Българското архивно наследство в контекста на проекта европеана



Дата01.02.2018
Размер123.64 Kb.
БЪЛГАРСКОТО АРХИВНО НАСЛЕДСТВО В КОНТЕКСТА НА ПРОЕКТА ЕВРОПЕАНА

Д-р Милена Тодоракова


Позволявам си като встъпление две думи за институцията, която представлявам на този форум – Държавна агенция «Архиви», доколкото тя е орган на изпълнителната власт с функционална компетентност на надведомствено ниво по отношение на цялостното българско архивно наследство. По закон тя осъществява държавната политика по неговото управление, формиране, опазване и използ­ва­не.
В същото време агенцията пряко администрира и по-голямата част от това наследство чрез функциониращите в нейната структура архиви. В тази връзка и в контекста на проекта Европеана преките ни ангажименти като доставчик на дигитално съдържание са основно в рамките на съхраняваните в тези архиви документи или, ако използвам съответния специализиран термин, на тяхната фондова наличност.
Виждате една съвсем обща характеристика на тази фондовата наличност, която в случая е обект на дигитализиране и източник на съдържание. Като обем, по статистическите данни към 01.01.2010 г., регистрираните фондове са повече от 93 000 или, ако използваме международата мерна единица в линейни метри – тази фондова наличност възлиза на 92 434 линейни метри (близо 93 линейни километра). И в случая не става въпрос за статична величина, като в последните години нараства ежегодно средно с около 500-600 линейни метра.

В държавните архиви се съхраняват всички ценни документи на централните и местни структури на държавната власт и на обществени институции, документалното наследство на личности от национално значение, както и копия на документи за историята на България, съхранявани в чуждестранни архивохранилища. Основната част са създадени в периода след възстановяването на българската държава 1878 г. до наши дни. Не са малко и документите от предосвобожденския период (Средновековие и Възраждане), но, както знаете, по исторически наложена традиция по-голямата част от тях се съхранява в архивните и ръкописни отдели на Националната библиотека.


Каква е политиката на агенцията по дигитализацията на архивните документи. Началото е някъде през 2006 г. и е свързано с решение на Групата на европейските архивисти в Брюксел (28 април 2006 г.), което препоръча на всички европейски архиви да възприемат като своя стратегическа задача осигуряването на он-лайн достъп до документите и архивите в Европа именно в контекста на идеята за изграждане на Европеана. Последва по административен ред включване на тази задача в Стратегическия план на агенцията и в годишните планови и приоритетни задачи.

Започнахме именно с проучването на въпроса, който днес е предмет на обсъждане – за дигиталното съдържание. Определи се работна група, която трябваше да потърси обоснован отговор на въпроса колко и кои точно документи от наличните десетки милиони подлежат на дигитализация в средносрочен и по-дългосрочен план, какви са критериите за техния подбор? Поради новостта на проблематиката естествено се основавахме преди всичко на анализа на чужди добри практики и политики. Прегледахме достъпни разработки, стратегии и програми на международни центрове по дигитализация, на чуждестранни и български архивни и библиотечни институции. В резултат работната група представи през 2007 г. (утвърдено на 1.06.2007) Указание за подбор на архивни документи за създаване на Дигитален архив. Доколкото това е първа методическа разработка в тази област, в него са формулирани и принципни постановки, обикновено предмет на един по-обобщаващ програмен документ от типа на стратегия или програма за дигитализация.

Концепцията за създаването на Дигитален архив включва изграждане на база от дигитални образи на архивни документи, свързаните с тях метаданни, придружени при възможност или необходимост с текстови транскрипции. В тази връзка в документа са обособени и раздели относно параметрите и файловите формати на дигиталните образи и за елементите на архивно описание на ниво документ, съвместими с международния стандарт за описание ISAD (G).
Основните цели на Дигиталния архив, както са записани в указанието, са следните:


  • Улесняване и разширяване на достъпа и използването на националното архивно наследство

  • Разширяване кръга и качеството на архивните услуги

  • Предоставяне на по-широки възможности за извличане на информация, за изследователска и образователна дейност

  • Опазване на архивните документи чрез намаляване използването на оригиналите за сметка на дигиталните копия

  • Участие в изграждането на Общ интернет-портал към документите и архивите на Европа

Допускам, че в същностната си част те са аналогични със заложените в почти всеки проект или програма за дигитализиране на културното наследство. Насочвам вниманието Ви към последната формулирана цел – Участие в изграждането на Общ интернет портал към документите и архивите на Европа, която показва нашата първична ангажираност към проекта Европеана.
На слайта само маркирам формулираните принципи за изграждане на Дигитален архив, които са по-скоро насочени към гарантиране в процеса на дигитализация на физическото опазване на документите и на съдържащата се в тях информация:

  • Спазване на действащото законодателство и ограниченията в достъпа - класифицирана информация, лични данни, интелектуална собственост и авторско право, воля на дарителите и др.

  • Прилагане на международни архивни стандарти и изисквания

  • Дигитализацията не замества създаването на застрахователен фонд на микрофилмова основа

  • Дигитализацията не застрашава физическото състояние и целостта на документа

  • Дигитализиране само на научно-технически обработени документи

  • Изготвянето на архивно описание като част от метаданните на основата на международния стандарт ISAD (G)

Акцентирам тук на трета позиция. Преди 10 и повече години международната архивна общност активно дискутираше по проблема дали можем да гледаме на дигиталните копия като на застрахователни копия. Като краен резултат общността се обедини около разбирането, че цифровизацията не създава достатъчни гаранции и затова в международен мащаб и днес микрофилмирането остава основен способ за изграждане на Застрохавателен фонд.

Оттук извеждам и постановката, че разглеждаме дигитализацията преди всичко с оглед улесняване на използването на архивното културно наследство и възможностите за разширяването на достъпа до архивна информация. Предвид на това при формулиране на критериите за извършване на подбор се основахме на разбирането, че дигиталното съдържание трябва да бъде обърнато към потребителите на архивна информация, към техните интереси, към техните изисквания.


Формулирали сме следните критерии, които следва да се разглеждат в комплекс и да се преценяват в тяхната взаимовръзка.

  • Обществен интерес

  • Интензивност на използването

  • Ценност на документа като исторически извор

    • Съдържание

    • Автентичност и оригиналност

    • Произход - значимост на автора или създателя; време, място и условия на създаване

    • Специфични външни и други особености - вид и начин на създаване (ръкопис, машинопис и др.), наличие на значими външни особености и специфични детайли

В контекста на гореказаното на първо място виждаме поставен общественият интерес, т.е. преценката доколко даден документ или група документи концентрират интереса на обществото, в случая – на европейската общност.
На основата на прилагането на този критерий примерно сме дигитализирали този външно непретенциозен документ, но с висока степен на обществен интерес – проекта на Никола Димков, издаден в Цариград през Първата световна война, за създаване на световна организация (прототип на Обществото на народите) за опазване на мира и насърчаване на сътрудничеството между страните, народите и религиите в света.
В европейски контекст мога да посоча и един твърде интересен документ – сватбения валс от Йохан Щраус, написан по повод сватбата на княгиня Мария Луиза през 1893 г., съхраняван във фонда на Монархическия институт. С оглед на обществения интерес изършихме издирване в цялата архивна система и дигитализирахме най-значимите документи по темите за обявяване на Независимостта на България, Ньойския мирен договор, България и Ообществото на народите.
На второ място сред критериите е преценката на интензивността на използването. На тази основа пристъпихме примерно към изграждане на дигиталните колекции с протоколите на Политбюро на ЦК на БКП (1944-1950 г.), а в контекста на европейската идея бих споменала колекцията междудържавни договори и ратификации към тях.
И едва на трето като критерий сме поставили ценността на документа като исторически извор. Архивистите са предимно историци и като начин на мислене и ценностна система възприемат този критерий като основен и определящ. Оказа се наистина много трудно да се абстрахираме от тази изходна точка и да погледнем към подбора на документите не от позицията на експерта, архивист и историк, а от гледната точка на потребителя. Прилагането на този критерий предполага цялостен вътрешен и външен извороведски анализ, процес, на който не се спирам, а и става въпрос за цяла наука. Отчитат се много разнообразни фактори както по отношение на съдържанието на документа (историческа и информационна значимост), така и на външни характеристики. Има се предвид и доколко един или друг документ е обект на обща история и с голяма ценност за няколко страни и нации едновременно. В това направление се предвижда дигитализине на една уникална колекция, тази на д-р Симеон Симов, съдържаща стотици атласи, карти, гравюри, рисунки, свързани с Европа и Балканите, които представят България от древността до предвечерието на освобождението. България в нейните географски, исторически и етнокултурни граници, видяна през погледа на европейски учени, картографи, пътеписци, художници и гравьори – какво по-убедително и автентично доказателство за европейската идентичност на българите.
В указанието детайлно, с конкретни примери илюстрираме различни по-специфични фактори, които извън горепосочените критерии могат да играят роля при подбиране на даден документ за дигитализация. В някои случаи определящ може да бъде примерно значимостта на автора на документа.
В учрежденските и личните фондове се съхраняват и стотици изключително интересни от художествена гледна точка снимки, предмети, албуми, дипломи и грамоти, плакети и др. Има няколко групи документи, на които даваме изключителен приоритет при дигитализацията с акцент опазването на оригинала.

  • Особено ценни и уникални архивни документи

  • Документи с висока ценност или интензивност на използването, които са в лошо физическо състояние

  • Документи, за които липсват качествени и достъпни аналогови копия или текстови транскрипции

  • Документи, трудни за използване поради нестандартните си размери (карти, планове, чертежи и др.); вида на носителя (плат, кожа, пергамент); контрастност и др.

На първо място това са особенно ценните и уникални документи, които са от голямо значение за българското и световно архивно наследство. Тези документи по принцип са идентифицирани, по нашата методика се водят в отделен регистър, съхраняват се при специални условия, използването на оригиналите е ограничено.
Всичко дотук е по-скоро в теоретичен и идеен аспект. За предприемане на практически стъпки всички сме наясно, че е необходимо съвременно хардуерно и софтуерно осигуряване на дейността, свързано със сериозни финансови ресурси. Не лек проблем предвид обстоятелствата, че документите се съхраняват в 29 отделни архива и по закон не могат да се изнасят извън тях, че са изключително разнообразни – черно-бели и цветни документи, микрофилми, стъклени плаки, снимки, портрети, албуми, голямоформатни карти, скици, планове, чертежи, отделни предмети и др. Това налага поне няколко държавни архива да разполагат с техника за цифровизация с по-специфични възможности и параметри, както и гаранции технологията на цифровизация да не застрашава физическото състояние и целостта на документите. Още през 2007 г. започнахме да търсим възможности извън ограничените бюджетни средства. Успяхме да осигурим за няколко основни архива сканираща техника по проект в партньорство с Югозападния университет, финансиран от фонд Научни изследвания при МОН. Оборудвахме 5 дигитални центъра: в София (за документите на Централния държавен архив и държавния архив – София), Държавния военноисторически архив – Велико Търново и архивите във Варна, Пловдив и Благоевград (последният функционира и като Лаборатория за обучение и семинари по архивистика). За обучение на експертите организирахме практически курс за служители от дигиталните центрове, а за тези от останалите архиви разработихме инструкции и указания. Целта е във всеки архив да има подготвен експерт, който да се справя на добро ниво с изискванията за сканиране и описание. По проекта с Югозападния университет студентите по архивистика провеждат практиката и стажа си в Благоевград.
И за целите на обучението, но най-вече за унифициране на работните процеси по дигитализацията разработихме поредица документи, регламентиращи подробно и в достъпна форма техническите изисквания при създаване на мастер и производни образи, метаданните, етапите и последователността на процесите, контрола, проверката и корекцията на мастеробекти:

  • Работна програма за изграждане на Дигитален архив през 2008 г. с план-график на дейностите

  • Изисквания за дигитално представяне на архивни документи – дигитални мастер обекти

  • Схема за наименования на файловете с дигитални образи

  • Схема за метаданни за дигитални обекти в Exel

  • Шаблони за метаданни на master и производни копия

  • Работна инструкция за изготвяне на дигитални мастер обекти с Microtek ScanMaker 9800 XL – рефлексивно сканиране

  • Инструкция за проверка на дигитални мастер обекти

  • Инструкция за извършване на корекции на дигитални мастер обекти

Документите са приложени във всички архиви на експериментално ниво, след анализа на двугодишната практика съответно ги актуализирахме в края на 2009 г. В резултат смятаме, че сме постигнали:

  • Разработване на единни принципи и критерии за подбор на архивни документи за дигитализиране

  • Дефиниране на технически изисквания за качество на дигиталните образи

  • Унифициране на архивната методика и практика в областта на дигитализацията на националното архивно наследство

Може да кажем, че в нормативно-методическо отношение сме подсигурили процеса на дигитализация на архивното наследство. Предлагаме една добра основа за унифициране на архивната методика и практика не само за нас, но от интерес за всички институции, които дигитализират архивни документи.
Каква е в крайна сметка готовността на агенцията да предоставя дигитално съдържание. Конкретната работа започна след осигуряването на техниката по проекта през юни 2008 г.


На графиката са представени обемите и темповете за нарастване на дигиталната база през 2008-2009 г. – съответно с разбивка на броя на изготвените, частта на включените в централизираната база и отхвърлените поради неспазване на изискванията за сканиране и описване. Към днешна дата, в централизираната база са натрупани описанията и дигиталните образи на 3996 документа или 20843 образа/файла.
Основните тематичните направления и колекции на тази база са:

История на държавното и местно устройство и управление 1878-1944 г.

100 години от обявяване Независимостта на България

Учредително събрание и Търновска конституция

Ньойски мирен договор

България и Обществото на народите

Укази на Цар Фердинанд

Протоколи на Политбюро и на ЦК на БКП (1944-1950 г.).
По предварителния план за действие в началото на тази година трябваше да преминем от експерименталния етап към т.нар. масова дигитализация и съответно да имаме някаква готовност за включване в Европеана. Защо не успяхме. Остават нерешени два проблема и то съществени – управлението на дигиталната база и сигурността на нейното съхранение. Предвиждаше се това да бъде осъществено със средствата на новата Информационна система на архивите, която тогава се разработваше. За целта изготвихме съответни Изискванията за Дигитален архив като част от заданието за тази система. Софтуерът беше разработен през 2009 г. до етап на експериментиране в реална среда и внедряване. Проектът е замразен по финансови причини. При тези условия натрупаната база с дигитални копия не може да бъде пълноценно използвана и съхранявана. Това наложи корекция и силно намаляване на планираните темпове за дигитализация.
По принцип Държавна агенция “Архиви” планира да предоставя дигитално съдържание за Европеана чрез Интернет портала за документи и архиви в Европа, който се разработва по линия на Групата на европейските архивисти и се финансира от Европейския съюз. Този портал ще създаде обща точка за достъп до всички дигитализирани архивни колекции в общността, ще създаде организационни и технически правила за оперативна съвместимост и идентифициране на нуждите на потребителите. В него участват вече редица страни и архивни институции, към които се присъединява и Държавна агенция “Архиви”. Чрез портала не след дълго ще бъде осигурен достъп до:

  • информация за частни и публични архивохранилища и институции

  • описания на документи и връзка със съответните

  • цифровизираните обекти

Надявам се искрено, България и българските архиви да бъдат достойно представени.

Благодаря за вниманието.







Каталог: public -> files -> news
news -> Еуропеана – виртуален дом на културното наследство на европа и българия даниела Петрова
news -> Културните ценности на Националния исторически музей в контекста на Europeana
news -> Старобългарският евхологий ръкописно наследство в пловдивската народна библиотека
news -> Bulgarian-Swiss Cooperation Programme Reform Fund Linked to Civil Society Participation
news -> Предизвикателствата пред българското съдържание в Европеана
news -> Трезорът на националния археологически музей – бан в контекста на европеана
news -> Регламент и график за провеждане на изложба базар на биологични продукти, произведени от български производители
news -> Аз, долуподписаният/долуподписаната в качеството си на управител на
news -> Програма 01. 10. 2010 13. 00 откриване Емил Стоянов член на Европейския парламент
news -> Европеана – приоритетен проект в политиката за дигитализиране на българското архивно наследство


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница