Пресклипинг 6 декември 2017

Д-р Павлова отбеляза още, че неколкократно БЛС е повдигал въпроса, свързан с ръста на изписване на лекарства и неконтролируемия ресурс, отделян от НЗОК. „Въпросът е, че трябва да има контрол върху това какво се внася и каква част се изнася за паралелния износ, така че да се осигурят необходимите количества, които да останат за българските пациенти. Това е смисълът на контрола и промените, които трябва да влязат в законодателството“, допълни заместник-председателят на БЛС.

От своя страна проф. Гетов посочи, че контролът трябва да е по линия на Изпълнителната агенция по лекарствата, която по думите му в момента е една „пощенска кутия“. В тази връзка той припомни опита преди години правомощията на ИАЛ да бъдат засилени, което обаче така и не стана факт заради отмяната на текстовете от Конституционния съд.

Проф. Гетов разясни и механизма на действие на паралелната търговия с лекарства, като отбеляза още, че по данни на анализаторските агенции паралелният износ, засечен миналата година, е в рамките на около 400 милиона лева. „Когато едно лекарство бъде внесено в България, то е вътреобщностна доставка, не подлежи на никакъв контрол, нито митнически, нито граничен, включително няма и ДДС. Ако се изнесе обратно в Германия и тези, които правят тази паралелна търговия, всъщност обират луфта между цената в България и цената в Германия“, посочи той и даде пример с инсулин в България на цена от 39 лева, докато в Германия той е над 90 евро. Разликата между тези цени е стимул за извършването на паралелна търговия, заяви проф. Гетов.

Той информира още, че само за десетте месеца на годината има над 800 обаждания за проблеми с инсулин. „Това е по повече от две на ден, на хора от цялата страна, за малки деца, за възрастни хора, за неподвижни, инвалиди, които не могат да намерят инсулина, който им е предписан, защото видите ли, количествата доставени в страната нито са разпределени правилно за всички търговци на едро, нито ги има в аптеките“, обясни проф. Гетов.

От своя страна председателят на ЦЗПЗ д-р Стойчо Кацаров предположи, че именно тези 400 милиона лева годишен реекспорт са „400 милиона причини да се не промени нормативната уредба“. Той обаче не се съгласи с разпространените преди дни твърдения, че е засечена схема за злоупотреби с лекарства за няколкостотин милиона лева. „Как си представяте един директор, хванат с кашон лекарства, да е нанесъл щета на здравната каса за няколкостотин милиона? Знаете ли колко е цялата сума за онколекарства за една година, която плаща здравната каса? 250 милиона. Възможно ли е, според вас и според колегите, да се нанася щета за няколкостотин милиона предписани и платени от здравната каса лекарства и никой да не е разбрал за това нещо? Това не е вярно“, категоричен бе той.

Кацаров допълни, че с подобни акции няма да бъде решен проблемът с паралелния износ и с недостига на лекарства за пациенти. Големият недостиг е резултат на легалната търговия, а не на такива криминални деяния, подчерта той.

По темата за мораториума за нови лекарства и дейности в болниците, д-р Кацаров коментира, че това са абсурдни решения, в които няма разум. „Всяка логика, която води до крайности, до забрани, е вредна и неразбираема за нас“, заяви и д-р Павлова. Според нея мораториумът върху нови дейности ще блокира системата и няма да доведе до очаквания добър резултат.

Що се отнася до забраната за нови лекарства, тя коментира: „И пациентите искат да са лекувани с най-новото лекарство, и лекарите искат да прилагат най-новата техника, най-новите молекули, най-новото лечение за своите пациенти, но тук нещата няма да се решат по този начин, докато финансирането на системата е такова“.

По думите й няма как с 4 процента от брутния вътрешен продукт, отделян за здравеопазване, да се осигури лечение от най-съвременно ниво.

Становището на експертите идва след като още през септември 2017 г. беше дадена препоръка тези лекарства да се спрат от продажба, но две фармацевтични компании поискаха преразглеждане на случая. В България тези лекарства се продават без рецепта и са достъпни в аптечната мрежа. Лекари и фармацевти на стария континент обаче наблюдават все повече случаи с предозиране с парацетамол. Това е една от причините експертите да препоръчат спирането им от продажба.

От комисията са започнали преразглеждане на страничните ефекти от Esmya (улипристалов ацетат), лекарство, използвано за лечение на маточни фиброми. Съществуват съмнения, че то може да предизвика тежко чернодробно увреждане. През 2012 година Esmya бе популяризиран като медикамент, предназначен преди хирургично лечение на фибромиоми (ендометриоза) на матката с умерено тежка до тежка симптоматика. Тогава той бе единственият орално активен препарат, който е одобрен за употреба при подобни случаи.

Повишената смъртност и риск от фрактури при лечение с Xofigo и Zytiga ще разследват още от комисията. И двата медикамента се използват при пациенти с рак на простатата. Zytiga е едно от широкоразпространените лекарства за борба с този вид туморни образувания. Според първоначалните изследвания той елиминира изцяло или отчасти туморни образувания при някои мъже и беше рекламиран като продукт, удължаващ живота.

VINF 11:50:01 05-12-2017

GI1149VI.009

пациенти - лекарства - позиция

Мораториумът върху плащането на нови лекарства е съмнително спестяване на пари според пациентска организация

София, 5 декември /Десислава Пеева, БТА/

Мораториумът върху плащането на нови лекарства е съмнително спестяване на пари. Това се казва в становище на федерация "Български пациентски форум". Становището ще бъде представено утре, по време на дискусия в Народното събрание. Преди дни депутатите приеха Закона за бюджета на НЗОК, в който е записано, че през 2018 г. НЗОК няма да заплаща за лекарствени продукти с ново международно непатентно наименование, за което е подадено заявление за включване в Позитивния лекарствен списък /ПЛС/, както и включени в списъка лекарства, които подлежат на заплащане за първи път през 2018 г.

В позицията на пациентската организация се посочва, че от такива лекарства ще бъдат лишени 712 пациенти, страдащи от идиопатична белодробна фиброза, хронична лимфоцитна левкемия, мултиплен миелом, акромегалия, неалергична астма, рецидивиращ рак на гърдата, множествената склероза, недребноклетъчен рак на белия дроб, както и пациенти, преживели трансплантация на орган.

/ГИ/

VINF 12:28:31 05-12-2017

GI1227VI.014

клуб - икономисти - генерични лекарства

Прогенеричната политика може да спомогне за намаляване на потребителските разходи

София, 5 декември /Десислава Пеева, БТА/

Прогенеричната политика може да спомогне за намаляване на потребителските разходи, каза в националния пресклуб на БТА Аркади Шарков, член на Експертен клуб за икономика и политика.

Екип от клуба е направил анализ, свързан с разходите на НЗОК и на пациентите за медикаментите от групата на сартаните. Анализът показва, че при непроменен бюджет за реимбурсиране прогенеричната политика може да доведе до увеличаване на обема на реимбурсираните лекарствени продукти от тази група в диапазон от 2 до 106 на сто от годишните разходи на НЗОК за реимбурсирането им. Допълнителното фискално пространство, което подобна политика отваря, може да се използва и за увеличаване на процента на реимбурсация, като по този начин би се намалило финансовото бреме върху пациента с до 60 на сто.

Провеждането на прогенерична политика, според екипа, зависи от организирането на информационни кампании сред потребителите, включително създаване на онлайн апликации с информация за цени, ниво на реимбурсиране, ефикасност, безопасност, качество и взаимозаменяемост между всички оригинални и генерични лекарства според тяхното международно непатентно наименование; обучения за лекари и фармацевти за ефектите от провеждането на

прогенерична политика; въвеждане на електронна рецепта и завършване на усилията за въвеждане на

електронно здравеопазване.

Най-често обажданията били за лекарства като инсулин, за повишено кръвно налягане, за онкологични заболявания и други хронични болести. Тези лекарства би трябвало да са налични, тъй като са ясни нужните количества, така че се внасят дори с 10-15% повече.

После обаче тези лекарства изчезвали.

По думите на Пенков сивият сектор на този нелегален износ е за около 200 млн. лв. годишно.

Зам.-министърът посочи, че в схемите вероятно има и медицински лица, и обрисува няколко сценария.

Например: Постъпваш в болница, пише ти се диагноза, изписва ти се лекарство, което е „интересно”, но то не се прилага, защото реално нямаш нужда от него, а после това лекарство се изнася.

Другата практика е свързана с аптеките – трябва, например, да си купиш лекарство за астма, но трябва да се доплати 25%. Затова ми препоръчват друго, без доплащане, а по-скъпото лекарство се изнася.

При някои проверки се оказва, че в складовете има лекарства, но те не се разпространяват в мрежата и в края на месеца се изнасят, защото няма нужда от тях.

За това какви са проблемите в малките болници и какво може да направи министерството за тях, както и дали диабетици и сърдечноболни ще трябва да и правят допълнителни изследвания за това дали могат да шофират – вижте във видеото:
www.news.bg, 05.12.2017 г.

https://news.bg/health/ananiev-radev-i-tsatsarov-pogvat-nelegalniya-iznos-na-lekarstva.html
Ананиев, Радев и Цацаров погват нелегалния износ на лекарства
Здравният министър Кирил Ананиев, министърът на вътрешните работи Валентин Радев и главният прокурор Сотир Цацаров погват нелегалния износ на лекарства.

Двамата министри и държавният обвинител номер едно започват проверки по болниците. Очаква се днес те да представят повече информация за предстоящите проверки и предвидените мерки за ефективно разходване на парите за болнична помощ, които се отпускат на здравните заведения.

Припомняме, в хода на спецоперация преди дни беше разбира група за паралелен износ на лекарства от страната ни. При акцията на прокуратурата, ГДБОП и ДАНС бяха иззети медикаменти за милиони левове. Скъпите лекарства, сред които такива за деца и онкоболни, са изнасяни от стрната с фалшиви документи от болнични заведения. Лекарствата са били преопаковани и се продавали в Западна Европа.

Очаква се специализираната прокуратурата да повдигне обвинения поне на четирима от уличените в нелегален износ на лекарства.

Намаляването на разходите може да дойде чрез провеждането на прогенерична политика в страната. Генеричните лекарства представляват лекарства, които са еквивалент на оригиналния фармацевтичен продукт. Тези лекарства съдържат същото активно вещество като оригиналния продукт, имат същите критерии за качество, безопасност и ефективност и в същото време са в пъти по-достъпни на пазара заради по-ниските си цени. За да бъде признато едно лекарство за генерик трябва Европейската агенция по лекарствата да е получила сигурни доказателства, че то е еквивалентно по свойства на оригиналното.

Изследването на ЕКИП е съсредоточено върху използването на една от лекарствените групи - лекарства за лечение на артериална хипертония (сартани). Тази група е избрана, защото сред сърдечно-съдовите заболявания при нея е регистриран най-висок дял на смъртност и заболяваемост в цяла Европа, а България е водеща по този показател.

Според резултатите от изследването на ЕКИП се потвърждават заключенията, че търсенето на генерични лекарствени продукти значително се увеличава през последните години. В периода от 2005 до 2016 година използването на генеричните продукти от групата на лекарствата за лечение на артериална хипертония нараства значително. При непроменен дял на реимбурсация от 25% използването на такива лекарства може да доведе до значително по-ниски разходи както за домакинствата, така и за НЗОК на фона на растящото потребление.

По думите на Шарков това увеличение на употребата на генерични продукти се дължи на няколко фактора. Първият фактор е повишаването на конкуренцията на пазара на лекарства - ако през 2009 година НЗОК е реимбурсирала 11 такива лекарствени продукта, то през 2016 година броят на генеричните лекарства е 81. Другият фактор може да се търси при промяната на потребителските нагласи и структурата на потреблението. По-голямата конкуренция води до естествено понижение на цената на генеричните лекарствени продукти, поради което през 2016 година потреблението на тези медикаменти се е покачило с над 16 пъти спрямо 2005 година.

Според Шарков резултатите от анализа показват, че НЗОК може да спести между 2 и 35% от годишния разход за реимбурсация за лекарствени продукти от групата на сартаните от провеждането на на прогенерична политика. Анализът показва, че при непроменен бюджет за реимбурсиране прогенеричната политика може да доведе до увеличаване на обема на реимбурсираните лекарствени продукти от тази група в диапазон от 2 до 106% от годишните разходи на НЗОК за реимбурсирането им.

Провеждането на прогенерична политика при тази група лекарства може да понижи разходите до 957 хил. лв. за потребителите и до около 318 хил. лв. за НЗОК. За 2016 година разходите само за оригинални лекарства възлизат на около 3,4 млн. лв., от които 3 млн. лв. за потребителите и 360 хил. лв. за НЗОК. Следователно с провеждането на прогенерична политика може общите разходи да бъдат понижени с над 62% - над 68% намаление за потребителите и около 12% намаление на НЗОК. Накратко - прогенеричната политика може да спомогне за намаляване на потребителските разход с над 60%, което ще доведе до по-малко разходи за лекарства, по-голям достъп до лекарства и позитивна политика на държавата за оздравяване на нацията.

Изводите от анализа на ЕКИП гласят, че през годините се наблюдава естествено засилване на търсенето на генерични лекарствени продукти. Засилването на конкуренцията в сектора води до увеличение на избора на медикаменти и намаляване на цените на медикаментите, което от своя страна допринася за съществени спестявания както от страна на НЗОК, така и от страна на потребителите. Според заключенията на ЕКИП за всеки 1 лев, който НЗОК спестява от разходите за реимбурсиране, е съпроводен от около 5.70 лева спестяване при потребителските доплащания. Със спестените пари от провеждането на прогенерична политика НЗОК може да ограничи ръста на лекарствения си бюджет, както и да увеличи процента на реимбурсация в съответна лекарствена група.

Според ЕКИП провеждането на прогенерична политика зависи от няколко предпоставки. На първо време у нас трябва да се засилят информационните кампании сред потребителите - хората трябва да бъдат информирани за цените на тези продукти, за нивата на реимбурсиране, както и за тяхната ефикасност, безопасност и качество. Трябва да има и платформа, която да обяснява взаимозаменяемостта между всички оригинални и генерични лекарствени продукти според тяхното международно непатентно наименование. За да бъде успешна тази политика трябва и да се въведе практиката лекарите да имат задължение да информират потребителите за стойността на предписаното лечение, както и за възможните алтернативи. Лекарите и фармацевтите у нас също така трябва да бъдат обучени за ефектите от провеждането на прогенерична политика. Според анализа на ЕКИП въвеждането на електронна рецепта също до голяма степен ще помогне за провеждането на прогенерична политика.

VINF 14:37:31 05-12-2017

MH1436VI.009

министри - главен прокурор - проверки

МЗ, МВР и прокуратурата започват съвместни проверки във всички болници, работещи с публичен ресурс

София, 5 декември /Десислава Пеева, БТА/

МЗ, МВР и прокуратурата започват съвместни проверки във всички болници, работещи с публичен ресурс. Това каза пред журналисти министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Той допълни, че има намерение проверките да имат системен подход и би желал това да е признак на прозрачност в работата. Ще се проверяват договорите на болниците, подчерта Ананиев. По думите му някои договори ще бъдат изрядни, но изрази убеждение, че ще се намерят и такива, които ощетяват НЗОК и гражданите. Те ще бъдат за всички болници, по определени процедури и правила, без да се правят "чадъри за този или за онзи", с цел да се открият практиките за източване на НЗОК.

Министърът на вътрешните работи Валентин Радев каза, че се увеличават сигналите за нерегламентирано отклоняване на средства в здравеопазването и призова за съдействие на всички нива, "защото битката ще бъде жестока".

Главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че "Икономическа полиция" е извършила проверки от 23 октомври до 16 ноември, като са били проверени 195 държавни и общински болници. Данните сочат, допълни Цацаров, че голяма част от болниците имат по няколко договора с други лечебни заведения и подчерта, че не всички договори са незаконосъобразни. Проблемът според нас, каза още Цацаров, е в случаите, в които на територията на държавна или общинска болница функционира частна болница, която има идентични лечебни дейности. Когато това е факт, е ясно, че тежките случаи отиват в държавната болница, а към частната - случаите, от които могат да се реализират много по-големи приходи. Това не е нов модел, но вече е предмет на съдебно производство, добави още той. Цацаров беше категоричен, че всички договори ще бъдат проверени и при най-малките индикации за незаконосъобразност, ще бъдат изпратени на прокуратурата. По силата на закона ние можем да преследваме само безстопанственост или неизгодни договори, подчерта Цацаров.

/МХ/

„Целта е да намерим онова източване на Здравната каса, което намалява средствата за лечение на българските граждани”, подчерта министър Ананиев. Такива проверки ще има във всички сфери, които се финансират от НЗОК, допълни той.

Ще се проверят и всички договорите на държавните болници с частни болници, както и с представители на извънболничната помощ. Сигурен съм, че ще намерим такива договори, които ощетяват Здравната каса, коментира Ананиев.

Главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че заради вече са проверени 195 лечебни заведения за наличие на сключени договори с частни болници. „Смущаващото е, че част от частните болници-наематели имат същата дейност като държавните болници. Тежките случаи се пренасочват към държавната, а по-леките – към частната, което генерира много пари за тях. Този модел е валиден за цялата страна. Тези договори ще бъдат детайлно проверени и ако намерим нарушения ще се действа и чрез прокуратурата”, заяви главният прокурор.

Болница "Христо Ботев" във Враца е едно от лечебните заведения, на чиято територия функционират други болници. Налице е договор с "Медика Кор" за дейността инвазивна кардиология. Резултатът - болницата във Враца е превела близо 15 милиона лева на "Медика Кор". Получила е апаратура и ремонт за почти 2 милиона лева и 1 милион лева за ток.

През 2009-а година пък е сключен договор с "Вива Медика". Частното здравно заведение е получило обособена част от болничен блок, където да осъществява медицински дейности, идентични с тези, предлагани от болница "Христо Ботев".

Вече са повдигнати обвинения на двама бивши директори на болница "Христо Ботев" във Враца.
www.bnr.bg, 05.12.2017 г.

http://bnr.bg/plovdiv/post/100905011/krajbata-i-kontrabandata-na-lekarstva-trabva-da-se-kriminalizirat
Кражбата и контрабандата на лекарства да се криминализират
Неда Велкова

Асоциацията за развитие на паралелната търговия с лекарства е създадена през ноември 2013-та година от търговци на едро, които имат разрешителни за паралелен внос и могат да осъществяват тази законова търговия на територията на европейската икономическа общност.

В отворено писмо асоциацията адмирира действията на прокуратурата, МВР и Изпълнителната агенция по лекарствата, чийто общи действия доведоха до първата акция за пресичане на нелегални практики с лекарства.

Според Боряна Маринкова, която е изпълнителен директор на Асоциацията, това не е нелегален износ, а "кражба и контрабанда на лекарства, както и нарушение на Закона за лекарствените средства в хуманната медицина и не може да бъде окачествявано с икономически понятия".

От асоциацията, а и от КРИБ, предлагат за пореден път промени в Наказателно процесуалния кодекс, с които фалшифицирането, нарушаването на веригата на лекарствоснабдяването, кражбата и контрабандата на лекарствата да бъдат криминализирани, а извършителите наказани с цялата строгост на закона. В момента се налагат административни ограничения, промени в режими, ограничителни списъци, но те засягат бизнесът, който спазва правилата, твърди Маринкова.

До момента никакви други контролни механизми не спряха порочните практики и затова трябва да има промени в НПК.

Тя припомни, че за да може да се изнесе един лекарствен продукт от държавата законно се подава уведомление до регулатора като изричното условие е първо местният пазар да бъде покрит от продукта и българските пациенти обезпечени. По законов път няма как да се достигне до липса на медикамент от участниците, които спазват закона. Многократно сме алармирали за размерите на тази дейност, включително и в открито писмо от 20-ти март, сме казали, че има нерегламентирани практики.

Асоциацията настоява и за въвеждането на електронна система, достъпна в реално време, в която всички участници на пазара търговци на едро, аптеки, ИАЛ да имат поглед върху всяко едно лекарство. Налично ли е, къде се намира, какъв е неговият път и неговата динамика, в какъв обем е и ако е достатъчен да бъде изнасян. Веригата на лекарствоснабдяването е лесно проследима и дава яснота за наличност или липса, обясни Боряна Маринкова. Това е цялостен контрол на системата. Така няма да се стига до злоупотреби.

Според нея мораториумът върху новите лекарства е нарушение на Конституцията и крайна мярка, дори тя да касае само един пациент. Има по- меки, ефективни, пазарни и социални методи, вместо забрана с цел пестене.
www.mediapool.bg, 05.12.2017 г.

http://www.mediapool.bg/vseki-lev-spesten-na-nzok-ot-generitsi-e-570-ikonomiya-za-patsienta-news272703.html
Всеки лев спестен на НЗОК от генерици е 5.70 икономия за пациента
Навлизането на генерици е намалило разходите на НЗОК за кардиологични медикаменти с 18% за 11 години
Мартина Бозукова

Навлизането на генерични медикаменти е намалило разходите на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) с 18% или с около 10 млн. лева при лекарствата за сърдечно-съдови заболявания от групата на сартаните в периода 2005-2016 година. Далеч повече икономии обаче тяхното навлизане носи за пациентите, тъй като 1 спестен лев от разходите за реимбурсиране на НЗОК е съпроводен от около 5.70 лв. спестяване при потребителските доплащания. Това показва анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП).

Генериците са еккивалент на оригиналните лекарства, които други фирми започват да произвеждат след изтичането на съответния патент.

Експертите са анализирали именно групата лекарства за сърдечно-съдови заболявания, тъй като те са водеща причина за смъртност у нас, а медикаментите са един от основните лостове за подобряване на живота на хронично болните. Сега НЗОК покрива 25% от стойността на тази група лекарства, а останалото доплащат пациентите.

Здравният икономист Аркади Шарков обясни, че при предимствена употреба на генерични лекарства разходите на НЗОК за тази група медикаменти биха намалели с 43 000 лева за 2016 година, а доплащанията на пациентите за тях с 2 млн. лева. През 2016 г. разходът на НЗОК за реимбурсиране на тези медикаменти е 3.4 млн. лв., докато доплащанията от пациентите за около 19.6 млн. лв. или 5.7 пъти по-високи в сравнение с държавния разход.

За 2017 година биха били спестени 23 хил. лева на НЗОК и 2.3 млн. лева на пациентите.

Това би станало, ако лекарите приоритетно изписват генерични медикаменти, без да са въведени изрични регулации като генерично заместване и т.н.

Резултатите от изследването потвърждават заключенията от предходни анализи, като този на Световната банка от 2015 г., както и на добрите практики от страните в ЕС, че прогенеричната политика намалява значително разходите за медикаменти.

В същото време спестените разходи на НЗОК могат да се използват както за ограничаване на ръста на лекарствения ѝ бюджет, така и за увеличаване на процента реимбурсация в съответната лекарствена група – така например в групата на сартаните той може да бъде увеличен от 25% на 50% или на 75%.

Двойно повече лекарства срещу 50% по-малко разходи

Анализът показва, че без особени мерки за насърчаване на прогенеричната политика, само от навлизането на генерични лекарства на пазара, бюджетът на НЗОК е облекчен значително, а търсенето им от хората се увеличава.

Положителният ефект върху бюджета на НЗОК се изразява в това, че на фона на постоянно увеличаващо се търсене – закупените количества през 2016 г. са над 3 пъти повече в сравнение с 2008 г., разходите за реимбурсирането им са с около 25% по-ниски. При над двойно по-високо реимбурсирано количество през 2016 г. в сравнение с 2009 г. разходите на касата намаляват с близо 50%.

Едно от възможните обяснения е конкуренцията на този пазар – докато през 2009 г. НЗОК реимбурсира 11 лекарствени продукта от групата на сартаните, през 2010 г. те са 17, а през 2016 г. – 81.

Сама по себе си конкуренцията не е достатъчна обаче, за да окаже такова влияние върху пазара, тъй като тя следва да е съпроводена и от промяна на потребителските навици. Именно такова “напасване” на потребителските навици се наблюдава и след 2006 година все повече потребители се насочват към по-евтините генерични лекарства.

Докато през 2005 година 90% от закупените медикаменти от групата на сартаните са били оригинали, през 2007 година вече 60% са генерици и 40% - оригинали.

Спестяването на средства може допълнително да се увеличи при прилагане на амбициозна прогенерична лекарствена политика, за каквато се обявяват повечето партии в предизборните си програми.

Как е в Европа?

Различните страни членки в ЕС имат диференциран подход към генеричните медикаменти. В някои държави тази политика е залегнала напълно и се подкрепя от всички заинтересовани страни (лекари, пациенти и фармацевти) – това са Холандия, Швеция, Германия, Франция и Белгия. Посочените държави са с един от най-високите доходи на човек от населението в Европа, като през 2016 са създали 47% от БВП на ЕС. С цел да се пестят средства в здравните им системи и съответно да се увеличат покритието и достъпът до медикаменти, те прилагат различни политики за промоция на генеричните медикаменти.

В Германия бюджетът на лекарите е обвързан с предписването на генерични медикаменти, а във Великобритания е въведено предписване по Международно непатентно наименование (INN). В Дания разчитат на генерично заместване, в което датската агенция по лекарствата решава кои генерични лекарства са подходящи за това, след което аптеките трябва да предоставят на пациента продукта с най-ниска цена, освен ако лекарят и/или пациентът предпочита друг продукт.

Пазарът на генерични медикаменти в Европа формира около 40% от обема на общия пазар на лекарства в брой опаковки. Присъствието им е най-силно изразено в Германия, където по данни за 2014 г. формират около 73% от пазара на лекарствени продукти, следвани от Великобритания - 66% и Франция - 41%.

Според изследване на Европейската комисия средните цени на медикаментите са намалели с около 20% в първата година след отпадането на патента за производство на оригиналното лекарство, а през втората година с още 25%. ЕК обръща внимание на това, че динамиката в цените варира според държавите и според медикаментите, като в някои държави се забелязва и намаление на цената с до 80-90% няколко години след навлизането на генеричните медикаменти на пазара.

Според изчисления на IMS Health от 2015 г. създадената пряка конкуренция в резултат на генеричното навлизане на европейския пазар на лекарства е довела до спестяване на около 100 млрд. евро.

В заключение анализаторите от ЕКИП посочват, че провеждането на прогенерична политика зависи от няколко предпоставки, сред които са провеждането на информационни кампании, които да обясняват на лекари и фармацевти ефектите от нея, въвеждане на електронна рецепта и завършване на усилията за въвеждане на електронно здравеопазване.


06.12.2017 г., с. 3
Властта си изми ръцете: Болниците източват НЗОК, но законно
Здравният министър не е склонен да вади частните клиники от държавните
Самуил Димитров

Схемите за източването на държавните и общинските болници са законни. Това е абсурдният извод на прокуратурата, която през последните месеци е проверила заедно с МВР и службите стотици договори между държавни лечебници и частни клиники, по силата на които вторите получават милиони.

Законът за лечебните заведения позволява в държавна болница да има и частна клиника, обясни главният прокурор Сотир Цацаров, който даде брифинг със здравния министър Кирил Ананиев и МВР шефа Валентин Радев. Условието е двете структури да извършват различни дейности. Според главния прокурор в масовия случай е тъкмо обратното - дейностите се припокриват. Така по схемата "болница в болница" се източват публични средства, тъй като в държавната структура се насочват безнадеждните случаи и нископлатените дейности, а в частната - тези, от които се печели.

Министрите и главният прокурор признаха, че могат да направят малко по въпроса, защото договорите били законни. Те посочиха, че на двама болнични управители са повдигнати обвинения, които трудно ще издържат в съда - за сключване на неизгоден договор за наем и безстопанственост.

Въпреки клетвите, че това не може да продължава, главният прокурор призна, че договорите нито могат да бъдат развалени, нито пък да се търси отговорност на хора, взели решение за сключването им. Прокуратурата няма правомощие да атакува сделка в съда, а голяма част от договорите са сключени по решение на управителни съвети - т.е. колективно. Остава възможността да се разследват случаите, в които еднолично се е подписвал управителят.

Като примери бяха посочени болници, станали печално известни с лошите си финансови показатели - тези във Враца и Ловеч. Първата е сключила договор с русенска частна клиника още през 2010 г. Уговорката е за взаимно предоставяне на услуги в инвазивната кардиология, като в замяна на предоставените 1250 кв. м помещения държавната болница е трябвало да получи ремонт и апаратура. Техниката обаче била стара, установила проверка на МЗ. Въпреки това договорът бил удължен с анекс за още три години през 2016 г. Така частното дружество е получило над 12 млн. лв., а болницата във Враца - 4 пъти по-малко. Русенската клиника не е извършвала никаква лечебна дейност във Враца, твърдят проверяващите. Врачанската болница има и друг сходен договор с друга частна фирма, подписан през 2009 г. и удължен до 2023 г. Чрез него на частното дружество е дадено право да ползва болничната аптека срещу смешен наем - 50 лв. на година. Заради него е повдигнато и обвинение на бивш управител на болницата - за сключване на неизгодна сделка. Второ обвинение е предявено заради покупката на томограф, за който били платени над 800 хил. лв., което е два пъти повече от реалната му цена. Друг пример от Враца е сключен трудов договор с лекар от Шумен. Никой не го бил виждал, но са му платени над 33 хил. лв.

По сходен начин договори е сключвала и ловешката болница. В частното дружество са отишли над 13 млн. лв., а в болницата - 1.4 млн. лв. Цацаров каза, че крайният резултат би бил фалит, но не и закриването й, а просто смяна на табелата - от държавна на частна.

Той повдигна въпроса и за текста на самия закон, който позволява паралелното съществуване на частна и държавна болница. "Допустимо ли е и ако е допустимо, дали не трябва да се отнася само за индивидуални частни практики, за т.нар. джипита", попита главният прокурор. Другият му въпрос бе дали болниците трябва да бъдат търговски дружества. За това трябвало да се замислят депутатите. БСП отдавна настоява за подобна промяна.

Здравният министър Ананиев заяви, че не е сигурно дали изваждането на частните клиники от държавните ще се отрази позитивно. За да се оправят финансираните от държавата структури, трябвало да се приложат оздравителни мерки. Според Ананиев тук се включва и закриването на отделения, ако се налага. Единственото сигурно е, че проверки ще има във всички болници, които се финансират от здравната каса.

Акцията безспорно е похвална, още повече, че темата с паралелния износ на лекарства, дори и когато е законен, но създава дефицит на българския пазар, отдавна присъства в медийното пространство.Още по-добре би било, ако тя не остане единична, а бъде последвана от нови такива. Крайно време е институциите да разплетат докрай този възел, и да осветят всички схеми, чрез които не само се източва здравната каса, тоест парите на данъкоплатците, но което е по-важно – българските пациенти остават без животоспасяващо лечение. Като са казали А, нека кажат и Б. Само тогава би се постигнал някакъв оздравителен ефект за болното ни здравеопазване.

Фактите около първата такава акция вече са известни, но странно или не съвсем, някои от медийните публикации по темата завършват с констатацията, че фирми около заместник-председателя на Народното събрание Веселин Марешки, не са замесени в разследваната схема на Амир Мохамед. Защо ли? Да не би, когато стане въпрос за паралелен износ в масовото съзнание веднага да изплуват конкретни имена?

В неделния ден (3 декември) партията на Веселин Марешки – „Воля” разпространи специална позиция по въпроса като не за първи път се приши политически към действията на държавни институции.

Позицията в стил „гузен негонен бяга” беше разяснена и от самия лидер Марешки в ефира на националното радио. Според нея В.Марешки е пръв борец срещу нелегалните или неморалните практики на пазара на лекарства у нас, като именно той е алармирал за тях. Но всъщност не това беше целта на въпросното писание. То е изпълнено с хули към българските медии, които разпространявали „фалшиви новини” по адрес на Марешки, под диктовката на някакви невидими сценаристи. Напоследък модерна теза, често артикулирана от г-н Марешки.

Ето и точният цитат: „Месеци наред във водещи медии, включително в обществената телевизия, се наслагваше тенденциозно фалшивата новина, че схемите на реекспорт на скъпоструващи лекарства, с които се източва Националната здравно-осигурителна каса, са свързани със семейния бизнес на нашия лидер Веселин Марешки. Тя бе лансирана от кого ли не – от политици, от псевдо-разследващи журналисти, от добре подсигурени за публикациите медии.” Марешки дори настоява някой да се извини за обидената му чест.

Но да се върнем към престъпната схема, която ГДБОП и прокуратурата са разследвали месеци наред. Според изнесената информация в групата на Амир са участвали седем лица. Зад решетките са аптекари и лекари, изписвали с фалшиви документи лекарства. Черешката на тортата, най-ювелирното изпълнение, е да се внасят оригинални лекарства на световни производители от Турция. Те се преопаковат и отиват като паралелен износ в страните от Европейския съюз. Така чрез престъпната си схема Амир Мохамед успявал да вкара незаконно нерегистрирани медикаменти от страна извън ЕС.

Цената на лекарствата в България е близо 2 пъти по-ниска отколкото на пазарите в Германия, Швеция, Великобритания. От своя страна, някои от скъпоструващите лекарства в Турция са два пъти по-евтини, отколкото у нас. Това прави паралелния износ, който иначе, пак подчертаваме, е изцяло легален, особено изкушаващ за търговия.

Сред лекарствата, които бандата на Амир масово изкупува, били „Золадекс” – за рак на гърдата, медикаментът за болестта на ХОББ „Спирива” и лекарството за ревматоиден артрит „Хумира”.

Вероятно на читателите, които следят темата, правят впечатление някои моменти, защото вече са ги чували или чели. Само дето не е ставало дума за Амир Мохамед. Напомня ли ви нещо „внос от Турция”, „износ за Европейския съюз”, „печалби на гърба на здравната каса”, „ощетяване на български пациенти” и…”Хумира”.

„Проблемът с паралелния износ на лекарства рефлектира върху здравето на нацията и на българските граждани. Износът на такива лекарства, преопаковането им и недостигането им до болните в здравните заведения излага на риск здравето на пациентите“. Това пък съобщи в средата на ноември главният прокурор Сотир Цацаров. Тогава той беше поканен на изслушване в комисията за борба със сивата икономика в парламента.

На заседанието беше поканена и журналистката от БНТ и автор на предаването „Открито” Валя Ахчиева поради факта, че от доста време тя е ангажирана с темата и е направила поредица от разследвания за паралелния износ на лекарства. В тях тя с конкретни факти освети схеми, по които прокуратурата работи. И да, става въпрос за внос от Турция именно на „Хумира”, която после се изнася за държави от ЕС. И не, не става въпрос за Амир Мохамед.

Ахчиева посвети на темата предаванията си на 27.04, 18.05, 21.09, 26.10 тази година като именно последното показва интересни факти около дейността на Марешки в аптечния бранш и тези на близки негови роднини – майка и жената на тъста. Именно двете „свати”се оказаха важни фигури в търговията с лекарства.

Защо заместник-председателят на Народното събрание не говори по същество за тези факти, когато се опитва да громи българските медии, използвайки политическите си позиции? Защо не каже коя е Нина Катченко, собственичка на фирмата „Трейднет България”, която купува от Веска Марешка, майката на Веселин Марешки? Но не само – пак Марешка е пълномощник на фирмата в България. И, естествено, по силата на случайността, същата тази Катченко живее на семейни начала с Александър Музюкин. И понеже най-вероятно Марешки, няма да го направи, да припомним ние – Музюкин е бащата на Светлана Марешка, съпругата на бизнесмена и депутат. Именно „Трейднет” върти износ на лекарства.

По въпроса в позицията на неговата партия „Воля” има единствено витиевати коментари: „Обществената телевизия БНТ, която всички ние издържаме с данъците си, през последните месеци пускаше серия измислени „разследвания”, насочени срещу лидера на ВОЛЯ Веселин Марешки.”

Какво е измисленото на фактите, безспорно доказани в журналистическите разследвания. „Труд” също ги публикува. А ето и какви са те:

Разследването на Валя Ахчиева в „Открито” на БНТ показа как в България се внася контрабандно от Турция скъпоструващото лекарство „Хумира”. В разгледания случай доставчикът „Фармнет” снабдява с него аптеки „Марешки” като по този начин се източва здравната каса. Осветен беше и механизмът на схемата, а той е следният: в опаковката вместо оригинална „Хумира”, произведена в САЩ, се поставя контрабандна турска „Хумира”. Тя се дава на българските пациенти и се заплаща от НЗОК. А извадената оригинална се поставя във фалшива опаковка и отива за паралелен износ.

Интересен факт е, че само 10% от лекарството „Хумира” се използва от болни у нас. Останалите 90% заминават за паралелен износ.

Именно Ахчиева установи и връзката между Катченко и Марешки – Нина Катченко, собственик и управител на „Трейднет България”, живее на семейни начала с тъста на Веселин Марешки в Дубовка, край Волгоград, Русия.

В поредица от разследвания за „Трейднет България” се вижда, че фирмата е направила износ за милиони левове само през тази година на скъпоструващи лекарства за Европа, и по-конкретно за Германия, за немската фирма „Колфарма”.

Разплитането на цялата афера започва с един болен от Бургас, който се нуждае от скъпоструващата „Хумира”. Ангел Апостолов е с диагноза псориатичен артрит. Както обикновено, Апостолов отишъл с рецепта в аптека „Марешки” в Бургас, която се намира на улица „Демокрация” 92.

Представил своята рецепта с изписаното лекарство, което се реимбурсира (плаща) от здравната каса и го получил веднага. Когато се прибрал у дома и отворил опаковката, видял, че двете спринцовки са написани на турски език. Упътването също било на турски език. Видял също, че партидните номера на спринцовката и на опаковката, както и сроковете на годност били различни. Апостолов се притеснил, защото в опаковка с надписи на български език се намирала инжекция с надписи на турски език.

Човекът решил да се обади в българския офис на американската компания АбВи. Тази фирма е производител на това скъпо струващо лекарство, което се изписва на болни от артрит и се реимбурсира от здравната каса. Пациентът попитал нормално ли е това, а от фирмата му отговорили – не, не е нормално.

Ахчиева излъчи и интервю с управителя на въпросната аптека „Марешки”, фармацевт Светла Арабаджиева.

На въпроса как ще обясни, че е дала на пациент лекарство с опаковка на български език, а вътре е турска „Хумира”, управителката отрече някой да е сменял спринцовките вътре в самата аптека. Тя прехвърли топката на фирма „Фармнет”, която е дистрибутор на аптеки „Марешки”. Обясни, че тези лекарства ги получават от склада на „Фармнет” и както ги получат, така ги продават.

В разследването беше направен опит с произволна аптека в Одрин да се купи турска „Хумира”. Ахчиева за 15 минути успя да уговори турския фармацевт да є продаде без рецепта пет опаковки, всяка една по 515 евро, като във всяка има по две спринцовки. За петте опаковки турският фармацевт беше написал собственоръчно на листче, че иска 2575 евро. От тази сметка излиза, че турската „Хумира” е два пъти по евтина от тази в България. Ако в Турция може да се купи за около 500 евро, в България тя е 1800 лева, а в Германия тя е 1800 евро – т. е. двойно повече. Дали Амир е измислил нещо ново и гениално в жанра. Или може би е заимствал някои „практики”? Може би.

Ахчиева показа по документи схемата, чрез която от една оригинална опаковка „Хумира”, която влиза в България, се получават две опаковки, но и двете са менте. Едната опаковка е оригинална на български език, а спринцовките са контрабандна „Хумира” на турски език. Те се дават на български пациенти и според тази схема и касата плаща за тях на аптеките. А втората „Хумира”, вече с оригиналната инжекция, но с фалшива опаковка, направена от някой, отива за паралелен износ за чужбина, за Германия, например.

По този начин в предаването „Открито” на БНТ бе разкрита парадоксална схема, по която скъпоструващи лекарства, които се внасят в България, на цени за България, по реда на НЗОК, и които се заплащат с публични средства, всъщност се изнасят за чужбина, като паралелен износ с фалшиви опаковки, а на пациентите се продават контрабандни лекарства, които се заплащат от касата. Това на практика е източване на здравната каса. Укрива се броят на контрабандните лекарства, които по тази схема се заплащат от НЗОК.

Така че Марешки едва ли има основания да си пришива резултатите на прокуратурата и полицията в разследването на ГДБОП и прокуратурата. Нито пък има право „да поощрява” работещите по схемата. По-скоро да отговори на въпроси за собственото си бизнес битие, които упорито избягва. Но не. Депутатът дори използва декларациите на партията си – един изцяло политически инструмент, за да решава свои бизнес въпроси и в един друг сектор – търговията с течни горива.

Ето какво се казва в позицията на „Воля”:

„Ние няма да позволим истината да бъде скрита и темата да приключи за три дни, както много други такива. Подобен случай имаше с проверките на 900 нередовни бензиностанции през месец юни тази година. Обществото така и не разбра кои са нарушителите. А ако имаше дори само една на Веселин Марешки, това щеше да е топ новина седмици наред.” Наистина ли всичко е наред с горивата на Марешки? Истинският въпрос е

Защото има един факт, обвит със странно мълчание. Това е решение номер 129 на Административния съд в Габрово от 22.06.2017 г. С него на фирма на Марешки е наложена глоба от 10 000 лева, както и заплащане на съдебни разноски за 630 лева. Става въпрос за продажбата на некачествено гориво с 50% процента повече сяра. За този случай Марешки обясняваше, че не носи отговорност, че всичко е наред с горивата му, заподозря саботаж.

“Имаме 5 бензиностанции, в Габрово има два съда за дизел. В единия намират по-голямо количество сяра в дизела. Не знам дали има замесени и наши служители. Това е подхвърлено, не може ние да си подхвърлим сяра”, обясняваше се тогава Марешки. Очевидно съдът – крайната инстанция, която може да се изкаже окончателно по въпроса, е на съвсем друго мнение. Защо Марешки някак си пропуска да спомене този факт в политико-икономическите си тиради от трибуната на парламента и телевизионните студия?

Ловките му опити да отклонява вниманието от себе си и да пришива собствените си прийоми на бизнес конкуренти не са от вчера.

Около бизнес начинанията на Марешки има много въпроси. Въпросите вече кънтят и е крайно време държавните органи да дадат отговорите, които дължат на обществото. Защото общественият принос на всеки бизнес е плащането на данъци в хазната. Особено когато този бизнес е свързан с човек, заемащ един от най-високите постове в държавата, какъвто е г-н Веселин Марешки.

Така че е ред на финансовия министър да обясни има ли и една приключила проверка на фирми от кръга Марешки. Ако не, защо няма? Защото увъртането и мълчанието по темата вече сериозно намирисва на политически чадър.

Чакаме отговори. Крайно време е.