Окончателен доклад на
Проблеми, свързани с политическите партии и свободата на сдружаване
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Проблеми, свързани с регистрацията на неправителствените организации
Проблеми, свързани с политическите партии и свободата на сдружаванеОсновните принципи на тълкуването на чл. 11 по отношение на политическите партии са посочени в няколко решения на Европейския съд срещу Турция: делото Обединена комунистическа партия47, делото Социалистическа партия48, делото Партия на свободата и демокрацията49, и делото Рефах Партизи (Партия на благоденствието)50. Тези дела касаят чувствителна материя, свързана с преценка за национална сигурност, териториална цялост, защита на малцинствата и поддържане на политическия и социален ред. По делото Партия на свободата и демокрацията Съдът е намерил, че въпреки, че политическите идеи на тази партия могат да се считат за несъвместими с действащите принципи и структури на турската държава, това само по себе си не означава нарушение на демократичните правила. Съдът се е обосновал, че същността на демокрацията се изразява в предлагането на общественото внимание и публичното обсъждане на различни политически проекти, дори на такива, които поставят под въпрос начина, по който държавата е организирана – нейният конституционен и правен порядък – при положение, че същите не накърняват самата демокрация. По-нататък в решението се приема, че не би могло да се оправдае възпрепятстването на дейността на една политическа група само поради това, че същата е търсела да инициира диалог по някои неприятни национални въпроси (например кюрдския въпрос), доколкото групата не е пропагандирала или прибягвала до насилие. На подобни основания Съдът е открил нарушение на чл. 11 по делата Обединена комунистическа партия на Турция и Социалистическа партия. Съдът е приел, че само убедителни и непреодолими причини могат да обосноват налагането на ограничения върху свободата на събранията на политическите партии. Никакви ограничения не могат да бъдат оправдани ако (1) една партия предлага промяна, която макар и свързана със съществуващата структура на държавата и нейният установен порядък, не е сама по себе си несъвместима с фундаменталните демократични принципи и (2) средствата, предложени за прокарването на тази промяна, са законови и демократични. Общите принципи, посочени от Съда в гореспоменатите решения, са доразвити в по-късното дело Рефах Партизи (Партия на благоденствието). Особено ударение е поставено върху изследването на съществуването на “належаща социална необходимост”, която според Съда е от основно значение за определяне на необходимостта държавата да се намесва по отношение на свободата на сдружаване. Съдът намира, че за да се установи дали отказът да се регистрира въпросната политическа партия е мотивиран от належаща социална необходимост, трябва да се изследва: (1) дали рискът за демокрацията е достатъчно осезателен; (2) дали действията и речите на лидерите на въпросната партия, въз основа на които е ограничена свободата й на събрания, могат да бъдат приписани на самата партия и (3) дали приписаните на партията действия и речи представляват едно цяло, което дава ясна картина на модела на обществото, защитавано от партията, и дали този модел е съвместим с концепцията за “демократично общество”. Крайният анализ в това отношение според Съда трябва също да вземе предвид историческия контекст, в който е постановен отказът да се регистрира дадена партия. В светлината на плановете на Партията на благоденствието да установи множество правни системи, в които основан на шериата режим ще бъде отново въведен в турската държава, както и неспособността на лидерите на партията да се разграничат от членовете на партията, които публично са призовавали за използването на сила, Съдът е намерил, че отказът на властите да регистрират партията е бил необходим, тъй като е отговарял на належаща социална необходимост. Въздържайки се от изразяването на общо мнение за предимствата и недостатъците на множество правни системи, Съдът е приел, че повторното въвеждане на режим, основан на шериата, би било несъвместимо с демократичните принципи, прогласени от Конвенцията. По-нататък, вземайки предвид конкретната политическа ситуация, изгодна в момента за Рефах Партизи, Съдът е намерил за оправдани ограниченията, наложени от националните власти върху партията, тъй като е била налице голяма вероятност Рефах да спечели предстоящите общи избори. Като се позовава на мотивите, развити в гореспоменатите дела по отношение на политическите партии и тяхната свобода на събранията, на 20 октомври 2005 г. Европейският съд е осъдил българската държава за нарушение на чл. 11 от Конвенцията поради разпускането на Обединената македонска организация (ОМО) Илинден – ПИРИН. По-долу е направено детайлно изложение на мотивите на Европейския съд по това дело, поради значението на решението за българските власти и влиянието, което то потенциално може да окаже на вътрешната съдебна практика относно регистрацията и/или разпускането на политическите партии, следва След като е изследвал в детайли аргументите, приведени от българския Конституционен съд за обявяването на ОМО Илинден-ПИРИН за противоконституционна, Европейският съд е достигнал до извода, че действително решението на съответните органи е било взето “в съответствие със закона”, така както изисква Конвенцията. Съдът е приел, че въпреки липсата на доказателства на практика, становището на Конституционния съд отразява едно истинско убеждение в реалната и осезаема заплаха, която представлява партията-жалбоподател за териториалната цялост на българската държава, като това убеждение се е основало на приемливата оценка на фактите, с които Конституционният съд е разполагал. Съдът също е се е съгласил, че с обявяването на ОМО Илинден-ПИРИН за противоконституционна партия националният съд е преследвал законна цел, а именно защитата на националната сигурност. Въпреки всичко това, Съдът не е приел тезата, че разпускането на партията-жалбоподател е било действително стриктно необходимо в едно демократично общество. Основавайки се на принципите, изложени в предишни дела, и по-конкретно на решенията по делата на Обединената комунистическа партия на Турция и други, Партията на свободата и демокрацията, Партията на благоденствието и други, Съдът е повторил, че с оглед на значимата роля, която играят политическите партии за правилното функциониране на демокрацията, основанията, на които може да се ограничи тяхната свобода на събранията, трябва да бъдат стриктно тълкувани и оправдани с убедителни и непреодолими причини. Решението на Конституционния съд по отношение на прекратяването на ОМО Илинден-ПИРИН се основава на някои доказателства (изявления, направени по време на публични мероприятия и пред представители на медиите), установяващи сепаратистките идеи на партията-жалбоподател и нейните предшественици. Въпреки това никъде в изследваните доказателства Конституционният съд не е открил някой от партийните лидери и членове да е призовавал за насилие или да е отричал демократичните институции и принципи. Всъщност Конституционният съд е признал, че партията-жалбоподател не е била ангажирана в никакви практически действия, които реално биха могли да застрашат териториалната цялост на българската държава. На това основание Европейският съд е намерил, че не е било неоправдано безпокойството на националните власти относно сепаратистката политическа програма на ОМО Илинден-ПИРИН, но също така е отбелязал, че необходимите условия, установени в практиката на органите в Страсбург, за оправдано ограничаване на партийната свобода на събранията на базата на тази загриженост, не са били изпълнени. В исканията си за промяна в правните и конституционни структури на държавата – което само по себе си не е несъвместимо с изискванията на Конвенцията – ОМО Илинден-ПИРИН нито е възнамерявала да прибегне до незаконни (насилствени) средства, нито е предложила промяна, която сама по себе си да е несъвместима с основните демократични принципи. Както самият Конституционен съд е посочил в решението си относно разпускането на партията-жалбоподател, събраните доказателства не установяват ОМО Илинден-ПИРИН да е имала намерение да използва насилие за постигане на целите си, нито има други индикации, че организацията е предприела практически стъпки, които биха могли да представляват заплаха за националната сигурност. По-нататък Европейският съд намира, че дори тези доказателства основателно да могат да бъдат възприети като част от политически проект, насочен към автономията или дори отделянето на части от българската територия, това не означава автоматически, че подобен проект е в противоречие с демократичните принципи. В това отношение Съдът се е позовал на предишно свое решение по делото Станков и Обединената македонска организация “Илинден”, в което е намерил, че: “… обстоятелството, че група лица искат автономия или дори настояват за отделяне на част от държавната територия – по този начин настоявайки за фундаментални конституционни и териториални промени – не може автоматически да оправдае забрана на нейните събрания” 51. Припомняйки важността на плурализма в едно демократично общество, Съдът е доразвил мотивите си, възприети по отношение на забраните за публични събития, на които могат да се направят сепаратистки декларации, също и спрямо политическите партии. Така в решението си по делото ОМО Илинден-ПИРИН, Съдът е постановил, че : “Само по себе си обстоятелството, че една политическа партия призовава за автономия или дори настоява за отделяне на част от държавната територия, не е достатъчно основание за прекратяването й поради заплаха за националната сигурност. В едно демократично общество, основано на принципа на правовата държава, на политическите идеи, които противоречат на установения ред, без да подлагат под въпрос основите на демокрацията, и чиято реализация са защитава чрез мирни средства, трябва да бъде разрешена възможността за свободното им изразяване чрез, inter alia, участие в политическия процес. Колкото и шокиращи и неприемливи да изглеждат изявленията на лидерите на партията и нейните членове на властите или на мнозинството от населението и колкото и нелегитимни техните искания могат да бъдат, те не изглежда да оправдават въпросната намеса.” Съдът по-нататък отбелязва, че не са налице данни партията-жалбоподател да е имала някакъв реален шанс да извърши политически промени, които биха срещнали одобрението на всеки на политическата сцена. Влиянието й сред обществеността е било пренебрежимо ниско и нейните декларации очевидно са включвали елемент на преувеличение и провокативност, за да се привлече вниманието на публиката. Вземайки предвид гореизложеното в светлината на радикалните мерки, взети от националните власти по отношение на партията жалбоподател – а именно нейното прекратяване, както и невъзможността на Конституционния съд да определи дали устава и програмата на партията са били в съответствие българската Конституция, Европейският съд е преценил, че разпускането на партията не отговаря на належаща социална необходимост и следователно не е било нито необходимо, нито пропорционално в едно демократично общество. Следователно налице е нарушение на чл. 11. Може да се очаква, че именно това решение на Европейския съд – изрично занимаващо се с действащото българско законодателство и начина, по който същото е интерпретирано и прилагано от националните власти – ще окаже позитивен ефект върху бъдещите вътрешни съдебни решения по отношение на налагането на ограничения на свободата на събранията на политическите партии. В писмения си коментар на предварителния вариант на настоящия доклад Министерството на правосъдието е изразило убеждението си, че вследствие на гореспоменатото решение няма да има повече пречки за регистрацията на ОМО Илинден-ПИРИН. Надяваме се, че принципите, развити от Европейския съд в това решение ще бъдат прилагани и по други дела относно регистрацията на политическите партии в България. Относно изводите на Съда за забраната за провеждане на митинги, Министерството на правосъдието е информирало Националната служба за сигурност, кметовете, прокуратурата и полицията в Петрич, Сандански и Благоевград, където най-често ОМО Илинден-ПИРИН желае да провежда събранията си, за решението на Европейския съд. Отново остава да се надяваме, че решението на съда ще бъде надлежно приложено на практика. В малко по-различен аспект активистите за граждански права в България са притеснени във връзка със съществуващите гаранции за свободата на сдружаване в страната по отношение на два допълнителни проблема. Първо, съществуват опасения по отношение на чл. 11 от Конституцията, който прогласява, че “не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт”. На второ място, новият Закон за политическите партии, приет през 2005 г., е критикуван заради въвеждането на ново изискване за регистрация на политическите партии, а именно че партия, която иска да се регистрира, трябва да представи пред компетентните органи списък от поне 5000 подписа на нейни привърженици (тази цифра е значително намалена в сравнение с предишната версия на законопроекта). В тази връзка следва да се отбележи, че изискванията на Конституцията и на Закона за политическите партии сами по себе си не са несъвместими с изискванията на Европейската конвенция. Една политическа партия, в която не могат да членуват хора от всички етнически групи, раси и вероизповедания (както и поради някои общи изисквания за местопребиване, установени със закон), ще бъде в явно противоречие с принципа за не-дискриминация, така строго пазен от Конвенцията. По същия начин политически партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт, може основателно да бъдат забранени в съответствие с втората алинея на чл. 11 от Конвенцията. Предпоставката за една политическа партия да представи списък с 5000 подписа на свои привърженици, за да бъде регистрирана, също не е в противоречие с изискванията на Европейската конвенция. Тази предпоставка обаче не трябва да има за своя скрита цел – или резултат – ограничаването на свободата на сдружаване на определени малцинствени групи по дискриминационен начин. В това отношение винаги следва да се има предвид, че дори определена разпоредба на вътрешното законодателство да не е в противоречие с Европейската конвенция сама по себе си, начинът по който тази разпоредба са тълкува и прилага на практика от властите може в дадени обстоятелства да доведе до нарушение на изискванията на Конвенцията. Проблеми, свързани с регистрацията на неправителствените организации Правилата за регистрация на сдруженията на граждани и фондации са установени от Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2001 г. Законът съдържа възможност за обжалване при евентуален отказ за регистрация от страна на окръжния съд. В случай, че организацията е забранена, Конституционният съд има право да преразгледа решението на долните съдилища, което е еквивалентно на правото му да прецени конституционността на политическите партии и е основано на същите разпоредби на Конституцията. Доколкото сме запознати, досега не е имало заведено дело пред Конституционния съд, свързано със забрана на юридическо лице с нестопанска цел. Въпреки това има сведения за постановени откази да се регистрират такива. Въпреки че не сме запознати с конкретните факти, които са мотивирали тези откази и основанията, поради които местните съдилища са се произнесли в този смисъл, трябва да подчертаем, че същата аргументация, пространно изложена по-горе по отношение на политическите партии, ще се приложи и по отношение на юридическите лица с нестопанска цел. Тъй като тези организации представляват гражданското общество, и в светлината на значението на правилното функциониране на гражданското общество за всяка демократична държава, само наистина непреодолими причини могат да оправдаят ограничаването на дейността на юридическите лица с нестопанска цел. Подобно ограничение винаги трябва да бъде в съответствие с изискванията на втория параграф на чл. 11 от Европейската конвенция и не трябва да води до дискриминационно отношение. Още веднъж бихме искали да изразим благодарността си за приноса на всички онези – практикуващи юристи, магистрати и представители на изпълнителната власт – които взеха участие в дискусиите, съпътстващи изготвянето на настоящия доклад. Надяваме се, че дискусиите са допринесли за по-доброто разбиране на принципите за тълкуването и приложението на чл. 9 и чл. 11, така както са развити те от Европейския съд. Надяваме се също така, че този доклад ще бъде използван като мост към привеждането на българското законодателство и практика в пълно съответствие с изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека относно свободата на мисълта, съвестта и религията и свободата на събранията и сдружаването. Българският текс на доклада е подготвен и предоставен от Фондация Български адвокати за правата на човека със съгласието на Холандския институт за правата на човека (SIM). Той е включен в настоящата база данни в рамките на проект “Усъвършенстване на правораздаването в сферата на защита на правата на човека в България”, изпълнен от Фондация “БАПЧ” в периода м. ноември 2005 г. – м. август 2006 г. Отразява състоянието на законодателството и практиката към м. януари 2006 г.. 1 Фондация Български адвокати за правата на човека. 2 Ароусмит срещу Обединеното кралство, решение от 12 октомври 1978 година. 3 Travaux Préparatoires, vol. I, the Hague, 1975, p.223. 4 Виж напр. C.J., J.J.и E.J.срещу Полша, D&R 84-A (1996), p. 46 (56). 5 Така например, лицата, които по свое убеждение се противопоставят на плащането на данъци или осигуровки, на военните разходи и на ядрената енергия, според Съда не се нуждаят от защитата на чл. 9. 6 X .срещу Обединеното кралство, D&R 22 (1981), p.27 (33-37). 7 Kарадуман срещу Турция, D&R 74 (1993), p. 93 (108-109). 8 Напр. Карлсон срещу Швеция , D&R 57 (1988), p. 172 (175). 9 Жалба 17439/90, Шоудхъри срещу Обединеното кралство (непубликувано). 10 Ото Премингер Институт срещу Австрия, решение от 20 септември 1994 година. 11 ИСКОН срещу Обединеното Кралство, D&R 76-A (1994), p. 90 (106). 12 Решение №5 от 11 юни 1992 година по дело № 11/1992, обн. ДВ 49/1992, Решение № 12 от 15 юли 2003 година по дело №3/2003, обн. ДВ № 66/2003. 13 Виж Доклада на БАПЧ за съответствието на българското законодателство и съдебна практика с чл. 9 и чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека и основаните свободи. По този конкретен въпрос сме длъжни да отбележим, че в писменото си становище по този доклад българската Национална служба за сигурност изразява несъгласие с констатациите в доклада на Български адвокати за правата на човека и твърди, че никога не са наблюдавали дейността на религиозните общности, нито са прилагали активни мерки за защита, ограничаващи свободата на религията в тези общности. 14 Енгел и други срещу Холандия, решение от 8 юни 1976 година. 15 Шериф срещу Гърция, решение от 4 декември 1999 година, (2001) 31 EHRR 561. 16 Манусакис и други срещу Гърция, решение от 26 септември 1996 година, Reports 1996-IV, vol.. 17 Виж Окончателния доклад на SIM за съответствието на българското законодателство и съдебна практика с установените стандарти на ЕКЗПЧОС по отношение на Протоколи № 4 и 7. 18 Ал Нашиф срещу България, решение от 20 юни 2002 година. 19 В тази връзка българското Министерство на правосъдието ни уведоми, че планира да внесе в Министерски съвет предложение за изменение на чл. 46 от закона за чужденците. С това изменение на обжалване пред съд ще подлежат заповедите за отказване право на пребиваване на чужденци, заповедите за забрана влизането в страната и заповедите за експулсиране. Все пак, към този момент не съществува ефективен съдебен контрол на тези заповеди. 20 Виж Доклада на БАПЧ за съответствието на българското законодателство и съдебна практика с чл. 9 и чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека и основаните свободи. 21 Например Шериф срещу Гърция, решение от 4 декември 1999 година. 22 В тази връзка трябва да отбележим, че българската държава постигна редица приятелски споразумения с членове на Свидетели на Йехова, подали жалби до Европейския съд по правата на човека с оплакване, че България е нарушила свободата им на религия в противоречие с изискванията на чл.9. така например, съгласно постигнатото споразумение по делото Лотер и Лотер срещу България (жалба № 39015/97) националните власти са отменили заповедта, лишаваща жалбоподателите от правото им на постоянно пребиваване, заради принадлежността им в Свидетели на Йехова. Според Министерството на правосъдието обаче Свидетели на Йехова не са изпълнили насрещните си задължения по постигнатото приятелско споразумение. Така Свидетели на Йехова в България продължавали да изискват малолетни деца да подписват декларация за отказ от кръвопреливане. В това отношение следва да отбележим, че макар отказа на Свидетели на Йехова да изпълнят условията по споразумението да е неблагоприятно, това не може само по себе си да оправдае като цяло каквито и да било ограничителни мерки спрямо свободата на религията на тази конкретна общност. Напротив, националните власти са длъжни да проверяват наложителността и пропорционалността на такива ограничения с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай 23 Виж Доклада на БАПЧ за съответствието на българското законодателство и съдебна практика с чл. 9 и чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека и основаните свободи. 24 Например Карлсон срещу Норвегия, D&R 57 (1988), p. 172 (175). 25 Делото, което преди всичко следва да се отбележи – по отношение на България – по проблема с алтернативната служба, е И.С. срещу България, решение по допустимостта от 8 март 2001 година. Делото е приключило с приятелско споразумение. 26 Доклад от 29 юни 1967 година, Grandrath, Yearbook X (1967), p. 626 (672-674). 27 Жалба № 10410/83, Н. срещу Швеция, D&R 40 (1985), p. 203 (207); Жалба № 20972/92, Ранинен срещу Финландия, D&R 84-A (1996), p. 17 (33). 28 Жалба № 10600/83,Йохансен срещу Норвегия D&R 44 (1985), p. 155 (165); Жалба № 20972/92, Ранинен срещу Финландия, D&R 84-A (1996), p. 17 (32). 29 Жалба № 17086/90, Аутио срещу Финландия, D&R 72 (1992), p. 245 (250). 30 Хофман срещу Австрия, Решение от 23 юни 1993 година. 31 Палау-Мартинез срещу Франция, решение от 16 декември 2003 година. 32 Решение № 502 на ІІ Гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено но 8 септември по дело № 210/2003 година. 33 За детайлно обсъждане на конкретния случай, виж Доклада на БАПЧ за съответствието на българското законодателство и съдебна практика с чл. 9 и чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека и основаните свободи. 34 Ле Конт, Ван Льовен и Де Мейере срещу Белгия, решение от 23 юни 1981 година, Series A, No. 43; (1982) 4 EHRR 1. 35 X. срещу Белгия, Жалба № 4072/69, Yearbook XIII (1970), p. 708 (718). 36 Делото Чийл , Жалба № 10550/83,D&R 42 (1985), p. 178 (186). 37 Национален съюз на белгийската полиция срещу Белгия, решение от 27 октомври 1975 година, A.19, p. 18. 38 Съюз на шведските локомотивни машинисти срещу Швеция, решение от 16 февруари 1976 година, A.20, pp. 15 16. 39 Съюз на шведските локомотивни машинисти срещу Швеция, решение от 16 февруари 1976 година, A.20, pp. 15 16. 40 Шмидт и Далстрьом срещу Швеция, решение от 6 февруари 1976 година, A. 21, p. 16. 41 Реквени срещу Унгария, решение от 20 май 1999 година. 42 Виж Доклада на БАПЧ за съответствието на българското законодателство и съдебна практика с Членове 9 и 11 от Европейската конвенция. 43 Станков и Обединената македонска организация “Илинден” срещу България, решение от 2 октомври 2001 година, пар. 91-112. 44 Обединена македонска организация “Илинден” и Иванов срещу България, решение от 20 октомври 2005 година. 45 Виж Доклада на БАПЧ за съответствието на българското законодателство и съдебна практика с Членове 9 и 11 от Европейската конвенция. 46 Виж Доклада на БАПЧ за съответствието на българското законодателство и съдебна практика с чл. 9 и чл. 11 от Европейската конвенция. 47 Обединена комунистическа партия на Турция и други срещу Турция, решение от 30 януари 1998 година, Reports 1998-I. 48 Социалистическа партия и други срещу Турция, решение от 25 май 1998 година, Reports 1998-III. 49 Партия на свободата и демокрацията(ÖZDEP) срещу Турция, решение от 8 декември 1999 година, Reports 1999-VIII. 50 Делото Рефах Партизи (Партия на благоденствието), решение от 31 юли 2001 година. 51 Станков и Обединената македонска организация “Илинден” срещу България, решение от 2 октомври 2001 година. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|