Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 26. 08. 2015 Национални вестници

Патериците на спешната помощ

"Да те блъсне линейка пред "Пирогов". Това, разбира се, не е пожелание, а анекдот. Но за немалка част от пациентите, та макар и спешни, това се оказва най-комфортната ситуация, която може да им осигури лекар и болнично легло в най-кратки срокове. Защото, както е известно на всеки патил, спешната помощ у нас бърза бавно. Впрочем това съвсем не означава, че докторите, фелдшерите и медсестрите, работещи в този сектор от здравеопазването, са мързеливи и изпълняват хуманните си професии мърляво. Напротив, да работи човек в спешността сега, означава, че той трябва действително да е лечител по призвание, да е отговорен за другите и да е толкова широко скроен, че да поставя проблемите на другите пред своите собствени. И съвсем не на последно място, макар и да не е богат, и дори да не е заплатен подобаващо, да има душа да спасява човешки животи и на деца, и на старци, и на пострадали при катастрофи, и на откровени убийци на пътя и на пияници и скандалджии, дори да рискува собственото си здраве, влизайки в копторите на най-бедните. За всичко това и за още много други жертви, направени в името на чуждия живот, българския спешен лекар е в дъното на класацията и по заплащане, и по авторитет, и по отношение на обществото към него.

Между 420 и 780 лева са месечните възнаграждения на хората, ангажирани в този сектор, независимо дали те са с една или две специалности. Като към заплатата се прибавят и часовете за дежурства и някой и друг лев за квалификация, един медик там получава не повече от 880 лева. За тази сума не подписва договор вече дори младок, завършил IT технологии.

Затова и спешните медици у нас все не достигат. В общо 28-те спешни областни центрове у нас (в добавка и този за София-град) няма нито един, в който щатовете да са запълнени. Към тази специалност интересът е слаб, независимо че кабинетът прие облекчения за желаещите да запишат дефицитните специалности и дори пое таксите им, гарантира им стартова заплата, равняваща се на три минимални за страната, както и редица други облекчения. Именно недостигът на медици е най-тежката диагноза, която от десетилетия е сложила патерици на този сектор.

Структурата на спешната помощ у нас е по подобие на тази в Германия, Белгия и Италия. Тя е въведена през 1996 г., като Националната система за спешна медицинска помощ е сформирана на териториален принцип. Всеки център покрива повикванията за съответната област, което означава 28 областни структури със свои филиали в 198 вместо във всичките 265 общини на страната. Спешните пациенти в останалите 67 се спасяват по принципа на Илф и Петров, тоест както намерят - с лични автомобили, а нерядко и вървят километри пеша, тъй като това са обезлюдени общини с непроходими за коли автомобили, населявани от старци и безработни на средна възраст.

В края на миналата година Министерският съвет прие Концепция за развитие на спешната медицинска помощ (2015-2020 г.). В този период се предвижда не само поетапно увеличаване за заплатите на заетите в центровете и филиалите, но и преоборудване на автопарка и спешните кабинети в малките населени места, които към момента са общо 170. Предстои и приемането на стандарт за спешната помощ, който ще регламентира какво е спешно състояние, неотложно и такова, което търпи отлагане. Предвижда се той да бъде взет за основа, за да бъде въведен и т. нар. триаж. Той представлява разделяне на пациентите, за които са получени повиквания също на спешни, неотложни и такива, които могат да почакат. Така се работи във всички европейски страни, в които линейката пристига за не повече от 20 минути въпреки задръстванията.

В нашата страна триажът ще е без ефект ако преди това не бъдат създадени денонощни центрове, обслужвани от общопрактикуващи лекари и специалисти от доболничната помощ, които да поемат случаите, които не се нуждаят от незабавна хоспитализация. Защото не е тайна, че сега масово здравнонеосигурените използват спешните ни медици за джипита, тъй като спешната помощ е безплатна и се оказва на всички независимо от здравноосигурителният им статус.

Освен това време е в линейките за по-леките случаи, тези, които не са в графата "спешност", да сядат парамедици. Не е обосновано нито медицински, нито финансово дипломиран лекар, нерядко и с две специалности да пътува на адрес, за да премери кръвното на разстроена от сериала баба или опърлил мустака си на котлона домашен алкохолик.

Към момента училището на БЧК е обучило над 250 човека за парамедици. Тази специалност е въведена и в някои от медицинските колежи.

Самата професия е вписана в класификатора на професиите, но на практика административни пречки не позволяват нито един от тях да бъде назначен за това, за което е учил и е полагал изпити. Когато тези кадри реално заемат местата си в системата, тя ще бъде разтоварена от куп дейности, които сега нямат пряко отношение към лечебния процес.

Пределно ясно е, че така ще се спестят средства и от ненужно разкарване на линейките, и от изразходване на човешки ресурс за елементарни неща. Когато триажът и парамедиците станат факт, няма да са необходими упражнения по сливане на центрове за спешна помощ с илюзорната надежда, че това може би ще доведе до икономически ефект.

Напротив, подобна схема 2 в 1 всякога е за сметка на качеството. А българският пациент заслужава нещо повече от спешна помощ на патерици.