Някои аспекти на проектобюджета на правителството за 2006 г



страница1/8
Дата09.11.2017
Размер0.59 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8

Институт за пазарна икономика, www.ime.bg


Някои аспекти на проектобюджета на правителството за 2006 г.


(Доклад на Институт за пазарна икономика)

София, 5 ноември 2005 г.

Автори:

Красен Станчев

Георги Ангелов

Димитър Чобанов

Светла Костадинова

Велико Димитров

Адриана Младенова
Съдържание:


1

Някои аспекти на проектобюджета на правителството за 2006 г. 1

Увод 4

Бюджет 2006 – общ поглед (Георги Ангелов) 4



Положителни развития 4

Осигуровки 4

Пенсионна реформа 4

Данъци и приходи 5

Публични разходи 5

Общо разходи 5

Бюрокрация 5

Субсидии 6

Образование 6

Здравеопазване 6

Бюджетен излишък 6

Прозрачност, отчетност и мотивираност 6

Общ ефект 7

Обосноваването на бюджет 2006 г. (Красен Станчев) 8

Техника на съставянето 8

Водещи идеи и съществени пропуски 9

Приложение на аритметиката 10

Доколко реалистични са тези надежди? 15

Проект 15

Нови административни функции и звена 15

Изводи 16

Изисквания 20

Реалност 20

Проблемът 21

Възможни решение 21

Макрорамка 23

Необходимост 23

Отлагане на промените 24

Неясноти и международни сравнения 24

Оценка и възможни решения 25

Стечението на обстоятелствата 30

Нашият коментар 30

Извод 30

Нашите препоръки 31


Увод

В настоящия доклад Институтът за пазарна икономика се спира на някои важни измерения на проектобюджета за 2006 г.

В анализа си сме се водили от желанието за обективност и безстрастие.

Стараехме се да отбележим положителните развития.

Но някои от тези развития са половинчати и често са предприети без необходимите системни реформи и решения. Това може да преобърне добрите намерения в тяхната противоположност.

Надяваме се, че нашите анализи и коментари ще попречат на осъществяването тъкмо на този сценарий и призоваваме реформите да бъдат предприети още през тази година.


Бюджет 2006 – общ поглед (Георги Ангелов)


Бюджетът е един най-важните и в същото време най-концентриран показатели за политиката на едно правителство. Той показва намеренията на правителството в областта на данъчното облагане, държавните разходи, публичния дълг. В същото време от бюджета можем да разберем и доколко се спазват принципите на откритост, прозрачност, отчетност и дали се извършва икономическа оценка на отделните програми и политики.

Положителни развития

Осигуровки


В бюджета за 2006 година се предвижда намаление на осигурителните вноски с 6 процентни пункта. По този начин осигурителното бреме върху брутните доходи на работещите ще спадне от малко над 42% до малко над 36%. Това намалява общото данъчно бреме върху труда и е стъпка в правилната посока, макар и малка стъпка.

Пенсионна реформа


През следващата година се предвижда да се спази изискването на закона и да се продължи с прехвърлянето на пенсионните осигуровки от първия към втория стълб. По този начин от 2006 година хората, родени след 1959 година ще внасят 4% в частен пенсионен фонд вместо досегашните 3%.
Намаление на бюрокрацията

Обещава се около 10% намаление на администрацията от април 2006 година. Поради различни усложнения реалната промяна е по-скоро 4-5% намаление, отколкото 10%. Все пак ако наистина се изпълни обещанието за намаление на персонала, това би било промяна на тренда към увеличение от последните години.


Данъци и приходи


Прогнозата на Института за пазарна икономика за преразпределението през 2005 година е 43.4% от БВП (измерено през общите приходи в консолидирания бюджет ). За 2006 година се предвижда намаление на осигуровките и ръст на необлагаемия минимум, но то се компенсира от увеличението на акцизите, увеличението на данъчните оценки на имотите и прогресивността на подоходния данък. Следователно нетният ефект върху приходите в бюджета ще е минимален.

Поради тази причина можем да очакваме през 2006 година приходите в бюджета да останат на същите нива – около и над 43% от БВП ( ако разбира се не се случат извънредни и неочаквани събития ). С други думи, това означава, че общата данъчна тежест, изземването на доход от икономиката и гражданите, се запазва на високи нива. В сравнение с новите страни членки на ЕС и кандидатките за членство България остава с най-висока обща данъчна тежест.


Публични разходи

Общо разходи


  • Ръстът на държавните разходи през 2006 година спрямо програмата за предходната година е малко над 11%, което е най-големият ръст от много години насам. По този начин средствата, предоставени за разпореждане на бюрокрацията, нарастват с над 1,8 милиарда лева.

Бюрокрация


  • Въпреки обявените съкращения от 10% на персонала, разходите за заплати в консолидирания бюджет растат с 11%. Ръст от почти 300 милиона лева е повече, отколкото е реализирано за предходните две години взети заедно. Няма рационално обяснение защо е необходимо въобще да се увеличават разходите за заплати – нормалната логика е част от спестените средства от съкращаване на персонала да се насочат към увеличаване на заплатите на останалите.

Освен разходите за заплати, с огромни темпове растат и разходите за издръжка на държавните структури. Увеличението от над 500 милиона лева е почти девет пъти по-голямо от ръста на тези разходи за предходната година.

Субсидии


  • Никаква промяна няма по отношение на субсидиите за губещи предприятия и дейности. Вместо да се провеждат програми за оздравяване, преструктуриране и приватизация /на БДЖ например/, се запазва практиката на субсидиране от парите на данъкоплатците. Съответно, изкривяванията на икономическата среда в резултат от тези субсидии ще продължат, а данъкоплатците ще платят сметката два пъти.

Образование


  • Системата продължава да е отчайващо неефективна. Разходите се увеличават с огромни темпове без това по никакъв начин да е съпроводено с реформи и подобряване на резултатите. Не се предвижда и въвеждане на ваучерна система, децентрализация и автономност но училищата. Вероятно единственият начин да се принуди министерството на образованието да извърши реформи е да му се каже, че няма да получи нито лев повече бюджетно финансиране докато не реформира образованието.

Здравеопазване


  • И в тази сфера се запазва неефективността на разходване на средствата. Все повече средства се централизират в здравната каса. Не се мисли за допускане на конкурентни здравни каси, нито за промяна на стимулите в системата. Без конкуренция между частни здравни каси както и между частни болници е трудно да очакваме някакво подобрение в работата на системата, независимо от наливаните в нея огромни средства.

Като цяло не се забелязва извършване на реформи, които да увеличат икономическата ефективност на държавните разходи. В същото време за тях се отпускат отново огромни средства.

Каталог: pdf docs -> papers
pdf docs -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор
pdf docs -> Реглед на стопанската политика
pdf docs -> Седмичник ипи
pdf docs -> Седмичник ипи
pdf docs -> Реглед на стопанската политика
pdf docs -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме
papers -> Патриарх Евтимий
papers -> Данъци и данъчна политика
papers -> Още няколко въпроса и отговора по повод Русия Георги Ганев, Център за либерални стратегии


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница