ІV.8. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА, НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖЕН СЕКТОР, БИБЛИОТЕКИ И ЧИТАЛИЩА”

ІV.8. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „ПОДПОМАГАНЕ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ИЗКУСТВА, НА БЪЛГАРСКИЯ КНИЖЕН СЕКТОР, БИБЛИОТЕКИ И ЧИТАЛИЩА”

1. 
   Книжен сектор, библиотеки
   

През месец май 2017 г. беше обявена конкурсна сесия по програма „Помощ за книгата”, постъпили са и са обработени 130 проекта в различни направления българска и преводна художествена литература; българска и преводна хуманитаристика; литература за деца и юноши; културно-историческо наследство и съвременна култура. След направеното предложение от експертна комисия по оценка на проектите, съгласно Правилата за условията и реда за финансово подпомагане на програми и инициативи в областта на книгоиздаването, книгоразпространението и библиотечното дело, бяха подкрепени 72 проекта.

Във връзка с подкрепата издаването на значими за българското литературно наследство произведения и видни български автори МК подпомогна издателство „Захари Стоянов” в издаването на т. 9 и т. 10 от събраните съчинения на Димитър Талев.

1.2. Програма за подкрепа на проекти и инициативи в сферата на книгата и литературата, включени в националния културен календар, свързани с юбилейни годишнини и традиционни прояви за представяне на българската книжовна култура и библиотечно дело.

Въпреки ограниченото финансиране са подкрепени по-големи инициативи, свързани с юбилейни годишнини и традиционни прояви за представяне на българската книжовна култура и библиотечно дело като:

Подпомагане провеждането на ХІХ-то издание на Националния фестивал на детската книга, който се проведе от 9 - 11 май 2017 г. в гр. Сливен.

Предоставена е финансова подкрепа на Регионална библиотека „П. Р. Славейков” – Велико Търново във връзка с организираното от тях „Фоайе на книгата” по време на ежегодната Международна туристическа борса в гр. Велико Търново. С отпуснатите средства са закупени книги за обществените библиотеки от Търновска област, като всяка библиотека е направила своя подбор от необходими заглавия.

Във връзка с провеждането на традиционния литературен фестивал „Пловдив чете”, са отпуснати средства на Регионална библиотека „Иван Вазов” за закупуване на книги от представените на фестивала издателства, като книгите се предоставят на читалищните библиотеки в Община Пловдив.

В рамките на организираното в гр. Благоевград книжно изложение „ЛитераЕкспо“ 2017 г., са предоставени средства на Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград, за закупуване на книги за обществените библиотеки от област Благоевград.

Подкрепен е Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, който се провежда в рамките на Славейкови празници в гр.Трявна (м. юни 2017 г.)

Традиционно е подкрепена и Националната литературна награда „Иван Вазов“ 2017 г., която се връчи в гр. Сопот по време на инициативите посветени на 167-та годишнина от рождението на Иван Вазов.

Финансово е подкрепена инициативата на Асоциация „Българска книга”, свързана с организирането и провеждането на Софийския международен литературен фестивал, който се проведе в края на година в гр. София, подпомогнато е и участието на България с национален щанд на международното книжно изложение през м. октомври във Франкфурт (Германия).

Подкрепено е издателство „Тара-Люси” ЕООД за отпечатване на изданието „Виж България” на български и английски език, във връзка с Европейската година на културното наследство 2018 г. За издаване на рекламни каталози и брошури за представяне на българското културно наследство в централата на ООН и във връзка с популяризиране на българската култура зад граница, е подкрепена фондация „Занаяти от тракийските земи”. Във връзка с осъществяването на политиката за популяризиране на българската драматургия е подкрепено издаването на том 2 „Съвременна българска драматургия” на руски език, от издателство „Изток-Запад”.

По повод 140-годишнината от рождението на П. К. Яворов, МК подпомогна Съюза на българските писатели за редица прояви, свързани с издаване на стихосбирката „Безсъници” на П. К. Яворов, поетична антология с творби на поети, посветили стихове на Яворов и вдъхновили се от неговия житейски път и творчество и юбилейно издание на в. „Словото днес”.

Във връзка с отбелязването на 190 години от рождението на Петко Р. Славейков, беше подкрепено НЧ „Братство – 1884” – гр. Павликени, за организиране и провеждане на седем литературни четения.

За организиране и провеждане на кръгли маси и дискусии, свързани с българското културно наследство, във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС и Европейската година на културното наследство, е подкрепено издателство „Гео Милев”.

1.3. Национална награда „Хр. Г. Данов”.

Най-значимата държавна награда в областта на книгоиздаването, която включва награди в 9 категории и награда за цялостен принос. Церемонията по награждаването се проведе на 16 юни 2017 г. в гр. Пловдив, като е предхождана от обявяване на конкурса, събиране на предложенията, работа на комисията за обявяване на номинациите и наградените. За организацията и провеждането на тази инициатива са осигурени 25 819 лв.

През 2012 г. в Москва се подписа споразумение между Министерството на културата на Република България и ГБИЛ „М. И. Рудомино” за реализирането на проекта „Нов български роман”, като през 2015 г. споразумението е продължено за реализиране до 2018 г. Документът предвижда с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България да бъдат преведени на руски език и издадени 14 български романа на водещи съвременни наши автори. През 2017 г. от руската страна е издадена „Нобелистът” на Елена Алексиева. През второто полугодие са преведени и издадени „Невръстни убийства“ и „Балада за Георг Хеник“ на Виктор Пасков, както и „Захвърлен в природата“ на Милен Русков.

В изпълнение на разпоредбите на Закона за обществените библиотеки в Министерството на културата е поставено началото на Регистър на обществените библиотеки. Разработени са и със заповед на министъра са приети Правила, с които се определя редът за воденето и поддържането на публичен регистър на обществените библиотеки – на хартиен носител и в електронен вариант.

Информацията в регистъра се набира въз основа на информационна карта по образец, която включва основните показатели за библиотечен фонд и обслужване на всяка обществена библиотека и се подава на хартия и по електронен път чрез специална интернет страница – www.bibliobg.com. Всяка библиотека получава индивидуален регистрационен номер. За извършената регистрация се издава удостоверение за вписване в регистъра. Целта на регистъра е да служи за източник на информация за състоянието и развитието на обществените библиотеки, показва се състоянието на посочените обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във всяка обществена библиотека на територията на страната.

1.6. Програма „Глобални библиотеки – България” (Българските библиотеки: място за достъп до информация и комуникация за всеки”).

Продължава дейността по съвместната програма на Министерството на културата и Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”, чиято стратегическа цел е предоставянето на лесен и равноправен достъп до информация, знание, комуникация и електронни услуги чрез безплатно ползване на интернет в обществените библиотеки.

В изпълнение на ПМС 273 от 8 декември 2017 г. Министерството на културата предостави на Фондация „Глобални библиотеки – България”, определена за изпълнител на програма „Глобални библиотеки – България”, сумата от 300 000 /триста хиляди/ лв. Средствата се предоставят като съфинансиране по проект, изпълняван от Фондация „Глобални библиотеки – България” с подкрепата на Фондация „Бил и Мелинда Гейтс”.

С продължаването на програмата се цели да се надградят резултатите, получени до този момент. Спомага се, изградените до този момент, информационни точки да продължат да функционират, което ще способства за разгръщане на нови възможности за библиотечно-информационно обслужване на населението в цялата страна. Програма “Глобални библиотеки – България” спомага и за социалното включване на групи, при които често липсват други възможности за достъп до информационните технологии. С реализирането на нови дейности ще се спомогне и за подпомагане на гражданите за работа с информация в интернет среда.

Ежедневно се осъществяват дейности по координиране дейността на библиотечната мрежа в страната, чрез оказване на методическа помощ. Подпомагат се и редица инициативи на библиотеки за реализиране на културни прояви, в т.ч. и библиотечни такива.

В изпълнение на чл. 61. т. 2 от Закона за обществените библиотеки, от бюджета на Министерството на културата, на регионалните библиотеки се предоставиха допълнителни средства за изпълнение на отговорности, свързани с координиране дейността на библиотечните ресурси, внедряване на съвременните технологии и координирано изграждане на регионалните библиотечни мрежи, поддържане на краеведски архив, извършване на координационна, експертно-консултантска и квалификационна дейност за библиотеките от региона, участие в програми и проекти, оказване съдействие на Министерството на културата при осъществяване на държавната политика в областта на библиотечно-информационното обслужване. Средствата са разпределени съгласно степента на тяхната натовареност отразяваща както нивото на библиотечното обслужване на гражданите, така и изпълнението на допълнителните функции, свързани с подобряване дейността на обществените библиотеки в съответния регион.

2. Читалища

2.1. Методическа подкрепа и координация дейността на народните читалища и читалищни сдружения

За развитие на регионите и местните общности продължава подкрепата на читалищната дейност, с оглед на това, че читалищата са естествена среда за съхраняване на традиционни знания и умения (нематериално културно наследство) и за утвърждаване на националната идентичност, за насърчаване на културното многообразие и многообразието от форми на културно изразяване.

Ежедневно се осъществява методическа подкрепа и даване на становища по различни казуси, свързани с функционирането на читалищната мрежа в страната.

По предложение на Министерството на културата е постигнато увеличение на стандарта за читалищата за 2018 г. с приблизително 15 % и той е в размер на 8 375 лв. През 2017 г. са обработени заявления от читалища за увеличение на субсидираната численост за 2018 г. за общо 540. В хода на бюджетната процедура не беше постигнато завишение на субсидираната численост на читалищата, поради което от страна на Министерството не са предоставени нови субсидирани бройки за нито едно читалище въз основа на постъпилите молби.

За развитие на любителското творчество през 2017 г. са подкрепени финансово 50 проекта на общини, читалища и неправителствени организации с насоченост към детски и младежки дейности, формиране на национално самосъзнание, защита на етническата идентичност, интеграция на ромите, възпитание в толерантност и интеркултурен диалог, активен живот на възрастните хора, интеграция на хора с увреждания и развитие на творческия потенциал. Финансовото подпомагане е на базата на утвърдени правила и е осъществявано след одобряване на докладни записки.

Сред подкрепените изяви и творчески проекти се открояват: националните конкурси за млади гайдари и акордеонисти (Пазарджик, включени в Програмата за закрила на деца с изявени дарби), ромският празник Василица, наградите „Шофар”, Международен семинар и фолклорен фестивал на армъните в България, Международният конкурс за класическа китара „Акад. Марин Големинов” (Кюстендил, също включен в Програмата за закрила на деца с изявени дарби), Международният фестивал на маскарадните игри „Сурва” в Перник, Регионален фестивал на турската художествена самодейност (община Дулово), Национален фестивал на етносите „България за всички” (гр. Варна), Международен фестивал за автентичен фолклор (с. Дорково), Дни на възрожденската и патриотична песен (гр. Клисура), XVIII Международен маскараден фестивал „Кукерландия” (община Тунджа), 10-годишен юбилей на Вариететен пенсионерски театър „Софиянци”, Международни фолклорни празници „Народна седянка” (гр. Сандански), Национален ученически фолклорен фестивал „Родило се, преродило” (гр. Ямбол), Международен фолклорен фестивал „Нишавски хоровод” (гр. Драгоман), Седмица на изкуствата (община Самоков), Отбелязване на Световния ден на танца, Международен детски танцов фестивал „Утрешният мир започва с днешното приятелство” (община Силистра) и др.

2.3. Отличия за читалища във връзка с отбелязване 160 години читалищно дело в България

През 2017 г. институционална подкрепа са получили 14 читалища, които са отличени с грамота на Министерството на културата за принос в развитието на читалищното дело и националната култура, в т. ч. и читалищни дейци, ръководители на художествени състави, преподаватели, библиотекари, получили грамоти за творчески постижения.

Редовно се актуализира изградения публичен регистър на народните читалища и читалищните сдружения, създаден съгласно изискванията на Закона за народните читалища. Регулярно се обновява информацията, издават се удостоверения за регистрация и пререгистрация, което дава възможност на читалищата да кандидатстват по редица национални и международни програми за финансиране на творчески проекти и създаване на партньорства с други организации.

Направени са промени в Закона за народните читалища в чл. 10 във връзка с реда за водене на регистъра на народните читалища и читалищните сдружения, с което се предвижда и актуализация на неговия електронен вариант.

Регистърът се поддържа на хартиен носител и в електронен формат, видим на следния адрес: www.chitalishta.com

Като приоритетни прояви в областта на изкуствата и културата, през 2017 г. целева финансова подкрепа е дадена на значими прояви на любителското творчество и нематериалното културно наследство, сред които са: Международният фестивал на любителските комедийни театри, пантомима и сатира в Тополовград, Фестивалът на любителските театри в Каварна, Фестивалът на духовната музика в Габрово и др. Сред тях специално място заемат събитията от Националната програма за отбелязване на 180 години от рождението на Васил Левски.

От началото на годината под патронажа на Министерството на културата са преминали 45 културни събития с международна, национална или регионална значимост за засилване на обществения интерес към културното наследство, изкуствата и културата. Предоставянето на патронаж е осъществено съгласно утвърдената за целта процедура.

4. Нематериално културно наследство – дейности по прилагане на Конвенцията на ЮНЕСКО от 2003 година

4.1. Национална система „Живи човешки съкровища – България” – етап 2016 г.

През 2017 г. приключи техническата подготовка и изпълнение на регистъра на нематериалното културно наследство, свързан и с предоставяне на възможност за популяризиране на нематериалното културно наследство и на Националната система „Живи човешки съкровища – България”. Регистърът е видим на следния адрес: www.bulgariaich.com и е взаимно обвързан със съществуващите – инвентарен опис на нематериалното културно наследство - Живи човешки съкровища – България – http://www.treasuresbulgaria.com/ и Събори на народното творчество - http://www.saboribg.com/

Прилага се Наредба № 1 за реда на водене на регистъра на нематериалното културно наследство на Република България, в сила от 18.05.2013 г., обн. в ДВ, бр. 45 от 18.05.2013 г. Наредбата дава право на читалищата и музеите да правят предложения за вписване на нови елементи на нематериалното културно наследство в националния регистър. Тази регистрация осигурява участието им в попълването на Националната система „Живи човешки съкровища – България”.

4.2. Вписване на елементи в представителните листи на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство

Депозираната номинация на Република България за 2017 г. – „Българското читалище – практически опит за опазване жизнеността на нематериалното културно наследство” – беше разгледана от Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство и вписана в Регистъра на ЮНЕСКО с най-добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство.

Внесената от Румъния, България, Молдова и Македония мултинационална кандидатура за мартеницата беше разгледана от Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство и вписана в Представителния списък на ЮНЕСКО на елементите на нематериалното културно наследство на човечеството.

Във връзка с прилагането на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, се осъществява непрекъснат контакт със Секретариата на ЮНЕСКО, с Националната комисия за ЮНЕСКО, както и с ръководството на Регионалния център за опазване на нематериалното наследство за страните на ЮИЕ под егидата на ЮНЕСКО в гр. София. На 10 ноември 2017 г. в Париж беше подписано Споразумение между правителството на Република България и ЮНЕСКО за продължаване дейността на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа в София като Център под егидата на ЮНЕСКО (категория 2). Изготвен е Проект на Решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за ратифициране на Споразумението.

За обмяна на опит по прилагане на Конвенция 2003 Министерството на културата участва в Годишната среща на експерти по нематериално културно наследство за страните от ЮИЕ, проведена в гр. Сараево, Босна и Херцеговина през м. юни 2017 г. и в Конференция за експерти по нематериално културно наследство с изложба, проведена в Полша през м. май 2017 г.

5. Работа по национални и международни стратегии, планове и програми.

Чрез мрежата от читалища се реализират хоризонталните политики за осигуряване на по-широк достъп до култура, за участие в творчески дейности и в културния живот на населеното място на хора от всички възрастови и социални групи от населението, реализират се интеграционни процеси, създават се условия за неформално и самостоятелно учене през целия живот, за равен достъп до човешкото знание, комуникация и информираност, за насърчаване на културното многообразие, за преодоляване на дискриминацията, расизма и нетолерантността, за приемственост между поколенията.

За изпълнението на тези държавни приоритети, които целят подобряване на качеството на живот на българските граждани, Министерството на културата участва в подготовката на национални стратегии, планове и програми в областта на демографската, социалната и образователна политика. Изпълняват се ангажименти по Националната стратегия за учене през целия живот, Национален план за равни възможности на хората с увреждания, Национален план за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, Национална стратегия и План за действие за интеграция на ромите в Република България, Национална младежка програма, Национален план за намаляване броя на децата, отпаднали от образователната система, Национален план за равни възможности на жените и мъжете, Национална стратегия и План за нейното изпълнение за демографско развитие, за преодоляване на бедността и социалното изключване, в изпълнение на Националната концепция за активно стареене, Националната стратегия за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства, Националната стратегия и план за повишаване на грамотността и насърчаване на четенето. По изброените документи са подадени периодични информации за напредъка по тяхното изпълнение и са актуализирани дейностите и мерките в съответните национални планове за 2017 г., които са част от годишните доклади на съответните министерства, МОН, МТСП, ММС, водещи институции по тях.

През отчетния период Министерството на културата участва в подготовката на проекти на следваща Национална стратегия за младежта, Национална стратегия за хората с увреждания, която включва изпълнението на Концепцията за прилагане на чл. 30 – участие в културен живот, почивка, спорт и свободно време, от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Национална стратегия за равнопоставеност на половете. В отчетния период за първи път Министерството на културата се включи и в Междуведомствена експертна работна група по социална икономика към МТСП, която разработва проект на Национална стратегия за социална икономика, проект на Закон за социална икономика и проект на двугодишен План за действие по социална икономика (2018-2019 г.).

Програмата за развитие на читалищата, за тяхната издръжка, подобряване на административния капацитет, модернизация и реконструкция, се финансира със средства от бюджета на Министерството на културата, от централния бюджет, чрез общинските бюджети и от собствени средства на общините, както и по Оперативна програма „Региони в растеж”, „Програма за развитие на селските райони”, Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”, Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и други национални и европейски програми.

За изпълнение на програмата през отчетния период са разработени и утвърдени Правила за реализиране на целева финансова подкрепа на регионални културни дейности, проекти и прояви в областта на любителското творчество, литературното, книжовното и нематериалното културно наследство, по които се разглеждат постъпили предложения за финансова помощ от общини, обществени библиотеки, читалища, други културни институти и неправителствени организации. Подкрепят се дейности, проекти и прояви, които подпомагат регионалната културна политика, насърчават любителското творчество, развиват и съхраняват литературното и книжовното наследство, съдействат за опазване на нематериалното културно наследство.

Периодично се издават удостоверения за регистрация на нови читалища, което показва, че тази форма на гражданско сдружаване е популярна и дава възможности на хората да развиват разнообразна дейност в полза на своите членове и местната общност. Административната услуга „Издаване на удостоверения за вписване в публичния регистър на народните читалища и читалищни сдружения” се предоставя по утвърдени правила със Заповед № РД09-611/2015 г.

Прилагат се утвърдените Правила за предоставяне на бюджетни средства за допълнителни субсидирани бройки за народните читалища, както и Указанията за дейността на комисиите, извършващи разпределение на годишната държавна субсидия за читалищата, по чл. 23 от Закона за народните читалища. Тези два документа са част от мерките за подобряване на нормативната база, свързана с читалищата, въведени през 2015 г. Наблюдава се прилагането на втория документ и се извършва анализ на базата на постъпващите в Министерството на културата заповеди и протоколи от работата на комисиите по общини, както и на докладите на областните управители за дейността и състоянието на читалищната мрежа по региони.

За реализиране на програмата и за популяризиране на нейните цели и възможности, Министерството на културата участва, чрез своите експерти в редица форми за обмяна на опит и информация с външни организации. Актуална информация се публикува регулярно и на информационния сайт на читалищата.

През отчетния период с участието на Министерството са проведени работни срещи с читалища и библиотеки в областите Варна, Пазарджик, Сливен, Бургас, Видин, Враца, Монтана, Пловдив, Шумен, Велико Търново и Варна. В София беше осъществена методическа среща с експертите от РЕКИЦ „Читалища”. Предприети са действия за институционално укрепване на регионалните центрове.

• 
  Кратко описание на показателите за изпълнение
  

• 
  Източници на информацията за данните по показателите за изпълнение;
  

Данните за изпълнението на т. 2.1. и т. 3 са резултати от селектирани и предложени от отдел „Регионални дейности” становища за подкрепа на творчески проекти на НПО, читалища и общини, които са получили целева подкрепа за осъществяване на политиката на Министерството на културата в областта на нематериалното културно наследство и любителското изкуство.

Поради ограничение на финансовия ресурс, през 2017 г. не е проведена конкурсна сесия за целева подкрепа на народните читалища. Данните показват, че интересът към този механизъм за финансиране чрез възможностите на централния бюджет е много голям и е необходимо да бъде продължен и доразвиван.

С целевата подкрепа се осигуряват условия за читалищата да кандидатстват едновременно по няколко направления и да закупуват музикални инструменти, сценично облекло, книги и периодични издания, да създават и съхраняват колекции с културни ценности, да поддържат дейности по Националната система „Живи човешки съкровища – България”, да организират културни прояви и да реализират нови творчески проекти.

Информацията, получена от регионите, показва, че читалищата все още ползват слабо оперативните и други програми в подкрепа на тяхната дейност, за което е необходимо да се продължи и оказването на методическа помощ за развитието на капацитета им, за подобряване на диалога с областните и общински администрации, за споделяне на ресурси с други институции.

Изключително голям е проблемът с поддръжката на читалищните сгради и тяхното отопление.

Друг сериозен проблем е обезщетението при пенсиониране на служителите в читалищата. На това основание считаме, че е необходимо да се създаде нова програма за оптимизация на читалищната мрежа в страната.