренера, всеки от които с мощност 100 вата;

3.1.7.5.2. аварийно резервно осветление (чрез бързодействащи моторгенератори или светлинен източник с акумулиращи батерии), осигуряващи 40 % от осветеността при нормални условия;

3.1.7.5.3. бактерицидни облъчватели за всяка операционна зала;

3.1.7.5.4. електрически контакти - 5 до 10 бр. във всяка операционна зала;

3.1.7.5.5. панели за кислород, за сгъстен въздух, за двуазотен окис, за аспирация - по два за всяка операционна зала/маса;

3.1.7.5.6. климатична инсталация във всяка операционна зала;

3.1.7.5.7. източници за топла и студена вода в предоперационното помещение на всяка зала с мивки - най-малко 2 броя;

3.1.7.5.8. монтирана система за фото- и видеодокументация на извършваните операции, както и оптичен кабел за транслирането им до аудитория; компютър за оформяне на документите за извършваните операции;

3.1.7.5.9. разгъната система за вътрешни и външни комуникации - както между операционните зали, така и с други структури за диагностика, консултации, снабдяване и други;

3.1.7.5.10. операционният блок ползва централна стерилизация, но може да разполага и с допълнителен стерилизатор за малки обеми.

3.1.7.6. В операционния блок се спазват правилата за асептика и антисептика:

3.1.7.6.1. Всяка операционна зала текущо се почиства, измива и дезинфекцира след всяка операция, а веднъж седмично се подлага на цялостно почистване и дезинфекция.

3.1.7.6.2. След извършване на септична операция операционната зала се подлага на цялостно почистване, измиване и дезинфекция, като се прекратява ползването ѝ за нови операции до завършване на процедурата.

3.1.7.6.3. Апаратурата и техниката в операционните зали се почистват и дезинфекцират ежедневно (операционни маси, лампи, електрокаутери, анестезиологичен апарат и количка, транспортни колички, допълнителна апаратура за диагностика и операции).

3.1.7.6.4. В операционния блок персоналът влиза и работи само със специално облекло и обувки.

3.1.7.6.5. След всяка операция хирургичните инструменти подлежат на механично почистване и измиване, след което се стерилизират.

3.1.7.7. Достъпът до операционния блок е ограничен. Право да влизат в него имат: постоянно работещият персонал; членовете на хирургичния и анестезиологичния екип; повиканите консултанти; пациентите за операция.

3.1.7.8. Потокът на движение на персонала се регулира и регламентира, като е препоръчително при напускане на операционния блок работещият персонал да сменя операционните дрехи и обувки (калцуни) с други. Посоката на движение на болния да бъде: през санитарно-пропускателен вход към операционната зала или към помещение за предоперативна подготовка; след завършване на подготовката и интубация болният се въвежда в операционната зала; след завършване на операцията се извежда в зала (стая) за събуждане в рамките на операционния блок или към отделението за интензивно лечение.

3.1.8. Изисквания за медицинска апаратура и оборудване на хирургичната клиника/отделение по гръдна хирургия от второ ниво на компетентност:

3.1.8.1. ЕКГ апарат, дефибрилатор, монитори, перфузори, негативоскоп;

3.1.8.2. хирургичен инструментариум за осъществяване на септични и асептични превръзки, колички за септични и асептични превръзки;

3.1.8.3. необходимите медицински изделия;

3.1.8.4. системи за аспирация, за сгъстен въздух, за кислород;

3.1.8.5. сателитни осветителни тела;

3.1.8.6. болнични легла, реанимационни легла;

3.1.8.7. болнични шкафове и гардероби;

3.1.8.8. средства за поддържане на текущи дезинфекции;

3.1.8.9. операционната зона (зала, зали, блок) към отделението/клиниката по гръдна хирургия с второ ниво на компетентност разполага със следната апаратура и оборудване:

3.1.8.9.1. операционна маса, отговаряща на специфичните изисквания, необходими за типа на извършваните хирургични намеси;

3.1.8.9.2. операционна лампа - основна, осигуряваща концентрирано осветление на операционното поле;

3.1.8.9.3. сателитно осветително тяло, включително подвижна лампа;

3.1.8.9.4. електрокаутер;

3.1.8.9.5. апаратура за видеоторакоскопия;

3.1.8.9.6. система за аспирация - централна, както и чрез допълнителна вакуумна помпа;

3.1.8.9.7. анестезиологичен апарат, анестезиологични изделия съгласно Наредба № 10 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Анестезия и интензивно лечение";

3.1.8.9.8. необходими медицински изделия, специфични за дейността гръдна хирургия;

3.1.8.9.9. ползваната апаратура подлежи на периодичен контрол за качество, изправност и безопасност;

3.1.8.9.10. използваната стерилизация за нуждите на хирургичните специалности е централна и локална (всяка операционна зона трябва да разполага с възможност за локална стерилизация).

3.1.9. Допълнителни условия за осигуряване на високо качество на медицинските дейности.

3.1.9.1. Лечебното заведение, в което е разположена клиника/отделение по гръдна хирургия от второ ниво на компетентност, трябва да разполага със:

3.1.9.1.2. клинична лаборатория от най-малко второ ниво на компетентност на територията на лечебното заведение;

3.1.9.1.3. микробиологична лаборатория в структурата на лечебното заведение или по договор на територията на населеното място;

3.1.9.1.4. лаборатория по патофизиология на дишането;

3.1.9.1.5. структура за бронхоскопия и езофагоскопия,

3.1.9.1.6. структура по образна диагностика с възможности за стандартни рентгенови изследвания, контрастни изследвания, ехография и изследвания на съдовете;

3.1.9.1.7. апарат за компютърна томография (КТ) и апарат за магнитно-резонансна томография (МРТ) на територията на населеното място, като се осигури 24-часов достъп, включително в условията на спешност;

3.1.9.1.8. лечебното заведение трябва да разполага с възможност за достъп до структура по обща и клинична патология - за цитологични, патохистологични и експресни хистологични изследвания на територията на населеното място;

3.1.9.1.9. отделение/клиника за интензивно лечение от най-малко второ ниво на компетентност в структурата на лечебното заведение.

3.2. Изисквания за персонал:

3.2.1. В структурата работят най-малко четирима лекари, от които най-малко двама трябва да са с придобита специалност по гръдна хирургия.

3.2.1.1. Началникът на отделението трябва да има придобита специалност по гръдна хирургия. Началникът на отделението трябва да има най-малко 5-годишен опит след придобиване на специалността и да работи предимно (>50 %) в областта на гръдната хирургия. Освен посочените изисквания началникът на клиника трябва да притежава образователна и научна или научна степен.

3.2.1.2. За осигуряване на качествени медицински грижи за болните съотношението между лекари и медицински сестри трябва да е минимум 1:2 или най-малко 8 специалисти по здравни грижи. Препоръчително е непрекъснато повишаване на квалификацията по реда на продължаващото медицинско обучение. Старшата медицинска сестра трябва да е с образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" по специалността "Управление на здравните грижи".

3.2.1.3. Другите специалисти, участващи в лечебния процес, като анестезиолози, специалисти по образна диагностика, специалисти по обща и клинична патология и специалисти по инвазивна диагностика, трябва да отговарят на изискванията, регламентирани в съответните медицински стандарти.

3.2.1.4. Допълнителни условия за осигуряване на високо качество в областта на гръдната хирургия: Изисквания за персонал в операционна зона (зали, блок).

3.2.1.4.1. Операционната зона се ръководи от началник, който е лекар с придобита специалност по гръдна хирургия. Началникът на операционната зона (зали, блок) носи отговорност за организацията на работата, реда и дисциплината, спазването на асептиката и антисептиката.

3.2.1.4.2. Във всяка операционна зона задължително работят най-малко две операционни медицински сестри.

3.2.1.4.3. В операционната зона задължително работи помощен персонал, който осъществява санитарно-хигиенната поддръжка, дезинфекцията на операционните зали между две операции, изхвърлянето на нечисти и отпадъчни материали, сортирането на мръсно операционно бельо.

3.2.1.4.4. Оперативната намеса се осъществява от хирургичен екип, който включва: хирург-оператор, който е ръководител на екипа, асистент или асистенти и операционни медицински сестри. Броят на членовете на хирургическия екип се определя от обема и сложността на осъществяваната оперативна намеса. Хирургичният екип осъществява една операция от извършването на оперативния разрез до финалното зашиване на оперативната рана, налагането на превръзка и стерилно отвеждане на дренажи. При операции с голям обем е възможно по искане на оператора да се формира втори хирургичен екип за едновременна работа в две оперативни полета, както и ползването на втора операционна сестра.

3.2.1.4.4.1. Операторът - ръководител на хирургичния екип, е хирург с придобита специалност по гръдна хирургия. Той носи цялата отговорност за провежданата операция. Функциите на оператор могат да бъдат поети за цялата операция или етапи от нея от друг член на хирургичния екип, но само с разрешение на оператора, в негово присъствие и под негова асистенция, при оценка на сложността на операцията, конкретната оперативна ситуация и професионалните възможности на втория оператор.

3.2.1.4.4.2. Хирургичният екип задължително включва член на операционния персонал, който изпълнява помощни функции - съдействие при обличане на операционни дрехи от хирургичния екип, подаване на допълнително необходими хирургични инструменти, материали и консумативи, подаване на разтвори, лекарствени продукти, контрастни вещества и други за интраоперативна употреба, повикване на консултанти, лаборанти и други необходими специалисти. Препоръчително е те да бъдат поети от операционна медицинска сестра, която да извършва регистрация във формуляр на употребените медицински изделия.

3.3. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността.

3.3.1. Изисквания за вида и обема медицински дейности. В структурата от второ ниво на компетентност се извършват всички видове оперативни интервенции в областта на гръдната хирургия; планова и спешна "голяма", "средна" и "малка" торакална хирургия съгласно определените по сложност групи - II, III и IV, както и еднодневна торакална хирургия.

3.3.2. В структурата по гръдна хирургия от второ ниво на компетентност се диагностицира и лекува следната патология: S22 - Счупване на ребро/ребра, стернум и гръдна част на гръбначния стълб; S23 - Изкълчване, навяхване и разтягане на ставите и ставните връзки на гръдния кош; S25 - Травми на кръвоносните съдове на гръдния кош; Т17 - Чуждо тяло в дихателните пътища; S27.0 - Травматичен пневмоторакс; S27.1 - Травматичен хемоторакс; S27.2 - Травматичен хемопневмоторакс; S27.7 - Множествени травми на вътрегръдните органи; Т79.7 - Травматичен подкожен емфизем; Т81.8 - Подкожен емфизем като резултат от процедура; J85 - Абсцеси на белия дроб и медиастинума; J86 - Пиоторакс; J90 и J91 - Плеврални изливи; J92 - Плеврални сраствания; J93 - Пневмоторакс; J94.2 - Хемоторакс; J94.8 - Хидроторакс; J95 - Респираторни нарушения след медицински процедури; J98.1 - Белодробен колапс (ателектаза); J98.5 - Болести на медиастинума; J98.6 - Болести на диафрагмата; D15 - Доброкачествени новообразувания на други и неуточнени органи в гръдния кош.

3.3.3. Описание на диагностично-лечебни процедури (Списък на операциите) в областта на гръдната хирургия, които се извършват в структурата по гръдна хирургия от второ ниво на компетентност:

3.3.3.1.


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница