КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО
КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
|
|
БРЮКСЕЛ, 16 април 2004
|
|
|
|
CONF-BG 7/04
|
|
|
|
|
Документ предоставен от България
Относно :
|
Допълнителна информация Глава 7 – Земеделие
|
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
ГЛАВА 7 “Земеделие”
ОБЩИ ОРГАНИЗАЦИИ НА ПАЗАРА
ЗАХАР
17. Квоти за захар и изоглюкоза (Регламент на Съвета No 1260/2001, чл.39)
Република България желае да й бъде разрешено да внася сурова тръстикова захар от трети страни с намалено ниво на митата в рамките на предполагаемите максимални нужди от доставки на националните предприятия въз основа на чл.39 от Регламент 1260/2001 в рамките на максимално количество от 246 875 тона изразени в бяла захар.
Искането отговаря на средното производство на бяла захар получено от преработката на сурова тръстикова захар за периода 1995 – 2002 (представени в допълнителна информация CONF-BG 1/04). По-голяма част от тази сурова захар е внесена в рамките на квотата съгласно Списъка по ГАТТ, в съответствие с което България предоставя годишна квота за внос на 250 000 т. сурова тръстикова захар с митническа ставка от 5%. От 1995 г. повече от 95% от потреблението на бяла захар в България се покрива от бяла захар произведена от внос на сурова тръстикова захар в национални фабрики.
Исканото количество за преференциален внос на сурова захар е във връзка с исканото от България количество бяла захар (CONF-BG 43/01) за включване в общата квота за производство на бяла захар според чл.11(2) на Регламент 1260/2001.
В България има 6 фабрики за производство на захар, които преработват сурова тръстикова захар, като 3 от тях имат капацитет за преработка и на захарно цвекло. Две от тези фабрики, “Захарни заводи” АД и “Кристал” АД са произвеждали захар, както от сурова тръстикова захар, така и от захарно цвекло през периода 1995 – 2002. Следователно те не отговарят на дефиницията за рафинерия според чл. 7(4) на регламент 1260/2001 и посоченото в чл. 7(4) не следва да се прилага за тези фабрики за производство на захар. На тези фабрики трябва да им бъде разрешено да внасят сурова тръстикова захар в рамките на предполагаемите максимални нужди от доставки като дерогация от чл. 7(4) на регламент 1260/2001, тъй като преработката на сурова тръстикова захар е важна част от тяхната дейност.
Република България предоставя данни за капацитета за преработка на сурова тръстикова захар и захарно цвекло и броят служители на рафинериите и фабрики за преработка на захар, както следва:
Таблица 1. Данни за капацитет и брой заети в рафинериите и фабриките за преработка на захар
|
Дневен капацитет за преработка на тръстикова захар
|
Брой заети в преработката на тръстикова захар (в тона)
|
Дневен капацитет за преработка на захарно цвекло (в тона)
|
Брой заети в преработката на захарно цвекло (в тона)
|
“Захарни заводи”, Горна Оряховица
|
950
|
195
|
4000
|
275
|
Захарен комбинат “Кристал”, Пловдив
|
300
|
220
|
1500
|
280
|
“Бургаски захарен завод”, Камено
|
750
|
300
|
4000
|
450
|
“Литекс Шугър”, София
|
550
|
340
|
|
|
“Захар-Био”, Русе
|
600
|
290
|
|
|
“Българска захар”, Долна Митрополия
|
750
|
320
|
|
|
Българската страна би искала да подчертае специфичната ситуация на пазара на захар в страната, където цялата вътрешна консумация се задоволява основно от производството на бяла захар, произведена от сурова тръстикова захар. Следователно трябва да се отбележи, че ако искането не бъде прието от ЕС, ще възникнат сериозни проблеми за вътрешната консумация, както и социални проблеми свързани с евентуалната необходимост от затваряне на мощности.
ТЮТЮН
38. Национална квота за производство на тютюн (чл.9(2) от Регламент на Съвета № 2075/92) по сортови групи, отглеждани в България (Регламент на Съвета 2075/92, приложение) -
Информация за производството на тютюн
Република България предоставя консолидирана таблица (таблица 1) за площи, добиви и производство по сортови групи тютюн за периода 1997-2002.
Данните на фонд “Тютюн” за 2001 г.и 2002 г. обхващат само изкупените и премирани количества без неплатимите тютюневи или нетютюневи съставки и съдържание на влага за ориенталските тютюни и Виржиния – 16% и Бърлей - до 22%. Декларираните площи от производителите за 2001 г. отговарят само на тези количества.
От 2001 г. Дирекция “Агростатистика” към МЗГ е официалния орган за събиране и разпространение на статистическа информация. Дирекция “Агростатистика” събира данни за разсадени площи, средни добиви и производство, които отговарят на общо произведените количества тютюн. В него се включват и неплатимите компоненти. От данните за производството не са приспаднати неизкупените количества, съдържанието на влага, загубите при манипулация и съхранение и начислените фири при изкупуването.
Таблица 1: Площи, производство и добиви по сортови групи тютюн за периода 1997-2002 година
Сортова група тютюн
|
1997
|
1998
|
1999
|
2000
|
Разсадени площи (хил. ха)
|
Производство (т.)
|
Реколтирани площи (хил. ха)
|
Изкупени количества (т.)
|
Реколтирани площи (хил. ха)
|
Изкупени количества (т.)
|
Реколтирани площи (хил. ха)
|
Изкупени количества (т.)
|
I. Виржиния
|
7.2
|
10146
|
6.3
|
11488
|
6.8
|
10772
|
6.5
|
9955
|
II. Бърлей
|
1.5
|
1992
|
1.1
|
688
|
1.9
|
2104
|
4.2
|
2533
|
VI. Басми
|
n.a.
|
n.a.
|
26.3
|
22095
|
17.2
|
21860
|
17.6
|
18177
|
VIII. Каба Кулак
|
n.a.
|
n.a.
|
2.9
|
3066
|
2.1
|
3851
|
1.7
|
1790
|
ОБЩО
|
41.6
|
61299
|
36.6
|
37337
|
28
|
38587
|
29.9
|
32455
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Забележка- за 1997 г. общо производство на ориенталски тютюн по данни на НСИ е 49161 т. (т.е. това са групи VI. Басми и VIII. Каба Кулак), а разсадените площи за ориенталски тютюн са 32.8 хил.ха. (т.е. това са групи VI. Басми и VIII. Каба Кулак).
Сортова група тютюн
|
2001
|
2002
|
Реколтирани площи (хил. ха)
|
Среден добив (кг/ха)
|
Изкупени количества (т.)
|
Производство (т.)
|
Реколтирани площи (хил. ха)
|
Среден добив (кг/ха)
|
Изкупени количества (т.)
|
Производство (т.)
|
I. Виржиния
|
8.9
|
1430
|
8533
|
12712
|
7.7
|
1520
|
9513
|
11687
|
II. Бърлей
|
4.9
|
1120
|
2863
|
5519
|
3.7
|
1087
|
3553
|
4055
|
VI. Басми
|
29.1
|
1248
|
26824
|
36285
|
24.8
|
1664
|
35387
|
41180
|
VIII. Каба Кулак
|
2.6
|
1270
|
3279
|
3302
|
3.2
|
1665
|
4322
|
5328
|
ОБЩО
|
45.5
|
1270
|
41499
|
57818
|
39.4
|
1581
|
52775
|
62250
|
Забележка- Източник: Дирекция "Агростатистика" събира данни от 2001 година (реколтирани площи, средни добиви, производство за периода 2001-2002); Фонд "Тютюн" (реколтирани площи за периода 1998-2000, изкупени количества за периода 1998-2002; НСИ (реколтирани площи, производство за 1997 г.).За 2001 и 2002 година Дирекция Агростатистика наблюдава произведените количества ориенталски тютюн. производството е разделено на Каба Кулак и Басми на база на експертна оценка.
-
Праг за признаване на групи тютюнопроизводители
Република България потвърждава желанието си, изразено в допълнителна информация (CONF-BG 1/04 от 6 февруари 2004 г.) този въпрос да бъде разгледан в рамките на преговорния процес и потвърждава частите от Джебелска и Севернобългарска тютюневи области, за които се иска праг от 0,3% (както е посочен в регламент на Комисията 2848/98 и настъпила промяна с Регламент на Комисията 1005/2002 от 12.06.2002) за признаване на групите производители. За останалите области и части от области Република България поддържа искането си от 1% праг за признаване на групите производители, поради характера на тютюнопроизводството в страната.
Частите от Джебелска тютюнева област са следните четири общини: Баните, Златоград, Мадан и Доспат. Частите от Севернобългарска тютюнева област са следните единадесет общини: Велики Преслав, Върбица, Шумен, Смядово, Варна, Дългопол, Генерал Тошево, Добрич, Каварна, Крушари, Шабла и Антоново.
МЛЯКО И МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
42. Масленост на млякото за пиене (Регламент на Съвета (EC) No 2597/97)
Република България отправя искане да й бъде отпуснат преходен период от 5 години след присъединяването за прилагането на Регламент на Съвета 2597/97. България желае в рамките на този период мляко с масленост 2% да се продава като полу-обезмаслено, а с 3% да се продава като пълномаслено.
ОВЧЕ И КОЗЕ МЕСО
52. Премии за овце - майки (Регламент на Съвета (EC) No 2529/2001 отменен с Регламент на Съвета (EC) 1782/2003)
България заявява, че козите, които се отглеждат в страната се използват основно за производство на месо.
Производството на козе месо в Р България се развива чрез увеличаване на плодовитостта на козите-майки. В селекционните схеми, които се прилагат в страната, многоплодието е с най-висока тежест като селекционен показател. В тази връзка ежегодно в Р България се внасят мъжки животни за разплод от породите с висока плодовитост.
Данните за производството на козе месо в Р България са предоставени в CONF – BG 01/04.
Сподели с приятели: |