Още няколко въпроса и отговора по повод Русия Георги Ганев, Център за либерални стратегии
Изтегляне 37.5 Kb.
|
| Още няколко въпроса и отговора по повод Русия
Георги Ганев, Център за либерални стратегии Месец февруари 2002 беше месец на особено присъствие и активизиране на Русия в България. Случиха се и продължават да се случват поредица от неща, като всяко поотделно е интересно за анализ, а и съвкупността им дава повод за множество размишления. Те обхващат както въпросите за руския дълг към България, така и за руските доставки на ядрено гориво, военни стоки и евентуално други неща, за търговския дефицит на България с Русия и изобщо с целия свят и дори за стратегическите проблеми на развитието на България. Но когато доведем размишленията си по повечето от тези въпроси до някаква завършеност, най-вероятно ще се окаже, че основните проблеми са си у нас и у нас биха могли да бъдат решавани, независимо от мнението и поведението на Русия. Тезата за загубените поради некадърност или злоумисъл на български управници големи и богати руски пазари за нашите стоки е особено популярна у нас. Но тя остава само една теза, която има нужда от проверка. Разбира се, като територия Русия е огромна, като население – значителна. Но това не са икономически измерения, а доколкото тук говорим за пазари и пласиране на българска стопанска продукция, валидната гледна точка е именно стопанството на България. От гледна точка на Българските стопански процеси, големината на коя да е друга страна започва от няколко основни мерки. Първата е абсолютен размер на другата икономика представен от нейния БВП в долари по обменен курс. Втората е размер на износа на България за тази икономика като реалност и като потенциал. По-нататъшни важни измерения са количеството и качеството на стоковите и капиталовите потоци от тази друга икономика към България и тяхното стратегическо значение за дългосрочното развитие на българския стопански потенциал. Разбира се, има и други възможни измерения, но едва ли тук могат да бъдат разгледани всички. Абсолютен размер: колко е голяма Русия? По данни на Световната Банка през 2000 Брутният Вътрешен Продукт (БВП) на Русия е около 250 милиарда долара. От другите по-значими партньори на България този размер е малко по-голям от Белгия, чийто продукт е около 230 милиарда долара. За сравнение, за 1996 анализи на ЦЛС показваха, че Русия като БВП е близо до Холандия, но през 2000 холандския БВП, 364 милиарда долара, е с около 50 % по-голям от този на Русия. С този си размер Русия е с около 25 % по-голяма от Турция, но е с пъти по-малка от Германия (над 7 пъти) и Италия (над 4 пъти). За 2001 растежът на руската икономика продължава, но едва ли данните ще са качествено различни и едва ли това положение ще се промени много през следващите няколко години. Данните дават основание да се заключи, че като абсолютен стопански размер Русия не е малка, но никак не е и голяма и е от порядъка на много други наши партньори като Турция и Белгия. Действителен размер спрямо България: колко далеч е Русия? По данни от БНБ и от НСИ, износът на България за Русия за 2001 е около 120 милиона долара. Това я прави доста отдалечена за българския износ. Въпреки абсолютния си размер, за българските фирми Русия е голяма колкото Македония, за която изнасяме около 115 милиона долара. От тази гледна точка, за България Русия е седем пъти по-малка от Италия, близо четири пъти по-малка от Германия, над три пъти по-малка от Турция и два пъти по-малка от Белгия и САЩ. Очевидно за българските стоки Русия днес не е значителен пазар. Този пазар не само е малък, но и се смалява. В сравнение с 1999, която поради редица обстоятелства е годината с най-слаб износ на България от 1995 насам, през 2001 (която пък е годината с най-голям износ от 1995 насам) Русия като част от ОНД е единствената световна географска област, за която българският износ намалява. За същите две години износът ни за ЕС е нараснал с над 33 %, за ЦЕФТА и Турция с около 40 %, за Балканите без Гърция, Турция и Румъния с над 15 % и дори за САЩ почти двойно. Тенденцията на българските стоки да успяват да се преборят на всички останали пазари с изключения на руския и на тези на другите страни от ОНД е очевидна. Способност за проникване: колко достъпна е за нас Русия? Гледана откъм българските стоки, Русия не само е малка и далеч, но е и трудно достъпна. През годините на прехода там пазарът много се промени. Държавата вече няма способността да се меси и да взема решения от името на бизнеса и има слаба, в много отношения дори прекалено слаба, намеса в пазарното взаимодействие. Руската държава има сериозен проблем със способността си да налага правилата на играта върху стопанските играчи. Това включва липса на санкции при всякакви видове кражби, неспособност да се реализират дори доказани вземания, огромни забавяния на плащания и повсеместно бартерно уреждане на задължения. Към това се добавя фактът, че стоките на България единствени от всички стоки от страни от бившия социалистически блок се облагат с особено високи мита. Така, за да пробие един български износител на руския пазар, той трябва да разработи пазарната си ниша така, че да може да преодолее митата и пак да може да пласира стоката. Но дори и след като направи това, той трябва да успее да гарантира, чрез съответните неформални и поголовно доста скъпи начини, своите права като например търговски марки, спазване на поети по договори задължения, признаване на плащания. И дори да се справи и с това, той трябва да е готов да чака с месеци за извършването на самите плащания и да е готов вместо пари да получи бартерни стоки, които да трябва после да пласира някъде и някак си, за да успее след може би над година чакане да си покрие първоначалните разходи. Силни, големи и умели западни фирми могат и да поемат това бреме и дори да излязат на печалба на руския пазар. За огромното мнозинство от относително малките, гладни за оборотни средства и неспециализирани в руската среда български фирми този проблем изглежда непреодолим. Единственото, при това много несигурно и неизмерено като реална пазарна потенция, предимство на българските стоки пред други е известната наследена от миналото разпознаваемост на някои имена и марки сред руските потребители. Това предимство едва ли може да компенсира останалите недостатъци. И така, гледана от България, Русия като пазар е малка, смаляваща се, далечна и трудно достъпна. И промяната на това положение на нещата не зависи нито от български, нито от руски политици, нито от чиновници, нито дори от промени в закони и митнически тарифи. Промяна може да настъпи само при съществена промяна на средата за бизнес в Русия и при значително подобрение на способността на българските фирми, включително на ниво фирмени стратегии и дългосрочни планове и заделяне на дългосрочни средства, да се справят в тази среда. Възниква резонният въпрос колко ресурси като държава и като фирми си струва да заделя България, за да повишава своя износ за Русия и дали точно същите ресурси, заделени в друга посока (например ЕС или Балканите) няма да доведат до многократно по-значителен положителен резултат както за общия ни търговски баланс, така и за рентабилността на фирмите износителки. България не може и не бива да иска от Русия специално отношение, особени привилегии, държавни гаранции за достъп до руските пазари. Максимумът, който може да се постигне, е изравняването на режима с този на останалите развиващи се страни и по-добро гарантиране на правата на кредиторите в руската бизнес среда. Тук стават важни две наблюдения. Първото е, че изглаждането на руския външнотърговски режим би трябвало да се случи без България да трябва да изразходва свое административно време и да амортизира свои политически връзки и аргументи в Русия. То би трябвало да се получи вследствие на желанието на Русия да стане член на Световната Търговска Организация. При приемането й режимът за България ще бъде променен по определение. Второто наблюдение е, че дори при нормализиране на търговския режим, дори при драстично подобряване на качеството на бизнес средата в Русия, дори при изрядна и солидно подплатена с инвестиции стратегия на български фирми за настъпление на руския пазар, нашият износ за там не би трябвало да се очаква да бъде много по-голям от износа ни за Белгия, т.е. не би било реалистично да се очаква да се увеличи с много повече от 100-150 милиона долара. От всичко това следват два прости извода. Първият е, че които и да е 15 минути на който и да е български вицепремиер, отдадени на изясняване на отношения и подобряване на взаимната бизнес среда с съседните нам Балкански страни биха били дългосрочно много по-полезни за българския бизнес и износ от 15 минути отдадени на Русия. Вторият е, че ако наистина търговският ни дефицит с Русия е основание за притеснения (по това може много да се спори), то неговото намаляване няма как да стане с увеличаване на българския износ. То може да стане само с намаляване на руския внос в България. Доколкото този внос е предимно на енергоресурси, този проблем е свързан с един от централните проблеми на българската реформа – подобряването на енергийната ефективност на българската икономика. Каталог: pdf docs -> papers pdf docs -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор pdf docs -> Реглед на стопанската политика pdf docs -> Седмичник ипи pdf docs -> Седмичник ипи pdf docs -> Реглед на стопанската политика pdf docs -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме papers -> Патриарх Евтимий papers -> Някои аспекти на проектобюджета на правителството за 2006 г papers -> Данъци и данъчна политика Изтегляне 37.5 Kb. Сподели с приятели:
|