Старобългарският евхологий ръкописно наследство в пловдивската народна библиотека

В езикознанието е доказано, че Кирило-Методиевият книжовен език е български по своята етническа основа. Създаден от двамата братя върху

Старобългарските ръкописни книги са създадени през ІХ-ХІ век и на глаголица, и на кирилица. Те са световно известни. По-важните глаголически ръкописи са: Зографско четириевангелие, Мариинско четириевангелие, Асеманиево изборно евангелие, Синайски псалтир, Синайски евхологий (молитвослов), Клоцов сборник (с църковни проповеди). Запазени са и много листове (откъслеци) от някогашни обемисти ръкописни книги, писани с глаголица (Рилски листове, Боянски палимпсест, Зографски палимпсест и др.). От кирилските ръкописи са оцелели до днес Савината книга (Попсавово евангелие), Супрасълски сборник, Енински изборен апостол, но има и множество откъслеци от незапазени книги.

Евхологият е богослужебна книга на православната църква, в която се съдържат чинопоследованията на богослужебните часове от денонощния кръг, тайнствата и обредите. В нея са поместени молитвите, ектениите и указанията за начина, по който се извършват службите. Най-старият известен препис на Евхология, който съдържа византийския богослужебен ритуал, е един пергаментен кодекс, датиран към VІІІ-ІХ век. Той се съхранява във Ватиканската библиотека и е известен в науката като Барберински евхологион [2].

Синайският евхологий (молитвослов) е датиран към Х-ХІ век и се съхранява в манастира “Св. Екатерина” на Синайския полуостров [3]. По въпросите кога и въз основа на какви източници е създаден Синайският евхологий, има различни становища. Повечето учени приемат, че архетипът на част от ръкописа възхожда към моравско-панонския период от книжовната дейност на славянските първоучители Константин-Кирил и Методий. Преводът вероятно е извършен за новопокръстените славяни във връзка с нуждата от четива за най-необходимите църковни служби. Глаголическият ръкопис съдържа различни четива: треби – молитви, четени при различни случаи: изповед, жътва, сеитба, гроздобер, копаене на кладенец, благославяне на нов дом и др., служби (чинопоследования) – при водоосвещение, при погребение, при пострижение в монашество, изповед, пенициал – списък на наказания при нарушаване на християнската нравственост. Установено е, че повечето от текстовете са преведени от гръцки, някои – и от латински и старогорнонемски. По своя състав тази ръкописна книга се откроява като типичен представител на архаичната литургична традиция (византийска и славянска), според която общественото и частното богослужение са обединени. В по-късната богослужебна практика на източноправославното славянство Евхологият се разделя на две книги: Служебник и Требник.

В цялостната славянска ръкописна книжнина са запазени многобройни преписи на евхологичните четива, наследени от Синайския евхологий, които се съхраняват в редица световни библиотеки. В Ръкописния отдел на Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив се пазят общо 16 евхологични ръкописни книги, от които 13 са требници и 3 са служебници. Най-ранният е датиран от ХV век, а най-късният – от ХІХ век [4].

Трите ръкописни служебника са от ХV век и са запазени доста добре: заведеният под сигнатура № 76 (56) ръкопис е български, с носовки, съдържа 49 листа, на които са преписани трите литургии: Златоустовата, Василиевата и на Преждеосвещените дарове. Светата Литургия е възпоменателно последование, актуализация на християнската кръстна смърт – жертвата на Господ Иисус Христос за човечеството. Василиевата литургия се извършва 10 пъти годишно на определени празниции, като: на 1 януари (Васильовден), в неделите на Четиридесетница, на Рождество Христово, на Богоявление и др. Преждеосвещената литургия се извършва само по време на Св. Четиридесетница. Златоустова литургия се извършва във всички останали дни, когато може да се извърши Св. Литургия [5].

В служебника, заведен под сигнатура № 76 (56) са преписани още: Служба за освещаване на водата на 1-ви август, когато над водоемите се извършва т. нар. Малък водосвет (за разлика от Великия Богоявленски водосвет), молитви при кръщение, при постригване косите на дете. Св. Тайнство Кръщение е първото, чрез което се извършва посвещаването в християнството. В източноправославната църква това посвещаване е последвано от още две тайнства: Св. Миропомазване и Св. Евхаристия. Тези три тайнства обикновено се извършват над пеленачетата едновременно. Миропомазването е тайнство, чрез което очистеният от всеки грях и възроден за нов живот християнин получава дара на Св. Дух. То се състои в помазване на отделни части от тялото на новокръстения с осветено от епископ миро. Тайнството Евхаристия или Свето Причастие се извършва над кръстени и миропомазани християни, като чрез хляба и виното се извършва ритуално причестяване към тялото и кръвта Господни.

Вторият служебник - съхраняван под сигнатура № 77 (49) – също е български, съдържа 84 листа, в него освен част от Василиевата литургия и тази на Преждеосвещените дарове, са включени още възкресни евангелия. В книгата има 3 почерка, също и приписка на грешния Стойко, за когото се предполага, че е един от преписвачите. Третият служебник е заведен под № 78 (157), с ресавски правопис, от него са запазени 47 листа, съдържа Литургията на преждеосвещените дарове, Василиевата литургия, възкресни апостолски и евангелски четива и такива за Богородичните празници. Ръкописът съдържа още препис на глаголическата Молитва при бездъждие, а на последния лист са преписани апокрифни молитви, които приличат повече на заклинания - срещу ухапване от вълк и срещу зъл човек, при болести (оток) на коне, които са много редки в славянската книжнина през Средновековието.

Требниците, които се съхраняват в Ръкописния отдел на Пловдивската народна библиотека, са 13, също са добре запазени, повечето са реставрирани. Пет от тях са датирани към ХVІ век, пет – към ХVІІ век, а три са от ХІХ век.

Ръкописните требници от ХVІ век се пазят под сигнатури №№: 83 (52), 84 (40), 88 (133), 89 (45), 90 (35). Требниците от ХVІІ век са под следните сигнатури №№: 85 (218), 86 (46), 87 (50), 88 (133), 149 (319). Тук е запазен под сигнатура № 151 (756) и Требникът на Вениамин Хилендарец от 1838-1839 г., който е църковнославянски. Преписвачът е оставил своето име в маргинална бележка, в която се споменава, че книгата е преписана в Хилендарския манастир на Атон. Тази книга съдържа интересни и редки молитви и чинове: цикъл Молитви за болни, Молитва при урочасване, Последование на свещеномъченик Антипа при зъбобол, Чин над ниви и лозя срещу вредни гадове, Молитва при блудство, Молитва за благославяне на стадо, Молитва на Св. Модест за всякакви болести на четириноги животни, Молебно последование за обладани от зли духове, Последование при напразна смърт, Молитва при треска.

Другите два църковнославянски требника от ХІХ век са №: 152 (355), 44 листа, съдържа Кратко освещение на водата и Молитви над родилка; № 153 (278), съдържа 20 листа, на които са преписани Молитви над родилка, молитви и заклинания над жена кога пометне.

В требниците, заведени под сигнатури №№ 83, 84, 86, 87, 89, 90, 100, 149, 151, открих редица наследници на старобългарските молитви от цикъла “За всяка потреба”, известни ни от Синайския евхологий: Ìîëèòâà íàä èäâàù îò åçè÷åñêà âÿðà, Мîëèòâè íàä áîëíè è íåäúãàâè, Ìîëèòâè íàä áîëåí íà ëåãëî, при êðúâîòå÷åíèå è çà èçáàâëåíèå îò áëóäñòâî, ×èí, àêî íåùî íå÷èñòî ïàäíå âúâ âèíî, ìàñëî èëè äðóãî, ×èí íàä çàìúðñåí êëàäåíåö, Ìîëèòâà íàä ñúáëàçíèë ñå îò õðàíà, Ìîëèòâà íàä ÿë íå÷èñòî ìåñî, Ìîëèòâà ïðè áåçäúæäèå, Ìîëèòâà íàä òðúãâàùè íà ïúò, Ìîëèòâà íàä ïúðâè ïëîäîâå, Ìîëèòâà ïðè ïîáðàòèìÿâàíå, Ìîëèòâà ïðè æåðòâîïðèíîøåíèå, Ìîëèòâà íàä àãúíöå íà Ïàñõà, Ìîëèòâà çà áëàãîñëàâÿíå íà íîâ äîì, Ìîëèòâà ïðè æåòâà, Ìîëèòâà íàä íîâà õðàíà, Ìîëèòâà ïðè ñåèòáà, Ìîëèòâà ïðè ñàäåíå íà ëîçå, Ìîëèòâà ïðè áðàíå íà ãðîçäå, Ìîëèòâà íàä çàìúðñåí ñúä, Ìîëèòâà íàä âèíî.

Наред с гореизброените молитви, наследници на глаголическите, в требниците от Пловдивската ръкописна сбирка от ХVІ-ХІХ век са ïðåïèñâàíè редица други молитвени текстове, êîèòî î÷åâèäíî ñà çàäîâîëÿâàëè íóæäèòå è ñà áèëè ñèëíà äóõîâíà îïîðà â òåæíåíèÿòà è áîëêèòå íà ñðåäíîâåêîâíèòå íè ïðåäöè. Например: Ìîëèòâà íàä íîâ êëàäåíåö (№ 86, № 87, № 149), Ìîëèòâà íàä ñîë (№ 151), Ìîëèòâà çà áëàãîñëàâÿíå íà õëÿá (№ 83, № 84), Ìîëèòâà çà ëîâåíå íà ðèáà, ïðåäè ðèáîëîâ (№ 84), Ìîëèòâà ïðè çàïî÷âàíå íà âñÿêî äåëî (№ 84), Ìîëèòâà íàä óðî÷àñàí (№ 151) и др.

Останалите текстове, регистрирани в требниците, също пряко си кореспондират с глаголическото наследство от Синайския евхологий – преписите на Чиновете Кръщение, Богоявление, Братотворение, Изповед, Погребение намираме в № 83, № 86, № 87, № 89, № 100, № 149. Преди Чина Кръщение са били включени и различни молитви над жена, която поема новороденото (№ 83, № 149), над родилка на третия ден (№ 83), над родилка на 40-ия ден (№ 87, № 151, № 152, №153). Според Божиите повеления всяка родилка трябва по примера на Св. Богородица да донесе бебето в Църквата на 40-ия ден от раждането, за да го представи на Бога. Това послание ни е известно още от Моисеевия закон, според който пречистването на родилката продължава 40 дни, ако отрочето е мъжко, и 80 дни, ако е женско (Левит, ХІІ глава).

Текстовете в Богоявленския чин илюстрират древната ритуална практика на Великия водосвет. Празникът Богоявление е установен според литургическата теория в памет на кръщаването на Спасителя Иисус Христос в реката Йордан от Св. Йоан Предтеча. Назован е с това име заради явяването на Светата Троица при този акт – въплътеният Божи Син се кръщавал, Бог Отец свидетелствал за него: “Този е Моят възлюбен син, в когото е моето благоизволение”, а Светият Дух се спуснал в образа на гълъб.

Изповедта или Покаянието е тайнство, при което вярващият, като изповяда искрено пред свещеника своите грехове и като получи опрощение за тях, с помощта на Светия Дух получава опрощение от Господ Иисус Христос.

В Чина Погребение се съдържат текстове за различни богослужебни нужди: погребение на дете (№ 83, № 87), погребение на свещеник (№ 86), погребение на миряни (№ 87, № 90, № 149).

Повечето от тези текстове са били подложени на книжовно-текстологични редакции, в резултат на което са се отдалечили от глаголическия си прототип, но връзката с по-ранните и с по-късните от тях е очевидна. Многовековната ръкописна традиция недвусмислено илюстрира непрекъснатост, континуитет между различните книжовни школи - търновско-атонската, рилската и останалите нелокализирани.

Редица книжовници са оставили своите имена по полетата на тези ръкописни книги, независимо от стриктното спазване на анонимността при сакралното сътворяване на боговдъхновените преписи – в № 83 намираме приписка на даскал Драган от село Капиново, в № 84 има множество маргинални бележки, между които - тези на йеромонах Даниил и на поп Стойко от село Костенец, в № 87 има приписка от Партений.

В Ръкописния отдел на Пловдивската библиотека се пазят и някои отделни откъслеци (по няколко листа) от требници: № 80 (223), № 81 (219), № 82 (117), № 94 (39), № 150 (375). Поради лошото състояние, в което се намират, не е възможно да се опишат и анализират четивата на тези листове.

В заключение ще представя една малка част от глаголическото ръкописно наследство в Пловдивската народна библиотека с препис на една интересна Молитва при бездъждие, която открих в Служебник № 78 (157) от ХV век. Текстът е изключително близък до глаголическия, с минимални редакционни поправки в него и се публикува тук за пръв път.

За съпоставка привеждам следните текстове: първият (глаголическият) е от Синайския евхологий от Х век, вторият е неговата кирилска транслитерация, а третият – от Служебника от Пловдивската народна библиотека. Молитвеният текст е адаптиран и на новобългарски език, той е включен в състава на днешния Требник, а в днешния Служебник се съдържат и редица други текстове със същото предназначение [6].

ª‚о въ бездождие по<пъ> таи }

Вл‚ко г‚∙ б‚же нашь , ¶же прэжде ревьнованиэ , послушаавъ или½ пр‚ка , ¶же на врэмена посыла½ земи дьждь , уставити повелэ , ¶ пакы º‚отво¾ его . т¼ч¼¾ плодън¼ дастъ еи . ты вл‚ко всэмъ . своимь º‚диемь . умолимъ . Дождь вольны . Дажди достоэнью ти . пръзьрџџ прэгрэшениэ наша . т¼чџ сво½ пусти . На трэбу¾щаа . ¶ просџщаа мэста . Възвесели лице земи . убогыхъ ради людеи твоихъ . за ºадьнець же . и скота ради . ¶ инэхъ всэхъ . Эко на тџ надэ¾ сџ . Ва¾щааго имъ пищџ Въ благо врэмџ . в‚ш } Т бо еси б‚ъ сп‚съ нашъ . ¶ теб }
Синайски евхологий, f. 7r (транслитерация)

Вл)ко г)¶ бже нашъ . µже прэжде ревънованиэ . посл№шаавъ µлиª пр/ка . µже на врэмена посылаª земи дьждь . №ставити повелэ . µ пакы мMо/тво« его . т©ч« плодън© дастъ еи . ты вл/ко в°сэмъ . своимь мMд/иемь . умолимъ . Дождь вольны . Дажди достоэнью ти . прэзьр­ прэгрэшениэ наша . т©ч­ своª п№сти . На трэбу«щаа . µ прос­щаа мэста . Възвесели лице земи . №богыхъ ради людеи твоихъ . за мMадьнець же . µ скота ради . µ инэхъ в°сэхъ . Эко на т­ надэ« с­ . Да«щааго имъ пищ­ . Въ благоврэм­ . вdˇ } Ты бо еси б/ъ сп/съ нашъ . µ теб }

М безьдьжDи© . ВлкDо г‚и б‚е н‚шь . и„же за ревность тебэ посл¹шавь и„ли© пррPˇка на всако врэме земли посилаp„ми дьжDь ¹дрьжати повелэвь . и„ потом° пакĄ за ¹„м‚лениp„ е„го . дьжDь плодоноснĄ даровавь . тĄ„ влкDо вьсачьскĄ„мь § свое‘го си млрTˇˇдия ¹молень бĄˆва© . дьжDи волнĄ„ послĄ„ достоя„ни© своp„м¹„ . прэгрэшения наша прэзрэвь и„ w„дьжеDния„ пославъ на просещая„ и„ трэб¹„©щая„ мэста . вьзвесели лице земли нищихь ради своиa . млнDць ради и„ скоть , и„ инэхь дэл°ма вьсэхь . я„ко § тебе чаю„ть дати пищ© имь въ бл‚го врэме < Възглаdˇ . ТĄ бо p„си б‚ь миловати и„ сп‚сти нĄ х‚е б‚е <

Владико Господи Боже наш, който си послушал пророка Илия заради ревността му към Тебе, Ти, който си заповядал на изпращания по всяко време дъжд на земята да спре и после по негова молитва пак си дарувал плодоносен дъжд. Ти, Владико на всичко, измолен от Своето милосърдие, изпрати достатъчен дъжд на Твоето наследие и като презреш нашите съгрешения, изпрати дъждовете Си по всички места, които молят и се нуждаят. Развесели лицето на земята заради Твоите бедни люде, заради децата и добитъка, заради всички други, понеже те от Тебе очакват да им дадеш храна навреме. Защото Ти си Богът, който ни милува и спасява, Христе Боже. (Амин).

………………………….

Добавих СТАРОБЪЛГАРСКИ преди ЧИН НА СВЕТО БОГОЯВЛЕНИЕ в заглавието на рецензията. Замених BLESSING, което всъщност значи БЛАГОСЛОВИЯ, а не ОСВЕЩАВАНЕ с по-по-ходяща дума. За ЧИН реших да използвам Convention (Routine). Повечето термини съм ги проверил в GOOGLE дали се употребяват в такъв контекст. Може да сравниш основните термини дали са точни в някой речник, но мисля, че преводът звучи доста добре (те са от латински и се разбират).

Two short recensions of the Old Bulgarian ........ - Convention (Routine) of Holy Epiphany

The Old Bulgarian .........., or Convention of Holy Epiphany, from the X-XI centuries is the earliest Slavic version of that work, giving an account of the very old routine of the Holy Sanctification of the Water, which is performed nowadays on the eve of Epiphany (January 6 - new stile).

In the article, for the first time, is published the text of the short recension of Convention of Holy Epiphany, from the above mentioned XVIIIth-century Prayer book.