Лицето трябва да е недееспособно към:
1.Моментът на получаване на благото;
2. Моментът на искане на връщането;
3. И към двата момента.
От тези варианти верният е първия.
60. ОБЩ СЪСТАВ НА НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ
Чл.59 ЗЗД съдържа 5 елемента на фактическия състав
чл. 59.(1) Вън от горните случаи, всеки, който се е обогатил(1) без основание (4) за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
(2) Това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият(2) може да се защити.
Елементите на фактическия състав са:
1.Обогатяване, което може да се прояви по 2 начина:
* позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаване на актива или намаляване на пасива;
*негативно – при т.нар. спестени разходи. Имуществото на пръв поглед не се увеличава. Избягва се намаляване на имуществото от това , че не то а друго лице прави разходи.
2.Обедняване – необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице.
3.Връзка между обогатяването и обедняването.Това не е причинно-следствена връзка. Обогатяването и обедняването са вследствие на общ за тях факт. Връзката се осъществява с т.нар. мислено елеминиране.
4.Липса на основание.
5.Субсидиарност – ал.2 на чл.59 – обеднялото лице няма друго средство за правна защита.
Правни последици
При наличието на тези 5 елемента между двете лица възниква едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по-малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично.
Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне размера на неоснователното обогатяване.
61. ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ НАТОВАРВАНЕ
Правната уредба се съдържа в чл.60-62 ЗЗД.
Чл.60 (1) Който предприеме управлението на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварен, длъжен е да се грижи за нея, докато заинтересуваният може да я поеме.
(2) Той е длъжен да се грижи за работата, както ако би бил упълномощен.
(3) Неговата отговорност може да бъде намалена с оглед на особените обстоятелства, при които той е поел грижата за чужда работа.
Чл. 61 (1) Ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес, заинтересуваният е длъжен да изпълни задълженията, сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел, и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им.
(2) Ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването му.
(3) Ако някой е предприел чужда работа въпреки волята на заинтересувания, последният отговаря по правилата за неоснователното обогатяване.
Сподели с приятели: |
