Образователни системи
Изтегляне 1.23 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Теорията за двата фактора
| Социологизаторското схващане (екзогенната теория) придава решаващо значение на социалната среда и отрича вътрешните закономерности на развитието (19, 89). Личността усвоява социалната среда и се приспособява към нея. Още през XVII в. английският философ Джон Лок счита, че “детето нищо не донася със себе си. То навлиза в живота с душа, чиста като бял лист хартия”. Я. А. Коменски вярва безгранично в силата на възпитанието. Френските философи Холбах, Хелвеций, Дидро също така твърдят, че човекът е продукт на средата. Каквато е средата, такъв е и човекът. Фактът, че всяко поколение възприема културата чрез обучението, се признава още от XIX в. от известни учени като Е. Б. Тейлър (1871), Л. Х. Морган (1877), Х. Спенсър (1888), И. И. Мечников (1889). Напоследък ролята на културното наследство, приемствеността в културата и т. н. се обсъждат в трудовете на Л. Уайт, В. Чайлд, М. Салинс, Е. Сървис, Дж. Стюард и др. (8, 109). Теорията за двата фактора е своеобразен опит за примиряване на двете крайности. Според нея в развитието на детето действуват двата фактора - биологичният и социалният. Обаче учените не успяват да намерят мястото на всеки един от тях и най-главното, да разкрият тяхното взаимодействие в единния процес на развитие на подрастващия. Неубедителни са привържениците на теорията за двата фактора, които говорят за пряко влияние на наследствеността и средата върху всички свойства на човека и които допускат, че всички аспекти на неговата психика са загатнати в генетичната му програма. С помощта на тази теория не може да се обясни качествената специфика на човека като особен феномен. Друга известна теория е персонологичната, според която оползотворяването на биологичните предпоставки и средата зависи от тяхното опознаване и субективно преживяване (19, 89). В историческото развитие на идеите за детерминацията се обособяват три основни неадекватни интерпретации на причинната обусловеност на психическото развитие на детето (3, 42-43): 1) идеализмът, който приема, че всичко идва само отвътре, че психическото развитие е процес на вътрешно съзряване, без взаимодействие с външните условия; 2) механистичният материализъм, който приема, че всичко идва само отвън, че психическото развитие непосредствено, пряко и механически се определя само от външни стимули, независимо от това върху каква почва попадат външните въздействия, типичен пример в това отношение е бихевиоризмът. 3) дуализмът и еклектизмът, които приемат, че всичко идва и отвън, и отвътре, че психическото развитие е механически сбор от две детерминации, без да се отчита динамичното съотношение между външното и вътрешното. Дуалистичното схващане приема, че всичко идва и отвън, и отвътре, че психичното развитие е сбор от двата фактора, без да отчита динамичното съотношение между външните социални и вътрешните природни дадености. Класическите концепции за развитието не взимат под внимание или пренебрегват следните съображения ( Вж. 3, 43): 1. Човекът не е пасивен обект на влиянията на средата, а активен деен субект и поради това външните въздействия детерминират психиката на човека не пряко, а чрез процеса на взаимодействието между средата, чрез дейността му в тази среда. 2. Външните влияния и взаимодействия обуславят психичното развитие, но то не може да се извежда непосредствено от тях, а се обяснява само чрез тях. 3. Необходимо е да се подчертае също така, че активността на човека има сложна биосоциална природа, че нейните особености не могат да се изведат само от особеностите на социалната мотивация. Активността е свойство на всеки жив организъм и нейните източници интензивност, фази на разгръщане, избирателност и продължителност трябва да се търсят в редица основни характеристики на органическото устройство на организма, които не си взаимодействуват равнозначно с богато нюансираната социална мотивация. 4. Развитието на психиката в крайна сметка се обуславя от външните въздействия и условия, но то не може да се извежда непосредствено от тях. Крайният резултат от външните въздействия зависи и от жизнения опит, от индивидуалните психически особености, от устройството на психическите механизми. Само наличието на достатъчни външни условия още не е достатъчно основание за психическо развитие. 5. Човекът е активно същество и като активен субект на дейността може и съзнателно сам да изменя собствената си личност, да изменя поведението си, взаимодействувайки си с околната среда, да реализира резултат, който не винаги произтича от основната насоченост на самата околна среда. Изтегляне 1.23 Mb. Сподели с приятели:
|