Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските комплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Златоград и Дрангово в М 1:50 000 (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008с). Наименованието е взаимствано от т. нар. Сушицки вулкански район (Yanev et al., 1989). Единицата обединява вулканските скали и седименти, установени и отделени от Йорданов, Калинова (в: Саров и др., 1997ф) като самостоятелни вулкански комплекси. При настоящото изследване тези непубликувани, но географски именувани единици се въвеждат като официални неслоести литостратиграфски единици, като се понижава рангът им (от вулкански комплекс в подкомплекс) и се запазва топонимното прилагателно в името им.
Единицата е изградена от вулкански скали с контрастни характеристики и състав, свързани с развитието на единна сложно устроена вулканска структура – Сушицки вулкан с калдерно развитие (Кушленска калдера).
Времето на проява на вулканизма, определено по стратиграфска позиция и K-Ar датировки (в т. ч. и картен лист Джебел) е ранен олигоцен.
Сушицкият вулкански комплекс се подразделя на 5 официални неслоести единици, от които в пределите на картния лист се разкриват единствено Ючкаянските шошонити.
4.1.8.1. Ючкаянски шошонити (Ukαβ/dOl1)
Като основна неслоеста официална литостратиграфска единица към състава на Сушицкия вулкански комплекс се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Златоград и к. л. Дрангово (Йорданов и др. в: Саров и др., 2008с). Топоним е вр. Ючкая, разположен в пограничния район ЮЗ от с. Горски Извор (западно от изследваната площ). За първи път „базалти” в района на с. Кирково се описват от Яковлев и др. (1954). Кацков и др. (1965ф) описват скалите като „андезити” разположени над „III хоризонт на олигоцена”. На Геоложките карти на България в М 1:100 000 – к. л. Комотини и к. л. Кърджали (Кожухаров и др., 1989а, 1995) тези тела са характеризирани като „латити” с предполагаема възраст късен еоцен – ранен олигоцен. Lilov et al. (2000) изследват и датират по K-Ar метод няколко образеца от скали на единицата. Авторите обединяват базичните тела от „Кирково-Къпиновския грабен и Кушленския (Калотико) район” в една зона и ги съпоставят с базичните вулканити от Звезделския вулкан.
В рамките на картния лист скалите от единицата се разкриват в околностите на селата Дружинци, Кирково и Горно Кирково, и на юг–югозапад по Арабаджийска река. По-голямо разпространение имат на запад от изследваната площ (к. л. Златоград и к. л. Дрангово – М 1:50 000).
Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (по: Мушински, 1980; Lilov et al., 1987;В. Георгиев и др., 1997ф; Harkovska et al., 1998; Marchev, Singer, 1999; V. Georgiev et al., 2003; Moskovski et al., 2004; Milovanov et al., 2005; Bonev et al., 2006). Заб. Точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al., (1987), В. Георгиев и др. (1997ф), Milovanov et al. (2005) е ±2 млн.г. (Лилов, 1975).
В пределите на картния лист скалите пресичат седименти на карбонатно-теригенния комплекс, изпълващи Кирковската грабен-брахисинклинала. Спрямо останалите вулканити от Сушицкия вулкански комплекс в рамките на калдерата (западно от изследваната площ), те се образуват в най-късните, посткалдерни (резургентни) етапи.
В изследваната площ Ючкаянските шошонити изграждат предимно извънкалдерни дайки. Представени са от черни до тъмнозелени масивни андезитобазалти и шошонити. Някои от скалите имат петрографски характеристики на базалти. Структурата е дребнопорфирна до афирна, микрозърнеста Порфирните минерали са представени от карбонатизирани плагиоклази, клинопироксен и амфибол. Акцесорни са апатит и руден минерал. Основната маса е изградена от скелетни плагиоклазови микролити, рудни минерали и ксеноморфни карбонатни агрегати, вероятно развити по фемични минерали.
В локални участъци някои от скалите са неравномерно окварцени. В повечето случаи вулканитите са засегнати от промени с различен интензитет, изразяващи се в хлоритизация, карбонатизация и частично серицитизация (Lilov et al., 2000).
K-Ar датировки на дайките в пределите на Кирковската грабен-брахисинклинала (Lilov et al. 2000) са в рамките на 31,03–32,9 Ма (± 1,27–1,50 Ma), определящи възрастта им като рупелска.
4.1.9. Туфитно-туфозна задруга (ttfOl1)
Скалите от задругата се отделят за първи път при настоящото изследване. Разкриват се на ограничени площи северно от с. Подкова и южно от с. Секирка.
Задругата се разполага съгласно върху седименти на Подковската свита и варовици на пирокластично-варовиковата задруга. Покрива се привидно съгласно, с размив от седиментите на Джебелската свита и се просича от субвулканските тела на Звезделския вулкански комплекс.
Задругата е изградена от кафеникави туфозни пясъчници, мергели, среднокисели туфи, туфити и епикластити с късове от среднокисели вулканити. Понякога скалите са слабо варовити. Наблюдават се фосилни останки от бивалвии, гастроподи, бриозои и др. Пирокластичният компонент е представен от цялостно променени в хлорит и глинести минерали витрокласти, както и от кристалокласти от серицитизирани и карбонатизирани плагиоклази и биотитови люспи.
Дебелината на задругата не превишава 30 m.
Възрастта, определена въз основа на стратиграфската позиция, е рупелска.
Сподели с приятели: |
