описание на добри практики в България при предоставяне на услуги в сферата на
ранното детско развитие и ранно детско образование с оглед превенция на отпадането от училище
1. Наименование на добрата практика(опишете с 2-3 изречения съдържанието на добрата практика)
Специализирана подкрепа към семейства с деца в риск от увреждания, с цел намаляване риска от увреждане и институционализиране. Работи се с деца на възраст 1 – 5 години, които имат проблеми в развитието си и са застрашени от увреждане и изоставяне, в обстановка обичайна за детето като се цели развиването на силните страни у детето и преодоляване на затрудненията. Развиване на родителския капацитет по посока на приемане на проблемите на детето и усвояване на умения за възпитание и обучение независимо от медицинските проблеми. Работата се извършва от екип, в който влизат – социален работник, психолог, логопед, кинезитерапевт и се консултират от невролог.
2. Целеви групи - опишете всички групи, включени в дейностите (деца, родители, специалисти, други) като за децата посочите и възрастта. Моля, попълнете поотделно:
Деца на възраст 0 – 5 години застрашени от увреждане или изоставяне
Родители на децата застрашени от увреждане или изоставяне
Социални работници от центрове за обществена подкрепа
Брой деца, с които е работено като цяло по модела на вашата практика или са били включени в отделни дейности, и тяхната възраст.
Деца – 15 деца
Брой родители, с които е работено като цяло и/или са били включени в отделни дейности.
Семейства - 15
Брой специалисти, с които е работено по вашия модел.
Брой детски градини и/или училища (или други форми на грижа, ако е приложимо), където вашата практика е прилагана.
ЦОП –Съединение и ЦОП -Кричим
Друго (ако е приложимо).
3. Теоретични основи
3.1. Опишете подходите, методите и технологиите, които сте използвали за създаване и за реализиране на практиката.
3.2. Обосновете дейностите.
А) Опишете защо и как използваните подходи, методи и дейности са допринесли за подобряване на образованието и грижата за децата, особено с оглед на превенцията на отпадане от училище1;
Б) Опишете защо сте избрали точно този модел на реализиране на дейностите и по какъв начин те са адекватни на нуждите на децата, родителите и/или местната общност. По ваше наблюдение и опит, как този модел помага за превенцията на отпадане от училище?
В) Как този подход може да бъде реализиран на практика в сега съществуващата система за предоставяне на услуги в сферата на ранното детско развитие и предучилищното образование (тук можете да посочите каква е връзката с държавните образователни изисквания за предучилищно образование и в рамките на организацията на работа в детската ясла/градина, като отново наблегнете на връзката с превенция на отпадане от училище).
Основния подход прилаган в работата със семействата и децата е системния подход
При оценката на потребностите на децата са изпалзвани чек-листи разаработени от специалистите на Карин дом, както и елементи от метода на „Томова – Манова”за развитието на децата от 0 –3 години, както и специализирана педагогическа оценка на децата с увреждания.
Работата се извършва в обичайна за детето среда, най-често в дома на детето . По този начин родителите или този, който полага основните грижи за детето усвоява на практика как се работи с детето, учи се правилно да разчита сигналите на детето, придобива увереност в собствените си умения за отглеждане и възпитание на детето. ранното откриване на нарушенията в детското развитие дава възможност, за компенсиране на нарушения от една страна и от друга за по-бързото приемане на проблемите на детето от страна на неговите родители и по-добрия климат в семейството. Същевременно намалява възможността детето да бъде настанено в институция, увеличават се възможностите за неговото социализиране и успешно приобщаване в детска градина и училище.
Този модел на работа към момента може да бъде реализиран като нова услуга към ЦОП или ЦСРИ или ДЦДУ, за съжаление това е скъпа услуга и не е финансирана като делегирана дейност, за да е възможно развитието й в самостоятелен център.
Също така е наложително да се работи съвместно с учителите в детските гради, за да се съдейства за ранното откриване на проблеми в развитието на децата.
4. Цели - опишете общите и конкретните цели, които сте си поставили. Опишете, ако е приложимо, как тези цели се отнасят към превенцията на отпадане от училище.
Цели:
Повишаване на родителския капацитет при продоляване на проблемите, в следствие увреждане на детето
Подпомагане на развитието на детето с увреждане
Стимулиране на отглеждането на деца с увреждания в домашна среда
Популяризиране на работата на мобилни екипи в по-малките населени места
5. Резултати.
Резултатите следва да бъдат описани както за всяка отделна дейност или целева група, така и като цяло. Особен акцент поставете на резултатите, които по ваше мнение се отнасят към превенцията на отпадане от училище. Посочете конкретни параметри на подобряване на индивидуалното, груповото и общностното развитие (например: бр. деца, които са усвоили конкретни познавателни, емоционални или поведенчески умения; повишени умения за грижа за децата у конкретни родители, изградени доверителни отношения и партньорства между родителите и организацията/специалистите, предоставящи дейностите).
Създаден мобилен екип , който включва – социален работник – консултант по ранна интервенция, психолог, кинезитерапевт, логопед, невролог.
Предоставена услугата „Ранна интервенция” на 5 семейства
Проведени срещи с ЦОП, работещи в сътрудничество с НАРД – 5 срещи
Проведена обща среща за промотиране на услугата „Ранна интервенция”
Извършени 76 консултации в домашна обстановка
Проведени 5 терапевтични сесии с психолог в Центъра за деца с проблеми в развитието.
Проведени 12 терапевтични сесии с кинезитерапевт в Центъра за деца с проблеми в развитието.
Проведена кръгла маса за отчитане на резултатите постигнати по проекта.
Резултати за родителите:
Родителите получиха нови знания за състоянието на детето си;
Положено е началото на процеса на приемане на различието на детето;
Осъзнават тяхната роля в активното израстване на детето и водещото им положение при неговото израстване и обучение
Конкретни умения за обучаване в ежедневни умения – самостоятелно хранене, обличане, събличане, ползване на тоалетна, миене на ръце;
Нови умения за разговор с детето;
Умения за разпознаване на конкретните нужди на детето в зависимост от проблема, който има;
Умения за справяне в критични ситуации –„Как да кажем „Не” на детето”;
Как да използват наличните у дома ресурси за подобряване на двигателните умения и ориентация, подобряване фината моторика;
Получиха възможност да осъзнаят собствените си възможности за справяне с проблемите на детето;
Станаха по-критични към себе си и поведението си спрямо проблемите на детето.
Резултати за децата
Децата растат в семействата си и получават подкрепа от най-близките си§
Всяко дете бележи напредък в развитието си в специфичните за него области;
Децата започнаха да стават по-самостоятелни, придобили са умения свързани със спазването на граници, повишена концентрация на вниманието, умения за изпълнение на задачи по словесни указания, подобрена ориентация в пространството, обогатен пасивен и активен речник, подобрени говорни умения.
Обогатяване на знанията на мултидисциплинарния екип
Възможности за разпространение на новите знания сред социалните работници в ЦОП
6. Практическа работа - опишете какви дейности сте реализирали и какви са резултатите.
6.1.Последователност и специфичност – опишете последователността и специфичността на дейностите както по отношение на всяка целева група, така и по отношение на конкретните проблеми, които сте се опитали да разрешите с дейностите от вашата практика.
6.2.Продължителност на реализиране на дейностите и техния брой (например: брой …проведени образователни дейности с децата с продължителността на всяка дейност…мин. и участници…бр. деца…, бр. други хора и/или специалисти).
6.3.Опишете какви дидактични и/или други материали сте използвали за конкретните дейности.
6.4. Опишете какви ресурси са били използвани – човешки, организационни, материални, финансови, информационни.
6.4.1. Опишете какви ресурси сте създали в процеса на работа (например: пакети с образователни материали, брошури, плакати, видео или мултимедия, или PowerPoint презентации).
6.5. Опишете мястото на реализиране на добрата практика като цяло и на отделните дейности (например в или извън детска ясла, детска градина, общностен център или друго място).
6.6. Опишете какви партньорства сте реализирали и как те са помогнали за създаване и реализиране на добрата практика.
6.7. Опишете каква е устойчивостта на практиката – какъв е капацитетът й да продължи своето съществуване и функциониране и извън пробния период.
6.8. Опишете каква е степента на повторяемост и трансфериране на практиката – до каква степен може да бъде повторена другаде и да се трансферира към друг контекст.
Специално внимание следва да се обърне на това дали е имало установяване на връзка с образователни институции и как работата е помогнала за по-доброто адаптиране и представяне на децата в тях (например ако децата са подготвяни за включването им в задължителна предучилищна подготовка или за първи клас – отново с оглед на превенция на отпадането от училище).
Посочете какви за били взаимодействията с местната власт и/или други институции в сферата на социалните услуги и какъв е бил техният принос за създаване, реализиране и постигане на устойчивост на добрата практика.
Дейности:
Сформиране на мобилен екип за ранна интервенция при деца с увреждания
Представяне на услугата „Ранна интервенция” в ЦОП , работещи в сътрудничество с НАРД начини за нейното ползване
Представяне на услугата „Ранна интервенция” в ЦОП , работещи в сътрудничество с НАРД начини за нейното ползване
Предоставяне на услугата „Ранна интервенция” в домашни условия на семейства
Организиране на родителска група за подкрепа при отглеждане на деца със СОП
Кръгла маса за представяне на услугата ранна интервенция и нейните резултати пред местната общественост и заинтересовани среди.
Основният използван ресурс това са знанията и уменията в областта на ранното развитие на специалистите включени в екипа, използва ни са елементи от монтесори-материали свързани с обучението на децата от 0- 3 години. Създадено е добро партньорство със специалисти от Клиниката по детски и генетични заболявания към УМБАЛ „Свти Георги” – Пловдив.
Практиката към момента продължава под формата на консултации за семейства, с деца на възраст О – 4 години в центровете за обществена подкрепа, с които работим на база ежегодни споразумения за консултации, обучения и супервизии.
Практика би могла да се провежда, ако има финансиране и добри отношения между личните лекари и детска клиника.
7. Финансиране. Моля, опишете подробно как сте финансирали практиката си – източник на финансиране, размер, срок.
Практиката е финансирано по проект на Карин Дом ,към Фондация ОАК и дофинансирана от НАРД.
Провеждана е в рамките на 10 месеца.
Общата сума изразходвана по проекта възлиза на 3510 лв.
8. Основни изводи и предложения. Опишете основните неща, които сте научили в хода на създаване, реализиране и гарантиране на устойчивост на практиката.
8.1. Кои са основните трудности, с които сте сблъскали и които сте преодолели?
8.2. Какви са предложенията за промяна на нормативната уредба, свързана с предоставяне на услуги в областта на ранната грижа и предучилищното образование?
8.3. Какви ресурси следва да бъдат осигурени, за да могат и други да приложат модела?
Реализирането на такава практика е възможно при добра съвместна работа между лекари, специалисти в областта на детското развитие, родители и педагози. Липсата на механизми за съвместна работа между различните институции затруднява подкрепата на нуждаещите се семейства. В ранна детска възраст родителите първо търсят медицинския персонал, а не всички медицински работници са склонни да си сътрудничат със специалисти от социалната сфера. Друг проблем е, че детските градини и детските ясли са затворени за външни специалисти, те са достъпни единствено за структури към МОН. Липсва информация към семействата кога и къде да търсят помощ за преодоляването на трудностите свързани с израстването на децата. Родителите трудно споделят проблемите си помежду си и този факт ги затруднява при търсенето на специализирана подкрепа.
Промените, които биха дали възможност повече деца да получат подкрепа още от най-ранна възраст са свързани с въвеждане на специализирани тестове за деца на възраст 0 – 4 с цел ранно откриване на проблеми в детското развитие. Наличие на консултативни центрове за ранно въздействие върху децата и оказване на подкрепа на техните родители. Наличие на услуги, подкрепящи родителите при отглеждане на деца с отклонения в развитието. Финансиране на специализираните услуги от държавата.
9. Данни за организацията, реализирала практиката.
9.1. Наименование и координати на организацията (адрес, телефон, факс, електронна поща, интернет-страница).
9.2. Лице и координати за контакт (име, електронна поща, телефона).
Национален Алианс за работа с доброволци /НАРД/
Адрес: Ул."Петко Каравелов"28А, гр.Пловдив
Тел.за връзка: 032/625-197
E-mail: nava.plovdiv@gmail.com Web-address: www.navabg.com
Ренета Паунчева
1 Връзката с превенцията на отпадането от училище може да бъде по-пряка и непосредствена (например: подобряване на владеенето на български език и готовността за постъпване в първи клас) или по-индиректна (например: подобряване на капацитета на семейството за грижа за детето или изграждане на услуги в подкрепа на физическото, емоционалното и интелектуалното развитие на детето и за подобряване на уменията му за адаптиране в структурирана образователна среда).
Проектът на НМД “Обмен и сътрудничество за подобряване благосъстоянието на децата”се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз.
ПЕРАТИВНА