Някои аспекти на проектобюджета на правителството за 2006 г.
(Доклад на Институт за пазарна икономика)
София, 5 ноември 2005 г.
Автори:
Красен Станчев
Георги Ангелов
Димитър Чобанов
Светла Костадинова
Велико Димитров
Адриана Младенова
Съдържание:
1
Някои аспекти на проектобюджета на правителството за 2006 г. 1
Увод 4
Бюджет 2006 – общ поглед (Георги Ангелов) 4
Положителни развития 4
Осигуровки 4
Пенсионна реформа 4
Данъци и приходи 5
Публични разходи 5
Общо разходи 5
Бюрокрация 5
Субсидии 6
Образование 6
Здравеопазване 6
Бюджетен излишък 6
Прозрачност, отчетност и мотивираност 6
Общ ефект 7
Обосноваването на бюджет 2006 г. (Красен Станчев) 8
Техника на съставянето 8
Водещи идеи и съществени пропуски 9
Приложение на аритметиката 10
Доколко реалистични са тези надежди? 15
Проект 15
Нови административни функции и звена 15
Изводи 16
Изисквания 20
Реалност 20
Проблемът 21
Възможни решение 21
Макрорамка 23
Необходимост 23
Отлагане на промените 24
Неясноти и международни сравнения 24
Оценка и възможни решения 25
Стечението на обстоятелствата 30
Нашият коментар 30
Извод 30
Нашите препоръки 31
Увод
В настоящия доклад Институтът за пазарна икономика се спира на някои важни измерения на проектобюджета за 2006 г.
В анализа си сме се водили от желанието за обективност и безстрастие.
Стараехме се да отбележим положителните развития.
Но някои от тези развития са половинчати и често са предприети без необходимите системни реформи и решения. Това може да преобърне добрите намерения в тяхната противоположност.
Надяваме се, че нашите анализи и коментари ще попречат на осъществяването тъкмо на този сценарий и призоваваме реформите да бъдат предприети още през тази година.
Бюджет 2006 – общ поглед (Георги Ангелов)
Бюджетът е един най-важните и в същото време най-концентриран показатели за политиката на едно правителство. Той показва намеренията на правителството в областта на данъчното облагане, държавните разходи, публичния дълг. В същото време от бюджета можем да разберем и доколко се спазват принципите на откритост, прозрачност, отчетност и дали се извършва икономическа оценка на отделните програми и политики.
Положителни развития Осигуровки
В бюджета за 2006 година се предвижда намаление на осигурителните вноски с 6 процентни пункта. По този начин осигурителното бреме върху брутните доходи на работещите ще спадне от малко над 42% до малко над 36%. Това намалява общото данъчно бреме върху труда и е стъпка в правилната посока, макар и малка стъпка.
Пенсионна реформа
През следващата година се предвижда да се спази изискването на закона и да се продължи с прехвърлянето на пенсионните осигуровки от първия към втория стълб. По този начин от 2006 година хората, родени след 1959 година ще внасят 4% в частен пенсионен фонд вместо досегашните 3%.
Намаление на бюрокрацията
Обещава се около 10% намаление на администрацията от април 2006 година. Поради различни усложнения реалната промяна е по-скоро 4-5% намаление, отколкото 10%. Все пак ако наистина се изпълни обещанието за намаление на персонала, това би било промяна на тренда към увеличение от последните години.
Данъци и приходи
Прогнозата на Института за пазарна икономика за преразпределението през 2005 година е 43.4% от БВП (измерено през общите приходи в консолидирания бюджет ). За 2006 година се предвижда намаление на осигуровките и ръст на необлагаемия минимум, но то се компенсира от увеличението на акцизите, увеличението на данъчните оценки на имотите и прогресивността на подоходния данък. Следователно нетният ефект върху приходите в бюджета ще е минимален.
Поради тази причина можем да очакваме през 2006 година приходите в бюджета да останат на същите нива – около и над 43% от БВП ( ако разбира се не се случат извънредни и неочаквани събития ). С други думи, това означава, че общата данъчна тежест, изземването на доход от икономиката и гражданите, се запазва на високи нива. В сравнение с новите страни членки на ЕС и кандидатките за членство България остава с най-висока обща данъчна тежест.
Общо разходи -
Ръстът на държавните разходи през 2006 година спрямо програмата за предходната година е малко над 11%, което е най-големият ръст от много години насам. По този начин средствата, предоставени за разпореждане на бюрокрацията, нарастват с над 1,8 милиарда лева.
Бюрокрация -
Въпреки обявените съкращения от 10% на персонала, разходите за заплати в консолидирания бюджет растат с 11%. Ръст от почти 300 милиона лева е повече, отколкото е реализирано за предходните две години взети заедно. Няма рационално обяснение защо е необходимо въобще да се увеличават разходите за заплати – нормалната логика е част от спестените средства от съкращаване на персонала да се насочат към увеличаване на заплатите на останалите.
Освен разходите за заплати, с огромни темпове растат и разходите за издръжка на държавните структури. Увеличението от над 500 милиона лева е почти девет пъти по-голямо от ръста на тези разходи за предходната година.
Субсидии -
Никаква промяна няма по отношение на субсидиите за губещи предприятия и дейности. Вместо да се провеждат програми за оздравяване, преструктуриране и приватизация /на БДЖ например/, се запазва практиката на субсидиране от парите на данъкоплатците. Съответно, изкривяванията на икономическата среда в резултат от тези субсидии ще продължат, а данъкоплатците ще платят сметката два пъти.
Образование -
Системата продължава да е отчайващо неефективна. Разходите се увеличават с огромни темпове без това по никакъв начин да е съпроводено с реформи и подобряване на резултатите. Не се предвижда и въвеждане на ваучерна система, децентрализация и автономност но училищата. Вероятно единственият начин да се принуди министерството на образованието да извърши реформи е да му се каже, че няма да получи нито лев повече бюджетно финансиране докато не реформира образованието.
Здравеопазване -
И в тази сфера се запазва неефективността на разходване на средствата. Все повече средства се централизират в здравната каса. Не се мисли за допускане на конкурентни здравни каси, нито за промяна на стимулите в системата. Без конкуренция между частни здравни каси както и между частни болници е трудно да очакваме някакво подобрение в работата на системата, независимо от наливаните в нея огромни средства.
Като цяло не се забелязва извършване на реформи, които да увеличат икономическата ефективност на държавните разходи. В същото време за тях се отпускат отново огромни средства.
Сподели с приятели: |
