Основните аспекти на алпийското тектонско развитие на Родопската област са разработени в модела на Ж. Иванов (1998). Според него то преминава през два основни етапа – компресионен (ранноалпийски) и екстензионен (късноалпийски).
През ранноалпийския етап областта на Родопите е попаднала в условията на интензивна компресия, свързана със затварянето на басейните от северната окрайнина на Тетиския океан. В условията на обща регионална компресия се е формирала система от широкообхватни навлаци с южна вергентност. Фрагменти от тези навлаци са установени на редица места в Централните и Източните Родопи. Навличането е довело до значително удебеляване на земната кора в условията на регионален метаморфизъм в амфиболитов фациес. Според Ж. Иванов (1998) кулминацията на компресионния етап от развитието на системата настъпва в края на ранната и началото на късната креда (110-90 Ма).
През късноалпийския етап в условията на регионална екстензия се е осъществила тектонска ерозия на синметаморфния навлачен комплекс. Това е свързано с развитието на система от полегато затъващи разломи на отделяне. Възникват гнайсово-мигматитови куполи (метаморфни ядрени комплекси) и започва оформянето на подутините и палеогенските понижения. Началото на гравитационното разтоварване в източната част на Централнородопската подутина започва преди внедряването на Припекските недеформирани гранити с възраст 53 Ма. Най-рано се изнася метаморфният разрез на Боровишката единица, по-късно Старцевската и най-късно Ардинската. По данни на Peytcheva et al. (2004) изнасянето на ядрените части е станало много бързо преди 35 Ma. Първите палеогенски понижения в източната периферия на Централнородопската подутина се залагат върху скалите на най-рано изнесените литотектонски единици.
Основните геодинамични аспекти от развитието на Източнородопското комплексно понижение са накратко охарактеризирани при описанието на треторазрядните структурни зони.
6. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
На територията на картния лист се разкриват полезни изкопаеми на желязо, хром, никел, манган, олово, цинк, мед, сребро, графит, мусковит, фелдшпат, перлит и др.
Металните полезни изкопаеми обособяват рудни полета и рудоносни площи. Неметалните имат по-слабо развитие (Фиг.12).
Фиг. 12. Схема на полезните изкопаеми 1 – метални полезни изкопаеми: 1а– черни метали; 1б – цветни метали; 2 – неметални полезни изкопаеми-индустриални минерали; 3 – строителни материали; 4 – твърди горива; 5 – термални води Търсещи, оценъчни и експлоатационни работи са започнали през втората половина на миналия век. Извършените разномащабни изследвания, техните резултати, анализи и заключения са отразени в множество доклади, публикации, монографии, и др.
