Отчет за дейността на „ опитна станция по соята -павликени дп

СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ - СОФИЯ ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО СОЯТА – ПАВЛИКЕНИ 5200 Павликени, Бул. „Руски” №61, п.к. 159, Tел: 0610 52153; Факс: 0610 525 41; E-mail: oss_pavlikeni@abv.bg ; Web: http:// soystation.eu

 

годишен ОТЧЕТ

Павликени, 2015 г.

През годината е осъществена научно-изследователска дейност по два научни проекта към ССА –София – единият текущ и вторият завършващ, както следва:

- 313 образци от соя, 307 образци от пролетен грах, 78 образци леща, 84 образци зимен фуражен грах, 36 образци от пролетен фий, 15 образци от бобови фуражни треви – общо 833 образци. Поддържането им се осъществява в колекционни и селекционни питомници, СИП и ПО, ПБ посеви, на обща площ от 20 да. За разлика от 2009 г. когато получихме от ДФ Земеделие субсидия за поддържане на генофонда в размер на 2877 лв, то през 2010, 2011, 2012, 2013 г. и настоящата тази субсидия липсва, въпреки няколкократните искания през 2011, 2012, 2013 и 2014 г. за предоставяне на държавна помощ във вид на компенсация за услуга от обществен интерес – поддържане на национален генофонд от селскостопански растения, съгласно Решение на Комисията 2005/842/ЕО. Сумата за разходи по дейността е в размер на 17400 лв. и се покрива изцяло от собствените приходи от производствена дейност.

Изпълнението на проектите са възложени за изпълнение с Възлагателна заповед №РД-07-41/01.04.2014 г. на Председателя на ССА и №146-g /11.04.2014 г. на директора на ДЗИ- Ген. Тошево.

За финансирането на тези проекти през 2014 г. беше сключен двустранен договор между ОСС -Павликени и ДЗИ – Ген. Тошево /№1 от 16.04.2014 г./ за сумата 71834 лв, която сума беше изплатена в края на 2014 г.

За отчетния период са подготвени необходимите отчети по проектите, съгласно изискванията на ССА.

Резюмета на отчета по Р133 и Р123 са включени в настоящия годишен отчет за дейността на ОСС – Павликени за 2014 г. Отчетите са изготвени съгласно изискванията на ССА, приети са на НС на ДЗИ – Ген. Тошево и са изпратени в отдел Наука на ССА. Важно е да се отбележи, че няма провалени и неизпълнени научни задачи, съгласно работните програми на проектите.

Проект Р 133 е на етап първа година и през 2014 година по него e работил колектив от 5 научни сътрудници по 3 теми с 10 научни задачи. За изпълнение на работната програма по задачите са изведени 45 полски опита с 850 варианта на площ 12 декара. Проучен е селекционен материал 242 линии соя от F2-F10 M3-M8 в направление продуктивност, ранозрелост, сухоустойчивост, устойчивост на болести и др. Проучен е селекционен материал 44 линии леща, 104 зимен фуражен грах, 183 пролетен фуражен грах, 36 пролетен фуражен фий за зърно.Реколтирани са общо 4960 kg предбазови семена соя от сортовете: Роса, Ричи и Авигея при среден добив от 276 kg/da и са заготвени 4400 kg. По важните резултати през отчетната година са следните:

Средно за тригодишен период на изпитване (2012 – 2014г.) проучените шест линии соя са потвърдили по-ранния срок на узряване (вегетационен период -114-119 дни) в сравнение със средния стандарт (125 дни), като най – висок добив на зърно е получен от линии №3 и 4, които превишават средния стандарт съответно с 11,9 и 18%.

От друго тригодишното конкурсно изпитване на десет линии соя в периода 2012-2014 г. най-високодобивна е линия №7, която превишава средния стандарт при неполивни условия с 28%. Линията е с вегетационен период от 114 дни при неполивни до 119 при поливни условия и с маса на 1000 семена от 142-167 g.

Проучени са 44 образци леща в колекционен питомник и 10 сорта в демонстративен опит. Получени са добиви от 205 kg/da при Бела до 465 kg/da при Станка 2. От дванадесетте линии в предварително изпитване -шест превишават по добив средното от 7-53%.

Проучен е колекционен питомник от 104 образци зимен фуражен грах по устойчивост на полягане, разпукване, продуктивност, устойчивост на абиотични и биотични фактори. Реколтирани са 17 линии в контролно изпитване и са излъчени 11 с продуктивност над 630 kg/da.

Шестнадесетте зимоустойчиви линии зимен фуражен грах, включени в конкурсно изпитване са с вегетационен период 222-225 дни и продуктивност над 435 kg/da.

Резултатите от тригодишно изпитване на линии пролетен фуражен грах в периода 2012-2014 г. показват че най-високодобивна средно за периода е линия №5, която превишава Плевен 4 с 22%. По отношение на устойчивостта към болестите Аскохитоза и Брашнеста мана при естествен фон на заразяване линия №5 и сорт Мишел са показали устойчивост през периода 2012-2014г., Плевен 4–чувствителност, а останалите средна устойчивост към причинителите на двете болести.

Проучените в Конкурсно изпитване за първа година 5 линии пролетен фий превишават по добив на зърно от декaр Образец 666 от 51 до 110% със статистически значими разлики и са по – ранозрели от стандарта от 2 до 7 дни.

Изпитан е за втора година в ИАСАС новия кандидат – сорт пролетен фий Боил.

Най-висок добив с добре доказана положителна разлика спрямо средният добив от всички варианти е получен при първа дата на сеитба (8 април) и междуредие 25 сm и при двата сорта: Ричи - 368 kg/dа, Авигея -348 kg/dа. Периода от пълното засенчване на почвената повърхност до реколтиране на посева може да се окаже решаващ за липса на конкуренция от плевели и формирането на добива при биологичното производство на соя.

Най-високи добиви соево зърно е получено при вариантите на Нов Стомп 330 ЕК (400 ml/da)+Базагран 480 СЛ (300 ml/da) с три междуредови вегетационни обработки, при което е осигурена и най-голяма чистота на посевите от плевели.

Пръскането с Лактофол-основен при 750 мl/dа във фаза начало на цъфтеж+второ пръскане след 14 дни, осигурява най-висока продуктивност при сорт Роса, както и най-висока печалба (117 lv/da) и най-ниска себестойност от полученото соево зърно (343 lv/t).

2. Научен колектив:

Доц., д-р Росица Тодорова – 04.01.05 - селекция и семепроизводство

Доц., д-р Георги Георгиев - 04.01.14 – растениевъдство

Доц., д-р Аксения Алексиева –04.01.05 - селекция и семепроизводство

Доц., д-р Васил Събев – 04.01.14 – растениевъдство

Гл. ас., д-р Галина Найденова -04.01.14 - селекция и семепроизводство

3. Описание на проекта

Цели на проекта:

В изпълнение на работните програми по задачите на площ от 12 декара са заложени 45 полски опити, с общо 850 варианта. За производство на ПБ семена бяха засяти 18 декара.

Разработени и усъвършенствани са техниката на хибридизация при отделните култури, за получаване на по-голям процент хибридни бобове. Поради голямата си ефективност при създаване на ново генетическо разнообразие половата хибридизация е основен метод при селекцията на тези култури, но използваме и експериментален мутагенез за получаване на генотипове, притежаващи ценни биологични и стопански качества. Прилагат се подходящи методи на отбор в хибридните и мутантни популации. Заложени са селекционни и мутантни питомници, в които се проучват новосъздадените линии соя, грах, фий и леща, съобразно заложените селекционни направления. Направен е хибридологичен анализ по елементите на продуктивност при хибридните комбинации. В по-късните генерации елитните линии се съпоставят със стандартите, а данните се обработват статистически чрез еднофакторен дисперсионен анализ.

Еднофакторните полски опити са изведени по блоковия метод, двуфакторните по методите на дробните парцелки, дългите парцели и блоковия метод. Конкурсните опити със соя са заложени при поливни и неполивни условия по блоковия метод в четири повторения при големина на сеитбената парцелка 14 m², а на реколтната 5 m². Семената от всеки генотип се засяват в 4 реда при междуредово разстояние 70 сm, а вътре в реда 4-5 сm.

Конкурсните опити с пролетен фуражен грах са заложени по метода на дългите парцели, при ширина на лехата 150 cm при междуредово разстояние 15 cm, на 3-4 cm вътре в реда и на дълбочина 6-7 cm и реколтна парцелка 5 m². Извършени са фенологични наблюдения и структурен анализ на елементите на добива по признаците: височина на растенията, брой бобове на 1 растение, брой семена на 1 растение, тегло на семената от 1 растение и маса на 1000 семена. Установени са: дължината на вегетационния период, добива на зърно, масата на 1000 семена.

Конкурсните опити с леща и зимен грах са заложени по метода на дългите парцели в четири повторения при големина на реколтната парцелка 1 m². Семената от всеки генотип се засяват при гъстота 120 к.с/m² за грах, 200 к.с/m² за фий и 300 к.с/m² за леща. Сеитбата е извършена ръчно, а агротехническите мероприятия се провеждат в оптимални срокове при отделните култури. Данните за добива зърно се обработват статистически чрез еднофакторен или двуфакторен дисперсионен анализ, чрез използване на Anova (MS Exsel).

За установяване най-благоприятните параметри на факторите - срок на сеитба, гъстота на посева и начин на сеитба са заложени два двуфакторни полски опита със сортовете: Авигея – ранен и Ричи –средно ранен.

Фактор А – срокове на сеитба и следните варианти:

А1 –08 април, А2 – 28 април, А3 – 20 май

Фактор В – междуредови разстояния и следните варианти

В1 – широкоредова на 45 cm и гъстота 45-60 хил.кълн.сем. /da

В2 – двуредова лента на 15 cm с междуредие на 40 cm и гъстота 55-70 хил. кълн.сем./da

В3 – слята сеитба на 25 cm и гъстота над 65-80 хил. кълн.сем./da

Метод на залагане: дробни парцели, като големите се заемаха от различните срокове

на сеитба, а малките от различните междуредови разстояния. Големина на опитната парцелка

–14 m², на реколтната -5 m² . Брой повторения – 3. Общ брой на вариантите –12 х 2 =24.

Сеитбата на опитите е извършена с ръчна едноредова механична сеялка –

американско производство.

За установяване ефективността на хербицидните комбинации срещу плевелите в соевите посеви е изведен един полски опит със сорт Ричи при неполивни условия с големина на реколтна парцелка 5 m² по метода на дългите парцели. Сеитбата на соята е извършена механизирано при нормирана гъстота на посева при 70 cm междуредово разстояние и 4 сm вътрередово разстояние. Третирането на посева с хербициди е извършено съобразно предназначението им – след сеитба преди поникване (ССПП), вегетационно (във фаза 3-5 лист на соята) и две контроли (неплевена и плевена).

Проучени са показателите: фенологични наблюдения при соята по фенофази от развитието й; брой поникнали растения за всички варианти на опита, бр.; брой загинали растения на 45 ден след третирането на посева (почвените и листни вегетационни хербициди) за всички варианти на опита, бр.; динамика на нарастване на соевите растения по фенофази от развитието й, cm. Получените експериментални данни са обработени статистически с програмния продукт STATGRAPHICS Plus for Windows Version 2.1 по методите на дисперсионния анализ. За определяне 50% загиване на растенията в следствие на използваните хербициди и приложените дози (LC₅₀) при Р=95% се използва програмния продукт SPEARMAN estimates (Hamilton et al., 1978).

За установяване от въздействието на листното третиране с лактофол е изведен двуфакторен полски опит със сорт Роса по метода на дългите парцели Фактор А: Фенофази на приложение-: а₁ –фенофаза начало на цъфтеж + второ пръскане след 14 дни; а₂-фенофаза цъфтеж-бобообразуване + второ пръскане след 14 дни. Фактор В: Дози на приложение на ЛАКТОФОЛ суспензия:: в₁ –500 ml/dа; в₂ – 750 ml/dа;

Проучени са показателите: вегетационни валежи (mm), обезпеченост на вегетационните валежи (Р%), структурни елементи на добива (височина на растението; брой разклонения на стъблото; брой бобове; брой семена в един боб; маса на 1000 семена, добив,

/kg/da/ и ефективност от въздействието на суспензия ЛАКТОФОЛ К/Са, ЛАКТОФОЛ-Основен и ЛАКТОФОЛ Бор.

4. Резултати и обсъждане

Полските опити са изведени в опитното поле на Опитната станция по соята. Почвения подтип е средно излужен чернозем, с мощност на хумусния хоризонт 40-50 см. ППВ за слоя 0-100 см е 27%, обемното тегло е 1,37 г/см³­­­­, порьозността – 47%, а влажността на завяхване – 15,2%. Предполивната влажност за слоя 0-100 см е 78% от ППВ, а за слоя 0-60 см, 80% от ППВ.

Метеорологичните условия за периода ІV-ІХ са представени чрез сумата на валежите, средно-денонощната температура на въздуха, относителната влажност на въздуха и дефицита в баланса на атмосфернато овлажнение – табл. 1.

По отношение на сумата на валежите и тяхното разпределение се вижда, през 2014 г. са паднали 484 мм, което е със 138 мм по-вече от средните валежи за 118 годишен период. За отбелязване е, че само през август те са по-малко от средните за многогодишен период. През юни и юли те имаха въздействието на извършени две поливки. Според обезпечеността за периода ІV-ІХ, 2014 г. се характеризира като влажна година /Р=9%/ -фиг.1 , с валежи доста над нормата, с много благоприятно разпределение, което оказа положително влияние върху развитието и продуктивността на соята. Вероятността да се наблюдават подобни години е много малка - една от десет години.

По отношение на средно-денонощните температури на въздуха по месеци и тяхната сума за периода ІV-ІХ, данните показват че в сравнение с многогодишен период, температурите бяха малко над нормата, и само през юни са под нормата. Като температурна сума за периода ІV-ІХ /3623^оС/ тя е по-висока от средната за многогодишния период с +137 ^оС, като за последните 5 години само през 2012 имаме доста по-високи температури и температурна сума.

Според обезпечеността на температурната сума /Р=23%/, 2014 г. сравнена с многогодишния период се характеризира като година с малко по-високи температури от нормалните стойности, като вероятността да се наблюдават подобни температурни суми е 4 години от всеки 10 години /фиг.2/.

Относителната влажност на въздуха оказва съществено влияние върху нормалния цъфтеж и бобообразуването при соята. Прави впечатление, че през 2014 г. средната относителна влажност е най-висока за последните 6 години, както и за многогодишен период /табл.1/. Средно за април –септември относителната влажност е 85,1 % , при 68,7% за последните 20 години. Т.е., при валежи доста над нормата и температури около и малко над нормата, логично имахме и по-висока относителна влажност, което оказа съществено влияние върху формирането на по-високи добиви.

Много по-точен критерии за оценка и характеризиране на условията на овлажнение е балансът на атмосферното овлажнение /разликата между сумата на валежите за съответния период и изпаряемостта/ –табл.1 и фиг.3. Изпаряемостта е потенциално възможното изпарение от навлажнена почвена повърхност или от повърхността на вода, което се измерва със стандартен воден изпарител от 20 м² или се изчислява по формулата на Н. Н. Иванов: Ем=0,0018.(25 + t)².(100 – a) mm, където Ем е изпаряемост, в мм; t е средномесечната температура на въздуха в С^о , а е средномесечната относителна влажност на въздуха, в %. При ППВ > 70% сумарната ЕТсум.=Eм.

Конкретно за условията на района, балансът се характеризира с дефицит, но за 2014 г. той е +150 мм в полза на валежите, което за последните 7 години се случва за първи път. В потвърждение на този факт са данните по месеци, където само през август имаме дефицит от 75 мм, а през останалите 5 месеца вместо дефицит имаме профицит /излишък/.
Таблица 1. Метеорологична характеристика на периода ІV –ІХ за 2014 г. и за многогодишен период в ОСС – гр. Павликени

Метеорологични елементи	Години	МЕСЕЦИ						Вегет. сума	Разлика +,-
		ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ
Валежи , мм	2008	59,8	37,1	27,3	38,2	0,2	65,0	227,6	-128,0
	2009	27,4	26,1	56,7	41,1	1,8	77,5	230,6	-125,0
	2010	79,6	104,9	95,8	88,5	11,3	33,9	414,0	+58,4
	2011	35,0	81,7	67,2	81,6	79,2	-	344,7	-10,9
	2012	62.2	106.9	29.2	15.6	44.3	12.5	270.7	-84.1
	2013	65.9	42.6	112.3	78.4	16.2	13.9	329.3	-25.3
	2014	67.8	93.3	90.6	105.8	11.6	115.2	484.3	+129.8
Средно за 118 год.	1896-2014	44.2	70.2	80.0	68.0	49.8	42.1	354.5
Средноденонощна температура на въздуха, 0С	2008	13,3	18,1	22,6	23,8	26,3	18,1	3736,0	+266,7
	2009	13,0	18,5	22,4	24,2	24,6	20,0	3418,7	-50,6
	2010	12,7	17,8	21,1	23,1	25,1	18,8	3628,2	+158,9
	2011	11,0	16,4	21,1	23,3	23,6	21,6	3579,1	+109,8
	2012	13.8	17.3	23.9	27.9	26.1	21.4	3977.2	+499.2
	2013	14.5	22.0	21.8	23.2	24.7	19.5	3842.9	+357.3
	2014	13.2	17.8	21.6	23.4	24.3	18.3	3623.5	+137.9
Средно за 49 год.	1965-2014