Описание на релефни форми по топографска карта Задание



Дата10.04.2018
Размер155 Kb.




Упражнение № 3

Описание на релефни форми по топографска карта

Задание: Да се открият върху топографска карта в мащаб 1 : 50 000 примери за следните релефни форми:

1. Могила

2. Хълм

3. Връх


4. Хребет

5. Седло


6. Промойна

7. Овраг


8. Дол

9. Долчина

10. Долина

Всяка форма да се откопира и за нея да се състави описание, което да съдържа: дефиниция за вида релефна форма; особености и морфометрични характеристики на формата; местоположение на една характерна точка от формата.


Упражнението се състои от две последователни части: 1. Откриване на примери за релефните форми и откопирането им върху паус; 2. Съставяне на описание на релефните форми.

1. Откриване на релефните форми върху карта

За изпълнение на упражнението трябва да се подберат сполучливи примери за указаните релефни форми. Всеки вид релефни форми има характеристики, общи за този вид. В някои форми тези общи за вида параметри са по-ясно изразени, а в други индивидуалните особености имат доминиращо влияние, така че понякога е трудно да се определи вида на релефната форма. Затова е необходимо подбраните релефни форми да са типични за всеки вид; да няма двусмислие по отношение класификацията им.

По долу накратко са описани особеностите на релефните форми от заданието. Примери за изобразяването им са показани в приложението.

1.1 Могила - малка, затворена, положителна, релефна форма. Нейните размери са от 1 - 2 метра до 20 метра височина и 50 до 80 метра диаметър. Обикновено височината на могилите не надвишава 5 до 8 метра, а диаметърът - 20 метра. Поради малките си размери, тези форми обикновено са неразчленени. Характерни за тях са добре очертаната линия на основание и заобленото било. В повечето случаи са разположени в равнинен или хълмист терен.

Могилите имат разнообразен произход. Те са една от малкото релефни форми, които могат да имат изкуствен произход. Като примери могат да се посочат тракийските могили, които обикновено имат малки размери и могилите, образувани край рудниците от изкопания материал, които могат да имат по-значителни размери. Естествено образуваните могили най-често са резултат на акумулационни процеси, например, натрупване на скален материал при разтопяване на ледниците, затревени пясъчни струпвания от вятъра и т.н. Някои могили са остатъци от по-големи релефни форми, разрушени от външните земни сили.

Независимо от произхода си, върху топографските карти могилите се изобразяват по два начина, в зависимост от размерите си и от мащаба на картата. Когато размерите им позволяват, те се изобразяват със затворени хоризонтали, по-ниските от които обхващат по-високите. Поради малките им размери, често основните хоризонтали се допълват с допълнителни и спомагателни хоризонтали. По този начин склоновете им се очертават с по-големи подробности и се добива по-ясна представа за тяхната височина и размери. Когато формите са по-малки или мащабът на картата по-дребен, за оформянето на могилите върху топографските карти се използва специален условен знак. В тези случаи до знака може да се постави надпис за относителната й височина в метри. Често могилата е добър ориентир на местността и тогава може на най-високата точка от нея да се надпише абсолютната надморска височина в метри, с точност до един дециметър.

1.2 Хълм - затворена, положителна форма. Размерите му достигат до 150 метра височина и 200 - 500 метра диаметър на основата. Срещат се и хълмове и със значително по-големи от тези размери. Хълмът е самостоятелна, обикновено слабо разчленена форма, разположена в равнинна или хълмиста местност.

Обикновено хълмовете имат куполообразна форма. В България са разпространени издължени (продълговати) хълмове, образувани при нагъвателни движения на земната кора, които се наричат ридове. Те могат да имат дължина до няколко десетки километра.

Произходът на хълмовете е подобен на този на могилите, но по-рядко те имат изкуствен произход, защото са значително по-големи. Някои хълмове са образувани при тектонски процеси (движения на земната кора) или от вулканична дейност в минали геоложки епохи.

Върху топографските карти хълмът се изобразява чрез затворени хоризонтали, по-ниските от които обгръщат по-високите. Обикновено хоризонталите са с плавни извивки, защото по склоновете на хълмовете няма други форми (хълмовете са слабо разчленени). Често се използват полухоризонтали, за да се покаже билото на хълма, когато то е заравнено.



1.3 Връх - затворена, положителна форма. Върхът е несамостоятелна и разчленена форма. Обикновено, заедно с други върхове и хребети, той е част от планински масив. Затова върховете се намират в планинските местности. Често върховете имат голям наклон на склоновете, което е предпоставка за образуване на промойни, ровини и др., а в подножието им - на наносни конуси от акумулиран материал. Повечето върхове имат заострени била и трудно различима линия на основание.

За произхода на върховете основна роля имат вътрешните земни сили. Повечето планински върхове по земната повърхност са образувани от планинообразувателни движения в минали геоложки епохи. Днес такива движения няма, но съществуват бавни хоризонтални и вертикални движения на земната кора (неотектонски движения), които също образуват големи релефни форми. Съвременния външен вид на върховете е моделиран от външните земни сили, най-вече от ерозията (разрушителната дейност на повърхностно течащите води) и изветрянето (физическо разрушаване и химическо изменение на скалите).

Върховете се изобразяват на картите подобно на хълмовете. Различават се по по-малкото заложение между хоризонталите (обикновено върховете имат по-стръмни склонове), наличието на малки релефни форми по склоновете (това води до по-разчленени склонове) и по-заострени била. За да се подчертае фактът, че върховете са несамостоятелни форми е удачно в избрания пример да има поне още един връх или хребет и да личи планинския характер на околния релеф.

1.4 Хребет - отворена, положителна, релефна форма. Състои се от една върхова повърхнина - било и две странични - склонове. Хребетът е несамостоятелна форма - два или повече хребета и върхове се свързват в един планински масив. Има издължена форма. Може да бъде с по-заострено било (по високите части на планините) или с по-заоблено. Понякога склоновете на хребета са силно разчленени - по тях има промойни, оврази или долове. В редица случаи един главен хребет се разчленява и от него започват няколко по-малки хребета. Някои планински хребети достигат до значителни размери - стотици километри дължина и няколко километра широчина.

Често хребетите се бъркат с ридовете, тъй като в редица случаи те си приличат по външен вид. Основната разлика е тази, че хребетите са несамостоятелни форми в планински район, а ридовете са издължени, самостоятелни хълмове в равнинна или хълмиста местност. В най-високата си част хребетът завършва с връх.

Най-често хребетите се образуват под действието на тектонските земни сили. В минали геоложки епохи това са били планинообразувателните движения на земната кора, а днес - хоризонтални и вертикални движения, които предизвикват нагъвания на земната кора. По-рядко хребети се образуват от вулканична дейност или в резултат ерозия (образуване на успоредни долове или долини в планински масив, като между тях се получава хребет).

Хребетът се изобразява върху топографските карти чрез отворени хоризонтали. Обикновено няма добре очертана линия на основание и за това за начало на релефната форма се приема водосливната линия на ограждащите я долове или долини. В примера, който ще се подбере за оформяне на упражнението, трябва да личи планинския характер на терена в който се намира хребета.



1.5. Седло - неутрална форма със сложна повърхност. Образува се между два или повече хребета (върхове) и два или повече долове (долини). Седлото е най-ниското място между двата хребета и в същото време - най-високото място между доловете. В седлото се пресичат няколко водосливни и вододелни линии - образува се седловинна точка. Седлото е слабо разчленена форма, със заоблена повърхност.

Седлото не се оформя върху топографските карти по специален начин. Когато се изчертаят хоризонталите, описващи заобикалящите го положителни и отрицателни релефни форми, се изобразява и седлото.



1.6 Промойна - малка, вдлъбната, отворена, издължена, релефната форма. Достига до стотина метра дължина и два - три метра широчина. Склоновете на промойната са стръмни, затова дълбочината достига до един - два метра. Водосливната линия и линията на прегъване са ясно очертани на терена.

Промойната се образува от повърхностното движение на временни водни потоци. При обилни дъждове или интензивно топене на снеговете по земната повърхност се образуват водни струи, които намират най-ниските части на терена и текат в тях. Това обикновено са водороини, които не се изобразяват на топографските карти поради малките си размери. При продължителна ерозия на водата водороините се уголемяват и се образуват промойни. За тези релефни форми е характерно бързото увеличаване на размерите - както на дължина, така и на дълбочина и ширина.

Върху топографските карти промойните се изобразяват със специален условен знак. Той е линеен и показва само приблизителната дължина и ориентация на промойните. Понякога, когато промойните са много дълбоки, до знака се поставя надпис за дълбочината на промойната.

1.7 Овраг - вдлъбната, отворена, издължена форма. Различава се от промойната по своите размери - дължината му достига до един - два километра, а широчината - до десетки метри. Някои оврази са дълбоки десет и повече метра. В зависимост от наклона и изпъкналостта на склоновете се променя и формата на оврага - линейна, ромбовидна, ланцевидна и др. Водосливната линия и линията на прегъване са добре изразени.

Образува се аналогично на промойната - от линейната ерозия на повърхностно течащите води. Всъщност оврагът представлява следващ стадий в развитието на промойната - при по-продължително действие на водите. За разлика от промойната, която променя всички свои размери при нарастването си, оврагът расте предимно на дължина в горния си край.

За изобразяване на оврага върху топографските карти са въведени различни условни знаци - за тесен овраг, при който не се показва широчината на релефната форма и знак за овраг, при който се изобразява не само дължината и ориентацията на оврага, но и неговата ширина. Често оврагът завършва в горния си край с промойна. В такъв случай се комбинират знаците за овраг и промойна. Когато оврагът бързо променя дължината си, се използва знак за растящ овраг.

1.8 Дол - вдлъбната, отворена, издължена форма. Долът е с по-големи размери от оврага. Той е по-стара форма и има по-малко наклонени склонове, които са затревени, а често и залесени. Линията на прегъване е по-слабо изразена в сравнение с оврага. Ерозията е намаляла, но не е стихнала.

Долът се получава от оврага, когато в резултат от страничната ерозия, оврагът се разшири и намалее силата на ерозията. Тогава склоновете се затревяват и това допълнително намалява ерозията. Често, при по-силни валежи или снеготопене, на дъното на дола се образува нов овраг или промойна. Оврази могат да се образуват и по склоновете на доловете, когато те са стръмни и с достатъчно големи размери.

Долът се изобразява на топографските карти чрез отворени хоризонтали. Когато по дъното или склоновете му има оврази, те се изобразяват с условен знак. Понякога доловете нямат добре очертана линия на прегъване. В такъв случай се приема, че долът започва от вододелната линия на съседните хребети.

1.9 Долчина - вдлъбната, отворена, издължена, релефна форма. Има полегати, затревени склонове. Размерите й достигат на дължина един - два километра, на широчина - до десетки метри, а дълбочината е едва един - два метра.

Долчината е последния етап от развитието на оврага. Когато склоновете на оврага се затревят значително, водата дотолкова намалява своята скорост, че започва да отлага носения от нея разрушен материал по дъното на релефната форма и постепенно го запълва. Това води до намаляване наклона на склоновете и долчината се превръща в теренна неравност с малка дълбочина и неголям наклон на склоновете. Подобно на дола, при продължителни валежи с голяма интензив-ност, по дъното на долчината може да се образува нов овраг или промойна. В карстовите райони долчина може да се образува и от пропадане на сводовете на карстови пещери.

Изобразява се на топографските карти със заоблени хоризонтали, като се подчертават слабо изразените водосливна линия и линия на прегъване.

1.10 Долина - отворена, отрицателна, издължена форма. Дължината й е от няколкостотин метра до хиляди километри, а ширината им - от десетки метри до десетки километри. Външнният вид на долините е разнообразен. Речните долини имат твърде различен вид в горното, средното и долното течение на реките. В горното течение, поради по-големия наклон, речното дъно е тясно, а склоновете на долината са стръмни. В тези участъци долините имат V образни профили. В средното течение на реката скоростта на водата намалява, широчината на дъното се увеличава, а склоновете стават по-полегати. На места се образуват и акумулационни форми. Профилът на долината става U образен. В долното течение на реките преобладават наносните форми, а склоновете на долината имат много малък наклон. При преминаването през различни препятствия речните долини образуват разнообразни форми като каньон, ждрело, дефиле (в горното или средното си течение), меандри и вътрешни делти (в средното или долното си течение).

Освен в резултат на ерозията на повърхностно течащите води, долини могат да се образуват и от дейността на ледниците, на карстовия процес, на тектонските сили и т.н.

Долините се изобразяват със отворени хоризонтали. В зависимост от вида на дъното, хоризонталите са повече или по-малко закривени.

Избраните примери за релефните форми се изчертават върху паус, заедно със заобикалящия ги релеф. Не е необходимо да се откопират ситуационни елементи (реки, пътища, населени места и т.н.), освен ако те са необходими за установяване вида на релефната форма. За по-добра прегледност, всички примери се откопират участъци от картата с еднакви размери, например, 5 х 5 cm. Задължително се изобразяват всички километрични линии в участъка и се надписват координатите им. Надписват се и котите на удебелените хоризонтали, а ако в участъка не попадат такива – котите на поне два основни хоризонтала.



2. Съставяне на описание на релефните форми

След като се открият и копират върху прозрачна материя примери за всяка от релефните форми, се съставя описание, което съдържа: дефиниция за вида релефна форма; особености и морфометрични характеристики на всяка конкретна форма и местоположение на формата.



2.1 Дефиниция за вида релефна форма

Дефиницията трябва да съдържа кратко описание за общите същностни черти за всеки тип релефна форма, подобно на даденото в т. 1.



2.2 Особености на релефната форма

Описват се характерните индивидуални черти на всяка от избраните релефни форми, тези, които ги отличават от останалите форми от същия вид. Трябва да се опишат всички характеристики на релефните форми, които могат да се установят визуално по картата. Такива са: общата форма; наклонът на склоновете (наклонени или полегати); разчлеността (рачленени или неразчленени); наличието на други, по-малки релефни форми по склоновете; начинът на изобразяване (чрез знаци или хоризонтали, използвани ли са допълнителни и спомагателни хоризонтали).



2.3 Морфометрични характеристики на релефната форма

За релефните форми, изобразени чрез хоризонтали, трябва да се определят следните морфометрични характеристики: екстремални височини, относителна височина, хоризонтални размери (дължина и ширина). За релефните форми, изобразени чрез условни знаци (могили, оврази, промойни) да се определят само онези характеристики, които е възможно. Често за такива форми относителната височина е надписана до условния знак.



2.4 Местоположение на релефната форма

Във всяка от избраните форми се нанася по една характерна точка и се означава с буква или цифра. Тази точка трябва недвусмислено да показва формата, за която се отнася. Некоректно би било тя да се избере точка върху склон, който е общ за две релефни форми. По-добре е тя да бъде по структурните линии на формите или да съвпада с някоя върхова, дънна или седловинна точка.

За избраната точка от всяка релефна форма трябва да се определят полярни координати (α,D) в локална координатна система (к.с.) и правоъгълни координати (X,Y,H) в глобална к.с.

За указване местоположението на обект, се задават два елемента: отправна точка и отместване спрямо нея. Според начина на избиране на отправната точка, координатните системи се разделят на глобални и локални. При глобалните к.с. за начало се избира пресечната точка на Екватора с Гринуичкия меридиан или с централния меридиан на ивицата. Спрямо тази точка, се указва местоположението на обекта. При локалните к.с. за отправна точка се избира някаква характерна точка, чието местоположение е известно или може да се определи по друг начин.

Според начина на задаване, координатите биват полярни и правоъгълни. Правоъгълните координати се задават по две перпендикулярни оси чрез разстоянията между началото на к.с. и проекциите на обекта по всяка от осите.

2.4.1 Определяне на локални полярни координати по карта.

Полярните координати се задават чрез ъгъл и разстояние от дадена точка до обекта, на който се определя местоположението. Когато ъгълът се измерва от посоката север по часовниковата стрелка той се нарича азимут. Най-често се определя в градуси, но може и в гради или радиани. Посоката север на топографските карти се определя по западната и източната рамка, които съвпадат с направленията на меридианите.

При задаването на локални координати на точка, нейното местоположение се определя спрямо по-голям или по-характерен обект. Това е особено наложително за по-малките релефни форми. Така, например, ще можем да различим избраната могила сред група могили или промойната сред няколко промойни по един и същи склон.

За определяне на полярните координати на избраната точка, от всяка релефна форма се определя характерен обект от местността, спрямо който ще се задава местоположението на формата. За всяка форма може да се избере различен обект. Такъв обект може да бъде центърът на населено място, кръстопът, язовирна стена, комин или паметник, както и характерна точка от релефа: върхова точка на по-голям връх, водосливна точка и др. Тази точка трябва да може лесно и еднозначно да се определи на картата.

Най-напред на прозрачна материя, поставена върху картата, от дадената точка се изчертава посоката север. След това се изчертава направлението между дадената точка и точката, на която се търсят координатите. Чрез транспортир се измерва ъгълът между двете посоки, като за нула се приема севера и се мери по часовниковата стрелка.

Разстоянието се измерва с линия и се записва в метри или километри.



2.4.2 Определяне на правоъгълни координати по топографска карта


Фиг. 2.1 Kоорд. с-ма на топографските карти


За изработване на топографските карти в България се използва равноъгълна, напречно-цилиндрична проекция на Гаус-Крюгер. При нея, за да се разгъне в равнината на картата, елипсоидът (към който са отнесени всички обекти от земната повърхност) се разрязва мислено на ивици (зони). Използват се 60 шестградусови ивици или 120 триградусови ивици. Всяка ивица има основен меридиан. Разгъването на елипсоида в равнината на картата се извършва така, че по основния меридиан да няма деформации. Всички меридиани (освен основните) и паралели се изобразяват като криви линии. При едромащабните и средномащабните топографски карти кривината на меридианите и паралелите е незначителна, за това рамките са прави линии.





Гъстота на коорд. мрежа

Мащаб

на картата

(cm)


на местността

(km)


1 : 5 000

10

0.5

1: 10 000

10

1

1: 25 000

4

1

1: 50 000

2

1

1:100 000

2

2
Във всяка зона за ос X се приема основният меридиан, а за ос Y - екваторът. За да не се отчитат отрицателни координати за точките на запад от основния меридиан на ивицата, началото на координатната система на всяка зона се премества с 500 km на запад (виж фиг. 2.1), по оста Y. При записване на Y координатата, пред определената стойност в рамките на ивицата се поставя номерът на ивицата.

Върху топографските карти е нанесена мрежа от линии или кръстове, по направление на екватора и на основния меридиан. Чрез мрежата може да се определят правоъгълните координати на всяка точка от картите. В различните мащаби линиите или кръстовете са прекарани през различни разстояния, показани на табл. 2.1.




Таблица 2.1 Гъстота на координатната мрежа на топографските карти
На средномащабните топографски карти (1:25000, 1:50000 и 1:100000) между вътрешната и външната рамка са нанесени координатите на километричните линии (виж фиг. 2.2). Първите две цифри от координатите са с по-малък шрифт и са нанесени само в краищата на листа. Вторите две цифри се надписват след координатната линия по Y и над линията по X. По тях могат да се определят правоъгълните координати на точки в картния лист.

Фиг. 2.2 Определяне на правоъгълни координати по карта

Определянето на правоъгълните координати става на два етапа:

Първо се определят координатите на най-близките до точката координатни линии, които имат по-малки стойности на координатите. За точка А от фиг. 2.2 тези линии имат координати X0=4462 km и Y0=5246 km.

След това се измерват разстоянията от тези координатни линии до точката. Изчисляват се в километри от местността и се прибавят към X0 и Y0. Координатите на точка А се получават по формулите:

и

където: XA, YA са координатите на търсената точка;



dX, dY - измерените на картата разстояния от координатните линии до точката;

DK, DM - разстояния между коорд. линии по картата и на местността;

При определяне на разстояния по карта, винаги трябва да се държи сметка за точността на определените величини. Точността при измервания по карта зависи от два фактора: точността на картата и точността на измерването. В зависимост от мащаба и наклона на терена, точността на топографските карти е между 0.4 и 0.8 mm в мащаба на картата. Точността на измерването е от 0.1 до 0.3 mm в зависимост от компетентността и уменията на измерващия и точността на инструмента му. При измерване на по-големи разстояния влияние има и деформацията на хартията. Когато се измерва разстояние между обекти, оформени с различни цветове може да се получи по-голяма грешка поради неточности в пасера между секциите на печатащата машина. Поради тези грешки, точността на определяне на координати по топографска карта е в границите от 0.5 до 1 mm. За мащаб 1 : 50 000 това означава от 25 до 50 метра на местността. Затова координатите X и Y трябва да се записват в километри с точност до два знака след десетичната запетая.


При предаване на упражнението трябва да се представи:

1. Заглавна страница;

2. Задание;

3. Обяснителна записка;



4. За всяка релефна форма да се предаде:

  • формата, откопирана върху паус с размери 5 х 5 cm;

  • описание на общите характеристики на вида релефни форми;

  • описание на индивидуалните особености на избраната релефна форма;

  • морфометрични характеристики на релефната форма;

  • полярни координати в локална координатна система на една точка от релефната форма (α,D);

  • правоъгълни координати на избраната точка от релефната форма (X,Y,H).






У пражнения по Топографска картография I

Каталог: filebank
filebank -> Тема на дипломната работа
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> 1 3 в е к а б ъ л г а р и я“ Утвърдил
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Доклад на национален дарителски фонд „13 века българия
filebank -> Зимна сесия – уч. 2015– 2016 г. Начало на изпитите 00 ч. Теоретична механика ІІ ч. Динамика
filebank -> Упражнение №1
filebank -> О т ч е т на проф. Д-р инж. Борислав маринов – декан на геодезическия факултет при уасг пред общото събрание на факултета
filebank -> Техническа механика
filebank -> Дати за поправителната сесия септември 2013 г катедра “Техническа механика”


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница