Обобщение настоящият доклад обобщава и заменя доклада за мониторинга на потенциално ограничаващите търговията мерки на Генерална дирекция „Търговия“ на Европейската комисия
Изтегляне 421.88 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- I.СВЕТОВНАта макроикономическа СРЕДА и основни тенденции
- A.Разнородни макроикономически и търговски резултати
- Б. Нови потенциално ограничаващи търговията мерки в периода 1 юли 2014 — 31 декември 2015 г.
- 2.Протекционистични тенденции в определени сектори
ОБОБЩЕНИЕ Настоящият доклад обобщава и заменя доклада за мониторинга на потенциално ограничаващите търговията мерки на Генерална дирекция „Търговия“ на Европейската комисия („доклад за протекционизма“) и доклада на Комисията за пречките пред търговията и инвестициите (ДПТИ), които се публикуват редовно от 2008 и 2011 г. В първата част на доклада се обобщава докладът за протекционизма. В нея се прави преглед на протекционистичните тенденции в 31 държави — търговски партньори на ЕС1, в периода от 1 юли 2014 г. до 31 декември 2015 г. („разглеждания период“), като се допълва подобен двугодишен доклад на Световната търговска организация (СТО) за протекционистичните мерки, приети от държавите от Г-20.2 Според констатациите в доклада от 2008 г. насам продължават да се приемат все повече ограничаващи търговията мерки, макар и с по-бавен темп, отколкото в предишни години. Втората част обхваща ДПТИ с преглед на основните пречки пред търговията в някои от основните икономически партньори на ЕС (Меркосур, Китай, Индия, Япония, Русия и Съединените американски щати (САЩ), въведените от тях нови пречки през разглеждания период и действията на ЕС за справяне с тях. В третата част се описва стратегията на Комисията за преодоляване на пречките пред търговията и инвестициите. Подчертава се значението на преговорите и изпълнението на многостранните и двустранните споразумения, както и на стратегията за достъп до пазари (СДП). Във връзка със съобщението на Комисията „Търговията — за всички“3 се подчертава споделената отговорност на Комисията, държавите — членки (ДЧ) на ЕС, Европейския парламент (ЕП) и заинтересованите страни при изпълнението, като за постигането на това се предлага засилено партньорство. I.СВЕТОВНАта макроикономическа СРЕДА и основни тенденцииПрегледът на протекционистичните тенденции не може да бъде отделен от глобалните икономически тенденции: A.Разнородни макроикономически и търговски резултатиПрез 2015 г. растежът в развитите икономики (включително в ЕС) се засили, а развиващите се икономики се сблъскаха със значително по-големи предизвикателства, свързани със забавянето на темповете на растеж в Китай, спада на цените на стоките и по-рестриктивните международни финансови условия. Като цяло растежът на световната икономика леко намаля до 3,1 % (от 3,4 % през 2014 г.). На този фон глобалната търговска дейност през 2015 г. беше относително слаба: през първата половина на годината търговските обеми намаляха (–0,7 % през първото и второто тримесечие на тримесечна база), след което отбелязаха растеж (+1,9 %) през третото тримесечие4. Последните прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) за 2016 г. показват ускоряване на растежа на търговските обеми в световен мащаб (стоки и услуги) до 3,4 %5. МВФ обръща специално внимание на множество рискове, които могат да доведат до по-слаби от прогнозираните търговски резултати. Освен това СТО подчертава, че развитието на световната търговия вече е под средната стойност от 5 % за последните 20 години (1995—2015 г.). Ето защо перспективите са изключително несигурни. Дълбоката рецесия в развитите икономики след световната финансова криза създаде условия за нетипично глобално възстановяване, захранвано от развиващите се икономики, които обаче останаха структурно нестабилни и се оказаха твърде зависими от Китай, от мощни притоци на капитал и от приходите от износа на основни стоки. Това се оказва предизвикателство за стабилността на глобалната икономика и поражда риск ускореното развитие на търговията през следващите месеци да бъде ограничено. Съществуват и опасения, че наблюдаваният към момента слаб растеж на търговията може да има структурен характер, като отразява намаляващата с течение на времето реакция (или еластичност) на търговията спрямо брутния вътрешен продукт (БВП). Макроикономическата несигурност в засилващите се и в развиващите се икономики, съчетана с вероятно все по-нестабилните валутни и финансови пазари през следващите месеци, налага мониторингът на протекционистичните мерки да остане политически приоритет. Б. Нови потенциално ограничаващи търговията мерки в периода 1 юли 2014 — 31 декември 2015 г.1.Общи протекционистични тенденцииа) Общ прегледКакто и в предишни доклади за протекционизма, Комисията взе под внимание всички потенциално ограничаващи търговията мерки („съответните мерки“), които са били приети, съществено променени или са в напреднал етап на приемане, от 31 търговски партньори на ЕС през разглеждания период. Работният документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад, съдържа списък на всички такива мерки по държави и по-подробен анализ на протекционистичните тенденции. Списък на всички тези мерки, на оттеглените мерки и на улесняващите търговията мерки, приети от 2008 г. насам, е публикуван на уебсайта на Комисията („Преглед на мерките, потенциално ограничаващи търговията — декември 2015 г.“). В зависимост от сложността, обхвата на продукта, продължителността и комплексния характер на съответните мерки въздействието им върху търговията може да варира и да има повече или по-малко значими последици за предприятията в ЕС или в трети държави. Също така Комисията не може да направи пълен преглед на всички нови мерки, които често се приемат по непрозрачен начин. В съответствие с предишни доклади за протекционизма целта на настоящия раздел е да бъде направен преглед на протекционистичните тенденции, а не изчерпателен списък на новите пречки пред търговията. В настоящия раздел не се засяга (не)законността на съответните мерки. Въпреки това всички установени мерки може да ограничават неправомерно търговията. През разглеждания 18-месечен период са въведени общо 201 нови мерки, а само 16 наложени преди това мерки са активно оттеглени. Преизчисляването въз основа на условен 13-месечен период за сравнение с предишни доклади за протекционизма показва, че приетите нови мерки са общо около 145, т.е. отчита се намаление с 15 % спрямо 170 мерки, посочени в предишния доклад за протекционизма. Така обаче общият брой на мерките, установени от 2008 г. насам, става 1059, като от тогава са премахнати само 180. Така през разглеждания период протекционистичните тенденции, наблюдавани през предишни периоди, както и в 14-тия търговски мониторингов доклад на СТО6, в голяма степен се потвърждават. Това се отнася също така за няколко държави от Г-20 въпреки обещанието им да се въздържат от приемането на нови протекционистични мерки и да премахват съществуващите (вж. бележка под линия 2). Основната част от новите мерки са приети в същите бързо развиващи се икономики, както е отбелязано в последния доклад за протекционизма — почти половината от всички установени нови мерки са въведени в Китай, Русия, Индонезия и Индия. След тях се нареждат Южна Африка, Аржентина, Турция, Еквадор, Алжир, Бразилия, Мексико, Тайланд, САЩ, Египет, Нигерия и Малайзия. В таблици 1 и 2 са представени графично основните констатации за разглеждания период:  Таблица 1: Потенциално ограничаващи търговията мерки по държави от октомври 2008 г. (* — държави от Г-20)
 Таблица 2: Потенциално ограничаващи търговията мерки по вид от октомври 2008 г.
б) Гранични меркиКакто се вижда в таблица 2, при прилаганите мерки държавите отново разчитат основно на гранични мерки, които пряко засягат вноса и износа, обикновено чрез увеличаване на тарифи, количествени ограничения, лицензиране на вноса или чрез преки забрани за търговия. През 18-месечния период броят на новите мерки, свързани с вноса, отново е много по-висок (80) от броя на ограниченията върху износа (12). При изчисляване на 13-месечна база за сравнение с последния доклад за протекционизма броят на новите мерки, свързани с вноса, остава постоянен, докато броят на новите ограничения върху вноса е намалял наполовина. Въпреки че това е положителна стъпка, увеличаването на граничните ограничения все още далеч не се уравновесява от броя на премахнатите мерки. През разглеждания период най-много нови гранични мерки, ограничаващи вноса, са прилагали Индия, Индонезия и Русия, а основно Индонезия и Украйна са използвали нови гранични мерки, ограничаващи износа. в) Вътрешни меркиПрез разглеждания период значително са се увеличили прилаганите нови „вътрешни“ мерки (81). Това означава, че повече се разчита на вътрешни мерки, които засягат чуждестранната конкуренция и които често се преодоляват по-трудно, отколкото граничните пречки. Те включват нови мерки в областта на обществените поръчки (23) и на услугите и инвестициите (27) (и двете със стойности, съответстващи на средните за последните седем години), както и 31 други вътрешни мерки. Китай отново е прибягнал до най-голям брой такива вътрешни мерки, следван от Русия. Русия е предприела най-много мерки, ограничаващи обществените поръчки, следвана от САЩ. В сравнение с предишния период на докладване броят на такива мерки в Русия значително е нараснал, но в САЩ е намалял. Продължаващите протекционистични тенденции в тази област потвърждават колко е важно да се осигури възможно най-голям обхват на Споразумението за държавните поръчки (СДП), както и на усилията на ЕС при преговорите по главите за обществените поръчки в споразуменията за свободна търговия (ССТ), включително в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Това показва и важността на задачата да се постигне напредък по предложения международен инструмент в областта на обществените поръчки (вж. раздел III.A.1). Най-много ограничителни мерки са приети по-специално в областта на услугите и инвестициите в Китай, като след това се нарежда Индонезия. Продължаващата протекционистична тенденция в много държави в тази област показва нуждата от амбициозно многостранно споразумение за търговията с услуги (TiSA), както и амбициозни резултати от двустранните преговори в областта на услугите и инвестициите, като първата стъпка в тази насока е двустранното споразумение за инвестиции с Китай (вж. раздел III). Освен това 31 вътрешни мерки, различни от свързаните с услугите, инвестициите или обществените поръчки, продължават да представляват важна част (38 %) от новоприетите вътрешни мерки, въпреки че броят им е намалял (с около 34 %) в сравнение с предишния период на докладване. Обикновено това са дискриминационни данъчни мерки или други дискриминационни разпоредби, облагодетелстващи местния бизнес или изискващи местно съдържание, процедури за регистрация и други стандарти и технически изисквания. Такива мерки се наблюдават най-вече в Китай, Аржентина, Тайланд, Индонезия и Алжир. Русия също води политика на заместване на вноса с голям брой мерки с изисквания за местно съдържание (ИМС), включително в схемите за субсидии (вж. раздел II.Е). г) Пакети за насърчаване и други стимулиНа последно място, много държави продължават да подкрепят икономическите си оператори с нови субсидии, стимули и други мерки (28). Въпреки че се отчита спад в броя на тези нови мерки в сравнение с предишния период на наблюдение, броят (11) на нововъведените мерки за стимулиране, насочени към засилване на износа, остава стабилен. Такива мерки може да нарушават условията на конкуренция на глобално равнище и редовно се поставят на обсъждане в Комитета на СТО по субсидиите и изравнителните мерки (КСИМ). д) Улесняващи търговията меркиОсвен мониторинга на протекционистичните тенденции Комисията следи и мерките, които потенциално подобряват условията за търговия или инвестиции. През разглеждания период са констатирани 70 улесняващи търговията мерки, като повече от 40 % от тях са въведени от Китай, Аржентина и Мексико. На 13-месечна база този брой (46) е значително по-висок, отколкото през последния наблюдаван период (36). Това е положително развитие, тъй като тези мерки допринасят за либерализацията на глобалните търговски потоци и смекчават съществуващите протекционистични тенденции, например чрез намаляване на вносните или износните мита, улесняване на процедурите за внос или облекчаване на ограниченията за чуждестранната собственост. Те обаче не премахват съществуващите пречки съгласно обещанието на Г-20 за намаляването им (вж. бележка под линия 2). 2.Протекционистични тенденции в определени секториКакто се отбелязва и в предишните доклади за протекционизма, много държави запазват пречките пред износа на суровини и дискриминиращите разпоредби, свързани с енергийните стоки. По време на разглеждания период по отношение на износа до голяма степен се запазват съществуващите ограничения, свързани със суровините (например в Алжир, Индонезия, Египет, Индия и Южна Африка), и са въведени нови (например в Индонезия, Малайзия и Украйна). В енергийния сектор често се използват ИМС (например в Мароко, Нигерия, Турция и Южна Корея). В тези сектори преодоляването на пречките за достъп до пазара и отварянето на пазарите остава приоритет. Комисията е поела също така ангажимент7 да включи глава за енергийните стоки и суровините във всяко търговско споразумение като част от по-широките усилия за създаване на енергиен европейски съюз8 и в съответствие с инициативата за суровините9.Цифровизацията на икономиката също поставя нови пречки пред търговията. От 2008 г. са въведени повече от 35 мерки в сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) (основно в Китай, Индия, Русия и Индонезия), от които повече от 15 са въведени или приложени през разглеждания период. Те често включват локализация или ИМС. Комисията ще използва всички налични търговски инструменти за преодоляване на тези предизвикателства. Чрез търговски споразумения, по-специално ССТ и TiSA (вж. раздел III.А.1), тя ще се стреми да се определят правила, свързани със стандартите за ИКТ, електронната търговия и трансграничните потоци на данни, както и да се преодолеят новите форми на цифров протекционизъм10. В положителен аспект сключеното неотдавна Споразумение за информационните технологии (СИТ 2, вж. раздел III.А.1) по-нататък ще има важна роля при премахването на митата върху ИКТ продукти. И накрая, острото влошаване на конюнктурата във връзка със световния свръхкапацитет в стоманодобивния сектор доведе до увеличаване на протекционистични мерки в този сектор, по-специално под формата на гранични мерки (основно мита), както и повишено използване на инструменти за търговска защита (ИТЗ), включително предпазни мерки (вж. раздел III.А.3.). ЕС обсъжда двустранно с партньорите си (по-специално с Китай) и в рамките на Комитета по стомана към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) възможностите за справяне с причините за свръхкапацитета. Тъй като за намирането на истински решения е необходимо известно време, тази тенденция вероятно ще продължи и след разглеждания период. Това се потвърждава например от режима за лицензиране на вноса и квотите за стоманени продукти, въведен в началото на 2016 г. в Алжир, втората най-значима дестинация на ЕС за износ на стомана.Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 421.88 Kb. Сподели с приятели:
|