Ти не си болен, а просто си жаден
Д-р Ф. Батманжелидж
Автор на „Тялото жадува за вода”
Вода за здраве, оздравяване и живот
Водата – необходимост № 1 за здравето на човека
На нашия Създател
с благоговение, смиреност, преданост и любов.
Посвещавам също на всички,
които страдаха поради ограничеността
на медицинските познания в миналото.
„Най-тежкият грях спрямо ближните ни не е омразата, а безразличието ни към тях. Това е същността на безчовечността."
Джордж Бърнард Шоу, 1897г.
И алтруизмът, и егоизмът са характерни черти и механизми на самозащита. Егоизмът ни подтиква да се облагодетелстваме за сметка на другите. Когато в едно общество преобладават егоистите, там се развива омагьосан кръг от хаос. Алтруизмът пък е качество и продукт на самопожертвователността, подтикващ към усилия в полза на обществото и човечеството, чието просъществуване и прогрес работят за алтруиста.
Тази книга е Предназначена да служи на обществото и на всички добри хора в него, които допринасят за неговата цялост, напредък, здраве, благосъстояние и просперитет.
БЛАГОДАРНОСТ
Изказвам моята благодарност на медицинския отцеп-ник проф. д-р Емеритус Хауърд Спиро от Йейлския университет. Той бе първият медицински учен, който оцени значимостта на моята клинична изследователска работа и я представи пред западната медицина. Той публикува през юни 1983 г. в своя „Journal of Clinical Gastroenterology" моята уводна статия „Нов и естествен метод за лечение на пептичната язвена болест". Неговият интерес и подкрепа ме окуражиха да продължа изследователската си работа, плод на която е информацията във вашите ръце.
БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА
Информацията и препоръките за приема на вода в тази книга се основават на обучението, личния опит, обширната научноизследователска работа и други публикации на автора върху метаболизма на водата в тялото.
Авторът не раздава медицински съвети, нито предписва използване или спиране на каквото и да е лечение без получаването на пряк или непряк съвет от личния лекар.
Намерението на автора е само да предложи информация за важността на водата за доброто физическо състояние и за вредния ефект на обезводняването от детството до старостта, която се базира на последните достижения на микроанатомията и молекулярната физиология. Тази книга няма за цел да измества добрите лекарски съвети. Напротив, споделянето на информацията, съдържаща се в тази книга, с личния лекар е препоръчително. Приложението на информацията и препоръките в нея е въпрос на индивидуален избор и трябва да става при стриктно спазване на указанията. Никой читател и особено хората със сериозни заболявания, изискващи лекарски контрол, или с тежко бъбречно заболяване не трябва да прилага информацията без лекарско наблюдение.
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор
Зората на новата ера в медицината
Глава 1
Къде бърка съвременната медицина?
Новото ниво на мислене в медицината
Раждането на новата научна истина в медицината
Стъпки във формирането на медицината на новия ден
Глава 2
Водата — фантастична и проста
Ние сме все още водозависими
Моята непреставаща битка с медицинската върхушка
Глава 3
Основи на новата медицина за следващите няколко хилядолетия
Четиридесет и шест причини за ежедневната необходимост на вашето тяло от вода
Някои от най-важните свойства и функции на водата в организма
Глава 4
Регулация на водата у плода и кърмачето
Регулация на водата при децата и подрастващите
Регулация на водата при възрастните
Намаляване на чувството за жажда
Глава 5
Какво представлява хроничната дехидратация?
Установяване на дехидратацията
Глава 6
Новооткрити усещания жажда
Глава 7
Първично обезводняване и програми за управление на ресурсите
Астма и алергии
Алергиите и имунната система
Кръвно налягане и дехидратация
Диабет
Запек и усложненията му
Автоимунии болести
Глава 8
Викове за вода на тялото по време на криза
Болка
Парене под лъжичката и диспептични болки
Диафрагмална херния и парене под лъжичката
Колитни болки
Главоболия и мигрена
Болки при ревматоиден артрит
Болки в долната част на гърба
Остеоартрит
Глава 9
Дехидратация и болест
Затлъстяване
Глава 10
Дехидратация и мозъчно увреждане
Кръвномозъчна бариера
Невротрансмитери и дехидратация
Серотонин — предводителят на всички невротрансмитери
Хистамии — първият невротрансмитер в нашето тяло
Водата — енергетикът на мозъка
Дехидратацията — причина за инсултите
Глава 11
Хормони и дехидратация
Депресия и синдром на хроничната умора
Сухота и парене в очите
Повишен кръвен холестерол
Коронарна болест на сърцето
Горещи вълни
Подагра
Камъни в бъбреците
Кожа и дехидратация
Остеопороза
Развитие на рак
Глава 12
Лечението с вода — колко и колко често?
Вода или течности?
Кофеинът в напитките
Алкохолът в напитките
Сокове и мляко вместо вода
Глава 13
Минералите са жизнено важни
Солта — вечното лекарство
Някой от скритите чудеса на солта
Глава 14
Други изключително важни за здравето и оздравяването неща
Протеини
Стрес и аминокиселини
Незаменими мазнини
Плодове, зеленчуци и слънце
Упражнения
Заключение
Четири прости стъпки към сияйното здраве
ПРЕДГОВОР
ЗОРАТА НА НОВАТА ЕРА В МЕДИЦИНАТА
Само ако започнете да страдате от здравен проблем, който може евентуално да ви убие, започвате да търсите обяснеше и решение на проблема си чрез определяне на „високо" и „ниско". Дотогава не сте осъзнавали какъв опустошителен емоционален ефект върху живота и душата може да има посещението при доктора, който съобщава на човека недобрите резултати от изследванията му. Да се надяваме, че вие или хората, които обичате, никога няма да се изправите пред тази ситуация, с която се срещат ежедневно хиляди хора. Причината за кризата в здравеопазването на Америка днес е в това, че много болести засягат рано и тежко и убиват милиони хора. През 2001г. кризата в здравеопазването ни струваше около 1,2 трилиона долара. Очаква се тази цена да нараства с 11% през всяка от следващите години.
Наистина ние сме нацията с най-големи научни постижения и ежегодно изразходваме милиарди долари за изследователска дейност в медицината. Ако разлистите който и да е наскоро публикуван учебник, обаче, ще намерите много страници с обяснения за фатално завършващите болести, но когато дойде ред за причините им, авторите обявяват, че „етиологията е неизвестна". Това означава, че повечето доктори не знаят какви са причините за основните болести на хората, а обществото им е дало лиценз да ги лекуват. Често прилаганото лечение не само че не помага на пациентите, но може да доведе е времето до преждевременна смърт. Добрата новина е, че този лиценз е на път да бъде отнет.
Това, което ви предстои да прочетете, е ново разбиране, даващо нови перспективи на науката физиология, но не на тази форма на науката, използвана от производителите на лекарства, а на научната дисциплина, която дефинира естествените начини, по които функционират живите тъкани и органи в организма. Тази книга се занимава с причините и начините за коригиране на важни здравни проблеми. Дългите описания и трудният жаргон стават ненужни с изясняването на причините и начините за лечение на който и да е здравен проблем. Всичко, което ще прочетете тук, се основава на обширни клинични и научни изследвания. След завършване на медицинското си образование, което започнах през 1950г. в университетската болница „Сейнт Мери" на Лондонския университет, в продължение на 22 години аз продължих да уча, да се занимавам с научни изследвания и да пиша по въпросите, които излагам в книгата.
Темата, която ще обсъдя, са физиологичните отклонения и метаболитните усложнения на хроничната непреднамерена дехидратация като първопричина за редица сериозни заболявания. Според някои това разбиране е най-голямото научно постижение в съвременната медицина.
Настоящото простичко представяне на някои от здравните проблеми на съвременността представлява интродукция към евентуална научно и логично обоснована глобална промяна в медицината. То е изготвено с мисъл за жизнено важните нужди на обществото й особено на пет- надесетте милиона астматични деца, чиито родители спешно трябва да разберат причината за болестта на децата си, както и простото безплатно предотвратяване и лечение на астмата.
ГЛАВА 1
КЪДЕ БЪРКА СЪВРЕМЕННАТА МЕДИЦИНА?
Най-голямата трагедия в историята на медицината според мен е схващането, че сухотата в устата е единственият признак за нуждата на тялото от вода. Въз основа на това погрешно схващане съвременната медицина е направила три други грешки, които струват скъпо на обществото. Да разгледаме четирите погрешни схващания.
1. Цялата структура на съвременната медицина е изградена върху погрешното жалостиво убеждение, че пресъхването на устата е единственият белег на дехидратацията. Това погрешно убеждение е отговорно за неразбирането на различни здравни проблеми, водещи до преждевременна смърт на много милиони хора. Те страдат, защото не знаят, че са жадни. Съвременната „научнообоснована" медицина е изградена върху една грешка, възприета преди много години. През 1764г. германецът Албрехт фон Халер пръв определи сухотата в устата като белег на жаждата. През 1918г. английският лекар Уолтър Бредфорд Кенън подкрепи това схващане. Тъй като Кенън бе влиятелен човек, неговите възгледи бързо ставаха модерни и все още намират отражение в официалната литература. През 1867 г. обаче французинът Мориц Шиф изказа становището си, че жаждата е общо усещане: „Тя не е локално усещане повече, отколкото е гладът". Днес ние знаем, че Халер и Кенън не са били прави, но тъй като техните възгледи са се вкоренили в инфраструктурата на медицината, грешката им се предава от поколение на поколение студенти по медицина до наши дни. Този традиционен поток в научното разбиране за регулацията на водата в човешкия организъм изкриви хода на медицината. Шиф имаше по-правилно разбиране за функционирането на човешкото тяло.
В действителност сухотата в устата не е надежден белег. Логиката на човешкия организъм е различна. За да може храната да бъде сдъвкана и преглътната, се произвежда обилно количество слюнка, дори ако в останалата част от тялото има недостиг на вода. Водата е твърде важна за организма ни, за да бъде сухотата в устата единственият му сигнал за недостига й. Човешкото тяло притежава много други фини сигнали за това. То може да страда от тежка дехидратация, без да има пресъхване на устата. Дехидратацията може да се прояви под формата на тежки симптоми, достигащи до животозастрашаващи кризи. Съвременната медицина бърка тези симптоми на вътрешно, локално пресъхване и ги определя като различни болести. За лечението на тези „болести" се предписват токсични медикаменти и не се обръща внимание на дехидратацията.
Сухотата в устата е един от най-късно появяващите се индикатори за дехидратиране на тялото.
До появата на този индикатор за недостиг на вода много деликатни функции на организма са вече преустановени и подготвени за изключване. Точно по този начин — чрез загуба на функцията на някои ензими, настъпва и остаряването. Дехидратираният организъм губи съвършенството на функциите си и приспособимостта си. Един пример за това е ювенилният диабет, при който клетките на панкреаса произвеждащи инсулин, са станали жертва на продължителна дехидратация.
2. Втората голяма грешка в научната медицина е схващането, че водата е проста субстанция, служеща само за разтваряне и разнасяне на веществата. Водата не е инертна субстанция. Тя изпълнява две основни роли в организма. Първата е животоподдържаща, а втората, която е по-важна, е животосъздаваща. Съвременната медицина признава само животоподдържащите свойства на водата, поради което хроничната непреднамерена дехидратация не се открива и може да доведе до жизнезастрашаващи процеси. Вие обаче можете да се научите да разпознавате и да разбирате тези процеси и да запазите по естествен път здравето и живота си.
-
Третата сериозна грешка в медицината е схващането, че човешкото тяло е в състояние ефикасно да регулира приемането на вода през целия живот на индивида. С остаряването си ние губим чувството за жажда и преставаме да пием достатъчно вода. В резултат на това клетките във важните ни органи, имащи вид на синя слива, се сбръчкват, заприличват на сушени сливи и не могат да поддържат адекватно живота на тези органи. Трябва да се научим да разпознаваме началото и проявите на дехидратацията, за да предотвратим необратимите стадии на този процес.
-
Четвъртият гвоздей в ковчега на съвременната медицина е твърдението, че всяка течност може да задоволи нуждите от вода на тялото. Това е голям проблем на нашето време. Някои от най-използваните купешки напитки не изпълняват функциите на естествената вода. Ще разберете проблема, като се замислите за съдържанието на тези напитки. Някои съдържат кофеин и дори кокаин.
Информацията в тази книга се отнася за едно от най-големите открития в областта на здравето, тъй като разкрива една трагедия в историята на медицината — погрешното схващане, че сухотата в устата е единственият белег за нуждата на тялото от вода. Накратко, новото научно разбиране е, че хроничната непреднамерена дехидратация в човешкото тяло може да се манифестира по толкова начини, колкото болести сме измислили. Дадохме възможност за процъфтяване на лекарствената индустрия и създадохме днешното „лечебно" здравеопазване за сметка на скъпоценния живот на хората и много ресурси. Лечебното здравеопазване съществува и процъфтява, когато хората боледуват непрекъснато. Точно това е положението днес.
За съжаление пробивът в медицината, извършен от откритието, че дехидратацията е причина за повечето здравни проблеми, не може да достигне до хората поради търговски ориентираната лечебна система на нашата страна. Ако тя възприеме това откритие, то ще я унищожи. Но няма разумна причина десетки милиони хора от нашето общество да бъдат тъпкани с лекарства, когато те просто страдат от обезводняване.
Направените тук изявления не са насочени срещу самоотвержения персонал на лечебната здравна система, който осигурява ежедневни състрадателни грижи за болните хора. Той не може да бъде обвиняван за фундаменталните грешки в стандартните лечебни протоколи. Обвиненията ми са насочени към медицинските професионалисти на управленско ниво и към националните здравни институти, които имат властта да коригират проблема, но не желаят да го направят.
Официалната медицина и нейните печеливши съдружници не биха направили доброволно това, тъй като то ще ликвидира лекарствената индустрия. Затова те не позволяват на естествените решения на здравните проблеми да достигнат до обществеността. Тази книга се противопоставя на печелбарската здравна система на нашето развито общество, която работи за себе си в ущърб на хората.
Вече е кристално ясно, че човешкото тяло има много различни начини да демонстрира общите и локалните си нужди от вода. Проявите, сигнализиращи за недостиг на вода в тялото, са индикатори за едно или друго болестно състояние. Протектирана и обгрижвана от фармацевтичната индустрия, официалната медицина игнорира тези индикатори и обозначава различните усложнения на дехидратацията като „болести". Доверчивата американска общественост заплаща непрекъснато нарастващите здравни цени със здравето и трудно спечелените си пари.
Трябва да разберем, че продължителната дехидратация води до трайни промени в тялото, завършващи с едно ново химично състояние. Когато това ново химично състояние стане необратимо, то обуславя много структурни промени, които могат да засегнат дори генетичното копиране. Поради това недопускането на продължителна дехидратация е жизненоважно.
Затова за мен детската астма и несвързаните с инфекция ушни болки в кърмаческата възраст са сериозни здравни проблеми. Дехидратацията, довела до астма при децата, може с времето да причини генетични увреждания, автоимунни болести и дори рак в по-късна възраст.
Разбирането на същността на хроничната дехидратация ще разчисти пътя за създаване на една много по-дружелюбна здравна система. Възможно е според моите пресмятания нацията ни да стане много по-здрава и продуктивна при използване само на 30% от влаганите понастоящем средства в здравната система. Както виждате, аз не предлагам продукт за печелене на пари. Аз само споделям един уникален медицински възглед и резултатите от многогодишната си изследователска дейност, които ще помогнат на медицинските специалисти и обществото да разберат основната причина за много прояви на лошо здраве.
Въпреки че сме вече в 21 век, външните прояви на регионалната дехидратация са все още недобре разбирани от медиците. Както винаги, те продължават да търсят лекарствено решение на тези прояви. Медицината не е успяла да намали честотата им, но продължава да търси и да ги атакува с нови лекарства. Създали сме в името на медицината един скъпо струващ хаос, чийто край не се вижда. Изправени сме пред един значим проблем, който изисква спешно решение. Алберт Айнщайн е казал: „Важните проблеми, пред които сме изправени, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме ги създали.” Очевидно е, че за решаването на здравните ни проблеми ние се нуждаем от нов подход в медицинската наука.
Решаването на здравните проблеми на обществото, които са човешко дело, протектирано от фармацевтичната индустрия, може да стане само въз основа на физиологията. Бъдещата практика на клиничната медицина ще се преструктурира въз основа на разбирането на молекулярната физиология на дехидратацията. Възприемането на това разбиране ще промени фундаментално парадигмата на науката медицина. Фармацевтичният подход към нашите здравни проблеми ще бъде заменен с методи на физиологията за засилване на естествените оздравителни сили на организма. Превенцията на болестите ще заеме мястото на продължителните, скъпо струващи инва-зивни протоколи за лечение.
НОВОТО НИВО НА МИСЛЕНЕ В МЕДИЦИНАТА
Какво е парадигма и как може да бъде променена парадигмата на клиничната медицина?
Парадигмата, на която и да е теоретична дисциплина, е онази основна инфраструктурна информация, схващане или разбиране, върху която се гради знанието. Въз основа на фундаменталното разбиране, че планетата Земя е кръгла, например, всички географски карти и модели отразяват кръглата форма на земята. Това разбиране е основна парадигма на дизайна на всички географски карти. Драматичните промени, последвали осъзнаването, че земята не е плоска, както първоначално се е смятало, доведе до революция в познанията ни за Вселената. Когато една парадигма води дадена теоретична дисциплина към задънена улица (както в случая с плоската земя), се намират хора, които съумяват да се отдръпнат, да подложат на безпристрастна преоценка инфраструктурата на познанието и да създадат нова парадигма. Всичко, което се изисква за това, е една пускова асоциация или наблюдение.
Една добре обоснована нова парадигма, която е основна за дадена дисциплина, може да освети пътя към нов домейн на познанието така, както светкавицата прорязва нощната тъма и показва всеки детайл. Новата парадигма премахва ограниченията и бариерите и прави възможен бъдещия прогрес в дисциплината.
Новата парадигма се ражда по-лесно, когато има специфичен проблем и поставена цел за намиране на решение. Решението може да е вече на път, но не се вижда, докато не бъде осъзната нуждата от него. Ето една история, която ще ви помогне да разберете тази мисъл.
Сър Александър Флеминг получи Нобелова награда за откриването на пеницилина. Той бе шотландски учен, който през петдесетте години работеше в института „Райт-Флеминг" на университетска болница „Сейнт Мери" при Лондонския университет, където се обучавах аз. Много студенти медици мечтаят да станат откриватели и аз не правех изключение. Още от дете изпитвах силно желание да уча медицина и да стана някой, който може да повлияе положително живота на болните хора.
По време на въвеждащия курс по микробиология студентите бяха разделени на малки групички и придадени към различни асистенти. За мой късмет попаднах в групата на сър Александър. Той беше изискан и скромен човек. На края на обучението събрах кураж да му задам въпрос, чийто отговор оказа влияние върху целия ми живот.
Попитах го: „Сър Александър, има ли някакъв специален начин човек да стане откривател в областта на медицината?" Той ме погледна, замисли се върху наивния ми въпрос и след кратка пауза ми отговори с идеален шотландски акцент: „Необходимост и цел.” Разказа ми за своето откритие. Честотата на фаталните бактериални усложнения нараствала непрекъснато с въвеждането на различни хирургични процедури в медицинската практика. Да се намери средство, което да спре бактериалните инфекции у оперираните е станало неотложна необходимост. Така била формулирана цел пред бактериолозите, занимаващи се с изследователска дейност. „Необходимостта" била майката на откритието, а „целта" била стремежът хората да се спасят от фатални инфекции.
РАЖДАНЕТО НА НОВАТА НАУЧНА ИСТИНА В МЕДИЦИНАТА
Историята ни учи, че често чрез разкриване на приложни техники на природата се постигат скокове в прогреса. Благодарение на такива случайности и вътрешни проблясъци човечеството е разкрило много от тайните на възникването си.
Една такава случайност се осъществи през 1979 г. Бях затворен в качеството си на ислямистки революционер в иранския затвор „Евин". Една нощ, опасявайки се, че мога да бъда екзекутиран, открих, че две чаши вода могат да облекчат най-тежката коремна болка, дължаща се на пептична язва.
Един затворник се нуждаеше от лекарство за острата болка от язвата си, която го караше да се сгъва на две и не му позволяваше да ходи сам. Подкрепяха го двама приятели. Надзирателите не обръщаха внимание на молбите му да го заведат в болницата на затвора. Беше вече след 23 часа, когато го доведоха при мен. Аз самият бях затворник и не разполагах с никакви лекарства. Когато му казах това, лицето му се изкриви от още по-силна болка. Дадох му две чаши вода и след няколко минути болката му намаля, а след осем минути изчезна напълно. Това потвърди моето наблюдение, че при стомашни „болести" водата има болкоуспокояващ ефект. (Бях вече облекчавал с вода болките в стомаха си по време, когато бях изолиран сам в килия и бях отказал да приемам храна в продължение на няколко дни.) Съветвах и други затворници, имащи тази класическа за затвора болка, да пият вода вместо лекарства, каквито имаше от време на време.
През следващите две и половина години на престоя си в затвора успях да облекча само с чешмяна вода болките на над 3000 души, страдащи от пептична язвена болест в резултат на стреса. Това ми даде увереност, че в действителност тези хора бяха само обезводнени. Тяхната дехидратация се изразяваше в кризи от стомашни болки, на които медиците поставят етикета „болест". На последния ми съдебен процес (на петнадесетия месец от задържането ми) аз предоставих на съдията написаната от мен научна статия и помолих да не унищожава тази информация, дори да ме разстрелят. Казах му: „Това е най-голямото откритие в медицината." До онзи момент бях лекувал няколкостотин души от моя корпус на затвора.
По-късно съдията дойде при мен и ми каза: „Направил си страхотно откритие. Желая ти късмет." Това беше знак, че имам бъдеще и ще мога да продължа,работата си.
Като признание за моето откритие не бях екзекутиран, а ми бе издадена тригодишна присъда. Животът ми бе пощаден заради откритието, което направих в затвора. Всичките ми лични вещи обаче бяха конфискувани. След двадесет и три месеца директорът на затвора ми каза, че властите са установили, че аз не съм „онзи лош човек", за когото са ме смятали, и че обсъждат предсрочното ми освобождаване. Благодарих му, но му казах, че бих искал да остана още малко. Бях на средата на клиничните си наблюдения върху ефекта на водата при различни здравни проблеми, дължащи се на стрес, включително кървящата пептична язва. Обясних му, че затворът „Евин" беше уникален в качеството си на своего рода лаборатория за стрес. Излишно е да споменавам за голямото учудване на директора на затвора, който мислеше, че ми прави огромна услуга, предлагайки да ме освободят предсрочно. Все пак се съгласи, че работата ми е важна и че трябва да ми се даде възможност да я довърша. След арестуването ми аз изживявах това в продължение на известно време като малшанс. Всъщност съдбата ми бе предопределила да направя откритието, че в условията на стрес човешкото тяло се обезводнява и издава много фини сигнали за това. Останах в затвора още четири месеца и достигнах до някои клинични заключения, които се нуждаеха от научни обяснения.
След две години и седем месеца в затвора бях освободен с поздравления за моето откритие. В затвора аз добих нови познания за физиологичните ефекти на водата и болестните прояви, дължащи се на недостига й. Публикувах първото съобщение за моето откритие в „Iranian Medical Association Journal" още докато бях в затвора. Превод на статията бе изпратен в Америка и бе публикуван през юни 1983г. като уводна статия на „Journal of Clinical Gastroenterology".
СТЪПКИ ВЪВ ФОРМИРАНЕТО НА МЕДИЦИНАТА НА НОВИЯ ДЕН
Обясненията по-долу се основават на клинични наблюдения, извършени в една от най-лошите лаборатории за стрес по света. Тези наблюдения породиха ново обяснение за появата на болестите, основано на физиологията. Данните от наблюденията ми бяха обсъдени на няколко международни научни форуми. Публикувал съм и подробни научни обяснения в подкрепа на тези данни.
Не е необходимо човек да има задълбочени научни познания, за да разбере, че при лечението на болести, дължащи се на дехидратация, трябва да се използва вода. Нито пък, че използването на вода в качеството на „лекарство" не изисква одобрение от FDA (агенцията за храните и лекарствата). Всеки знае, че водата е основният източник на живота. И все пак съществува учудващо игнориране на опасностите за здравето, на които се излагаме, когато не приемаме достатъчно вода. Това, което ни спасява, е, че човешкото тяло разбира ролята на водата за поддържане на неговата физиология и физическо равновесие. Докторите, обаче, изглежда не са добре информирани за физиологичните взаимоотношения на водата с човешкото тяло. Те не разбират кога тялото наистина има нужда от повече вода и какво става с него, когато не получава редовно адекватно количество вода.
Клиничната медицина днес се основава на фармакохимията на човешкото тяло. В университетското обучение по медицина са заделени над шестотин учебни часа за приложението на фармацевтичните продукти и само няколко часа за рационалното хранене. Изглежда, че при повечето „болести" преподавателите се опитват да наложат като приоритет резултатите от лабораторните изследвания.
Бедата е, че фармацевтичните или химични продукти не могат да излекуват повечето болести. Освен това при дълготрайна употреба повечето такива продукти не са безопасни. Те само временно маскират и заглушават външните прояви на проблема. Независимо от това, колко оправдано може да изглежда от научна гледна точка приложението им, те (с изключение на антибиотиците) не ликвидират медицинския проблем. Хората с хипертония, които започват да приемат диуретици или други химикали, не се излекуват. Казва им се, че трябва да приемат тези вещества, докато са живи. Многобройните анал-гетици на пазара не могат да излекуват ревматоидния артрит. Хората с това заболяване трябва да ги взимат цял живот. Не се излекува диабетът. Никой не се е излекувал от миастения гравис или мускулна дистрофия. Как е възможно да не се намери лечение за нито едно от най-честите страдания като стомашните киселини, диспепсията, болките в гърба, ревматоидния артрит, мигрената или астмата въпреки огромната изследователска работа?
Дехидратацията може да доведе до загуба на някои функции и да причини увреждане (патология). Различните сигнали или симптоми, появяващи се по време на тежка и продължителна дехидратация, се тълкуват от лекарите като различни болестни състояния с неизвестен произход. Сигналите за недостиг на вода съответстват на локални увреждания, дължащи се на недостига на вода. И тъй като лекарите не разпознават хроничната дехидратация, болестните състояния получават различни обяснения и етикети и за всички се казва, че са с неясни причини. Това е основната грешка на съвременната медицина, която не позволява да се установи истината и обрича хората, нуждаещи се от професионален съвет, на излишно страдание. Това е пропастта, в която пропада цялата извършена изследователска работа върху произхода на болестните състояния.
Сподели с приятели: |