Памет и суперпамет
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Именно вниманието, а не склонността към отвлечени разсъждения, е характерна за истинския интелект.
- за да го запазим, е нужно внимание и съзна- телно възприемане на първоначалното впечатление
| ЗНАЧЕНИЕТО НА ВНИМАНИЕТО Интензивността на първоначалното впечатление зависи от силата на проявеното от вас внимание към неговия източ- ник. Вниманието ни в този момент определя в каква степен ще можем да възпроизведем впоследствие дадено впечат- ление в съзнанието си – това е закон на психиката. Ярките впечатления, на които сме обърнали най-голямо внимание, оставят най-трайни следи в паметта ни. А някои психолози твърдят, че вниманието е най-важният навик на ума ни и че чрез него всеки от нас би могъл да развие интелекта си. Те смятат, че това може да бъде постигнато, като развиваме силата на съсредоточеното си внимание и способността му към неограничено нарастване със съответни упражнения. Именно вниманието, а не склонността към отвлечени разсъждения, е характерна за истинския интелект. Макар разумът да съхранява всички възприети от нас впечатления независимо от вниманието ни, само част от тях докосват съзнанието ни, поради което другите като че ли не съществуват. С други думи, без да проявим внимание, не бихме могли да съхраним продължителността на впечат- ленията си. Или се налага изводът, че не е достатъчно даден предмет да окаже въздействие на мозъка ни посредством чувствата – за да го запазим, е нужно внимание и съзна- телно възприемане на първоначалното впечатление. 9 За да разберем разликата между съзнателното внимание и обикновеното впечатление, нека си представим, че се намираме на една от големите улици на голям град. Възп- риемаме хиляди предмети чрез зрението си, хиляди звуци чрез слуха си, а обонянието ни също не бездейства. Сред този хаос от впечатления бихме могли да насочим внима- нието си към един определен предмет – звук или мисъл, и да забравим за всичко друго. И това, което ще си спомним впоследствие, ще бъде именно предметът или звукът, към който сме насочили вниманието си, или мисълта, която ни е занимавала в момента. Голяма част от видяното, чутото и почувстваното веднага се забравя, тъй като сме му отделили твърде малко внима- ние. Казват, че в същността си слабата памет е слабо внима- ние и че навикът за повърхностни наблюдения е антипод на паметта. Ще засегна тези въпроси в следващите глави, в които ще ви запозная с упражненията за развиване и под- държане на вниманието. Съществуват различни мнения по въпроса възможно ли е да съсредоточим вниманието си едновременно върху някол- ко неща. Авторитетите смятат, че разумът ни е в състо- яние да се съсредоточи само върху един предмет, но може да се прехвърля от един предмет на друг с изумителна бързина. Това създава впечатлението, че той разделя вниманието си между тях. Някои хора са в състояние да се заемат еднов- ременно с няколко неща, което означава, че те са развили у себе си способността бързо да превключват вниманието си от една работа на друга. Гранвил смята, че подобна умствена гимнастика може да се отрази неблагоприятно върху рабо- тоспособността на изпълнителя. Друг известен английски психолог Бен пише: „Не бива да забравяте никога, че човеш- кия разум може да се занимава по едно и също време само с една дейност, но е в състояние и да пренасочва вниманието си, като по този начин обхване две или повече дейности“. Ако разумът ви е съсредоточен върху определен пред- мет, вие ставате невъзприемчиви към други предмети, кои- то при други обстоятелства биха привлекли вниманието ви. 10 Човек, който е погълнат от определено занятие, не забеляз- ва влизането на други хора в стаята или дори ударите на ча- совника на няколко крачки от него. В обществената библио- тека в Чикаго съм наблюдавал десетки погълнати от четене хора, които очевидно не забелязваха какво става около тях и дори губеха чувството си за време; те не забелязваха хо- рата, които ставаха или сядаха около тях, и не се сещаха, че е време библиотеката да бъде затворена. Познавам и хора, които толкова се вглъбяват в мислите си, че пропускат една или повече спирки на влака. Навярно сте чували да казват, че в разгара на битката раните не болели. Разказват как веднъж Хенри Кле помолил един свой приятел да му на- помни да спре лекцията си след определено време, но така се увлякъл, че не му обърнал никакво внимание. Приятелят му го убол няколко пъти с карфица, но той продължавал да говори, въпреки че на убоденото място се появила кръв. Впоследствие не само не приел обясненията на приятеля си, но го упрекнал, че не е направил нищо, за да го спре. А по време на Вартоломеевата нощ един френски писател толкова се увлякъл в заниманията си, че не забелязъл кръ- вопролитията под прозореца на собствената си къща. Друг италиански учен бил толкова погълнат от опитите си, че не забелязал сраженията по улиците на града и на другия ден бил учуден от отстъплението на австрийците и заемането на града от войските на Наполеон. Веднъж Сократ, който се записал доброволец във войската, тръгнал на поход, но по едно време спрял по пътя, погълнат от философските си разсъждения; там останал четири часа и едва след като решил занимаващия го въпрос, разбрал, че е сам сред об- ширна равнина и че от войските няма и помен. Ако решите да посветите цялото си внимание на опреде- лен предмет, изберете време и място, където умът ви няма да бъде подложен на влиянието на странични впечатления. Ако пък решите да заинтересовате някого с важен за вас въпрос, не го правете тогава, когато е зает с други мисли. Изберете време, когато той е относително свободен, и се 11 уверете, че имате пред себе си внимателен слушател. Само хора, които са в състояние да съсредоточат вниманието си, могат веднага да го пренасочат от един предмет на друг. Па- Изтегляне 0.66 Mb. Сподели с приятели:
|