Програма за опазване на околната среда 2008 2013 г


Хидрогеоложки условия в общината



страница3/10
Дата13.09.2016
Размер1.65 Mb.
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Хидрогеоложки условия в общината


Разглеждания район попада към територията на Южното Черноморие и се включва в обсега на Бургаския хидрогеоложки район.

Бургаският хидрогеоложки район е вместен в пределите на едноименната синклинореална структура, изградена предимно от горнокредни вулканоседиментни и плутонични скали. Централно място в района заема наложената горноеоценска депресия, представляваща самостоятелна хидрогеоложка структура от втори порядък.

Върху горнокредните и палеогенските скални формации, на сравнително малка площ (около 320 km2) са разпространени съвременните отложения на реките Айтоска, Ахелой, Чакърлийка (с приток Санър дере), Средецка (с притоци Каялъдере, Кулаковска, Голямата и Проходска), Факийска, Изворска, Хаджийска (с приток р.Бяла), Ропотамо, Дяволска и Орешка (с приток Узунчаирска), Маринка, Отманлийска, Равногорска и др.

В крайбрежната ивица на няколко участъка са отложени съвременни морски наноси.
Водоносни хоризонти в кватернерните наслаги

Тези водоносни хоризонти са формирани в алувиалните отложения на р.Хаджийска. Основен практически интерес представляват подземните води в речната тераса.



Алувиалните отложения на всички реки в района на Бургас се характеризират със сходна морфология на профила си и филтрационните свойства на водоносните хоризонти включени в тях.

Общата дебелина на отложенията варира от 1,0 - 2,0 до 18,0 m. Водоносните хоризонти обикновено представляват два пласта, формирани в чакълесто-песъчливите отложения на терасите. Тяхната обща дебелина варира от 0,5 до 9,0 m. Най-често тя е между 3,5 и 6,0 m. В източна посока нараства глинестата компонента в профила на терасите и близо до езерата и морето, където се вливат реките, преобладават глините, а пясъчните пластове са под формата на лещи и прослойки с малка дебелина и най-често изолирани помежду си.

Алувиалните отложения на Хаджийска в известни участъци залягат върху терциерни формации и изграждат общ водоносен хоризонт с тях.

Филтрационните свойства на чакълесто-песъчливите пластове в алувиалните отложения са сравнително добри. Средният коефициент на филтрация варира от 50 до 150 m/d, а проводимостта от 70 до 350-400 m2/d. Срещат се стойности и за двата параметъра както по-ниски, така и по-високи.

Основното подхранване на водоносните хоризонти става от валежите и частично от други формации с които имат хидравлична връзка. Дренирането им се реализира от реките.

Получените относителни дебити при опитните водочерпения варират в интервала 0,5-15,4 dm3/s/km2, но най-характерни са стойностите между 1,5 и 2,5 dm3/s/km2. Дебитите на отделните експлоатационни кладенци обикновено варират от 6,0 до 8,0 dm3/s. В единични случаи те надхвърлят 10 dm3/s.


В съвременните морски отложения са установени 4 находища с водоносни материали – на запад от гр.Созопол, югозападно от Бургас, западно от гр.Несебър и при Слънчев бряг. Всички находища, с изключение от това при Слънчев бряг (Несебърско блато), са с малки размери и некондиционни качества на водите в тях. Поради това се приемат за слабо водоносни, с локално значение. [6]

При Слънчев бряг морските отложения са представени от пясъци и черни блатни глини с дебелина 15-20 m. Водоносният пласт, включен в профила, е между 6,0 и 9,5 m.

Средната стойност на коефициента на филтрация е 12,5 m/d, а проводимостта варира в тесни граници от 93 до 100 m2/d.

Относителните дебити на кладенците показват количества от 1,7 до 3,8 dm3/s/m.

При тези хидрогеоложки характеристики отложенията се считат за умерено водоносни и перспективни за натрупване на значителни водни ресурси.



Фиг.№ 3.Хидрогеоложка карта на района на Несебър.М 1:200 000


  1. Климат

Община Несебър е “надарена” с благодатно целогодишно съчетание на морска и планинска атмосфера. Климатът е умерeно-континентален, силно повлиян от Черно море и макар и незначително, от Средиземноморските въздушни потоци. Температурният режим се характеризира с умерени летни (средно-юлска -23,1оС) и зимни (средно-януарска -2°С) температури.

Преобладаващи през зимния сезон са северозападните ветрове (с двойно по-висока скорост от средната за страната). Вятърът през студения сезон е силно ограничаващ фактор за рекреационни дейности по крайбрежието. През пролетно-летния сезон преобладават умерени източни ветрове (дневен морски бриз), както и нощния бриз от запад.

Режимът на облачността е с подчертан зимен максимум. Тогава средно-месечният брой на ясните дни е под 3, докато през лятото достига 15. Близостта на морския басейн обуславя и целогодишна голяма влажност на въздуха. Най-продължителните засушавания са през летните месеци (често с незначителни валежи).

Изключително важен климатичен компонент и природен ресурс на района е слънчевото греене. Средно-годишната му продължителност е над 2100 часа с максимум през юли и август. Зоната е близо до южната граница на ултравиолетовия комфорт и предоставя възможности за хелиотерапия в широкия времеви диапазон от март до октомври.

Средна месечна и годишна температура на въздуха ( C)




ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

год.

2.0

3.2

5.5

10.3

15.4

20.3

23.1

22.9

19.5

14.9

10.0

10.3

12.3



Средна минимална месечна и годишна температура на въздуха ( C)


І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

год.

0.9

0.0

2.2

6.4

11.7

15.7

18.0

17.9

15.0

10.9

26.8

2.1

8.8


Средна максимална месечна и годишна температура на въздуха ( C)




І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

год.

5.1

6.4

8.9

13.8

18.3

24.2

27.2

27.0

23.3

18.8

13.1

8.0

16.2



Месечна и годишна обща облачност (десети)




І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

год.

7.1

6.8

6.6

5.8

5.2

4.0

2.8

2.6

3.5

5.0

6.7

7.0

5.3



Средна месечна и годишна валежна сума (м.м.)


І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІV

год.

39

34

30

38

45

45

33

26

24

39

51

45

449



Относителна влажност на въздуха (%)


І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІ

год.

84

83

80

79

80

77

73

73

75

79

81

85

79



Посока и честота на вятъра (в %)


север

10.8

юг

6.8

североизток

11.2

югоизток

6.9

изток

14.5

запад

14.5

югоизток

11.2

северозапад

24.0







тихо

16.3І


4. Минерално-суровинни ресурси

Община Несебър е бедна на минерално суровини ресурси. Разкрити са находища от локално значение за пясъци и чакъли – “Инджейско блато”. Под това име е заведено в националния баланс на запасите. Находището се експлоатира по открит-кариерен начин. При с. Орозаре е разкрита кариера за глина. В близост до нея има изградена фабрика за тухли. При с. Кошарица има находища с незначителен запас на кафяв облицовъчен камък. В близост до Сл. бряг има изоставена кариера за инертни материали.


5. Населени места, кметства и курорти в общината.

Селищната мрежа на община Несебър се формира от 14 населени места, от които 2 града (гр. Несебър и гр. Обзор). Според функционалната им характеристика населите места се разделят:

ІІІ ф.тип.-гр.Несебър

V ф.тип.-гр. Обзор

VІ ф. тип.-с. Влас, с. Гьоловци, с. Кошарица, с. Оризаре

VІІф.тип.-с. Тънково, с. Баня

VІІІ ф.тип.-с. Приселци, с. Паницово, с. Козниица, с. Раковсково, с. Емона
Административен център на общината е гр. Несебър, които е най-голямото населено място. Второто по значение селище е гр. Обзор, който се явява опорен център на общината в северната и част. В 5 км крайбрежна зона са разположени 7 населени места, а именно: с. Емона, с. Кошарица, гр. Несебър, гр. Обзор, с. Равда, с. Влас, с. Тънково.

През последните 30 години населението на общината се е увеличило с около 24 % във връзка с интензивното развитие на стопанския туризъм в района като концентрацията на населението е довело до обезлюдяване на територията във вътрешността на общината.

Населението на община Несебър към 2002 г. възлиза на 21 150 души, което представлява 5.8% от населението на областта. В трудоспособна възраст са 16 352 души, или 60.2% от общия брой жители. Жителите в надтрудоспособна възраст са 4151.

Община Несебър е най-голямата туристическа агломерация на българското Черноморско крайбрежие. На територията на общината функционират 200 хотела с повече от 100 000 легла, 630 частни квартири с над 35 000 легла, 1000 заведения за обществено хранене. Значителна част от тази материална база е съсредоточена в курортните комплекси Слънчев бряг и Елените в Несебър и в селата Св. Влас и Равда.



ДАННИ И ИНФОРМАЦИЯ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ОКОЛНАТА СРЕДА

1. Качество на атмосферния въздух

В Община Несебър има пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Резултатите показват, че повечето от замърсителите - сероводород, фенол, амоняк и прах не се установяват. Епизодично се установяват серен диоксид, и азотен диоксид, но в концентрации значително под ПДК.

Източниците на замърсяване за община Несебър са източници от локално значение - това са предимно автомобилния транспорт, производствената дейност на животновъдните ферми, депата за битови отпадъци и битовия и обществения сектор.

За състоянието на атмосферния въздух в Община Несебър няма актуална информация. Налични са данни от 1993, 1994 и 1995 г.



Нетоксичен прах. През целия период на наблюдение съдържанието на прах е по-ниско от допустимите концентраций - за района на Несебър е под 1% от ПДК. За “Слънчев бряг” през м. юли е наблюдавано леко завишаване на концентрацийте, но в рамките на ПДК. Това се дължи на интензивния автомобилен трафик през курортния сезон-вторично запрашаване от отложения прах по пътната мрежа при преминаване на МПС.

Серен диоксид. Анализите получени показват, че за целия период 1993-1995 год. средноденонощните и еднократно максималните концентрации са в рамките на ПДК.

Сяроводород. Анализа на данните от пунктовете в г. Несебър показват, че максимално еднократните концентрации са значително под ПДК. Типични източници на сероводород на територията на общината няма.

Азотен диоксид. Данните показват средноденонощни концентрации значително под ПДК и до ПДК. Като основен източник на замърсяване може да се посочи автомобилния транспорт. За това се съди по увеличената концентрация по време на туристическия сезон, когато е увеличен трафика на автомобили.

Фенол. Наблюдения за фенол са правени само в пунктовете на к.к “Слънчев бряг”. Резултатите показват че замърсяването с фенол е слабо и не превишава ПДК. Не се наблюдава сезонна динамика

В заключение може да се направи че, съдържанието на всички изследвани параметри е значително по-ниско от ПДК съгласно екологичното ни законодателство.

Липсата на постоянни и големи източници на замърсяване не създава предпоставки за образуване на трайни зони на замърсен въздух.
2. Водни ресурси

2.1.Хидрогеоложки и хидроложки условия и фактори, влияещи върху количеството и качеството на повърхностните и подземни води в района

Община Несебър попада в югоизточния район на България, ограничен от север и североизток от последните дялове на Стара планина и на юг и югозапад от Айтоските хълмове (Малка Айтоска планина). Наклона на терена е на юг и запад. Основна водосборна артерия се явява р.Хаджийска.



Повърхностни води

Според Рамковата директива по водите, общината попада в 6 и 7 Екорегион. По смисъла на приложение ІХ от нея, двата екорегиона обхващат реките, езерата и преходните крайбрежни води.

Повърхностните води в района са представени от:


  • Реки:

- р.Хаджийска;

- р.Ахелой;



  • Язовири:

  • яз.Порой;

  • яз. Ахелой;

  • Изкуствено създадена водна площ на мястото на бивша кариера за пясък в двете й гнезда западно от КК “Слънчев бряг”;

  • Крайбрежните води на Черно море.

Разпространението, разпределението и движението на водните маси е в пряка зависимост от хидроложките условия на района – долината на р.Хаджийска.

Принадлежността на района към няколко основни морфоструктурни единици от тектонския строеж на страната ни, определя релефа на местността. По орографски белези районът е ниско равнинен, с максимална височина 150 м и сравнително добра развита талвегова мрежа 2,5-3,5 кв.м. Приморската част е заедно от блатистото устие на р.Хаджийска, а по на юг от р.Ахелой и Бургаските лиманни езера.

В най-горните части на реките в поречията им се простират най-източните части и разклонения на източна Стара планина. Те се характеризират с висок процент залесеност, средно 48-50%. Най-близката река до имота – р.Хаджийска е със залесеност 37%.



Река Хаджийска извира от района на с.Руен. В горното си течение протича в тясна долина в продължение на 1,5 км. След това навлиза в широка долина с дължина около 1,5-2 км с несиметричен коритообразен напречен профил. Левия й склон е по-висок от десния и по-стръмен. До с.Гълъбец речното корито е дълбоко, с множество меандри. Долината на реката под с.Гълъбец е тясна, със слаби наклонени и ниски склонове (5-10°). Последните са заети от културна (земеделска) растителност. Бреговете на коритото са високи около 1 м и са обрасли със стари върболаци. До с.Тънково реката образува широки лъки, а след селото постъпва в Несебърското пресушено блато и се влива в Черно море. В тази част е извършена корекция на коритото й. Състоянието на реката се следи в пункт на опорната хидрометрична мрежа-до с.Росница. Водосборът е с площ 50,1 кв.км, средна височина 275 м и средногодишен отток до 7,694 м3/сек. Отточния модул е 0,843, но той се колебае значително.
Таблица №1. Основни месечни и годишни статистически характеристики за периода 1961 - 1998 г. на р. Хаджийска при устието




I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII

IX

X

XI

XII

Год.

Qav

1,033

1,082

0,921

0,958

0,962

0,667

0,402

0,330

0,490

0,651

0,870

0,942

0,776



0,684

0,913

0,643

0,715

0,837

0,728

0,590

0,549

0,540

0,594

0,667

0,722

0,525

Cv

0,662

0,844

0,698

0,747

0,871

1,091

1,467

1,667

1,102

0,912

0,766

0,766

0,677

Cs

1,298

1,647

1,204

1,056

1,438

2,106

2,637

2,773

1,812

2,092

1,246

1,488

1,070

max

3,507

3,339

2,840

2,975

3,616

3,361

2,809

2,442

2,407

2,840

2,860

2,959

2,250

Съвременните отложения на р.Хаджийска са разпространени върху горнокредитните и палеогенските скални формации по южното бедро на еминската антиклинала.

Съвременните морски отложения-морски наноси се разполагат в крайбрежната ивица. В тях са установени находища с водоносни материали. Представител е Несебърското блато.

Съвременните морски отклонения при Слънчев бряг са представени от пясъци и черни блатни глини с дебелина 15-20 м и водоносен пласт между 6,0-9,5 м. Коефициента на филтрация е със средна стойност 123,5 м/д, а проводимостта варира о 93 до 100 м2/д.

Проведените проучвания показват, че отложенията при тези хидрогеоложки характеристики са умерено водоносни и перспективни. От друга страна не са установени в района водоносни хоризонти в терциерни седименти с практическо значение. Те са слабо водоносни с локално значение.
Подземни води

Хидрогеоложките условия на района са във връзка с геолого-тектонския строеж. Отделени са два типа водоносни хоризонти:

1) Пукнатинно-пластови води в теригенните части на палеогейските задруги

2) Порови води в младите отложения по речната тераса



Пукнатинно-пластови води. Колектори на такива води могат да бъдат твърдите скални пластове с теригенен и карбонатен състав, които са интензивно напукани вследствие на големи деформационни усилия при нагъвателните и разривни тектонски процеси. Тези пластове притежават лоши деформационни характеристики и създават условия за формиране на слоисти, пукнатинни водоносни хоризонти по отделните пластове или свити. Такава роля могат да играят пясъчниците, варовиците, брекчите, конгломератите и множеството им преходни скали от горнокредната и палеогенските седиментогенни формации по южното бедро на Еминската антиклинала.

Големите разривни структури, каквито са Просенишкият разсед, а също и разседите от грабеновата система, имат своето значение не толкова като колектори, а като проводници за създаване на хидравлическа връзка между пластовите водоносни зони. В отделни участъци те могат да създават и подпор, когато не са проводящи. В последния случай по двете крила на разседа, а също така и по отделните водоносни слоеве могат да се формират зони с различни напори.

Тектонските форми в района са от Младоалпийския цикъл. Те са се зародили или формирали през палеогена, но движенията по тях са продължили и през плиоцена и кватернера. Това е важна предпоставка за търсене на водоносни структури.
Порови води. Това са водите в несвързаните пясъчни и чакълести отложения в алувия и плиоцена по Просенишкия грабен. Тези отложения са добри колектори на подземни води, а мощността им в южната част на проучваната площ достига вероятно 60 - 70 m.
2.2.Количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водоприемниците

Количествена характеристика на водните ресурси

За района на Черноморските реки общото количество на експлоатационните ресурси на подземните води е около 21000-22000 дм3/сек. От тях 1800-1900 дм3/сек са порови и около 20000 дм3/сек карстови и пукнатинно-карстови.

В района около имота експлоатационните ресурси са около 13-14 % от всичките на Черноморския воден басейн.

До момента утвърдените локални ресурси са:



  • Минерални води – изключителна държавна собственост на Слънчев бряг – за сондажите Б-1и Б-76;

  • Комплексни и значими язовири – Порой и Ахелой;

  • От кватернера за водоснабдяване на с. Кошарица са утвърдени 3 броя ТК с общ дебит 6,8 л/сек.;

  • От кватернера за водоснабдяване на дейности в гр.Свети Влас – 1 ШК и 1 ТК;

  • От кватернер 5 броя ЕТК за водоснабдяване на с.Приселци;

  • За нуждите на Автотранспорт “Слънчев бряг” 1 СК;

  • За нуждите на “Турисстрой”АД и др.

От повърхностно стоящите води на язовир Порой месечно се отделят около 4500 млн.м3 вода за производство на ел.енергия във МВЕЦ.

Вода за напояване се осигурява от НС Ахелой-Порой. В поречието на р.Хаджийска се напояват около 7707 ха земи със запазена инфраструктура.

В Разрешителните за водоползване, издадено на “НС”АД гр.Бургас се осигуряват необходимите водни количества за поддържане на екосистемите след двата язовира.




Каталог: AWCadmin -> tiny mce -> plugins -> imagemanager -> files -> programi
programi -> Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г
files -> О б щ и н а н е с е б ъ р п р о г р а м а за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община несебър настоящата програма
files -> Отчет за изпълнението на общинска програма за опазване на околната среда за 2015 г.; Отчет за изпълнението на общинска програма за управление на отпадъците за 2015 г
files -> Общи положения Този правилник оределя дейността на приюта и механизмите за нейното осъществяване. Съобразен е с всички действащи в момента нормативни актове – звмд, обнародван в държавен вестник брой №87 / 11
files -> Изграждане и рекострукция на водоснабдителната и канализационна инфраструктура в общината


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница