IV.9. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА „ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ЧУЖБИНА”

IV.9. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМА „ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ЧУЖБИНА”

По изпълнение на Бюджетна програма „Популяризиране на българската култура в чужбина” през 2016 г. бе извършено следното от Отдел „Международни дейности”.

Активно бе участието на представители на Министерство на културата в процеса на вземане на решение в ЕС.

• 
  Заключения на Съвета относно ролята на Europeana за цифровия достъп, видимостта и използването на европейското културно наследство. Поставените в Заключенията въпроси са актуални и навременни, предвид все по-нарастващата необходимост от обмен на информация с културно съдържание и разширяването на единния цифров пазар. Изпълнението на съдържащите се в документа препоръки ще допринесат за утвърждаването на Europeana като платформа за основни услуги в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ), която ще подкрепя професионална мрежа за споделяне и повторна употреба на данни чрез осигуряването общ многоезичен достъп до съдържание.
  
• 
  По време на Съвета бе проведен и политически дебат относно необходимостта от Преразглеждане на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и насърчаване на европейското аудиовизуално съдържание. Той е особено необходим и своевременен във връзка с предложението на Комисията за промени в Директивата. Създаването и разпространението на европейски аудиовизуални произведения е важен аспект в нея. За държави като България (с невисок бюджет за аудиовизуалната индустрия и сравнително нисък капацитет на производство) е важно да има стимули и насърчаване на европейско и национално ниво за създаването и разпространението на европейски произведения чрез всички възможни средства (традиционни и нетрадиционни медии, платформи за видео споделяне, участие в различни копродукции, осигуряване на различни стимули за участие на частния сектор в производството и разпространението на аудиовизуални продукти, създаване на каталози за видео он-деманд и т.н.). Традиционната употреба на аудиовизуалното съдържание като едно от основните средства на културната дипломация под формата на филмови седмици има потенциала да се възобнови чрез прилагането на иновативни подходи и маркетинг инструменти за разпространение и привличане на публики. Трябва също да се обърне внимание и на копродукциите в областта на кинематографията, защото предоставят по-широк достъп до финансови средства, достигат до публика, която надхвърля националната и дават възможност за по-добри условия за заснемане на филми, практически обмен и улесняване на процесите, свързани с редица правни и други въпроси.
  

• 
  Съветът прие докладът за напредъка по Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги, с оглед на променящата се ситуация на пазара. Постигнато бе съгласие между ДЧ относно някои основни въпроси, но все още има други, по които все още се търси консенсус в позициите – търговски комуникации, независимост на регулаторите и др.
  
• 
  Съветът постигна общ подход по Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейска година на културното наследство (2018 г.). България взе активно участие в последвалите триалози, които се увенчаха с успешен край. През последните години Съветът прие няколко Заключения, чиято крайна цел е да утвърди ролята на културното наследство като фактор за разширяване на междукултурния диалог, за кохезията на общностите, за използването му като ресурс за устойчиво развитие и като фактор в международните отношения на Съюза. В същото време опазването, представянето и устойчивото използване на културното наследство в Европа е изправено пред редица предизвикателства. Обявяването на 2018 за тематична година, посветена на културното наследство, ще продължи и подкрепи с конкретни действия усилията на Съвета, в частност и на нашата страна, към търсене на пътища за решаване на тези проблеми. Всичко това, както и това, че нашата страна е една от най-богатите на наследство европейски страни, но и сред тези, които имат най-сериозни проблеми в неговото опазване и управление, бе причината България да е сред първите държави, подкрепили инициативата и работили активно за нейното утвърждаване. От особено значение за България ще бъде Европейската година да допринесе за привличане вниманието на цялото общество към проблемите на наследството и по този начин да бъде мотивирано да се включи възможно най-широко в процеса на неговото опазване и устойчиво използване. Не на последно място, за България е от изключителна важност и отговорност, че в рамките на тематичната година ще протече и Българското председателство на Съвета на ЕС.
  
• 
  По Предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 445/2014/ЕС за установяване на действие на Съюза „Европейски столици на културата“ за периода 2020—2033 г., Съветът отбеляза общ подход, отчитайки резервата на ОК. Целта на предложението е да засили културните връзки с включване на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. От 2 на 3 се увеличава и броят на градовете, носители на титлата през дадена година.
  
• 
  В рамките на ориентационния дебат министрите имаха възможността да споделят вижданията си по въпроса как ЕС и неговите държави членки могат да си сътрудничат, съгласувано и при пълно зачитане на съответните им компетентности, за да изработят по-стратегически подход към културата във външните отношения. Делегациите приветстваха Съвместното съобщение „Към стратегия на ЕС за международните културни отношения“ и се обединиха около необходимостта от стратегически подход и засилване на ролята на културата като средство за справяне с настоящите предизвикателства. Министрите споделиха национални примери от сътрудничеството с трети страни, международни организации и съвместни дейности с външните министерства, включително в рамките на сътрудничеството за развитие.
  

По време на отчетния период продължи изпълнението на Работния план за култура (2015-2018). Той е значително по-фокусиран по отношение на приоритети на Съвета и особено на бъдещите ротационни председателства, както и на приоритетите на Европейската програма за култура, както и към тези на Стратегията Европа 2020. Нещо повече, заложените в него цели не само не са в противоречие с националните интереси в тази област, но и ще допринесат за утвърждаване на културата като важен елемент за устойчиво развитие и в рамките на националната ни културна политика. Тези заключения имат важно значение за страната ни и поради още една причина. Обсъждането на резултатите от изпълнението на Работния план 2015-2018 и подготовката и приемането на този за следващия период ще бъдат част от основните ангажименти на Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г.

Експерти от МК взеха участие в изпълнението на Работния план за култура (2015-2018) с участието си в групи по „Отворения метод за координация” по следните теми: „Споделено участие в управлението на културното наследство”, „Насърчаване на достъпа до култура чрез цифрови средства“, „Междукултурният диалог в контекста на миграционната и бежанска криза“. Бяха публикувани докладите от работните групи с участието на експерти от МК - „Насърчаване на четенето в дигиталната среда“, който представя препоръки, разделени на три групи - за правителства, ЕС и такива за заинтересовани страни, включващи насърчаване на четенето, по-добри статистики и повече работа в тази област; ниско ДДС на хартиени и електронни книги, трансгранични услуги и подобряване на техническата съвместимост; стимулиране на иновациите в издателската и разпространителската дейност. Докладът на тема „Достъп до финансиране за културните и творчески индустрии“ представя картографиране и анализ на иновативните механизми за финансиране на културни, творчески и иновативни бизнеси и проекти в държавите членки на ЕС.

По повод разширяване на проблема с бежанците в Работния план за култура 2015-2018 бе направено допълнение. С него се създаде работна група за бежанците и приобщаването им чрез култура. Целта на работната група е да изготви Наръчник с добри практики за интеграция на бежанци и мигранти чрез културата от държавите членки на ЕС, като и от Норвегия и Исландия.

Министерство на културата участва в няколко работни групи и контактни комитети в областта на културата и аудиовизията: Контактен комитет по директивата за аудиовизуални медийни услуги, Работна група по медийна грамотност към Европейската Комисия, Експертната група по цифровизация и цифрово съхранение, Контактен комитет по Програмата „Творческа Европа“, Консултативен съвет на PEGI (Паневропейска система за възрастов рейтинг за видео и компютърни игри).

Министерството ръководи Работна група 18 „Политика в областта на културата и аудиовизията” към Съвета по европейски въпроси, в рамките на която се обсъждат всички изброени по-горе въпроси и документи в двата комитета. Представители на Министерството на културата участват и в състава на РГ 3 „Свободно предоставяне на услуги“, РГ 5, „Конкуренция”, РГ6 „Държавни помощи“,РГ 17 „Телекомуникации и информационни технологии“, РГ 20 „Околна среда”, РГ 25 „Търговска и външноикономическа политика“, РГ 30 „Разширяване”, РГ 34 „Интелектуална собственост”.

Започна подготовката на програмата за българското председателство на ЕС, което страната ни ще поеме през първата половина на 2018 г. Министерството отговаря за подготовката на културната програма. Проведени бяха и срещи за обсъждане на комуникационната стратегия и на културната програма на други страни с представители на министерство на културата. По време на посещението на Министъра на културата в Брюксел се осъществи среща с художествения директор на Центъра за изящни изкуства БОЗАР, в рамките на която бяха обсъдени българските културни прояви, които ще се проведат в БОЗАР. По време на срещата министърът на културата официално покани директора на БОЗАР на работно посещение в България, с цел конкретизиране на българското съдържание, което ще бъде представено в Центъра за изящни изкуства. По линия на сътрудничеството с БОЗАР бяха проведени в Брюксел и редица срещи на оперативно ниво. Министерство на културата разработи проект на културна програма, която представя цялостната концепция за провеждането на културните събития в национално и международно измерение.

Проведени бяха и срещи на политическо и експертно ниво с представители на държави членки от председателското трио с цел проучване, синхронизиране и евентуално и области за сътрудничество по време на председателското трио. Провеждани са и редица срещи и разговори с Нидерландия (председателстваща през първата половина на 2016 г.) и Словакия (председателстваща през второто шестмесечие на 2016 г.) относно работните досиета, разглеждани в рамките на подготвителните органи на Съвета на ЕС. Проведена бе среща и с директорите на Българските културни институти в чужбина за подготовката и изпълнението на комуникационна стратегия и културна програма. Мрежата на БКИ ще бъде натоварена с основната част от работата по утвърждаване на положителния имидж на България.

Експерти от МК участваха в изготвянето на календарен график на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 година. Бе уточнен периода на провеждане на неформалния Съвет по образование, младеж, култура и спорт, съгласувано с Министерството на образованието и науката и Министерството на младежта и спорта. Едновременно с това продължи процеса по Редовно актуализиране на информацията за екипа на Българското председателство в електронния портал за Председателството.

Започна подготовката за Българското председателство на ЕС, което страната ни ще поеме през първата половина на 2018 г. В резултат от променения заради Брекзит график на ротационното председателство на Съвета на ЕС и изместването на българското председателство с шест месеца по-рано, през 2016 г. се процеса на подготовка се активизира. Проведени бяха срещи на политическо и експертно ниво с представители на държави членки от председателското трио или такива, които вече са провели своето Проучен беше опита на ДЧ в редица области – секторни приоритети, сформиране на екипи, организиране на събития и конференции и др., работа с институциите и др.

Министерство на културата разработи индикативни приоритети за сектор „Култура и аудиовизия“, които са обвързани с темите от европейския дневен ред и ще бъдат актуални през първата половина на 2018 г. Проведени бяха и координационни срещи с представители на европейските институции.

Експерти от МК взеха участие в разработването на идеята за обявяване на 2018 г. за Европейска година на културното наследство. Това е важно събитие, което е отразено и в програмата и приоритетите на Българското председателство.

Успешно бе закрита и процедурата по Нарушение № 2016/0022 във връзка с неизпълнение на задължението на Р България да нотифицира националните мерки, транспониращи Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка.

Министерство на културата е национален координатор за провеждане на Европейска столица на културата през 2019 г. В тази връзка и в изпълнение на Многогодишната програма (2015-2019) за подкрепа на избрания за „Европейска столица на културата” български град, одобрена с Решението по т. 1 от Протокол № 13 от заседанието на Министерския съвет от 1 април 2015 г., Министерство на културата потърси възможности за ускоряване на процеса и осигуряване от страна на Министерство на финансите на предвидените в програмата средства от държавния бюджет за подкрепа на избрания за „Европейска столица на културата” български град. Изготвеният от МК през 2015 г. проект на Постановление на МС за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на община Пловдив за 2015 г. не бе одобрен от Министерство на финансите. Последвалата кореспонденция между двете ведомства не даде очаквания резултат. В тази връзка министърът на културата в служебното правителство проведе няколко срещи с представители на община Пловдив и фондация Пловдив 2019 за да бъде даден нов старт на процеса. В резултат от проведените срещи в Министерство на културата е внесен екшън план от община Пловдив във връзка с осигуряването на подкрепа от държавата.

През 2016 г. продължи изпълнението на Програма „Творческа Европа”. Към Министерството на културата функционира звено за контакт по Програмата, отговарящо за подпрограма „Култура”.

През м. май 2016 г. Министерството на културата сключи с Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура към Европейската комисия Рамково споразумение за партньорство за 2016 г., с което обезпечи българското участие в Програмата за отчетния период.

В периода са проведени редица събития, имащи за цел да популяризират подпрограма „Култура” на Програмата и да насърчат участието на български културни оператори в нея: над 25 информационни срещи, от които 4 собствени информационни дни в различни градове на страната, 7 презентации в рамките на други форуми, 3 участия в международни срещи извън България (в гр. Берлин, гр. Будапеща и гр. Скопие), 4 обучения. В тази връзка се работи в сътрудничество с утвърдени организации и институции, сред които местни общини и музеи, Българска фестивална асоциация, Асоциация „Българска книга”, Френски институт в България, Представителството на Европейската комисия в България, бюрата „Творческа Европа” в Република Сърбия, Унгария и Република Македония, както и съвместно с офис МЕДИА на българското бюро „Творческа Европа”. Наред с това, организирани и проведени са две серии от обучения за музейни специалисти (в гр. Пловдив, гр. Габрово и гр. София) и за организатори на фестивали и културни събития (в гр. Русе, гр. Пловдив и гр. София). Общият брой участници в информационните срещи и обучения е 3 800.

Издадени са четири броя на бюлетина на Бюро „Творческа Европа” –България. Създадена е официална Фейсбук страница Бюро „Творческа Европа” – България, която заедно с интернет страницата на Бюрото се обновява регулярно с актуална информация. Проведени са консултации с потенциални кандидати и настоящи бенефициери. Въведена е нова онлайн платформа, която цели да улесни комуникацията с културните оператори.

През м. май 2016 г. екипът на Бюрото заедно с г-н Арно Паскуали от Изпълнителната агенция за култура, образование и аудиовизия извърши проверка на всички проекти от България, получили финансиране по мярката за превод на художествена литература.

През първата половина на 2016 г. бяха обявени резултатите от две покани за конкурсни предложения. Пет български организации участват като партньори в проекти за международно сътрудничество, които са подкрепени от Програмата, с обща стойност на проектите 2 781 896.65 евро. Шест са българските издателства, спечелили проекти по мярката за литературни преводи, като общият размер на тяхната финансова подкрепа е 276 338.74 евро.

Към Министерството на културата функционира Национален център за контакт по Програма „Европа за гражданите”. Центърът функционира като национално звено за контакт по програмата, като предоставя и разпространява информация за програма „Европа за гражданите“, организира и провежда информационни срещи и консултации със заинтересовани страни, поддържа официалните информационни канали на програмата на национално ниво и осъществява връзка с Европейската комисия, Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, както и представителствата на европейски институции в страната.

През 2016 г. Националният център за контакт по програмата проведе общо 19 информационни срещи и събития в страната. По традиция, Центърът се включи в инициативата на Представителството на Европейската комисия в България за популяризиране на европейски програми, затвърждавайки добрите връзки и сътрудничество с европейските институции и други информационни звена в страната. Дейността на Центъра беше отразена чрез публикации в различни електронни издания, излъчвания и интервюта в радио емисии – радио Благоевград, Дарик радио Пловдив, радио София.

Работата на Национален център за контакт доведе до значително увеличение на броя на българските проектни предложения по програмата, като през 2016 година българските организации бяха поставени в топ 5 на най-активните страни в мярка 2.3 „Проекти на гражданското общество“. Броят на последователите на официалните информационни канали на Центъра се удвои в сравнение с 2015 год., както и броят на дадените консултации от представители на центъра.

През отчетния период бяха проведени информационни събития в 11 български града, като основен акцент беше поставен върху обученията за изграждане на капацитет на българските организации за писане на проектни предложения. 47 водещи български проекти предложения бяха изпратени, 6 бяха одобрени за финансиране, а над 60 български организации ще се включат като партньори по финансирани проекти.

Министерството на културата е ангажирано и с администриране на инициативата „Знак за европейско наследство”. По време на информационните срещи по споменатите по-горе програми бе представена и тази инициативи. Бяха преведени на български език необходимите за кандидатстване документи. Благодарение на положените усилия през 2017 г. за първи път ще има български кандидатури за присъждане на Знака по новата процедура.

Активно участие в работата на междуведомствената работна група „Политики за развитие” към Министерство на външните работи.

Представители на МК участват и в Националния координационен механизъм по правата на човека към Министерството на външните работи.

На експертно ниво Министерство на културата участва със свой представител в работата на Управителен комитет за култура, наследство и пейзаж. На експертно ниво страната ни бе представена и в заседанията на Фонд Евроимаж за подкрепа на филмовото изкуство и на Европейската аудиовизуална обсерватория.

През отчетния период продължи работа по създаването на общоевропейска стратегия за културното наследство и неговото място в обществото през 21 век, лансирана от Белгийското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. Български експерт бе включен в работната група, която подготви тезиси за нейното съдържание, както в последствие взе участие и в подготовката на самия стратегически документ. Поради различни причини Стратегията не бе приета до края на м. септември 2016 г., както беше предварително планирано. Това стана през м. Февруари 2017 г.

През отчетния период се проведоха Европейските дни на наследството през 2016 г. Тазгодишната тема на Дните у нас бе „Културното наследство в информационното общество”. Община Сандански бе домакин на официалните събития по честването на ЕДН. Провеждането им бе в периода 15-18 септември 2016 г. С всяка изминала година тези празници стават все по-популярни. Тази година в честванията се включиха повече от 70 общини от почти всички области, където се проведоха повече от 360 събития, посветени на Дните. Голяма част от музеите отвориха своите врати за безплатно посещение. Бе изготвен и Интернет календар със съдействието на общините, в който имаше подробна информация за посочените събития. Предстои през тази година да бъде издаден и сборник с материали от проведените по време на Дните конференции и информационни срещи.

България е сред страните-учредителки на Разширено частично споразумение за (РЧС) културните маршрути на Съвета на Европа. През отчетния период бе проведено заседание на Борда с участието и на български представител. РЧС дава възможности за по-активно изграждане на културни маршрути, в които да участват и български организации (в момента български организации участват в четири от 33 културни маршрута на СЕ). Договорено бе с мениджъра на културен маршрут „Европейски керамични градове” български градове да се включат в мрежата на този културен маршрут. Румънското министерство на културата лансират идеята за създаване на културен маршрут „Балканска архитектура”, в който е възможно да се включат и участници от България. Предстои и създаването на културен маршрут „По пътя на Св. Св. Кирил и Методий”, който ще кандидатства за присвояване на званието през 2017 г. Българската страна е поканена за участие в него.

В рамките на нашите ангажименти по Програма HEREIN – Европейска мрежа на наследството – бе актуализиран на английски език националния доклад на България. /материалът е общодостъпен на www.european-heritage.net. Бе допълнен и съществуващия тезаурус, както бе договорено по време на проведените работни срещи на експертите.

Бе обновена информацията на английски език в профила на националната културна политика в Компендиума на СЕ.

5. Сътрудничество с ЮНЕСКО

Българското участие в работата на ЮНЕСКО в областта на културата и културното наследство също бе изключително активно.

Продължиха дейностите по прилагане на Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 г.

На национално ниво са предприети и действия за прилагането на Конвенция на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от формите на културно изразяване (2005).

Министерство на културата съвместно със заинтересовани ведомства и културни организации изработи четиригодишния периодичен доклад за прилагането на Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г., който бе подаден към ЮНЕСКО на 12.12.2016 г.
Своята активна дейност продължава Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа, под егидата на ЮНЕСКО.

Координиране работата на МК за участие в дейностите по линия на ЮНЕСКО:

Приемане на междуведомствено ниво на програма за отбелязване на 60 години от членството на България в ЮНЕСКО. В тази връзка МК организира две изложби: Фотоизложба в БКИ-Париж „Пещерата Магурата – легенди от праисторията“ и Фотоизложба в галерия „Средец“ на МК „Царският некропол на тракийския град Севтополис“
6. Франкофония

Започна подготовката за участие в VІІІ-те игри на франкофонията в Кот д’Ивоар през 2017 година, в които България отново ще вземе участие в частта „Култура“. През втората половина на 2016 г. беше организирана вътрешна селекция в областите фотография и изобразително изкуство и избраните кандидати бяха представени пред международно жури, което направи окончателният избор. Двама български представители ще представят страната в предстоящите игри през месец юли 2017 г.

Успешно се развива и сътрудничеството в региона на Югоизточна Европа.

На 25 февруари 2016 г., в Истанбул, Република Турция, се проведе поредната среща на Съвета на министрите на културата на страните от Югоизточна Европа (ЮИЕ), която се организира в рамките на турското председателство на организацията. Основната тема на дискусиите по време на срещата бе опазването и устойчиво управление на културното наследство в ЮИЕ и свързаните с този процес предизвикателства. Бе направен преглед на досегашните постижения в сътрудничеството между посочените страни в тази област, както и бяха набелязани възможни насоки за бъдещото му разширяване. В своето изказване министърът на културата на Р България подчерта, че малко региони в света могат да се похвалят с такова богатство на култура и наследство като това на държавите от ЮИЕ и затова една обща стратегия може да бъде много полезна в този процес. В тази връзка бе предложено страните от ЮИЕ да направят крачка към проучването на възможността за създаването на Стратегия за развитие на региона чрез използване на ресурса на културата, културното и природното наследство и свързаните с тях индустрии. В основата на бъдещия документ може да залегне концепцията на Европейския съюз за стратегиите за интелигентна специализация, както и натрупаният опит в стратегията за развитие на Дунавския регион. Предложението бе посрещнато с голям интерес от присъстващите делегации.

В рамките на Форума се проведоха двустранна среща с г-н Махир Юнал, министър на културата и туризма на Република Турция и кратки неформални срещи с: г-жа Мирела Кумбаро Фурхи – министър на културата на Албания; г-н Адил Османович – министър на гражданските дела на Босна и Херцеговина; г-н Павле Горанович – министър на културата на Черна гора; г-жа Елизабета Канчевска-Милевска – министър на културата на Република Македония и г-н Аристеидис Николаос Димитриос Балтас – министър на културата и спорта на Гърция.

Министерството на културата участва редовно със свой представител в заседанията на Работната група по култура към ЧИС.

През отчетния период България се включи в инициативата 100 славянски романа, като предложи за включване в този проект на 12 български автори с техните творби. Бе определен и български представител в журито за най-добър славянски музей на годината – Наградата „Жива”. България участва в изпълнението и на други проекти на ФСК, в рамките на инициативата „Най-доброто от славянското наследство”. Министерството на културата продължи да разпространява информация за дейността на Фондацията, както и да участва в заседанията на управителните й органи.

Министерство на културата участва в дейностите по приоритетна област 3 на Дунавската стратегия за насърчаване на сътрудничеството в областта на културата и туризма и преките контакти между хората, по която България и Румъния са съкоординатори.

Министерството участва като партньор в проект „Културна платформа за Дунавския регион“ по програма „Дунав“, дейностите по което ще се изпълняват в периода 2017 – 2019. Проектът ще се финансира от програмата за трансгранично сътрудничество „Дунав“ . Проектът цели разработване на иновативни начини за промотиране на културни обекти и културни маршрути. Ще бъдат разработени наръчник за иновативни методи за рекламиране на транснационални културни маршрути, чрез развитие на публиките, артистични дейности и ИКТ. Ще бъдат изпълнени пилотни проекти, като Министерство на културата е предложило да бъде организирана пътуваща изложба за живота и поминъка на градовете по Дунава.

В проекта участват партньори от 6 държави (Австрия, България, Румъния, Германия, Унгария, Сърбия). От България партньори в проекта са Министерство на туризма и Министерство на културата.

МК продължи да координира дейността на тази инициативи в областта на културата. В отчетния период бе изготвен подробен анализ на културната политика на страната, който влезе в сборник, даващ информация за културната политика на всички страни, участващи във формата 16+1. Представител на Министерството на културата и български творци взеха участие в подготвителна среща за културния сезон 16+1, който ще се проведе през 2017 г. в Китай. В момента се прави селекция По силата на този документ се създават благоприятни възможности за износ на продукти на културните и творчески индустрии от България за Китай,както и възможности за сътрудничество в областта на изобразителното изкуство, театъра, танците със страните от формата 16 +1.

Двустранното сътрудничество в областта на културата продължи да се развива равномерно. През отчетния период министърът на културата направи посещения в Република Австрия, Кралство Белгия, Германия, Френска република, Република Турция, Англия, Република Италия, Руска федерация.

Бяха предприети действия за актуализация на правно-нормативната база и са подписани следните международни двустранни договори:

• 
  Протокол за споразумение за сътрудничество между Министерство на културата на Република България и Музея Лувър за нов петгодишен период;
  
• 
  Меморандум за разбирателство между Министерството на културата на Република България и Министерството на транспорта, комуникациите и благоустройството на Република Кипър за предотвратяване на кражбата, незаконните разкопки и незаконния внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на движими културни ценности, както и за насърчаване на тяхното връщане, подписан на 22 април 2016 г. в Никозия;
  
• 
  Меморандум за разбирателство между Министерство на културата на Република България и Министерство на образованието и културата на Република Индонезия за сътрудничество в областта на културата, подписан на 11 март 2016 г. в София;
  
• 
  Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Китайската народна република за периода 2017-2020 г.;
  
• 
  Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Косово за сътрудничество в областта на културата;
  
• 
  Утвърдена е Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за взаимно създаване на културни центрове, подписана на 12 ноември 2015 г. в София.
  

Подготвени са и са в процес на съгласуване:

• 
  Меморандум за разбирателство между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата и комуникациите на Френската република за предотвратяване на кражбата, незаконните разкопки и незаконния внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на движими културни ценности, както и за насърчаване на тяхното връщане;
  

• 
  Проект на Програма за сътрудничество в областта на образованието, наука и културата между Република България и Република Ливан за периода 2015 – 2018 г.;
  
• 
  Проект на споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария за превенция на незаконния експорт и импорт на културни ценности;
  
• 
  Проект на Програма за сътрудничество между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Армения в областта на културата за периода 2016-2018 г.;
  
• 
  Проект на Споразумение за кинематографска копродукция и обмен между Република България и Кралство Мароко.
  
• 
  Програма за сътрудничество в областта на културата, образованието, науката и младежта между правителствата на България и Австрия за периода 2017 – 2020 г.
  
• 
  Програма за сътудничество в областта на културата между правителствата на Република Българея и Ислямска Република Пакистан;
  
• 
  Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата между правителството на Република България и правителството на Република Индия за периода 2018-2020 г.;
  
• 
  Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция „Национален филмов център“ към Министерство на културата на Република България и Филмовата комисия на организацията за икономика и търговия на Индия.
  

Министерство на културата инициира, както и подкрепя логистично и финансово провеждането на голям брой български културни прояви в чужбина целия отдел :

• 
  Изложба-живопис „Незабравени шарки“, представяща български традиционни орнаменти, в сградата на Европейската комисия, посветена на националния празник 3 март;
  
• 
  Участие във фестивала „Балкан трафик“ и Голямото българско хоро на площада Гран Плас в Брюксел;
  
• 
  Изложба „Златната легенда”, представена от месец октомври 2015 година до месец май 2016 година в най-престижните японски музеи, в която България участва с някои от най-ценните експонати от тракийските ни съкровища;
  
• 
  Реализация на постоянна музейна експозиция в реставрираната сграда на Метоха към църквата „Св. Стефан" в Истанбул, Република Турция;
  
• 
  Дни на българското кино в Рим;
  
• 
  Дни на българското кино в Прага;
  
• 
  Галаконцерт в престижната зала „Кадоган хол” в Лондон, в рамките на подготовката на България за председателство на Съвета на Европейския съюз;
  
• 
  Изложбата „Първото злато. Ада Тепе. Най-старото златно съкровище в Европа” в престижния Музей за история на изкуствата във Виена.
  
• 
  Представяне на спектакъла „Кармен Колекция“ на балет „Арабеск“ в театър „Аржентина“ в Рим
  

Ресорният заместник-министър, директорът на дирекцията.