Обобщение настоящият доклад обобщава и заменя доклада за мониторинга на потенциално ограничаващите търговията мерки на Генерална дирекция „Търговия“ на Европейската комисия


III.СТРАТЕГИЯ НА ЕС за преодоляване на пречките пред търговията и инвестициите



страница6/7
Дата11.01.2018
Размер421.88 Kb.
#43711
1   2   3   4   5   6   7

III.СТРАТЕГИЯ НА ЕС за преодоляване на пречките пред търговията и инвестициите

А. Многостранна търговска рамка и преговори

1.Многостранни търговски преговори


Непрекъснатото увеличаване на броя на ограниченията върху търговията в цял свят и ограниченото им премахване, описано по-горе, подчертават значението на силна многостранна търговска рамка, чрез която може ефективно да се преодоляват такива протекционистични мерки. Ето защо ЕС продължава силно да подкрепя разширяването на многостранната търговска програма и системата за решаване на спорове, които остават крайъгълният камък на търговската политика на ЕС14.

В тази връзка чрез Пакета от Найроби на СТО, договорен на Десетата министерска конференция на СТО, проведена на 15—18 декември 2015 г. („МК10“), бяха постигнати много значими договорености, целящи да гарантират по-справедлива световна търговия и подкрепа за развитието. Наред с други договорености бяха постигнати споразумения за премахване на субсидиите и другите схеми, които осигуряват нелоялна подкрепа за износа на селскостопански продукти; за механизми да се гарантира, че хранителната помощ за развиващите се страни се предоставя по начин, който не нарушава местните пазари; за търсене на начини да бъдат опростени условията за износителите от най-бедните държави, за да могат техните продукти да се ползват от договореностите по търговските споразумения (правила за произход), както и за осигуряване на повече възможности за предприятията от най-бедните държави да предоставят услуги в други членове на СТО. Постигнатите резултати по специфичните въпроси, засягащи най-слабо развитите държави, както и решенията за присъединяване на Афганистан и Либерия показаха загрижеността на СТО за нуждите на най-уязвимите ѝ членове. На МК10 беше сключено и Споразумение за информационните технологии (СИТ 2), с което се премахват митата за повече от 200 високотехнологични продукта (включително полупроводници, медицинско оборудване, конзоли за игри и GPS устройства) и сключеното през 1996 г. СИТ се разширява, така че се обхваща глобална търговия на стойност 1,3 трилиона евро.

На 5 октомври 2015 г. ЕС ратифицира Споразумението за улесняване на търговията (СУТ) на СТО, най-значимата многостранна търговска договореност от деветдесетте години на 20 век. Очаква се СУТ значително да опрости и модернизира митническите процедури в световен мащаб. По-специално благодарение на това малките предприятия би следвало да получат достъп до нови възможности за износ. Споразумението би следвало да има важна роля за по-голямо участие на развиващите се държави в глобалните вериги на стойността.15

На многостранна основа преговорите за TiSA отбелязват добър напредък и се очаква през 2016 г. да се ускорят. Към момента TiSA се договаря от 23-ма членове на СТО (включително ЕС), които заедно представляват 70 % от световната търговия с услуги. Целта на споразумението е да се либерализира търговията с услуги извън Общото споразумение за търговията с услуги (ГАТС) в области като лицензиране, финансови услуги, телекомуникации, електронна търговия, морски транспорт, както и за специалисти, които временно се прехвърлят в чужбина, за да предоставят услуги. Услугите съставляват около 70 % от брутния вътрешен продукт (БВП) и заетостта в ЕС и се превръщат във все по-важна част от международната търговия. TiSA има значителен потенциал да подпомогне предприятията от ЕС да изнасят услуги.

От юли 2014 г. ЕС и 16 други членове на СТО преговарят по споразумение за либерализиране на глобалната търговия с екологични стоки (Споразумение за екологични стоки, или СЕС), с цел да бъдат премахнати пречките пред търговията и инвестициите в стоки, услуги и технологии, които могат да допринасят за опазване или подобряване на околната среда. Понастоящем разговорите са съсредоточени върху премахване на тарифите за широк спектър екологични стоки. Амбицията на ЕС е да се включат също така услуги, свързани с износа на екологични стоки (например ремонт и поддръжка на вятърни турбини), както и да се премахнат нетарифните пречки, като ИМС или ограниченията върху инвестициите. Тъй като ЕС е световен лидер в износа и вноса на екологични стоки, СЕС би могло да създаде значителни възможности за европейския бизнес.

Преразгледаното СОП влезе в сила на 6 април 2014 г. Докато тече процесът на ратифициране, продължават обсъжданията по предстоящото присъединяване на нови страни към споразумението, по-специално Китай и Австралия. ЕС участва в тези обсъждания с цел да се гарантира възможно най-голям обхват.

На 29 януари 2016 г. Комисията прие изменено предложение за международен инструмент в областта на обществените поръчки16, който да насърчава допълнителното отваряне на пазарите на обществени поръчки в цял свят. Въпреки че ЕС е отворена икономика, много от основните търговски партньори на Съюза прилагат ограничаващи практики, които дискриминират предприятията от ЕС. През разглеждания период отново бяха предприети множество нови такива мерки (вж. раздел I.Б.1.(в). Предложеният нов инструмент следва да позволи на Комисията да започва публични разследвания при твърдения за дискриминация срещу дружества от ЕС на пазари за обществени поръчки в трети държави. Ако дискриминацията бъде потвърдена, Комисията би могла да покани съответната държава да участва в консултации за отваряне на нейния пазар на обществени поръчки. Ако това не успее да се осъществи, би могло за офертите по обществени поръчки в ЕС на дружества от съответната държава да се прилага механизъм за коригиране на цените, като по този начин се дава конкурентно предимство на дружества от други държави извън ЕС и на дружество от ЕС. Предложението бе поставено на обсъждане в Съвета в края на 2015 г. То следва да бъде прието чрез обикновена законодателна процедура (процедура за съвместно вземане на решение).

2.Комитети и процедури за уреждане на спорове в рамките на СТО


ЕС остава сред най-активните членове на СТО в комитетите на организацията, които работят по въпросите за ТПТ, СФСМ, ССИМ, процедурите по лицензиране на вноса и инвестиционните мерки, свързани с търговията. Тези комитети представляват ефективни форуми, на които се подчертава загрижеността на ЕС, представя се информация, повишава се осведомеността и се създават съюзи с други засегнати членове на СТО, а също се решават проблеми или – ако е необходимо – се подготвя основата за по-нататъшни действия за изпълнение.

Процедурите за уреждане на спорове в рамките на СТО остават най-сигурната възможност, когато останалите инструменти за прилагане се окажат недостатъчни. Въпреки че отнемат значително време и ресурси, чрез тях може системно да се противодейства на значими пречки и в по-дългосрочен план — да се повиши правната сигурност.

През разглеждания период ЕС заведе две дела за уреждане на спорове в рамките на СТО: срещу Русия за тарифите (DS485) и срещу САЩ за субсидиите, предоставени на Боинг (DS487). Създадени бяха и комисии на СТО по спора срещу Бразилия относно данъчните привилегии за националните производители на леки превозни средства, електроника и автоматизирани стоки (DS472) и по два спора срещу Русия относно определени мерки, засягащи вноса на прасета и свинско месо (DS475), и относно антидъмпинговите мита върху леките търговски превозни средства (DS479). Производствата по важен спор относно наложените от Аржентина ограничения върху вноса (DS438) приключиха с положителен за ЕС резултат (вж. раздел II). Друг важен пример за успешно дело (DS 432), заведено от ЕС, засяга наложените от Китай ограничения върху износа на редки метали: през януари и април 2015 г. Китай реши да премахне своите квоти за износ и митата върху износа след решение на СТО, прието от Органа за уреждане на спорове през август 2014 г.

3.Инструменти за търговска защита (ИТЗ)


За използването на ИТЗ (антидъмпингови мерки, изравнителни мерки и предпазни мерки) се прилагат правилата на СТО. Такива мерки не са включени в настоящия доклад като потенциално протекционистични, тъй като имат за цел да се коригира конкретно антиконкурентно поведение или да се противодейства на внезапни увеличения на вноса, причиняващи вреда. В края на периода на докладване броят на действащите мерки по ИТЗ срещу ЕС или държави членки се запазва постоянен (151). Най-активните държави, налагащи такива мерки, са Бразилия, Индия, Австралия, Индонезия, Мароко и Турция. Особена тревога предизвиква нарастващото налагане на предпазни мерки (24 през периода на докладване). Такива мерки се прилагат срещу всички държави на произход независимо дали причиняват вреда за местната промишленост и без да е доказано наличието на нелоялни търговски практики.

Комисията продължава активно да следи делата за търговска защита, заведени от трети държави срещу дружества от ЕС17, за да гарантира, че такива мерки се прилагат в строго съответствие с правилата на СТО. Например през разглеждания период ЕС започна дело за уреждане на спорове в рамките на СТО срещу нелоялното налагане на антидъмпингови мита от страна на Русия върху леките търговски превозни средства (вж. раздел II.Е).


На свой ред ЕС също прилага ИТЗ срещу нелоялни търговски практики на трети държави. В края на 2015 г. бяха въведени общо 97 окончателни мерки (86 антидъмпингови и 11 изравнителни мерки). Най-засегнати от тях са химическата промишленост и стоманодобивът. Мерките най-често са насочени срещу Китай с общо 56 въведени мерки. При все това ИТЗ се прилагат за по-малко от 1 % от общия внос в ЕС, което прави ЕС много умерен ползвател на ИТЗ в световен мащаб.
Предвид значителния свръхкапацитет и силния натиск върху цените в стоманодобивната промишленост от втората половина на 2015 г. се наблюдава по-често прибягване до ИТЗ за стоманените продукти. До края на 2015 г. от 33 действащи окончателни мерки в стоманодобива (30 антидъмпингови и 3 изравнителни мерки) 14 са за внос на стомана с произход от Китай (13 антидъмпингови и 1 изравнителна мярка). Провеждат се и други разследвания. За да се справят с кризата при стоманодобива, други страни (по-конкретно САЩ, Мароко и Индия) също приеха такива мерки, включително предпазни мерки (Индия).

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница