Проект „Укрепване на системата на частно съдебно изпълнение в България”
I. Мир и стабилност
Преди да се превърне в реална политическа
цел, идеята за обединение на Европа е само
мечта в съзнанието на философи и мислители.
Виктор Юго, например, си представя мирни
„Съединени европейски щати“, вдъхновени от
хуманистични идеали. Тази мечта е сломена от
ужасните войни, опустошили континента през
първата половина на 20 век.
От руините на Втората световна война обаче
се ражда нова надежда. Устоялите на тотали-
таризма по време на войната са решени да
сложат край на омразата между страните и на
съперничеството в Европа и да създадат усло-
вия за траен мир. Между 1945 г. и 1950 г. редица
смели държавници, между които Робер Шуман,
Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и Уинстън
Чърчил се заемат да убедят своите народи да
поставят началото на нова епоха — според тях
в Западна Европа трябва да се установи нов ред
на основата на общите интереси и на договори,
гарантиращи върховенството на закона и ра-
венството на всички страни.
Робер Шуман (министър на външните работи на
Франция) се заема с идеята, първоначално зами-
слена от Жан Моне, и на 9 май 1950 г. предлага
създаването на Европейска общност за въглища
и стомана (ЕОВС). В държавите, които някога са
воювали една срещу друга, производството на
въглища и стомана трябва да бъде обединено
с общ върховен орган на управление. По един
твърде прагматичен, но и дълбоко символичен
начин суровините на войната започват да се
превръщат в инструмент за помирение и мир.
II. Европа отново заедно
След падането на Берлинската стена през 1989 г.
Европейският съюз насърчи обединението
на Германия. Когато през 1991 г. съветската
империя се разпада, бившите комунистически
държави от Централна и Източна Европа, след
десетилетия под авторитарното иго на Варшав-
ския договор, виждат бъдещето си като част от
семейството на демократичните европейски
народи.
Процесът на разширяване продължава и до
днес. През октомври 2005 г. започват преговори
за присъединяване с Турция и Хърватия, а реди-
ца други балкански държави поеха по път, който
след време би могъл да ги доведе до членство
в ЕС.
III. Сигурност и безопасност
И през ХХІ в. Европа все още е изправена пред
решаването на въпроси на безопасността и си-
гурността. ЕС трябва да предприеме ефективни
действия, за да гарантира сигурността и безо-
пасността на своите държави-членки. Съюзът трябва също така да работи конструктивно с
регионите в близост до своите граници, напри-
мер Балканите, Северна Африка, Кавказ и Близ-
кия изток. Той трябва да защитава и военните
и стратегическите си интереси, като работи в
сътрудничество със съюзниците си, особено в
рамките на НАТО, и същевременно изгражда
реална обща европейска политика в областта
на сигурността и отбраната.
Вътрешната и външната сигурност са двете
страни на една и съща монета. Борбата срещу
тероризма и организираната престъпност на-
лага полицейските сили на всички държави от
ЕС да работят в тясно сътрудничество. Превръ-
щането на ЕС в „пространство на свобода, си-
гурност и правосъдие“, където всеки има равен
достъп до правосъдие и е еднакво защитен от
закона, е едно ново предизвикателство, което
изисква тясно сътрудничество между отделните
правителства. Институции като Европол (Евро-
пейската полицейска служба) и Евроюст, който
улеснява и подобрява координацията между
прокурорите, съдиите и полицейските служите-
ли в различните държави от ЕС, също трябва да
играят по-активна и ефективна роля.
IV. Икономическа и социална соли-
Дарност
Европейският съюз е създаден, за да постигне
политическата цел за съхраняването на мира,
но неговият динамизъм и успех произтичат от
това, че той е част и от икономиката.
Населението на държавите-членки на ЕС съста-
влява все по-малка процентна част от населени-
ето на света. Ето защо държавите-членки трябва
да продължават да се обединяват, за да си оси-
гурят икономически растеж и да бъдат конку-
рентоспособни на световната сцена спрямо
другите водещи икономически сили. Нито една
отделна страна от ЕС не е достатъчно силна, за
да отстоява сама икономическите си интереси в
световната търговия. Единният европейски па-
зар осигурява на фирмите изключително важна
основа за добра конкурентоспособна позиция
на световните пазари.
Свободната европейска конкуренция обаче
трябва да бъде уравновесявана от общоевро-
пейска солидарност. За европейските граждани тя присъства с ясни и реални ползи — в случай
на наводнения или други природни бедствия те
получават помощ от бюджета на ЕС. Структур-
ните фондове, управлявани от Европейската
комисия, насърчават и допълват усилията на
националните и регионалните органи в ЕС за
намаляване на различията между нивата на раз-
витие в различните части на Европа. Средствата
от бюджета на ЕС и заемите, които Европейската
инвестиционна банка (ЕИБ) отпуска, се използ-
ват за подобряване на транспортната инфра-
структура в Европа (например за разширяване
на мрежата от автомагистрали и високоскорост-
ни железопътни линии). По този начин се осигу-
рява по-добър достъп до отдалечените райони
и повече стимули за трансевропейската търго-
вия. Икономическият успех на ЕС ще се оценява
отчасти по способността на неговия единен па-
зар, наброяващ половин милиард потребители,
да бъде от полза за колкото е възможно повече
граждани и предприятия.
V. Идентичност и многообразие в
условията на глобализация
Постиндустралните общества на Европа стават
все по-сложни. Жизненият стандарт трайно се е
повишил, но все още съществуват големи раз-
личия между богати и бедни. Разширяването
задълбочи тези различия, тъй като към ЕС се
присъединиха страни, чийто жизнен стандарт
е по-нисък от средния за ЕС. Ето защо е важно
държавите-членки на ЕС да работят заедно за
преодоляване на различията.
Трябва да се отбележи, че всички тези усилия не
се правят с цената на компромиси по отношение
на културните или езиковите черти на отделните
държави-членки. Напротив, много от дейностите
на ЕС спомагат да се развие нова стопанска дей-
ност на основата на регионалните специалитети
и изобилието от традиции и култури.
Половинвековната традиция на европейската
интеграция показва, че цялото е по-голямо от
сбора на съставните му части. Европейският
съюз като единна цялост има много по-голямо
икономическо, социално, технологично и поли-
тическо влияние, отколкото би имала самостоя-
телно всяка една от държавите-членки. Следова-
телно единният глас и действия на Европейския
съюз дават собствена добавена стойност.
Защо?
• Защото ЕС е водещата световна сила в
търговията и като такава играе решаваща роля
в международните преговори, като тези в рам-
ките на обединяващата 149 страни Световна
търговска организация (СТО), както и при при-
лагането на Протокола от Киото срещу замърся-
ването на въздуха и изменението на климата.
• Защото ЕС заема ясна позиция по деликатни
въпроси, засягащи обикновените хора, напри-
мер опазването на околната среда, възобновя-
емите енергийни източници, принципът на пред-
пазливостта в сигурността на храните, етичните
аспекти на биотехнологиите и необходимостта
от защита на застрашените видове.
• Защото във връзка с Конференцията на ви-
соко равнище от 2002 г. в Йоханесбург ЕС пред-
прие важни инициативи за устойчиво развитие
на цялата планета.
Старата поговорка „Съединението прави сила-
та“ е по-актуална откогато и да било за гражда-
ните на Европа. В същото време европейската
интеграция не уеднаквява различните начини
на живот, традиции и култура на отделните на-
ции. Напротив — ЕС превръща многообразието
си в една от ключовите си ценности.
VI. Ценности
EС се стреми да утвърди хуманистични и прогре-
сивни ценности и да направи така, че човечест-
вото да печели, а не да губи от настъпващите го-
леми глобални промени. Нуждите на хората не
могат да бъдат задоволени само чрез пазарните
сили или чрез едностранни действия.
ЕС това е една хуманна идея и един обществен
модел, които голямото мнозинство от неговите
граждани поддържат. Европейците тачат своето
богато наследство от ценности, сред тях вярата в
човешките права, социалната солидарност, сво-
бодната стопанска инициатива, справедливото
разпределение на плодовете на икономическия
ръст, правото на защитена околна среда, уваже-
ние към културното, религиозното и езиковото
многообразие и хармоничното съчетаване на
традицията и прогреса.
Хартата на основните права на Европейския
съюз, провъзгласена на 7 декември 2000 г. в
Ница, включва всички права, признати днес от
държавите-членки на ЕС и техните граждани.
Тези ценности са в състояние да породят чув-
ство на обща принадлежност между всички ев-
ропейци. Така например всички държави-член-
ки на ЕС забраниха смъртното наказание.
2. Десет исторически стъпки
1. На 9 май 1950 г. в декларацията на Шуман
се предлага създаването на Европейска общ-
ност за въглища и стомана (ЕОВС). Тя става факт
с Парижкия договор от 18 април 1951 г. Така се
въвежда общ пазар за въглища и стомана меж-
ду шестте държави основателки (Белгия, Феде-
рална република Германия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия). В този момент от
историята след Втората световна война целта е
да се осигури мир между победените и победи-
лите в Европа и те като равностойни партньори
да си сътрудничат в общи институции.
2. По-късно, на 25 март 1957 г., с Договора от
Рим шестте държави решават да създадат Евро-
пейска икономическа общност (ЕИО) на базата
на един по-голям общ пазар на редица стоки
и услуги. Митата между шестте държави са на-
пълно премахнати на 1 юли 1968 г. През 60-те
години се въвеждат и общи политики, особено
в търговията и земеделието.
3. Инициативата е толкова успешна, че Дания,
Ирландия и Обединеното кралство решават
да се присъединят към Общността. Това първо
разширяване, от шест на девет държави-член-
ки, става през 1973 г. Междувременно се про-
веждат нови социални политики и политики за
околната среда и през 1975 г. се създава Евро-
пейският фонд за регионално развитие (ЕФРР).
4. През юни 1979 г. Европейската общност
прави решителна крачка напред с първите из-
бори за Европейски парламент при пряко и
всеобщо право на глас. Тези избори се провеж-
дат веднъж на пет години.
5. През 1981 г. към Общността се присъеди-
нява Гърция, последвана от Испания и Порту-
галия през 1986 г. Това засилва присъствието
на Общността в Южна Европа и изостря още
повече нуждата от разширяване на програмите
за регионална помощ.
6. Световната икономическа рецесията от
началото на 80-те години донася и вълна от „ев-
ропесимизъм“. Въпреки това надеждата се въз-
връща отново през 1985 г., когато Европейската
комисия, под председателството на Жак Делор,
оповестява Бяла книга, в която завършването на
единния пазар се предвижда за 1 януари 1993 г.
Тази амбициозна цел е заложена в Единния ев-
ропейски акт, подписан през февруари 1986 г. и
влязъл в сила на 1 юли 1987 г.
7. Политическият облик на Европа драстично
се променя с падането на Берлинската стена
през 1989 г., довело до обединението на Герма-
ния през октомври 1990 г. и установяването на
демократично управление в страните от Цен- трална и Източна Европа след отхвърлянето на
съветския контрол. Самият Съветски съюз прес-
тава да съществува през декември 1991 г.
Междувременно държавите-членки преговарят
по новия Договор за Европейски съюз, който
съставеният от президенти и/или министър-
председатели Европейски съвет приема през
декември 1991 г. в Маастрихт. Договорът влиза
в сила на 1 ноември 1993 г. Като добавя обла-
стите на междуправителствено сътрудничество
към съществуващите интегрирани структури на
Общността, този договор създава Европейския
съюз (ЕС).
8. Новият европейски динамичен подем и
променящото се геополитическо положение
на континента подтикват още три държави —
Австрия, Финландия и Швеция — да се
присъединят към ЕС на 1 януари 1995 г.
9. Към този момент ЕС вече е на път да реа-
лизира най-голямото си постижение — създа-
ването на единна валута. Еурото се въвежда за
финансови (безналични) операции през 1999 г.,
а самите банкноти и монети идват три годи-
ни по-късно в 12-те страни на Еурозоната. Сега
еурото наред с американския долар е една от
основните световни валути за плащания и под-
държане на резерв.
Днес европейците се сблъскват с глобализаци-
ята. Новите технологии и все по-интензивното
използване на Интернет преобразяват иконо-
миките, но поставят и социални и културни пре-
дизвикателства.
През март 2000 г. ЕС приема Лисабонската стра-
тегия за модернизиране на европейската ико-
номика и за привеждането и` в състояние да се
конкурира на световния пазар с други основни
играчи като САЩ и новоиндустриализираните
държави. Лисабонската стратегия е ориенти-
рана към насърчаване на иновациите и инвес-
тициите и към адаптирането на европейските
образователни системи според нуждите на ин-
формационното общество.
В същото време националните икономики стра-
дат от товара на безработицата и нарастващите
разходи за пенсии и това прави реформите още
по-необходими. Избирателите все по-настоя-
телно искат от своите правителства да намерят
решения на тези проблеми.
10. Европейският съюз едва се е разраснал до
15 държави-членки, когато започват пригото-
вления за ново разширяване в безпрецеден-
тен мащаб. В средата на 90-те години страните
от бившия съветски блок (България, Чехия, Ун-
гария, Полша, Румъния и Словакия), трите бал-
тийски републики, които бяха част от Съветския
съюз (Естония, Латвия и Литва), една от репу-
бликите на бивша Югославия (Словения) и две
средиземноморски държави (Кипър и Малта)
чукат на вратата на ЕС.
ЕС приветства възможността да помогне за ста-
билизирането на европейския континент и да
сподели ползите от европейската интеграция
с тези млади демокрации. Преговорите за бъ-
дещото членство започват през декември 1997
г. Разширяването на ЕС на 25 държави става
факт на 1 май 2004 г., когато се присъединяват
10 от 12-те кандидатки. България и Румъния ги
последваха на 1 януари 2007 г.
3. Разширяване и
политика на съседство
I. Обединението на един континент
а) Съюз на 25
На срещата в Копенхаген през декември 2002 г.
Европейският съвет прави една от най-значи-
мите стъпки в историята на европейската инте-
грация. Като кани още 10 държави да се присъ-
единят към него на 1 май 2004 г., той не просто
разширява своята територия и своето населе-
ние, но и заличава разлома на нашия континент,
който от 1945 г. насам разделя свободния свят
от комунистическия блок.
Петото разширяване на ЕС има политическо и
морално измерение. То позволява на Кипър,
Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта,
Полша, Словакия и Словения, държави, които са
също толкова европейски, колкото и останали-
те, и то не само географски, но и по своята култу-
ра, история и стремежи, да се присъединят към
демократичното европейско семейство. Сега те
са партньори във великия проект, замислен от
първооснователите на ЕС.
б) По-нататъшното разширяване
България и Румъния получават статут на страни
кандидатки през 1995 г. Процесът им отнема
повече време, отколкото на другите 10 държа-
ви, но на 1 януари 2007 г. те се присъединяват
към Европейския съюз и така увеличават броя
на държавите-членки на 27.
в) Кандидатки за членство
Турция, която е член на НАТО, отдавна има
сключенo cпopaзyмeниe за асоцииране с ЕС, а
през 1987 г. подава и кандидатура за членство.
Нейното географско положение и политическа
история стават причина ЕС да се колебае дълго
преди да отговори положително на подадена-
та кандидатура. Въпреки това през октомври
2005 г. Европейският съвет започва прегово-
ри за присъединяването на Турция. В същото
време започват и преговорите с Хърватия,
другата страна кандидатка. Все още не е насро-
чена дата за влизането в сила в края на прегово-
рите за членство на договор за присъединяване
на тези две държави.
г) Западните Балкани
Страните от Западните Балкани, повечето от
които в миналото са част от Югославия, се обръ-
щат към Европейския съюз, за да ускорят свое-
то икономическо възстановяване, да подобрят
своите отношения, помрачени от етнически и
религиозни войни, и да укрепят своите демо-
кратични институции. ЕС дава статут на страна
кандидатка на Бивша югославска република
Македония (БЮРМ) през ноември 2005 г. Други
потенциални кандидати са Албания, Босна и
Херцеговина, Черна гора и Сърбия.
II. Условия за членство
а) Законови изисквания
Европейската интеграция винаги е била поли-
тически и икономически процес, отворен за
всички европейски държави, готови да подпи-
шат основните договори и да поемат изцяло
законите на ЕС. Съгласно член 237 от Римския
договор „всяка европейска държава може да се
кандидатира за членка на Общността“.
Член Е от Договора от Маастрихт допълва, че
държавите-членки имат „системи на управле-
ние […], основани на принципите на демокра-
цията“.
б) Критериите от Копенхаген
През 1993 г., вследствие молбите на бившите ко-
мунистически държави да се присъединят към
Съюза, Европейският съвет определя три кри-
терия, които те трябва да изпълнят, за да станат
членки. До времето на своето присъединяване
новите членки трябва да разполагат със:
• стабилни институции, които да бъдат гаран-
ти на демокрацията, върховенството на закона,
правата на човека и уважаването и защитата на
малцинствата;
• работеща пазарна икономика и сили да
устояват на натиска на конкуренцията и пазар-
ните сили в Съюза;
• способността да поемат задълженията на
членството, включително и задължението да
подкрепят целите на Съюза. Те трябва да разпо-
лагат с публична администрация, способна да
прилага на практика и работи със законите на
ЕС.
в) Процесът на присъединяване
Преговорите за присъединяване се водят от-
делно между всяка страна кандидатка и Евро-
пейската комисия като представител на ЕС. След
като те приключат, решението за включването
на нова страна в ЕС трябва да бъде взето едино-
душно от настоящите държави-членки на среща
на Съвета. Европейският парламент трябва да
даде своето съгласие чрез положителен вот с
абсолютно мнозинство на депутатите. Всички
договори за присъединяване трябва след това
да бъдат ратифицирани от държавите-членки и от страните кандидатки в съответствие с техни-
те собствени конституционни процедури.
По време на годините на преговорите страните
кандидатки получават помощ от ЕС, за да могат
по-лесно да се изравнят икономически с оста-
налите. Разширяването на ЕС с 10-те държави
от 2004 г. включваше и пакет от 41 млрд. еуро,
предназначени основно за финансиране на
структурни проекти, които да позволят на но-
водошлите да изпълнят задълженията по член-
ството.
III. Колко голям може да стане ЕС?
а) Географски граници
Дебатите по ратифицирането на Конституцион-
ния договор за ЕС, които се състояха в повечето
държави-членки, показаха, че много европейци имат опасения, свързани с границите на Евро-
пейския съюз и дори с неговата идентичност. На
тези въпроси не може да се даде прост отговор,
най-вече поради факта, че всяка страна вижда
различно своите геополитически и икономиче-
ски интереси. Балтийските страни и Полша се
застъпват за членството на Украйна в ЕС. Евенту-
алното влизане на Турция ще повдигне въпроса за статута на някои държави в Кавказкия регион
като Грузия и Армения.
Въпреки че отговарят на условията за членство,
Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн
не са членки на Европейския съюз, защото об-
щественото мнение в тези държави в момента е
против присъединяването.
Политическата ситуация в Беларус и стратеги-
ческата позиция на Молдова продължават да
поставят проблеми. Ясно е, че евентуално член-
ство на Русия би довело до неприемлив дисба-
ланс в Европейския съюз, както политически,
така и географски.
б) Административни пречки
Настоящите правила за членство, определени с
Договора от Ница от 2003 г., определят институ-
ционална рамка за Съюз с максимум 27 членки.
По-големият им брой ще изисква ново между-
правителствено споразумение за отношенията
между държавите-членки вътре в институции-
те.
Способността на Съюза да функционира в съот-
ветствие с основните принципи на договорите
(виж глава 4: „Как функционира Европейският
съюз?“) ще бъде по-трудна, ако той обединява
повече от 30 държави. Процедурите за вземане
на решения ще трябва да бъдат преразгледани
основно, за да не се допусне блокиране на ме-
ханизмите и за да се позволи на ЕС да запази
способността си да предприема действия.
От друга страна стоят други деликатни въпроси
като употребата на официалните езици. Член-
ството на България и Румъния прави броя на
официалните езици 23. Разширяването на ЕС не
трябва да кара обикновените хора да се чувст-
ват поставени в положение, при което тяхната
национална и регионална идентичности се губи
в един стандартизиран Европейски съюз. IV. Страни кандидатки и други страни
Европейският съюз ръководи отношенията си
със съседните държави в съответствие с две
паралелни политики в зависимост от това дали
тези съседни държави са в актуалния списък на
потенциалните кандидатки, или не.
• Споразуменията за стабилизиране и асо-
Сподели с приятели: |