Проф. Николай Данчев: При свободни цени лекарствата без рецепта скочиха с 29%

Проф. Николай Данчев: При свободни цени лекарствата без рецепта скочиха с 29%

Когато цените на лекарствата без рецепта не бяха замразени, се вдигнаха с 29%. Ако ги освободим, това ще доведе до рязко поскъпване. Това каза проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата.

Много се спекулира с изтеглените лекарства, а те са само 14 и повечето не се използват в Европа, добави проф. Данчев. Няма нито един продукт от отпадналите, чиято липса да застрашава здравето на българина, посочи той. Някои лекарства дори били отпаднали, а не се реимбурсират от НЗОК. Продават се свободно на цена от 5 лв.

Данчев даде пример: за алфа-липоева киселина като лекарство България преди време харчи 2,5 млн. лв. на година, а в Германия тя е просто хранителна добавка.

"Генерични и оригинални лекарства в момента липсват, а от това страдат пациенти", заяви шефът на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев. Той покани подуправителя на НЗОК д-р Димитър Петров за ден да работи на горещите линии на организацията, за да разбере реалните проблеми на пациентите.

Д-р Атанас Кундурджиев: Трябват общи усилия срещу реекспорта

През годините се сблъскваме с едни и същи проблеми. Преди 17 г. пак имахме криза с доставката на инсулин, не бяхме в ЕС, но решихме проблема. Сега проблемът е в паралелния износ и се нуждаем от общи усилия, за да го решим." Това каза служебният зам. здравен министър д-р Атанас Кундурджиев.

Свободното движение на хора, стоки и капитали е сред основните ценности в ЕС, но трябва да степенуваме ценностите, защото животът и здравето са най-висшата ценност, добави д-р Кундурджиев.

Той призова за общи усилия на всички институции, фармаиндустрията и обществото. Има и законови пречки, каза още зам.-министърът. И напомни, че у нас около 30% от общо 3 млрд. лв. за лекарства се плащат с публични средства. Ключовата дума тук е баланс, смята д-р Кундурджиев.

"Ние сме "за" генериците да навлизат бързо на пазара. Сблъскваме се обаче с факта, че някои нормативни актове са остарели. На всеки 3-4 г. навлизат нови групи медикаменти, такова ускорение не сме виждали в последните Юг. Не можем даже да се ориентираме в новите молекули", обясни д-р Кундурджиев.

Зоя Паунова: България е в топ 5 в ЕС по инвестиции в иновация

Иновативната и генеричната индустрия сме заедно на пазара на лекарства, каза Зоя Паунова, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители у нас и изпълнителен директор на "Астра Зенека" за България.

"Страстта по иновативните лекарства се разпали след разчитането на човешкия геном. През 2015 г. са одобрени 45 нови медикамента в САЩ, това не се е случвало от 1940 г.", отбеляза Паунова. Иновативният сектор заема 2-о място по инвестиции в Европа след автомобилния.

Зад иновацията стоят колосални инвестиции в създаването на всяка нова молекула. Стойността на нов медикамент е от 1 до 4 милиарда долара.

"България е сред първите 4-5 страни в ЕС като процент на общите инвестиции в иновация, а 70% от инвестициите у нас са насочени към клинични проучвания, разясни Зоя Паунова. Тя напомни, че зад нарастващите разходи стоят и непокрити нужди на пациентите. Разходите растат с увеличението на продължителността на живота. В САЩ например смъртността от онкозаболявания е намаляла с 24%, в Европа - с 21%. В САЩ всеки 10% от намаляването на смъртността водят до 2 трилиона долара ползи за икономиката.

Доц. Асена Стоименова: Повече контрол върху хранителните добавки

Отговорните институции да засилят контрола при проверката на състава на хранителните добавки, призова доц. Асена Стоименова, директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), в отговор на предложение този контрол да премине към ИАЛ. То бе дадено от Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители.

"Тези продукти никога не са били в ИАЛ. Там само се преглежда информацията по опаковката. Не е проблем нормативната уредба, а как се разбира и прилага тя. Не е проблем режимът, а контролът", обясни доц. Стоименова. Тя даде пример с хранителна добавка, допусната като лекарствен продукт и изписвана по лекарско предписание. По този случай ИАЛ се е самосезирала и производителят е бил глобен с 30 000 лв.

Николай Хаджидончев, председател на БГфармА и изпълнителен директор на "Актавис" - компания на "Тева", призова за промяна в политиките към генеричните лекарства.

"Трябва да се потърси вариант да се преустанови изтеглянето на генерични продукти от нашия пазар. Сега това се случва поради невъзможност производителите да продават медикаментите под себестойността им", обясни той.

Предложение! НЗОК да плаща 100% най-евтиния медикамент във всяка група

"У гражданина се появява илюзия, че цените тук са най-високи, а те са на санитарния минимум. Заради това доста генерични продукти се изтеглиха от пазара. Цените са такива, че чужди търговци могат да си позволят да ги купят евтино и да продават с доста добра печалба в други страни от ЕС", обясни Афенлиев.

Той подчерта, че никъде по света не се регулират цените на лекарствата, които се продават без рецепта, а у нас те са замразени. В същото време хранителните добавки нямат контрол, каза Афенлиев и обясни, че фармацевтичните компании страдат от това.

Като един от основните проблеми пред фармаиндустрията той посочи липсата на предвидимост и дългосрочност в политиката на Министерството на здравеопазването през последните над 20 г. Той е категоричен, че този тип политика трябва да бъде консенсусна и да не се променя без значение кой управлява, за да не се затруднява секторът.

"Говорили сме точно по същия начин за фармацията преди години, когато д-р Илко Семерджиев беше министър на здравеопазването. Изкарахме цяла една кариера, говорейки за лекарства, политика и прогенерична политика", обобщи той.

Афенлиев подчерта, че в България работят 10% от заетите в производството на лекарства в Европа, което значи, че страната ни има добре развита фармацевтична промишленост. Над 50% от опаковките на лекарства на нашия пазар пък са произведени от компаниите "Тева-Актавис" и "Софарма".

Според Афенлиев е наложително да се преодолее дисбалансът между генерични и оригинални медикаменти, като се въведе и отделна политика за иновативните лекарства.

Той е категоричен, че здравната каса трябва да реимбурсира 100% най-евтиния медикамент във всяка от лекарствените групи, предписвани при кардиологични заболявания. Тези лекарства се използват от около 3 млн. души у нас, като се вземат предвид и диабетиците, уточни Афенлиев.