Хидрогеоложки условия в общината

Хидрогеоложки условия в общината

Върху горнокредните и палеогенските скални формации, на сравнително малка площ (около 320 km²) са разпространени съвременните отложения на реките Айтоска, Ахелой, Чакърлийка (с приток Санър дере), Средецка (с притоци Каялъдере, Кулаковска, Голямата и Проходска), Факийска, Изворска, Хаджийска (с приток р.Бяла), Ропотамо, Дяволска и Орешка (с приток Узунчаирска), Маринка, Отманлийска, Равногорска и др.

В крайбрежната ивица на няколко участъка са отложени съвременни морски наноси.
Водоносни хоризонти в кватернерните наслаги

Тези водоносни хоризонти са формирани в алувиалните отложения на р.Хаджийска. Основен практически интерес представляват подземните води в речната тераса.

Общата дебелина на отложенията варира от 1,0 - 2,0 до 18,0 m. Водоносните хоризонти обикновено представляват два пласта, формирани в чакълесто-песъчливите отложения на терасите. Тяхната обща дебелина варира от 0,5 до 9,0 m. Най-често тя е между 3,5 и 6,0 m. В източна посока нараства глинестата компонента в профила на терасите и близо до езерата и морето, където се вливат реките, преобладават глините, а пясъчните пластове са под формата на лещи и прослойки с малка дебелина и най-често изолирани помежду си.

Алувиалните отложения на Хаджийска в известни участъци залягат върху терциерни формации и изграждат общ водоносен хоризонт с тях.

Филтрационните свойства на чакълесто-песъчливите пластове в алувиалните отложения са сравнително добри. Средният коефициент на филтрация варира от 50 до 150 m/d, а проводимостта от 70 до 350-400 m²/d. Срещат се стойности и за двата параметъра както по-ниски, така и по-високи.

Основното подхранване на водоносните хоризонти става от валежите и частично от други формации с които имат хидравлична връзка. Дренирането им се реализира от реките.

Получените относителни дебити при опитните водочерпения варират в интервала 0,5-15,4 dm³/s/km², но най-характерни са стойностите между 1,5 и 2,5 dm³/s/km². Дебитите на отделните експлоатационни кладенци обикновено варират от 6,0 до 8,0 dm³/s. В единични случаи те надхвърлят 10 dm³/s.

При Слънчев бряг морските отложения са представени от пясъци и черни блатни глини с дебелина 15-20 m. Водоносният пласт, включен в профила, е между 6,0 и 9,5 m.

Средната стойност на коефициента на филтрация е 12,5 m/d, а проводимостта варира в тесни граници от 93 до 100 m²/d.

Относителните дебити на кладенците показват количества от 1,7 до 3,8 dm³/s/m.

При тези хидрогеоложки характеристики отложенията се считат за умерено водоносни и перспективни за натрупване на значителни водни ресурси.

3. 
   Климат
   

Преобладаващи през зимния сезон са северозападните ветрове (с двойно по-висока скорост от средната за страната). Вятърът през студения сезон е силно ограничаващ фактор за рекреационни дейности по крайбрежието. През пролетно-летния сезон преобладават умерени източни ветрове (дневен морски бриз), както и нощния бриз от запад.

Режимът на облачността е с подчертан зимен максимум. Тогава средно-месечният брой на ясните дни е под 3, докато през лятото достига 15. Близостта на морския басейн обуславя и целогодишна голяма влажност на въздуха. Най-продължителните засушавания са през летните месеци (често с незначителни валежи).

Изключително важен климатичен компонент и природен ресурс на района е слънчевото греене. Средно-годишната му продължителност е над 2100 часа с максимум през юли и август. Зоната е близо до южната граница на ултравиолетовия комфорт и предоставя възможности за хелиотерапия в широкия времеви диапазон от март до октомври.

Средна месечна и годишна температура на въздуха ( C)

Средна максимална месечна и годишна температура на въздуха ( C)

Месечна и годишна обща облачност (десети)

Община Несебър е бедна на минерално суровини ресурси. Разкрити са находища от локално значение за пясъци и чакъли – “Инджейско блато”. Под това име е заведено в националния баланс на запасите. Находището се експлоатира по открит-кариерен начин. При с. Орозаре е разкрита кариера за глина. В близост до нея има изградена фабрика за тухли. При с. Кошарица има находища с незначителен запас на кафяв облицовъчен камък. В близост до Сл. бряг има изоставена кариера за инертни материали.

Селищната мрежа на община Несебър се формира от 14 населени места, от които 2 града (гр. Несебър и гр. Обзор). Според функционалната им характеристика населите места се разделят:

ІІІ ф.тип.-гр.Несебър

V ф.тип.-гр. Обзор

VІ ф. тип.-с. Влас, с. Гьоловци, с. Кошарица, с. Оризаре

VІІф.тип.-с. Тънково, с. Баня

VІІІ ф.тип.-с. Приселци, с. Паницово, с. Козниица, с. Раковсково, с. Емона
Административен център на общината е гр. Несебър, които е най-голямото населено място. Второто по значение селище е гр. Обзор, който се явява опорен център на общината в северната и част. В 5 км крайбрежна зона са разположени 7 населени места, а именно: с. Емона, с. Кошарица, гр. Несебър, гр. Обзор, с. Равда, с. Влас, с. Тънково.

През последните 30 години населението на общината се е увеличило с около 24 % във връзка с интензивното развитие на стопанския туризъм в района като концентрацията на населението е довело до обезлюдяване на територията във вътрешността на общината.

Населението на община Несебър към 2002 г. възлиза на 21 150 души, което представлява 5.8% от населението на областта. В трудоспособна възраст са 16 352 души, или 60.2% от общия брой жители. Жителите в надтрудоспособна възраст са 4151.

Община Несебър е най-голямата туристическа агломерация на българското Черноморско крайбрежие. На територията на общината функционират 200 хотела с повече от 100 000 легла, 630 частни квартири с над 35 000 легла, 1000 заведения за обществено хранене. Значителна част от тази материална база е съсредоточена в курортните комплекси Слънчев бряг и Елените в Несебър и в селата Св. Влас и Равда.

В Община Несебър има пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух. Резултатите показват, че повечето от замърсителите - сероводород, фенол, амоняк и прах не се установяват. Епизодично се установяват серен диоксид, и азотен диоксид, но в концентрации значително под ПДК.

Източниците на замърсяване за община Несебър са източници от локално значение - това са предимно автомобилния транспорт, производствената дейност на животновъдните ферми, депата за битови отпадъци и битовия и обществения сектор.

За състоянието на атмосферния въздух в Община Несебър няма актуална информация. Налични са данни от 1993, 1994 и 1995 г.

В заключение може да се направи че, съдържанието на всички изследвани параметри е значително по-ниско от ПДК съгласно екологичното ни законодателство.

Липсата на постоянни и големи източници на замърсяване не създава предпоставки за образуване на трайни зони на замърсен въздух.
2. Водни ресурси

2.1.Хидрогеоложки и хидроложки условия и фактори, влияещи върху количеството и качеството на повърхностните и подземни води в района

Община Несебър попада в югоизточния район на България, ограничен от север и североизток от последните дялове на Стара планина и на юг и югозапад от Айтоските хълмове (Малка Айтоска планина). Наклона на терена е на юг и запад. Основна водосборна артерия се явява р.Хаджийска.

Според Рамковата директива по водите, общината попада в 6 и 7 Екорегион. По смисъла на приложение ІХ от нея, двата екорегиона обхващат реките, езерата и преходните крайбрежни води.

Повърхностните води в района са представени от:

• 
  Реки:
  

- р.Ахелой;

• 
  Язовири:
  

• 
  яз.Порой;
  
• 
  яз. Ахелой;
  

• 
  Изкуствено създадена водна площ на мястото на бивша кариера за пясък в двете й гнезда западно от КК “Слънчев бряг”;
  
• 
  Крайбрежните води на Черно море.
  

Разпространението, разпределението и движението на водните маси е в пряка зависимост от хидроложките условия на района – долината на р.Хаджийска.

Принадлежността на района към няколко основни морфоструктурни единици от тектонския строеж на страната ни, определя релефа на местността. По орографски белези районът е ниско равнинен, с максимална височина 150 м и сравнително добра развита талвегова мрежа 2,5-3,5 кв.м. Приморската част е заедно от блатистото устие на р.Хаджийска, а по на юг от р.Ахелой и Бургаските лиманни езера.

В най-горните части на реките в поречията им се простират най-източните части и разклонения на източна Стара планина. Те се характеризират с висок процент залесеност, средно 48-50%. Най-близката река до имота – р.Хаджийска е със залесеност 37%.

Съвременните отложения на р.Хаджийска са разпространени върху горнокредитните и палеогенските скални формации по южното бедро на еминската антиклинала.

Съвременните морски отложения-морски наноси се разполагат в крайбрежната ивица. В тях са установени находища с водоносни материали. Представител е Несебърското блато.

Съвременните морски отклонения при Слънчев бряг са представени от пясъци и черни блатни глини с дебелина 15-20 м и водоносен пласт между 6,0-9,5 м. Коефициента на филтрация е със средна стойност 123,5 м/д, а проводимостта варира о 93 до 100 м²/д.

Проведените проучвания показват, че отложенията при тези хидрогеоложки характеристики са умерено водоносни и перспективни. От друга страна не са установени в района водоносни хоризонти в терциерни седименти с практическо значение. Те са слабо водоносни с локално значение.
Подземни води

Хидрогеоложките условия на района са във връзка с геолого-тектонския строеж. Отделени са два типа водоносни хоризонти:

1) Пукнатинно-пластови води в теригенните части на палеогейските задруги

2) Порови води в младите отложения по речната тераса

Големите разривни структури, каквито са Просенишкият разсед, а също и разседите от грабеновата система, имат своето значение не толкова като колектори, а като проводници за създаване на хидравлическа връзка между пластовите водоносни зони. В отделни участъци те могат да създават и подпор, когато не са проводящи. В последния случай по двете крила на разседа, а също така и по отделните водоносни слоеве могат да се формират зони с различни напори.

Тектонските форми в района са от Младоалпийския цикъл. Те са се зародили или формирали през палеогена, но движенията по тях са продължили и през плиоцена и кватернера. Това е важна предпоставка за търсене на водоносни структури.
Порови води. Това са водите в несвързаните пясъчни и чакълести отложения в алувия и плиоцена по Просенишкия грабен. Тези отложения са добри колектори на подземни води, а мощността им в южната част на проучваната площ достига вероятно 60 - 70 m.
2.2.Количествена и качествена характеристика на водните ресурси на територията на обекта и категория на водоприемниците

Количествена характеристика на водните ресурси

За района на Черноморските реки общото количество на експлоатационните ресурси на подземните води е около 21000-22000 дм³/сек. От тях 1800-1900 дм³/сек са порови и около 20000 дм³/сек карстови и пукнатинно-карстови.

В района около имота експлоатационните ресурси са около 13-14 % от всичките на Черноморския воден басейн.

До момента утвърдените локални ресурси са:

• 
  Минерални води – изключителна държавна собственост на Слънчев бряг – за сондажите Б-1и Б-76;
  
• 
  Комплексни и значими язовири – Порой и Ахелой;
  
• 
  От кватернера за водоснабдяване на с. Кошарица са утвърдени 3 броя ТК с общ дебит 6,8 л/сек.;
  
• 
  От кватернера за водоснабдяване на дейности в гр.Свети Влас – 1 ШК и 1 ТК;
  
• 
  От кватернер 5 броя ЕТК за водоснабдяване на с.Приселци;
  
• 
  За нуждите на Автотранспорт “Слънчев бряг” 1 СК;
  
• 
  За нуждите на “Турисстрой”АД и др.
  

От повърхностно стоящите води на язовир Порой месечно се отделят около 4500 млн.м³ вода за производство на ел.енергия във МВЕЦ.

Вода за напояване се осигурява от НС Ахелой-Порой. В поречието на р.Хаджийска се напояват около 7707 ха земи със запазена инфраструктура.

В Разрешителните за водоползване, издадено на “НС”АД гр.Бургас се осигуряват необходимите водни количества за поддържане на екосистемите след двата язовира.