Областна стратегия за развитие на област Силистра за периода 2014-2020 г
ИНФРАСТРУКТУРНО РАЗВИТИЕ, СВЪРЗАНОСТ И ДОСТЪПНОСТ
Изтегляне 3.46 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Енергийна инфраструктура
- Телекомуникации
- Водоснабдяване и канализация
ИНФРАСТРУКТУРНО РАЗВИТИЕ, СВЪРЗАНОСТ И ДОСТЪПНОСТ
Пътна мрежа 
През територията на област Силистра не преминават сухоземни Трансевропейски транспортни коридори. Единствено ТЕТК № 7 /р. Дунав/ минава по северната граница на областта и страната. Автомагистрали и/или скоростни пътища липсват. Областта се обслужва от един път с национално значение - първокласния път І-7 граница Румъния/ГКПП “Силистра” – Дулово – Шумен – Ямбол – Елхово – ГКПП “Лесово”/граница Турция, който формира международен транспортен коридор, успоредно на Трансевропейския транспортен коридор ТЕТК № 9 /Русе-Кърджали/, провеждайки транзитните потоци между Турция и Румъния и страните от ОНД. Пътят „включва” областта в националната транспортна мрежа и е основна връзка към Столицата, Южна България и Черноморието.
Съоръжението главно поради изключителната си значимост ще доведе до качествени и количествени изменения на транспортната схема в региона. Ще се оформят нови и ще се преструктурират съществуващите транспортни потенциали. Ще се създадат предпоставки за развитие на икономиката и заетостта на населението. Това от своя страна ще доведе до демографско преразпределение и съживяване на територии, които са били в тежка демографска и икономическа криза. Вътрешнорегионалните комуникации се осъществяват от регионалната пътна мрежа, като основна роля имат пътищата от втори клас:
Изграждането на ферибот „Тутракан-Олтеница”, заедно с подобряване параметрите на този път, ще реализира специфичните възможности на транспортната инфраструктура на областта за комбиниране на различни видове транспорт, като укрепи второ трансгранично направление север-юг и същевременно Тутракан - като втори, подкрепящ опорен център в областта.
Периферното разположение на областта и областния център по отношение на националната територия донякъде предопределя по-ограниченото развитие на пътищата от висок клас. Таблица 34. Дължина на републиканската пътна мрежа към 31.12.2011 г.
Общата дължина на републиканската пътна мрежа в областта е 506 км. Относителният дял на първокласните пътища (11,27%) е най-нисък от всички области в СЦ район (15,59%) и по-нисък от средния за страната (15,22%). Гъстотата на първокласната пътна мрежа в област Силистра (0,020 км/кв.км2/ също е много по-ниска от средната за страната /0,033/. Относителният дял и на третокласната пътна мрежа в областта (59,7%) е по-нисък от средната стойност за СЦ район (63%) и страната (61,8%), така че второкласната пътна мрежа е определяща за транспортното обслужване в областта. Това прави още по-важно поддържането й в добро състояние. Недостатъчно развита е и общинската пътна мрежа, чиято гъстота за областта (156 км/1000 кв.км) е по-ниска от средната за страната (162). Най-зле развита е пътната мрежа в общините Главиница и Алфатар, което неминуемо затруднява процесите на развитие. По-ограниченото развитие на републиканската пътна мрежа в областта прави по-значима функцията на всеки един от пътищата, но особено важни са направленията Силистра-Шумен и Силистра-Тутракан-Русе, чието поддържане и модернизация са от определящо значение за развитието на областта. В този контекст, освен изграждането на моста „Силистра-Кълъраш”, решаващо значение ще има привеждането и поддържането в добро състояние и на регионалната пътна мрежа, както и на общинската. Железопътен транспорт Обслужването с ж.п. транспорт в област Силистра се осъществява от ж.п. линията Самуил-Силистра (отклонение от ІХ главна линия Русе-Варна), с дължина 70 км. Това е единственото ж.п. направление в тази част на страната, което обслужва пряко област Силистра, без презграничен преход през р. Дунав. Ж.п. линията е единична, неелектрифицирана и събира и обслужва местен трафик, най-често с местно или регионално значение. Област Силистра е най-зле обслужваната с ж.п. транспорт в СЦ район, с гъстота на ж.п. линиите – 24.6, много по-ниска от средната за страната (36.66) и района (41,43). Обслужващите гари са гара Силистра, гара Дулово и Алфатар. Общините Тутракан, Ситово и Главиница нямат обслужване с ж.п. транспорт и за тях е важно да имат довеждащ автобусен транспорт до най-близката ж.п. гара. Модернизацията на съществуващата ж.п. линия за подобряване на експлоатационните й възможности, заедно с новия комбиниран мост, ще обогатят с още един вид транспорт трансграничните комуникации и ще утвърдят град Силистра като сериозен транспортен център в тази част на страната. Воден транспорт Транспортната функция на река Дунав има важно значение за прилежащите към реката територии. Дължината на р. Дунав като воден път в област Силистра е 77,64 км, което представлява 15,8 % от общата дължина на р. Дунав на територията на Р. България. Пристанищата Силистра и Тутракан осигуряват връзките на сухоземната транспортна инфраструктура от областта с р. Дунав (Трансевропейски транспортен коридор № 7), с всички възможности, които интегрирането на сухоземен и воден транспорт предоставя. Пристанище Силистра е разположено на 75 км от канала Черна вода – Констанца и на 200 км от голямото украинско пристанище Рени. Пристанището е за обществен транспорт с национално значение за обслужване на пътници и корабно бункероване. Оборудвано е с необходимите специализирани съоръжения и транспортна техника за обслужване на кораби и вагони с насипни, палетизирани и контейнизирани товари. То е единственото в българският участък на река Дунав, което е в състояние да обработва бункерови речни, речно-морски и морски кораби с товароподемност до 5000 тона. Поддържа целогодишно регулярна линия Силистра – Рени – Измаил – Силистра. Като елемент на Приоритетна ос № 18 (р. Дунав / на Трансевропейската транспортна мрежа TEN-T), Пристанище Силистра вече е включено в основната TEN-T мрежа, което прави неговата модернизация както задължителна, така и по-лесно реализуема. Пристанище "Тутракан" е пристанище за обществен транспорт с национално значение за обработка на генерални и насипни товари, и обслужване на пътници. Разполага с едно корабно място, един понтон, открити складови площи и връзка с националната пътна мрежа. Фериботен терминал Силистра-Кълъраш не функционира от 2010 г. В област Силистра функционират и няколко пристанища с регионално значение: Пристанище "Силистра - Поларис 8" се използва за обработка на генерални и насипни товари. Пристанище "Силистра - Лесил" е пристанище за обществен транспорт с регионално значение за обработка на генерални и насипни товари. Пристанище "Ийст Пойнт" - гр. Силистра е пристанище за обществен транспорт с регионално значение за обслужване на пътници, обработка на поща, снабдяване на корабите с вода, гориво, ел. енергия и комуникации. В пристанището може да акустират комета или речен кораб, има места за паркиране и зареждане на частни лодки, тръгват и водни таксита, обслужващи линията Силистра - Кълъраш. За удобство на туристите, за които се изискват визи, има митнически пункт за проверка на документи. Въздушен транспорт и инфраструктура Летище Силистра е малко летище за пътнически и товарни самолети от малък и среден клас, както и полети на селскостопанската авиация. От 1999 г. летището е закрито. Най-близкото международно летище е летище Варна, отстоящо на 140 км от град Силистра. Разстоянията до летищата Букурещ и Констанца са по 80 км.
Електроснабдяване На територията на област Силистра не са изградени електроцентрали. Източник на електроенергия се явява националната електроенергийна система посредством районните ел. подстанции 110/20 кв от регионалната мрежа 110 кв. В областта функционират пет трансформаторни подстанции 110/20 кв., разположени в центровете на общините, където са съсредоточени най-големите товари. Подстанция Силистра с инсталирана мощност 71.5 мва и подстанция Дръстър с инсталирана мощност 50 мва са разположени в град Силистра. Общините Дулово и Алфатар също получават захранване на 110 кв посредством подстанциите Дулово (50 мва) и Алфатар (32 мва), като четирите подстанции са свързани помежду си с електропроводи с работно напрежение 110 кв, което дава възможност за превключване и резервно захранване при аварии. Община Тутракан получава захранване на 110 кв от едноименната подстанция Тутракан (50 мва), захранена от п/ст Образцов чифлик (Русе). През 2012 г. е довършено започналото още през 2005 г. изграждане на 110 киловолтов електропровод от п/ст Силистра до п/ст Тутракан. Новият електропровод с дължина 57 км определено ще подобри сигурността на електрозахранване в областта, като ще осигури двустранно захранване на п/ст Тутракан и тристранно за областния град. Общата дължина на електропроводите 110 кв на територията на област Силистра е 212 км. Населените места от областта се захранват от въздушни изводи 20 кв, като всички са електрифицирани. Изградената електроразпределителна мрежа СН и трансформаторни постове за всяка от общините са посочени в таблица 35. Общините Главиница, Кайнарджа и Ситово получават захранване на средно напрежение 20 кв, което не винаги гарантира добри параметри на подаваната електроенергия. Таблица 35. Електроразпределителна мрежа средно напрежение в област Силистра
Възобновяеми енергийни източници В много от общините са разработени Програми за енергийна ефективност и ВЕИ, но към края на 2010 г. в областта има само една регистрирана фотоволтаична електрическа централа (ФтЕЦ). Тя е с мощност 0, 0012 мвт и е инсталирана в с. Цар Самуил, община Тутракан. Инсталация със слънчеви панели за топла вода за битови нужди функционира и в старчески дом - град Силистра. През 2011 г. се изгражда още една ФтЕЦ в община Тутракан и една в община Силистра, а всички други ФтЕЦ се изграждат през 2012 г. В последните години се регистрира засилен интерес от чужди инвеститори за изграждане на соларни инсталации в областта. В община Алфатар е създадено дружество с ограничена отговорност между община Алфатар и кипърска фирма за изграждането на фотоволтаична електрическа централа. Инвестиционният проект е на стойност над 350 милиона евро и се предвижда върху общински терен от 1800 дка. Таблица 36. ВЕИ на територията на област Силистра
Във всички общини са регистрирани заявки за изграждане на нови ВЕИ, като най-сериозни са заявените мощности в общините Кайнарджа, Главиница и Тутракан. Предвижданията са за изграждане на повече от 50 броя ВЕИ и удвояване на мощностите. Бъдещото изграждане на ВЕИ трябва да се съобразява както с възможностите на изградената електроенергийна мрежа за присъединяването им, така и с изискванията за опазване на защитените по Натура територии, така че очакванията в тази посока не бива да се надценяват. По-разумна ниша за усвояване на ВЕИ е биомасата. Eнергийна ефективност Енергопотреблението в областта не се различава от характерното за страната. Наследените морално остарели технологии, липсата на стимули за рационално енергопотребление и затрудненият достъп до инвестиции по проектите за енергийна ефективност са основните причини за високата енергоемкост на икономиката в региона. Основният енергоизточник за бита е електроенергията. Течни и твърди горива за бита, промишлеността, селското стопанство и транспорта се доставят от 3 крупни и няколко малки доставчици и дистрибутори. Населените места не са топлофицирани централно и се разчита на локални топлоцентрали на течни горива и отопление с дърва, въглища и брикети. Промишлеността задоволява технологичните си нужди от пара с временни, локални топлоцентрали, предимно на течно гориво. В някои предприятия са предприети мерки за повишаване на енергийната ефективност Предприятията “Фазерлес” АД и “Галакс ойл” ООД Силистра вече са внедрили котли за изгаряне на технологични отпадъци и задоволяват до 10% от нуждите си от пара. “Лесилмаш” АД работи по конструиране и изработване на инсталация за пелети от растителни отпадъци. В областта работят 4 инсталации за екобрикети, които се предлагат в магазинната мрежа на градовете. Дейностите и мерките за повишаване на енергийната ефективност са: енергийно паспортизиране; обследване и сертифициране на сградите; обследване на промишлени системи; проверка на енергийната ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации и управление по енергийна ефективност. Подобряване на топлоизолацията, модернизирането на отоплителните и осветителни инсталации в общинските административни сгради, училища и детски градини ще позволят намаляване на енергопотреблението. Добра перспектива е промишлеността в града да подмени горивната база от твърдо и течно гориво на газ.
През област Силистра не минават преносни газопроводи от националната газопроводна система. Предвижда се газификация на гр. Силистра, с. Калипетрово и с. Айдемир чрез газопровод от Добрич до Силистра - изграждане на 130 км газоразпределителна мрежа и отклонения и монтиране на 1 брой АГРС, 5 броя градски ГРП и 14105 съоръжения за включване на консуматорите от промишления, обществено-административния и битовия сектор. Реализацията на проекта за газифициране на областта започва с изграждане на 80 км газопровод от Добрич до Силистра и ще преминава през общините Кайнарджа и Силистра. Разрешението за строеж е от края на 2012 г. Първият етап започва с изграждане на 17 км разпределителна мрежа и присъединяване на 12 промишлени, 8 ОА и 10 битови потребители. Вторият етап на строителството ще продължи с разширението на газоразпределителната мрежа на североизток и продължаване на отклоненията за с Калипетрово до Южната промишлена зона. На този етап се предвижда присъединяването на 9 промишлени, 109 ОА и 103 битови потребители. Третият етап предвижда захранването на селата Калипетрово и Айдемир. Последният етап предвижда укрепване и разширяване на изградената до този момент мрежа. Има идея да бъде направено отклонение и към общините Алфатар и Дулово, защото в района на Дулово се намира най-голямото находище на каолин в Европа и заради липсата на газ са пропуснати значителни икономически ползи за страната и района. Предвижда се да бъдат направени стъпки за газоснабдяване и на Община Тутракан.
Област Силистра има добре развита телекомуникационна инфраструктура и достигаща до всяко селище автоматична телефонна мрежа. Всички селища са с автоматично входящо и изходящо междуселищно избиране. Продължава въвеждането на модерна цифрова комутационна и преносна далекосъобщителна инфраструктура и подменяне на съществуващата аналогова. И в област Силистра, както в цялата страна, се забелязва наложилата се през последните години тенденция за увеличение на «мобилната телефонна плътност» за сметка на намаление на фиксираната телефонна плътност. Степента на покритие на областта от мрежата на мобилните оператори МОБИЛТЕЛ, ГЛОБУЛ и ВИВАКОМ е почти пълна. Все по-важно за регионалната конкурентоспособност и развитието на фирмите става достъпът до Интернет и развитието на информационното общество, с което се намаляват препятствията от разстоянието и проблемите на отдалечеността, характерни за много периферни райони. Достъпът до Интернет е осигурен в големите и в по-малките градски центрове на областта. Проблеми съществуват в селата, където все още степента на оборудване на фирмите и домакинствата с компютри е твърде ниска и е необходимо изграждането на публични места за достъп до мрежата. Таблица 37. Относителен дял на домакинствата с достъп до интернет (%)
Източник:НСИ Насочването на ресурси за развитието на електронните комуникации добива изключителна важност за преодоляване на вътрешнорегионалните различия в достъпа до електронни услуги и развитието на информационното общество в областта. Подобряването на достъпа до електронни услуги ще допринесе за преодоляване на информационната изолация в изостаналите и периферни райони и ще подобри териториалната свързаност като един от силните инструменти на политиката за регионално развитие.
Водоснабдяване Водоснабдяването в област Силистра се извършва от 3 водоснабдителни системи, които използват за водоизточник кладенци тип „Раней”, изградени в терасата на р. Дунав.
При ниски стоежи на р Дунав се наблюдава отклонение от качеството на питейната вода, добивана от кладенец „Раней”, с Попина - по „показател нитрати”. Водните маси се черпят от терасата на река Дунав и от местни водоизточници. Водоизточниците са подземни и на голяма дълбочина, което обуславя висока енергоемкост и висока цена на водните услуги. Основните проблеми за нормалното водоподаване произтичат от единичното електрозахранване на водоизточниците и липсата на допълнителни дизелови агрегати за осигуряване на нормално функциониране на помпените станции. Разполагаемият дебит питейни води на най-голямата водоснабдителна група, включваща гр. Силистра, задоволява напълно потреблението на града. Относителният дял на водоснабденото население е 100,0% (при средна стойност за страната 99,2%) и няма режим на водоползване, докато за страната 3,0% от населението е на режим. Таблица 38. Водоснабдяване на населението
*Липсват данни за 2011 г. За периода 2007-2012 г. област Силистра регистрира най-голям напредък в СЦ район по изграждане на канализационна мрежа, като относителният дял на обхванатото население нараства с 6%, докато за СЦ район средната стойност нараства с 3,4%. Към момента в областта са разработени и финансирани девет проекта за изграждане на канализация и пречистване на отпадни води (общини Силистра, Алфатар, Главиница, Дулово и Ситово). Таблица 39. Дял на населението, обслужено с канализация и ПСОВ
*Липсват данни за 2011 г. Проектът, договориран между МОСВ и Община Силистра, е за изграждането на Районна пречиствателна станция за отпадъчни води, доизграждане на канализационната мрежа и частична реконструкция на водопроводната мрежа на града. Стойността на проекта е 72,5 млн.лв. Той ще обхване около 46 хил. жители на общината, като в пречиствателното съоръжение ще постъпват отпадъчните води на град Силистра и на селата Айдемир и Калипетрово. Изграждането на станцията е част от изпълнението на Дунавската стратегия за опазване чистотата на Черно море, като по този начин ще се предотврати годишното изливане на 200 тона азот и фосфор в река Дунав. Освен това ще бъде осигурена модерна инфраструктура, която ще бъде в полза на местната икономика. Със средства от Държавния бюджет се финансира проектът "Канализация и ПСОВ на с. Сребърна". Предстои въвеждането им в експлоатация. От 2010 г. работи пречиствателна станция за отпадни води в с. Ситово. Към момента се пречистват отпадните води на около 60-70% от населението в селото, което се е включило в изградената канализационна система, но ПСОВ не е предадена официално. В град Дулово по ОП „Околна среда” е започнат проект „Доизграждане на канализационната система и частична реконструкция на водопроводната мрежа”. ПСОВ с механично и биологично пречистване се очаква да се въведе в експлоатация през настоящата година. Към момента се пречистват само механично около 190 хил. м3 отпадни води на 60 % от домакинствата в гр. Дулово, включени в градската канализационна система. Поради все още незавършеното биологично стъпало, пречистените води не отговарят в пълна степен на нормативните изисквания. По линия на ОП „Околна среда” в град Главиница е построена канализационна мрежа за близо 10 милиона лева. Изградени са 14 620 м канализация и 476 м водопроводи, като това е един от най-големите проекти в Силистренска област и с него се решава напълно проблемът за канализацията на града. Пред завършване е и пречиствателна станция за отпадни води за 2000 еквивалент жители. Изградената канализация на Главиница ще се въведе в експлоатация след въвеждане в експлоатация на ПСОВ. Община Алфатар има разработен проект за реконструкция на водопроводна мрежа, изграждане на канализационна мрежа и пречиствателна станция за гр. Алфатар, който е внесен в ОП „Околна среда”, но поради затваряне на програмата за населени места под 10 хил. екв. жители проектът е спрян. Необходимо е доизграждане, модернизация и реконструкция на канализационната мрежа и изграждане на ПСОВ.
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
