Среднокисели вулканити (2BvλOl1). Скалите от единицата изграждат преобладаващата част от обема на подкомплекса. Изграждат лавови покрови, отнесени към Безводенския вулкан, центровете на който не са локализирани.
Лавите се разполагат върху Рибнодолския вулкански подкомплекс, Кадънските шошонити и Плавовишките латити. Разполагат се директно върху или се прослояват с кисели пирокластити на Ангелвойводската свита. Покриват се с размив от теригенно-туфитната и туфозната задруга. Покриват се и се просичат от Мурговските лещови трахириолити. Просичат се и от дайкоподобни тела на Тримогилския вулкански подкомплекс.
Единицата е изградена от червено-виолетови до кафяво-червени преобладаващо дребнопорфирни, рядко до среднопорфирни масивни латити. Първичните минерали изграждат 20–25 % от обема на скалата, като саличните минерали са в приблизително равно количество с мафичните. Представени са от плагиоклази (андезин), клинопироксен (0,05 до 2 mm) с включения от субпорфирен ортопироксени и агрегати от биотит. Акцесорните минерали са светлокафяв слабоплеохроитен апатит и магнетит. Основната маса е съставена от плагиоклазови микролити, ксеноморфен К-фелдшпат, кварц и финопрашести рудни минерали. Характерна особеност е неравномерното ú окварцяване.
Дебелината на лавовите покрови е в рамките на 80–100 m.
Възрастта на скалите, определена по K-Ar метод е 33,5 (Lilov et al., 1987), което отговаря на рупелска.
4.1.8.3. Брястовски вулкански подкомплекс
Към този подкомплекс, в пределите на картния лист, се отнасят богати на фелдшпатови порфири латити с вариращ размер на порфирите. Те са описани от Р. Иванов (1960) към „хоризонта на І (олигоценски) среднокисел вулканизъм”. Боянов, Маврудчиев (1961) ги отнасят към “ефузията на пироксен-биотитовите латити и андезити” заедно с Брястовските вулканити, а Р. Иванов (1972) – към “члена на ІІ среднокисел вулканизъм”, присъединявайки ги горната част към едропорфирните латити и трахити на Брястово, а долната – към мелалатитите и дребнопорфирните латити (Безводненски тип). В Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Искра) те също са причислени към „задругата на ІІ среднокисел вулканизъм” (Безводненски тип латити). В. Георгиев, Милованов (2006с) ги отнасят заедно с Брястовските лави към Драгойненския латитов комплекс.
Латитите се разкриват между с. Комунига и р. Величка (на к. л. Сусам) и изграждат един дебел покров с обща дължина на разкриващата се част 9 km. Подложката им не се наблюдава, тъй като на ЮИ граничат с бордовия разлом на Боровишката калдера. Покриват се чрез размивна граница от теригенно-туфозната задруга. Покровът е съставен от две разновидности, отделящи се по размера на фелдшпатовите порфири: едро- до грубопорфирни и дребно- до среднопорфирни. Преходът между тях е постепенен, като първата разновидност заема горните части на покрова.
Едро- до грубопорфирни латити (2BsλOl1). Вулканитите имат виолетово-кафяв цвят на основната маса, сред която се открояват белите хипидиоморфни фелдшпатови (санидинови и зонални плагиоклазови) порфири с размери до 2–3 cm. Фемичните порфири са от клинопироксен (размери 0,05–2,5 mm) и частично или напълно опацитизиран биотит; акцесори – апатит и магнетит. На места фелдшпатите са субпаралелно ориентирани. Основната маса, по количество до 50% от обема на скалата, е съставена от ксеноморфен санидин, плагиоклазови и биотитови микролити. Северно от с. Комунига едрите фелдшпатови (главно санидинови) впръслеци, както и основната маса са частично или напълно заместени от ломонтит (Костов и др., 1966), който образува и прожилки. При пълно заместване на фелдшпатите ломонтитът образува по тях шахматно подредени агрегати. Обилната зеолитизация вероятно маскира един евентуален първичен ултракалиев химизъм на описваните латити.
Дребно- среднопорфирни латити (1BsλOl1). Вулканитите имат подобен на гореописаните латити цвят и минерален състав. Различават се от тях само по размерите на фелдшпатовите порфири, които тук достигат до 4–5 mm. При тях зеолитизацията е много по-слабо застъпена.
Дебелината на латитовия покров не е известна, но от ерозията е разкрит на дълбочина над 250 m.
Възрастта на описваните латити не е определена. Поради това, че се покриват от фаунистично доказани олигоценски седименти и поради петрографското им подобие с датираните ултракалиеви латити на Брястовския подкомплекс те се приемат също за рупелски.
