Обяснителна записка към геоложката карта на република българия
Свързани: Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
между околностите на вр. Петрова могила до около 1 km северно от горното и средно течение на р. Кутенди дереси. На неговия фон по долината на Костилковска река са пропаднали на различни нива правоъгълни, удължени в С–Ю посока грабени, изградени от скалите на конгломератно- пясъчниковата задруга и е телескопиран още по-високо издигнат триъгълен в план (клиновиден) блок от нискостепенни метаморфити от подложката. Блоково оформени по стъпаловидни (между с. Сив кладенец и вр. Петрова могила) или срещуположно затъващи разломи (между ЮЗ от с. Долно Луково до южно от същия връх) са скалите на Подрумченската свита в локалното понижение. Грабеновидни фрагменти от нея се разполагат СЗ от с. Долно Луково, както и в района на с. Меден бук. При същото село Боянов (в: Кожухаров и др., 1995) описва структурата като „Белоречки грабен”, т. е. като дезинтегрирана част от новодефинираната като самостоятелна, вътрешнопланинска структура, отстояща на около 5 km на северозапад (к. л. Черничево – М 1:50 000). 5.3.3. Други тектонски структури5.3.3.1. Трансзонални тензионни зониАреал на късния базичен вулканизъм. Под това название обособяваме пространството на развитие на разсеяни или групирани олигоценски базични тела с мантиен произход, описани от Маврудчиев (1964). Подробната им характеристика се прави от Marchev et al. (1998). Авторите обвързват генезиса им със субдукция, магматично фракциониране в горната мантия и корова контаминация. Структурната зона е със субекваториално направление и обхваща пространството от западно от с. Егрек (к. л. Крумовград и Егрек – М 1:50 000) до източно от с. Орешино с обща дължина 45 km. Ширината ù на българска територия е около 20 km, а с новоустановеното тяло при Маджарово тя нараства до 30–35 km. Изградена е преобладаващо от дайки, ориентирани ортогонално или в СЗ–ЮИ и СИ–ЮЗ посока, внедрени по тензионни пукнатини или разломи с аналогично направление (Маврудчиев, 1964; Marchev et al., 1998). Описвани са още диатреми, некове и субвулкански тела. На картния лист няколко групирани андезитови канала с неясен, най-вероятно некоподобен характер са съсредоточени в билните части на релефа на около 1,5 km ИЮИ от с. Орешино. Телата прозират под относително недебелите наслаги с плиоцен-плейстоценска възраст. Разположени са незакономерно, а размерите им варират от няколко до първите десетки метра. Към същия ареал условно отнасяме и неотбелязаните на картата тънки и неиздържани, ориентирани в изток–западна посока андезитови дайки от района на с. Долно Луково (западно от с. Мандрица), за които съобщават Кожухаров и др. (1995). Авторите включват скалите в състава на т. нар. дайков тензионен комплекс (хат). Marchev et al. (1997) приемат, че Родопските алкални базалти от зоната са „тясно свързани с най-младия фелзитов риолитов вулканизъм в Източните Родопи”. Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели: |