Наредба №55 от 29. 01. 2004 г за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура



страница1/7
Дата23.01.2017
Размер1.5 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7
НАРЕДБА № 55 от 29.01.2004 г. за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура
Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г., попр., бр. 20 от 12.03.2004 г., бр. 42 от 21.05.2004 г.
ДЯЛ ПЪРВИ

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. (1) Тази наредба определя условията и реда за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари и други обекти и съоръжения от железопътната инфраструктура, както и на железопътни прелези, които осигуряват постигането на съвместимост с инфраструктурата на трансевропейската железопътна система.
(2) Наредбата се прилага при проектиране и строителство на нови обекти по ал. 1, както и при реконструкция и преустройство на съществуващи.
Чл. 2. Тази наредба се прилага при проектирането и строителството на железопътни линии със стандартно междурелсие 1435 мм на територията на Република България.
Чл. 3. Наредбата не се прилага за:
1. метрополитена;
2. трамвайния транспорт;
3. железопътните линии с други междурелсия.
Чл. 4. Изискванията на наредбата се прилагат едновременно с техническите нормативни актове по проектиране, свързани с безопасната експлоатация на железопътната инфраструктура, със здравословните условия на труд, пожарната безопасност, санитарно-хигиенните норми и опазването на околната среда.
Чл. 5. При проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари и други обекти и съоръжения от железопътната инфраструктура, както и на железопътни прелези се спазват и изискванията на техническите спецификации за оперативна съвместимост, утвърдени от министъра на транспорта и съобщенията като приложения на наредбата по чл. 5, т. 2 от Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ).
Чл. 6. Проектирането и строителството на железопътни линии, гари и други обекти и съоръжения от железопътната инфраструктура трябва да създават предпоставки за:
1. осигуряване изискванията за безопасност и надеждност;
2. задоволяване нуждите от пътнически и товарни железопътни превози;
3. повишаване стопанската активност на района;
4. постигане икономическата целесъобразност на обекта;
5. удовлетворяване на изискванията за опазване на околната среда;
6. удовлетворяване на изискванията за отбраната и сигурността на страната;
7. удовлетворяване на изискванията при преминаване през урбанизирани територии.
ДЯЛ ВТОРИ

ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ЛИНИИ
Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 7. (1) Железопътните линии се категоризират съгласно изискванията на Наредбата за категоризацията на железопътните линии в Република България, включени в железопътната инфраструктура, и закриване на отделни линии или участъци от линии (ДВ, бр. 112 от 2001 г.), както следва:
1. железопътни магистрали;
2. железопътни линии I категория;
3. железопътни линии II категория;
4. железопътни линии III категория.
(2) Железопътните магистрали са железопътни линии или части от тях, които съвпадат с направленията на европейските железопътни коридори, определени с международни договори и споразумения, по които Република България е страна.
(3) Железопътните линии I категория съвпадат с направленията за международни железопътни превози и/или осигуряват транспортни връзки между железопътните магистрали, като ги допълват.
(4) Железопътните линии II категория са предимно отклоненията от основните железопътни линии, които осигуряват транспортни връзки между урбанизирани територии и имат предимно регионално значение.
(5) Железопътните линии III категория са линии от вътрешния железопътен транспорт на ведомства, дружества или предприятия по смисъла на чл. 2, т. 3 ЗЖТ, които са предназначени за осъществяване на връзката с железопътните линии, включени в железопътната инфраструктура.
Чл. 8. (1) Проектите за железопътни магистрали трябва да съчетават най-малко следните изисквания:
1. да осигуряват възможността влак, навлизащ в територията на РБългария, да премине без ограничителни условия от техническо или експлоатационно естество с възможно по-високи скорости и по-малко времепътуване;
2. да предоставят възможности за осъществяване на пътнически и товарни превози през населени места и промишлени райони на страната, които са източник на значителни пътникопотоци и товаропотоци.
(2) Заданията за проектиране и инвестиционните проекти за железопътни магистрали трябва да отчитат техническите и експлоатационните изисквания, определени в международни споразумения със съседните държави.
(3) Железопътните магистрали се проектират като двупътни или с повече пътища електрифицирани железопътни линии, като може да бъде предвидено поетапно построяване и въвеждане в експлоатация на проектираните пътища.
(4) При реконструкция на съществуваща еднопътна железопътна линия в железопътна магистрала между два пункта (гари или разделни постове) и при обоснована целесъобразност от запазване на съществуваща железопътна линия се допуска вторият железен път да се проектира като еднопътна железопътна линия по всичките си елементи на долното и горното строене (приложение № 1).
Чл. 9. (1) Проектирането и строителството на железопътни магистрали и на железопътни линии I категория се извършва при максимално осово натоварване 22,5 т/ос както за нови железопътни линии, така и при реконструкция на съществуващи железопътни линии.
(2) При проектирането и строителството на железопътни линии II и III категория може да се предпише по-малко осово натоварване в зависимост от теглото на специализирания подвижен железопътен състав, който ще се движи по тях.
Глава втора

СКОРОСТИ
Чл. 10. (1) Железопътни магистрали се проектират:
1. за движение на влаковете, осъществяващи превози на пътници, с преобладаваща проектна скорост 160 - 200 км/ч;
2. за движение на директни товарни влакове с преобладаваща проектна скорост 100 - 120 км/ч.
(2) При преминаване на железопътна магистрала през урбанизирана територия с гара, в която транзитно преминаващите влакове са малък брой, както и при влизането на железопътни магистрали в челни гари железопътните отсечки пред гарите и в самите гари може да се проектират за по-малка проектна скорост.
(3) При тежки теренни условия или други трудно преодолими пречки, по изключение - отделни отсечки от железопътните магистрали (цели междугария или отсечки пред гара), могат да се проектират за проектна скорост, по-малка от 160 км/ч.
Чл. 11. (1) Железопътните линии I категория се проектират за проектна скорост 100 - 130 км/ч.
(2) При тежки теренни условия или други трудно преодолими пречки се допуска отделни отсечки (цели междугария или отсечки пред гара) да се проектират за проектна скорост 80 км/ч.
Чл. 12. Железопътните линии II категория се проектират за проектна скорост 80 - 100 км/ч.
Чл. 13. За железопътните линии III категория проектната скорост се определя в заданието за проектиране.
Глава трета

ИЗИСКВАНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
Чл. 14. (1) В проектите за строителство на железопътни линии, включително и в инвестиционните проекти, се съблюдават в най-висока степен изискванията за безопасност на движението.
(2) В проектите се съблюдават и спазват и всички изисквания за безопасност на служебните лица, заети с реализиране на превозните технологии и поддържането, както и на външни лица, имащи досег с железопътните линии и съоръжения.
(3) Когато за някой елемент от проекта може да се приложи едно или друго решение, изборът се спира върху предлагащото по-голяма безопасност.
Чл. 15. (1) При проектирането на железопътни линии и други обекти от железопътната инфраструктура за създаване на безопасни условия за работа в близост до железопътна линия, включително по време на преминаване на влак, се осигурява минимално разстояние за безопасност от оста на коловоза, както следва:
1. при скорост на движещия се влак 160 - 200 км/ч - 3000 мм;
2. при скорост на движещия се влак 130 - 150 км/ч - 2500 мм;
3. при скорост на движещия се влак 60 - 120 км/ч - 2200 мм;
4. при скорост на движещия се влак, по-малка от 60 км/ч - 2000 мм.
(2) Тези разстояния за безопасност се увеличават с 200 мм за места, на които е разрешено преминаване на външни лица.
(3) Минималната широчина на страничните банкети на земното платно е 500 мм. При вграждане на стълбове на контактната мрежа в банкетите и/или при устройване на кабелни канали и други съоръжения по тях широчината им се увеличава съответно с необходимото разстояние за вграждане и/или устройване на съоръженията.
Глава четвърта

ГАБАРИТ ЗА МЕЖДУГАРИЯТА И РАЗСТОЯНИЯ МЕЖДУ КОЛОВОЗИТЕ
Раздел I

Габарит
Чл. 16. (1) При нови железопътни строежи и при извършване на реконструкция и преустройства по съществуващите железопътни линии задължително като минимално изискване се прилага строителен габарит 1-СМ 2 (приложение № 2).
(2) Допуска се устройства, предназначени за непосредствено взаимодействие с подвижен железопътен състав (контактен проводник, вагонозадържатели, подвагонни тласкачи в работно състояние и др.), да проникват в строителния габарит при условие, че тези устройства се допират до определени части на возилата.
(3) Проектирането и строителството на обектите и съоръженията от железопътната инфраструктура се извършват в съответствие с габаритните предписания в Наредба № 51 от 2002 г. за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура (обн., ДВ, бр. 19 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 54 от 2002 г.).
(4) Проектите за железопътни магистрали да отговарят и на изискванията за габарит за натоварване GC както за междугарията, така и за главните и приемно-отправните коловози в гарите.
Раздел II

Разстояния между коловозите
Чл. 17. (1) При двойни железопътни линии категории I и II или при два паралелни коловоза в междугарие разстоянието между осите им в права е най-малко 4100 мм.
(2) Ако в междугарието има и други успоредни коловози, разстоянието между оста на коловоз от първата двойка и оста на следващия коловоз (или следващата двойка коловози) трябва да бъде най-малко 5600 мм.
Чл. 18. (1) При двупътни железопътни магистрали с преобладаваща проектна скорост 160 - 200 км/ч разстоянието между осите на двата текущи коловоза на междугарията както в права, така и в криви с еднакво надвишение на двата коловоза, е най-малко 4400 мм.
(2) В случаите по ал. 1, ако в междугарието има и други успоредни коловози, разстоянието между оста на коловоз от първата двойка и оста на следващия коловоз (или следващата двойка коловози) е най-малко 6800 мм.
(3) При двупътни железопътни магистрали, които се проектират с преобладаваща проектна скорост, по-малка от 160 км/ч, разстоянията между осите на двата текущи коловоза на междугарията в права е най-малко 4100 мм.
(4) В случаите по ал. 3, ако в междугарието има и други успоредни коловози, разстоянието между оста на коловоз от първата двойка и оста на следващия коловоз (или следващата двойка коловози) е най-малко 5600 мм (приложение № 3).
Чл. 19. Разстоянието между осите на главните коловози в гарите е най-малко 4750 мм. Увеличаването на междуосовите разстояния от текущия път в гарите се извършва чрез подходящо трасиране на кривите пред и след гарите или чрез крива и контра крива с големи радиуси без надвишение за съответната проектна скорост.
Раздел III

Минимални странични свободни пространства
Чл. 20. (1) Минималните странични отстояния, мерени перпендикулярно на оста на железопътен коловоз в права до най-близките части на предмети в междугарията, са:
1. за железопътните магистрали с преобладаваща проектна скорост 160 - 200 км/ч, също и в крива:
а) 3200 мм - до всички неподвижни предмети, стълбове на контактната мрежа, устои и стълбове на надлези;
б) 3500 мм - до ръб на подпорна стена в изкоп, когато стълбовете на контактната мрежа са вградени в стената;
в) 4050 мм - до парапет на подпорна стена за укрепване на насип, в което отстояние се включва и пътека за движение на персонала по поддържането на инфраструктурните обекти;
г) 4050 мм - до по-дълги от 600 мм съоръжения и постройки, успоредни на оста на железопътна линия в права, с изключение на устои и стълбове на надлези;
2. за железопътни магистрали с преобладаваща проектна скорост по-малка от 160 км/ч и за останалите категории железопътни линии се прилагат отстоянията по Наредба № 51, табл. № 3-1.
(2) За железопътни линии по ал. 1, т. 2 в крива без надвишение минималните странични отстояния, мерени перпендикулярно на оста на коловоз до най-близките части на предметите, се увеличават с величината, изчислена по следната формула:
36000
C = ------ (мм),
R
където:
С е увеличението на строителния габарит 1-СМ 2 към вътрешната и външната страна на крива вследствие на кривината на същата в мм;
R - радиусът на кривата в м.
(3) При железопътни линии по ал. 1, т. 2 в крива с надвишение на външната релса минималните странични отстояния, мерени перпендикулярно на оста на коловоз до най-близките части на предметите, се увеличават с величините С и d, като d се изчислява по следната формула:
h
d = H ---- (мм),
1500
където:
d е отместването на точка от профила на габарита на височина H мм над главата на релсата при надвишение h мм на външната релса на кривата (приложение № 3).
Глава пета

ТРАСЕ В ПЛАН И ПРОФИЛ
Раздел I

Общи разпоредби
Чл. 21. (1) Основните показатели при избор на железопътно трасе са:
1. по-малка дължина;
2. възможност за по-високи скорости;
3. устойчивост на терена;
4. опазване на околната среда, включително обработваемите земи, земите и горите от горския фонд.
(2) Проектните решения за трасето трябва да създават предпоставки за повишаване на ефективността на железопътния транспорт, за увеличаване на безопасността на движението, за увеличаване на експлоатационната надеждност, за намаляване на строителните и експлоатационните разходи и за икономия на строителни материали и енергийни ресурси.
(3) Когато се налага отделни междугария да имат значително по-големи наклони от меродавния наклон за новата линия като цяло, се разработват варианти с използване на кратна (двойна или тройна) тяга за по-тежки влакове.
Чл. 22. (1) Когато проектираната железопътна линия преминава през урбанизирани територии, трасето се огражда с трудно преодолима или шумоизолираща ограда, ако това се изисква от заданието (приложение № 4).
(2) Най-малкото разстояние от оста на коловоз до шумоизолиращата ограда е:
1. при стълб на контактната мрежа на банкета - 4050 мм;
2. без стълб - 3600 мм.
(3) Височината на шумоизолиращата ограда е най-малко 2000 мм над глава релса.
(4) За преминаване на хора и пътни превозни средства през железопътната линия се осигуряват достатъчно пресичания, които по вид се съобразяват с категорията на железопътната линия, както следва:
1. за железопътни магистрали и железопътни линии категория I - пешеходни подлези или пасарели и пътни подлези или надлези на различни нива;
2. за железопътни линии категория II и III - пресичания на различни нива и/или прелези.
(5) В случаите, когато проектираната железопътна линия преминава извън урбанизирани територии и заданието предвижда проектиране и изграждане на ограда за предотвратяване преминаването на животни през нея, може да се предвиди възможност за тяхното преминаване между двете странични територии на железопътната линия.
Чл. 23. Разположението на гарите по железопътните линии се определя от следните изисквания:
1. да се осигури необходимата или предписаната пропускателна способност;
2. да се създадат условия гарата да обслужва близките урбанизирани територии и производствени зони с пътнически и/или товарни превози;
3. да се удовлетворят изискванията за добро обслужване на механизираното поддържане на железния път;
4. гаровата платформа и долното строене да се построят с минимални строителни разходи и по-малки отчуждения.
Чл. 24. Когато е целесъобразно трасето на нова железопътна магистрала или железопътна линия категория I да обходи урбанизирана територия със съществуваща гара, връзката се осъществява чрез два разделни поста или гари (приложение № 1).
Раздел II

Надвишения
Чл. 25. (1) В кривите по железопътните линии се предвижда надвишение на външната релса.
(2) Проектите се разработват при спазване на допустимите надвишения на външната релса в крива, както следва:
1. за железопътните магистрали - 160 мм максимално надвишение;
2. за железопътни линии категории I и II - 150 мм максимално надвишение; по изключение за отделни случаи може да се разреши по-голямо надвишение, но не повече от 160 мм;
3. за коловози край перони - 100 мм максимално допустимо надвишение.
(3) Минималното допустимо надвишение на външната релса в крива е 20 мм.
(4) Надвишение на външната релса на текущ път и/или главен коловоз в железопътна гара може да не се допусне, ако е спазено условието:
11,8V2
max
R ? ---------- (м),
pr 100
където:
R е радиусът на кривата в проекта в м;
pr
V - максималната (проектната) скорост в км/ч.
max
Раздел III

Странични ускорения
Чл. 26. Максимално допустимите стойности на непогасените странични ускорения (Acf) са:
1. непогасено центробежно ускорение, изчислено за проектната скорост при нови железопътни линии и цялостни реконструкции - 0,65 м/сек2;
2. непогасено центробежно ускорение, изчислено за проектната скорост при частични реконструкции - 0,85 м/сек2;
3. непогасено центростремително ускорение при спиране на влак в спирка или на главен коловоз в гара край перон - до 0,65 м/сек2 при надвишение на външната релса 100 мм;
4. непогасено центростремително ускорение при спиране на влак на текущ коловоз в междугарие или главен коловоз в гара без перон - до 1,05 м/сек2 при надвишение на външната релса 160 мм.
Раздел IV

Рампа на надвишението
Чл. 27. (1) Преминаването от един участък на железен път без надвишение към друг участък с надвишение или обратно се извършва с преход (рампа) на надвишението с наклон, който се изчислява:
1. за железопътни магистрали за скорост 160 - 200 км/ч по формулата:
K = 10.V ,
max
където:
V е максималната (проектната) скорост в км/ч,
max
K - наклонът на рампата на надвишението;
2. за участъци от железопътни магистрали, проектирани за скорост по-малка от 160 км/ч - по формулата по ал. 1 или при обосновано от проектанта изключение по формулата:
K = 8.V ;
max
3. за останалите категории железопътни линии в нормални условия - по формулата по т. 1, а в притеснени условия - по формулата по т. 2.
(2) Преходът на надвишението се прави праволинеен от началото на прехода (НП) до края на прехода (КП).
(3) Началото на прехода и краят на прехода на надвишението трябва да съвпадат с началото на преходната крива (НПК) и края на преходната крива (КПК). За железопътните магистрали и новите железопътни линии от категории I и II не се допуска преходът на надвишението да навлиза в циркулярната (кръговата) крива.
(4) При реконструкции на железопътни линии от категории I и II се допуска преходът на надвишението да навлиза в циркулярната крива, като в края на преходната крива преходът на надвишението има стойност:
11,8.V2
H max
min = ----------- - 100 (мм),
R
където:
H е минималното надвишение на външната релса в мм;
min
V - максималната проектна скорост в км/ч;
max
R - радиусът на кривата в м.
(5) В проектите за железопътни магистрали не се допускат сложни еднопосочни криви с различни надвишения.
Раздел V

Радиуси на кривите
Чл. 28. Радиусите на циркулярните криви в проектите се определят от:
1. проектната скорост;
2. надвишенията;
3. непогасените странични ускорения.
Чл. 29. (1) Минималните радиуси на циркулярните криви в проектите се определят в зависимост от проектната скорост, както следва:
1. за проектна скорост 200 км/ч - 2500 м; този радиус осигурява предписаната скорост при надвишение на външната релса 100 мм и непогасено странично ускорение 0,60 м/сек2;
2. за проектна скорост 160 км/ч - 1500 м; този радиус осигурява предписаната скорост при надвишение на външната релса 110 мм и непогасено странично ускорение 0,60 м/сек2;
3. за проектна скорост 130 км/ч - 800 м;
4. за проектна скорост 100 км/ч - 500 м;
5. за проектна скорост 80 км/ч - 300 м;
6. за скорост 40 км/ч с криви без надвишение по железопътни линии категория III - 190 м;
7. за скорост не по-голяма от 30 км/ч - допуска се радиус 150 м.
(2) Радиуси, по-малки от предписаните в ал. 1, но запазващи възможността за движение на влак с предписаната проектна скорост, могат да се използват за проектиране за отделни криви при направена обосновка и при използване на формулите по ал. 3.
(3) За определяне на проектния радиус на кривите в зависимост от максималната скорост (проектната скорост) надвишението на външната релса в кривата и непогасеното странично ускорение се използват следните формули:
11,8V2
R max
pr = ---------- (м),
H + 153A
cf
където:
R е проектният радиус в м;
pr
V - проектната максимална скорост за участъка в км/ч;
max
H - надвишението на външната релса в мм;
A - непогасеното странично ускорение в м/сек2;
cf
V2
H max
min = 153(-------- - A ) (мм),
13 R cf
където:
H е минималното надвишение на външната релса в мм,
min
R - радиусът на кривата в м;
и 11,8V2
max H
A = -------- - --- (м/сек2).
cf 153R 153
Раздел VI

Преходни криви
Чл. 30. При преминаване на возилата от прав участък в крива с определен радиус се конструира преходна крива, чиято кривина K нараства постепенно и
r монотонно от 0 в началото на преходната крива до кривина в края на преходната крива, която е и начало на циркулярната крива, както следва:
1
K = --.
r R
Чл. 31. При проектиране и строителство на преходна крива за железопътните магистрали, както и при ново строителство и реконструкция на цяло междугарие по железопътни линии категория I се използва клотоидата.
Чл. 32. (1) В случаите на реконструкция на съществуваща железопътна линия от I и II категория, в които прилагането на изискванията по чл. 31 води до отместване на оста на кръговата крива и съответно до уширяване на земното платно или до невъзможност за осигуряване на изисквания габарит, се допуска използването на кубическа парабола за определяне на преходната крива.
(2) Ординатите на преходната крива по ал. 1 се изчисляват по формулата:
3
X
Y = -------- (м).
pr 6.R.L
pr
Раздел VII

Минимална дължина на прави и циркулярни криви
Чл. 33. (1) За железопътните магистрали за скорост 160 - 200 км/ч дължината на правите отсечки между НПК на две последователни криви, както и дължините на циркулярните криви между две точки КПК не трябва да бъдат по-малки от:
L = L = 0,7.V (м),
prava ckriva pr
където:
V е проектната скорост в км/ч;
pr
L - дължината на циркулярната крива в м.
ckriva
(2) При използване на вагони с накланящи се кошове дължините на правите отсечки между две последователни криви, както и дължините на циркулярните криви между две точки КПК трябва да бъдат най-малко 500 м.
Чл. 34. При проектиране на нови железопътни линии и реконструкции на съществуващи за скорост по-малка от 160 км/ч дължината на правите отсечки между НПК на две последователни криви, както и дължините на циркулярните криви между две точки КПК не трябва да бъдат по-малки от:
L = L = 0,5.V (м),
prava ckriva pr
Чл. 35. Минималната дължина на правите отсечки между криви без надвишение и без преходни криви е:
1. при ново строителство и реконструкция на железопътни магистрали и ново строителство и цялостна реконструкция на железопътни линии категория I - 30 м;
2. при частични реконструкции на железопътни линии категория I - 25 м;
3. при железопътни линии категория II и III - 6 м.



Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница