Програма за насърчаване на малките и средните предприятия
Изтегляне 1.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Предимства на клиент/сървър модела, наложили масовото му приложение
- 3.1Клиент/сървър модел
- Подмодели на клиент/сървър архитектурата 7
- "Дебели" и "тънки" клиенти
- Mидълуер
3Клиент/сървър технологииТерминът "клиент/сървър" за първи път се използва при свързване на персонални компютри в мрежа през 80-те години5. Действителният клиент/сървър модел започва да печели популярност в края на 80-те. Терминът "клиент/сървър" описва взаимоотношенията между две компютърни програми, от които едната програма – клиент, прави заявка за услуга към другата програма – сървър, който изпълнява заявката (фиг. 5.). Въпреки, че клиент/сървър може да се използва от програми на един компютър, по-важна е идеята, реализирана в мрежа. В една мрежа моделът клиент/сървър предоставя удобен начин за свързване на програми, разпределени в нея (разпределени приложения). 
Клиент/сървърната обработка е логическото продължение на модулното програмиране6. Основната идея при модулното програмиране е разделяне на обемистия програмен код на отделни части (модули). По този начин се постига по-лесна разработка и по-добра поддръжка. При клиент/сървърната обработка тази идея се доразвива с това, че не е задължително тези отделни модули от кода да се изпълняват в едно и също пространство от паметта. Постепенното развитие довежда до това клиентските и сървърните програми да се изпълняват на подходящи хардуерни и софтуерни платформи, специализирани за техните функции. Например, сървърите за управление на бази от данни започват да се изпълняват на платформи, специално разработени и конфигурирани за обработка на заявки. Файловите сървъри пък започват да се изпълняват върху платформи със специални компоненти за управление на файлове.
Клиент/сървър архитерктурата има за цел да предложи по-добри показатели, в сравнение с централизирания модел на големите приложения, по отношение на:
3.1Клиент/сървър моделМоделът клиент/сървър е основата на днешните разпределени системи. Той е отговор на ограниченията, типични за традиционния модел на централизирани ресурси, където главният компютър предоставя достъп до бази от данни чрез множество терминали. Клиент/сървър моделът е отговор и на архитектурата на файловите сървъри в локални мрежи, където системи комуникират с файл сървър, неразполагащ с мощен процесор. Архитектурата клиент/сървър има три основни компонента: клиент, сървър и връзката помежду им. Клиент: Клиентът е програмата, очакваща да получи услуга от друга програма (сървър). Той взаимодейства с потребителя чрез клавиатурата, дисплея или друго входно/изходно устройство. Клиентът няма директни отговорности към достъпа до данните. Той само изпраща заявки до сървъра и показва върнатите резултати на екрана. Ето защо клиентската машина може да бъде оптимизирана за своята работа. Например, тя няма да има нужда от голямо дисково пространство, за чиято сметка може да се подобрят възможностите на графичните устройства. Клиентската програма извършва следните действия:
Обикновено за изпълнението им не се изисква сложна и скъпа техника. Най-обикновен персонален компютър би бил достатъчен на всеки желаещ да отправи заявка. Крайният потребител взаимодейства с клиентската част на разпределеното приложение. Също така клиентската програма управлява локалните ресурси, с които работи потребителят – монитор, клавиатура, принтер, т.н. Сървър: Сървърът удовлетворява заявките на клиентите, като изпълнява необходимите задачи. Той осъществява приемането на клиентските заявки, обработката им (извличане на данни от база данните, изменение на данните в базите, управление на интегритета на данните, обработка на данните) и връщането на отговорите с необходимата информация към клиентите. Понякога сървърите изпълняват и общи или по-специфични задачи на бизнес логиката. Сървърната програма изпълнява ролята на управител на споделените ресурси, като например база данни, принтери, комуникационни връзки, високопроизводителни процесори. Обикновено тя се изпълнява на компютри с голямо дисково пространство и мощни процесори, за да се осигури бързата обработка на голямо количество информация. Връзката между клиента и сървъра: Клиентът и сървърът могат да се изпълняват на един и същ компютър или на различни компютри, свързани в мрежа. Мрежата прави възможна отдалечената клиент/сървър комуникация.
Двуслоен клиент/сървър модел: Клиент/сървър архитектурата не винаги се ограничава до комуникацията с единствен сървър. Понякога клиентските заявки се разпределят между много сървъри. Но в най-честия случай, краят на клиент/сървър веригата е сървърът с базите данни, а клиентското приложение се грижи за логиката и графичния интерфейс (фиг. 6.). 
Трислоен клиент/сървър модел: Трислойната архитектура се появява, за да се преодолеят ограниченията на двуслойния модел. Тя добавя трети слой между потребителската среда и сървъра с базите данни. Съществуват множество от варианти за реализирането на междинния слой: контрол на изпълнението на транзакциите, сървъри за съобщения и сървъри за приложения. Средният слой може да извършва буфериране на клиентските заявки, изпълнение на приложения, операции с бази от данни. В добавка на това, средният слой може да разпределя по време и приоритет заявките. Клиентът може да остави заявката си на средния слой, който да извърши всичко необходимо по изпълнението и връщането на резултата (фиг. 7.). При много голям брой потребители, работещи с даден сървър, трислойният модел дава по-добри резултати от двуслойния. 
В зависимост от това, каква част от дейностите при работата на разпределеното приложение са възложени на клиентската програма, клиентите могат да бъдат класифицирани като "тънки" и "дебели". Това разпределение зависи от архитектурата на системата. До голяма степен определя нейните свойства. За онагледяване на идеята, ще разгледаме случая при широко разпространените системи с бази данни. "Дебел" клиент: Архитектурата на система с "дебели" клиенти е показана на фиг. 8.8. Данните се разполагат на файловия сървър. Системата за управление на базата данни (СУБД) се разполага на всеки клиентски компютър (работна станция). Синхронизацията на четенето и записа се осъществява чрез файлови блокировки. При този вид достъп имаме ниско натоварване на процесора на файловия сървър за сметка на високо натоварване на мрежата, затруднено (дори невъзможно) централизирано управление и осигуряване на надеждност, достъпност и висока безопасност. Затова се прилага най-вече в локални приложения с ниска интензивност на обработка на данните. 
Цялата обработка на данните се извършва на компютъра, който е изпратил заявката за данни, т.е. клиентът осъществява представянето на данните, обработката на данните и голяма част от съхраняването на данните. Файловият сървър просто управлява операциите с файловете и е споделен с всеки от клиентите, свързани към сървъра. До голяма степен файловият сървър играе ролята на допълнителен твърд диск за всеки от клиентите. От сървъра към клиента се изпращат цели файлове за обработка. Тъй като повечето задачи за получаването на необходимите данни се осъществяват от клиента, то той се нарича "дебел" клиент. Проблеми:
"По-тънък" клиент: Архитектурата на система с "по-тънки" клиенти е показана на фиг. 9.. Тя е двуслойна. СУБД се разполага на сървъра заедно с БД и осъществява достъпа до базата в монополен режим. Всички потребителски заявки се обработват централизирано. При тази технология се печели възможност за централизирано управление, осигуряване на надеждност, достъпност и безопасност, но за сметка на повишени изисквания към производителността на сървъра. 
Клиентът отговаря за управлението на потребителския интерфейс, контрола на въвежданите данни, обработката на данните, представянето на получените резултати, част от бизнес логиката. Сървърът на базата данни изпълнява съхранението на данните и управлението на достъпа (СУБД се изпълнява само на сървъра). Предимства:
Недостатъци:
"Най-тънък" клиент: Архитектурата на система с още "по-тънки" клиенти е показана на фиг. 10.. Реализиран е трислоен клиент/сървър модел. В допълнение на клиента и сървъра на базата данни е добавен още един сървърен слой. Този допълнителен сървър може да бъде използван за различни цели. Така например често прилагана схема е приложните програми да се намират на допълнителния сървър (приложен сървър). Друга възможност е допълнителният сървър да поддържа локална база данни, като същевременно друг сървър поддържа базата данни на предприятието. При тази схема клиентът само предоставя потребителския интерфейс и осъществява много малко приложна обработка, с ограничено или без съхранение на данни. Често клиентският компютър има доста ограничени ресурси – понякога дори няма твърд диск. 
Предимства:
Предизвикателства:
Mидълуерът (на английски: middleware) е софтуер, който играе ролята на мост между операционната система или база данните от една страна и програмите от друга. Понякога се оприличава на лепило, което свързва клиент/сървърните приложения. Той представлява софтуер, който позволява на дадено приложение да взаимодейства с друг софтуер, без да трябва потребителят да разбира и да кодира необходимите операции от ниско ниво за постигане на взаимодействието. При класификацията на мидълуера трябва да се отчита типът на разпределената система по отношение на комуникацията между клиента и сървъра. При синхронните системи системата, която изпраща заявката, изчаква отговора на заявката в реално време. Асинхронните системи изпращат заявката, но не чакат отговора в реално време – отговорът се приема когато бъде получен. Типове мидълуер:
Каталог: materials materials -> Исторически преглед на възникването и развитието на ес materials -> Съюз на математиците в българия-секция русе коледно математическо състезание – 12. 2006 г. 4 клас materials -> Великденско математическо състезание 12. 04. 2008 г. 2 клас Времето за решаване е 120 минути materials -> Съюз на математиците в българия-секция русе коледно математическо състезание – 09. 12. 2006г materials -> Съюз на математиците в българия-секция русе коледно математическо състезание – 12. 2006 г. 8 клас materials -> Великденско математическо състезание 12. 04. 2008г. 3 клас materials -> К а т е д р а " информатика" materials -> Зад. 2 Отг.: 5- 3т Зад. 3 Отг.: (=,-);(+,=);(+,=) по 1т., общо 3т. За materials -> Іv клас От 1 до 5 зад по 3 точки, от 6 до 10 – по 5 и от 11 до 15 – по 7 Изтегляне 1.47 Mb. Сподели с приятели:
|