Разломи с разседен характер. Тази основна група разломи е свързана с по-късни етапи на крехки деформации. Повечето от тях са самостоятелни или групирани в неиздържани снопове, съсредоточени най-вече в окрайните части на пониженията и скалите от рамката. Този тип структури, оформящи различни по размери и най-често напречно разположени спрямо периферията на подутината блокове, са свидетелство за късни и вероятно поетапно проявени емерзионни импулси в цокъла. Сноповете са с преобладаващо СЗ–ЮИ, СИ–ЮЗ и субекваториално направление. Разломите от първата система (140–150º) са установени по западната периферия на Маджаровския вулкан (най-общо източно от с. Бряговец), между селата Черничино и Малко Попово, СИ от с. Чучулига и южно от с. Горноселци. Към същата система следва да бъде отнесен разседът източно от вр. Черковна могила, извеждащ на повърхността в североизточния си издигнат блок ортогнайси от ядрото на Белоречката подутина, както и Планинецкият разлом с пропаднал ЮЗ блок, развит по СИ периферия на двете големи риолитови тела от Планинецкия вулкански комплекс в района СЗ от едноименното село.
Системата със СИ–ЮЗ (40–60º) направление е по-добре изявено западно и източно от с. Сеноклас, както и в района на с. Горноселци.
Към субекваториалната система се отнасят разломите, оформящи дълбоко вдадените на запад блокове от кристалинната рамка по западната периферия на подутината в района на селата Дисевица и Падало. Главната структура от тази система на картния лист е Черничинският разлом, както и разломът, разположен северно от с. Сеноклас.
Черничински разлом. Структурата e установена при най-ранните проучвания в района (Афанасьева и др., 1953ф; Мазников и др., 1980ф, и др). Представлява изтеглен в субекваториална посока разсед с пропаднал северен блок, следящ се в продължеиие на над 10 km от района източно от с. Кожухарци до около 1 km ЮИ от с. Малко Попово. В западния си фланг разседът е и южен ограничителен контур на голям клиновиден грабен, изпълнен от седиментите на Подрумченската свита и отчасти на подстилащата ги Крумовградска група в зоната на Мечоухския разлом. В източна посока по него в кристалинната рамка от север опират последователно скали на пирокластично-варовиковата задруга (Кърджалийска вулкано-седиментна група), Малкопоповската свита (при с. Черничино) и Менекенските латити от южната периферия на Маджаровския вулкан. Предполагаемата амплитуда на пропадане надхвърля 200 m. Трасето на разлома е усложнено и накъсано от множество напречно или косо ориентирани, гъсто разположени и най-вероятно синхронни с главното пропадане разседи, по които западно от с. Черничино е оформена серия от тесни хорстове и грабени. Интерес представлява напречно разположеният разлом в източния фланг на структурата, отделящ хорнфелзи(?) от непосредствената рамка на Чучулигинската интрузия и палеогенски седименти. Разломът се маркира по зона от локално вторични брекчирани тънкоивичести силно уплътнени милонити с SR 80/50º, непосредствено източно от която се разкриват червените брекчоконгломерати на Подрумченската свита.
