Програма за транснационално сътрудничество Югоизточна Европа на 11. 03. 2009 год


Анкетно проучване на нуждите на инвеститорите за развитие на бизнес в община Перник и техните устройствени изисквания



страница3/5
Дата15.10.2018
Размер0.72 Mb.
ТипПрограма
1   2   3   4   5

3.Анкетно проучване на нуждите на инвеститорите за развитие на бизнес в община Перник и техните устройствени изисквания


Анкетното проучване има за цел:

  • да проучи нуждите на инвеститорите за развитие на бизнес в община Перник;

  • да изследва изискванията относно териториално-устройствените предпоставки за развитие на бизнеса в общината;

  • да идентифицира възможностите и пречките за развитие на публично-частното партньорство в общината и конкретна индустриална зона;

  • да събере мнения относно изискванията на бизнеса за подкрепа от страна на общинската администрация;

  • да послужи при разработване на обобщен анализ за нуждите и основни проблеми на инвеститорите – настоящи и потенциални - относно развитие на бизнес в община Перник и обосноваване на необходими действия, свързани с ревитализиране на устройствени зони в общината и развитие на публично-частно партньорство (ППП/ПЧП) в тях.

Въпросникът съдържа три вида въпроси.

  • Първият вид въпроси изисква заграждане на само един от посочените отговори

  • Вторият вид позволява няколко възможни отговора, които следва да бъдат отбелязани

  • Третият вид въпроси са “открити” и изискват кратък и ясен текст от страна на респондентите

Това от своя страна предполага вариация на броя на отговорите при един и същ брой респонденти, което в някои случаи променя процентните съотношение между на изброените възможности.

В Приложение 1 е дадена анкетната форма на проучването.


3.1Анализ на нуждите и основните проблеми на инвеститорите

На базата на получените от респондентите анкети се извърши обобщение на отговорите, след което се направи анализ на тези резултати по основните секторни въпроси засегнати в тях.



3.1.1Базисна информация за фирмите и намеренията им за развитие

Положителен факт е, че голяма част от респондентите са фирми и предприятия представители на най-развитите отрасли в общината, а тяхното мнение е много ценно и полезно. Точното разпределение е следното



  • 40% от анкетираните фирми са представители на отрасъл „Металургия”,

  • 27% на „Строителство”, и

  • 13% на отрасъл „Търговия и ремонт”.

Разпределението на фирмите от гледна точка на заетоста е следното:

  • 50% са представители на малките фирми с персонал между 11 и 50 човека,

  • 21% са от групата на микро фирмите, в които работят до 10 човека. 21% от анкетираните представители на средни предприятия

  • 7% - са големите фирми в общината.

Разпределение на фирмите по брой на заетия в тях персонал

Над 95% от тези фирми са частна собственост, нито една от анкетираните фирми няма общинско и държавано участие, а само една е със смесено чуждестрано участие.

Много по разнообразно е разпределението на резултатите свързани с обхвата на действие на тези фирми:


  • 43% от фирмите определят своя мащаб на действие като регионален,

  • 29% като национален,

  • 21% като наднационален,

  • и едва 7% като местен.

Териториален обхват на дейността на действащите фирми в общината

Това показва, че болшинството от анкетираните фирми действат извън територията на общината, което създава предпоставки за партньорство и обмяна на опит на различни равнища и благоприятства тяхното развитие.



Един от най-интересните въпроси в тази част е свързан с кадровата осигуреност (пазара на труда) и това откъде най-често набират персонал работодателите в общината:

  • 57% от респондентите посочват, че най-често това са средните училища в общината.

  • 14 % от фирмите достигат до услугите на средните училища в общината,

  • а едва 7% дават като възможност привличането на кадри от столичния град (предимно висококвалифициран персонал).

Откъде набирате своя персонал?

Интересно е, че твърде висок процент събира отговорът (22% ), че общината няма учебни заведения, които да покриват нуждите на предприятията от квалифициран персонал.

В същото време 64% от респондентите посочват, че нямат намерение да увеличават персонала си в близката една година. Процентът на тези, които пък имат такива намерения, е 36%, като в 80% от случаите става въпрос за увеличение до 10 човека, а останалите 20% предвиждат да наемат до 20 човека.

Предвиждате ли да увеличите заетите лица във фирмата през следващата година?

Според данните от анкетата, въпреки трудностите стопанските субекти в общината има положителни очаквания за развитие на техния бизнес в близко и по-далечно бъдеще:



  • 64% от тях посочват, че очакват ръст на приходите в близката година,

  • докато 29% не очакват промяна в развитието си,

  • и само 7% очакват спад.

Оптимизмът в очакванията за собственото им развитие през следващите 5 години е по-голям, там процентът на отговорите за ръст достига 93%, срещу едва 7% без промяна и нито един за спад.

Какви се очакванията за развитието на бизнеса Ви през следващата година?



Какви се очакванията за развитието на бизнеса Ви през следващите 5 години?





На фона на този оптимизъм 85% от фирмите заявяват, че не развиват развойна дейност, което с оглед на съвременните изискания и тенденции в развитието на бизнеса не е повод за оптимизъм.

3.1.2Ресурси за изпълнение на проекти с европейски средства

Отношението на представителите на пернишкият бизнес към членството на България в ЕС е много положително, което личи и от отговорите им в частта засягаща въпроси произтичащи от членството ни в съюза:



  • 70 % от анкетираните определят присъединяването на България в ЕС като много полезно,

  • 15% като полезно,

  • а 15% все още не могат да преценят какъв е ефекта от присъединяването ни към европейското семейство.

В каква степен лично за вас и вашата фирма бе полезно присъединяването на България към ЕС?

Нагласите за участие на фирмите в използването на средствата от Структурните фондове /СФ/, също са положителни:



  • 57% анкетираните смятат, че трябва да участват много активно в този процес,

  • 30% смятат да участват само в известна степен;

  • 7% от анкетираните фирми не смятат да се възползват от възможностите, които тези фондове предоставят;

  • 6% се колебаят и не могат да преценят дали ще участват в този процес.

Трябва ли вашата фирма да участва в използването на средствата от Структурните фондове /СФ/ на ЕС?



Особено важно и интересно е да се разгледат мотивите за участие на бизнеса в процеса на използване на средствата от европейските фондове за развитие на своите фирми, 3 години след членството на България в ЕС.

В отговорите на бизнеса се забелязват няколко групи мотиви за участие в използването на СФ, като водещи са следните:



  • модернизация, обновяване на оборудването и технологиите на производството - 18%;

  • възможноста за създаване на допълнителна заетост, подобряване условията на труд, в т.ч. обучение на персонала – 15%;

  • повишаване на конкурентоспособността, справяне с конкурентния натиск – 13%.

Може да се обобщи, че тези мотиви са свързани с повишаване на конкурентоспособността, чрез подобряване условията на труд и модернизация на производството.

Мотиви като: разширяване на дейността, достъп до средства за необходими инвестиции, развитие на страната, района, общината, решаване на регионални и социални проблеми остават малко по назад в тази класация с между 8-10 % от отговорите. Това са мотиви, които засягат въпроси свързани не толкова пряко с оцеляването и развитието на фирмите в условията конкуренция на европейския пазар.



Прави впечатление, че мотиви, произтичащи пряко от предизвикателствата на членството в ЕС, като: експортна ориентация, по-лесен достъп до нови пазари и достигане на европейските изисквания и стандарти, постигане на съответствие със законодателството, които са от голямо значение за бизнеса ,получават сравнително малък процент от гласовете – около 5%. Това може да се обясни с многото и разнопосочни проблеми, които среща и решава бизнеса при своето развитие и оцеляване в общото европейско бизнес пространство. Естествено тази мотивация е по-силно изразена при експортноориентираните фирми.

Какви са мотивите за участие в използването на средствата от Структурните фондове /СФ/ на ЕС?

Като правим анализ на отговорите в тази част, трябва да имаме в предвид, че респондентите са посочвали повече от един отговор, а в някои случаи по 6-7 от дадените им възможности, което води до „разпръскването” на отговорите им в многото възможности.

За да могат да с възползват в най-голяма степен от възможностите на европейските фондове, предприятията трябва да са добре информирани и запознати с техните изисквания (правила, срокове, процедури, допустимост). Като най-използвани източници за набиране на информация свързана с ЕС и неговите фондове, анкетираните фирми посочват медиите и интернет - страници на правителството и министерствата отговорни за тези средства с по 25% от отговорите, което може да се тълкува като задоволително. Другите най-често използвани от бизнеса източници са: общодостъпни печатни материали, интернет страницата на община Перник, както и страници на браншови организации.

Кои са вашите основни източници на информация относно регламентите и начина на действие на СФ на ЕС?

Интересно е, че нивото на информираност по показателите количество, актуалност и разбираемост на информацията, разнострана.

Оценката по отношение на може би най-важният показател за предоставяната информация актуалност е, че тя според анкетираните е донякъде полезна в около 50% от отговорите. Оценките и по отношение на количеството и разбираемостта на тази информация е по-скоро положителна в почти 50% от случаите.

Другият изкючително важен от практическа гледна точка в тази част въпрос е свързан с трудностите при кандидатстването и изпълнението на проекти по оперативните програми.



Както се вижда от данните в таблицата по долу най-често посочвани са следните проблеми:

  • Сложни и бюрократични изисквания и процедури

  • Фирмата не е избираема за проекти, за които според нас е подходяща

  • Бавни разплащания, забавяне на изплащането на средствата

  • Липса на подходяща програма, която да финансира интересуващите ни дейности

  • Липса на прозрачност за процеса на оценяване

Въпрос 16 - Какви са Вашите трудности при кандидатстването и изпълнението на проекти по оперативните програми


 Трудности


Дял

Липса на подходяща програма, която да финансира интересуващите ни дейности

10%

Липса на информация за възможностите за финансиране

6%

Фирмата не е избираема за проекти, за които според нас е подходяща

12%

Сложни и бюрократични изисквания и процедури

14%

Кратки срокове за представяне на проектните предложения

0%

Ограничени собствени знания, умения и опит

2%

Неподходящи партньори

0%

Неподходящи консултанти

0%

Значителни финансови ресурси, необходими за разработване на проекта

6%

Ограничени финансови ресурси за съфинансиране на проекта, твърде високи изисквания за съфинансиране

4%

Липса на подготвени предпроектни проучвания, когато такива са необходими

4%

Неизяснена или спорна собственост на обекта на проекта

2%

Много висока конкуренция за ограничени ресурси

2%

Липса на прозрачност за процеса на оценяване и на обратна информация за слабостите на неодобрените предложения

12%

Липса на финансови средства за авансово изпълнение на проектите

8%

Бавни разплащания, забавяне на изплащането на средствата

12%

Нито едно от посочените -липса на капацитет в УО

2%

Не сме кандидатствали

4%

Всичко отговори

100%


Като ги разгледаме внимателно, може да се обобщи, че всички тези проблеми са заложени на национално ниво (управляващи органи, оценители, мониторингови органи, процес на програмиране), като тяхното решаване също трябва да стане на национално ниво. За съжаление ролята на бизнеса и местните власти в тези процеси не е особено голяма.

3.1.3Взаимодействие с общинската администрация

Взаимоотношенията „общинска администрация – бизнес” са от решаващо значение за развитието на местно ниво. Доказано е, че където има ефективно и прозрачно управление, което създава благоприятни условия за бизнес, то там и бизнесът е по-активен и проспериращ. Това естествено оказва влияние върху населението и социално-икономическото развитие като цяло. Взаимодействието и по-точно съдействието по разрешаване на ключови и за двете общности въпроси се оказва благоприятно за тях.

Това се потвърждава и от данните в анкетата, където:


  • 65% от запитаните посочват сътрудничеството с местната власт за много важно,

  • 21% го определят за важно,

  • нито един от респондентите не посочва, че това взаимодействие е без значение,

  • а 14 % не могат да преценят доколко това е важно.

Важна част за развитие на взаимодействието между администрацията и бизнесът е процесът на планирането, който поставя основата на много от последващите им съвместни действия. Както е добре известно общинският план е основният стратегически планов документ за всяка община. В тази връзка притеснителен е твърде големият процент 50% от анкетираните, които посочват, че нямат никакво участие в процеса на неговото разработване и актуализиране.

Какво е участието Ви в планирането на общинско ниво

Интересно е, че въпреки това почти 40% от анкетираните оценяват информацията в него като актуална, достатъчна и разбираема. Висок е обаче и процентът на тези, които считат че това не е така – около 30% или почти 1/3 от запитаните.

Именно затова 61% от респондентите препоръчват на администрацията да предприеме ефективни механизми за директно взаимодействие с тях в процеса на планиране. 22% пък препоръчват това взаимодействие да става с организации и сдружения, които ги представят.

Какво бихте препоръчали, за да се подобри общинското планиране?



Доколко е важно сътрудничеството и взаимодействието между общинската администрация и бизнеса за използването на СФ?



Много показателен за състоянието на взаимодействието между заинтересованите страни към момента е въпросът :


  • Какви форми на взаимодействие имате с общинската администрация при разработването на проекти?




Форми на взаимодействие с общинската администрация 

Дял Всичко


Разпространение на информация за проекта

26%

Проучване на нуждите на заинтересованите (анкети, допитвания)

26%

Групови дискусии с представители на пряко заинтересованите

16%

Граждански форуми

0%

Обществени съвети, включване на представители на бизнеса в управителен комитет на проекта

11%

Друго

21%

Всичко отговори

100%



Какви форми на взаимодействие имате с общинската администрация при разработването на проекти?

Прави впечатление, че разпространението на информация е на първо място заедно с проучване на нуждите на заинтересованите, като двете възможности формират над 50% от отговорите.

Запитани как администрацията ги информира за възможни партньорства по предстоящи проекти, бизнеса посочва различни широко разпространени и достъпни начини за информиране (интернет, прес-конференции, лични срещи и др.).

Тук по-важен е въпросът достатъчна и навременна ли е тази информация. Сравнително висок е процентът на тези, които твърдят че общината изобщо не ги информира – 17% от респондентите.

Голям интерес предизвиква въпроса за това какви са трудностите и пречките за сътрудничество между бизнеса и общинската администрация към момента.

На първите места в тази класация са следните казуси:



  • Няма ясно регламентирани форми и процедури за взаимодействие и консултиране

  • Фирмите нямат достатъчно опит за взаимодействие и сътрудничество с администрацията и не винаги намират удачните канали, форми и партньори

  • Законодателството ограничава възможностите за взаимодействие и сътрудничество

Може да се каже, че този въпрос засяга теми, които са от комплексен характер и са с общонационално значение. Интересното при този казус е, че се отчитат пропуски, които забавят развитието на партньорството и от двете заинтерсовани страни.

Как общинската администрация информира местната общественост за възможни партньорства по предстоящи проекти?



Сред най-често посочваните проблеми, които според анкетираните пречат на бизнеса им и ефективното сътрудничество, респондентите посочват:

  • Корупцията

  • Мудните действия на администрацията по отношение на разрешителни за строежи, устройване на територията и поддръжка на инфраструктурата

  • Некоректно финансово отношение (в т.ч забавяне на плащания)

Проблеми, които най-малкото не правят добър маркетинг на общината и чието решаване не трябва да буди съмнение у сегашните и бъдещи инвеститори.

Най-често посочваната помощ, която бизнеса очаква от страна на общината е по-ефективното административно обслужване и подобряването на транспортната инфраструктура с по 33% от отговорите. На следващо място с по 14% от отговорите се нареждат информационните услуги и прозрачните процедури при предоставяне на терени и помещения.

На пръв поглед неща, които не са непостижими, още повече те са част от общинските компетенции и задължения. Не бива да се отрича обаче, че общината направи доста подобрения в тези сфери, особено по отношение на административното обслужване.

3.1.4Устройствена осигуреност и проблемни области

Може да се каже, че проблемите свързани с устройството на територията са едни от фундаменталните и ключови за развитието на всяка територия. Това е въпрос, който дълго време беше отлаган или решаван „на парче”, което оказа своето неблагоприятно влияние върху всички участници в процеса на управление и използване на различни видове терени в т.ч и производствени.

Като стар и развит индустриален център, производствените терни са широко разпространени в град Перник.

Почти 95 % от анкетираните посочват, че имат собственост върху терена, който използват. Над 90% от тях заявяват, че нямат проблем с водо и електро снабдяването, 65 % не срещат проблеми и с канализацията. Според тези данни може да се заключи , че бизнесът в общината е добре осигурен и не среща особенни трудности по отношение на базисната инфраструктура. Не може да сме напълно сигурни в достоверността на тези данни, тъй като много от респондентите не са попълнили съответните части и второ, това далеч не са всички проблеми, с които се сблъсква бизнесът при развитие на своята дейност.

Сред проблемите в производствените терени, които най-често се споменават от бизнеса, е лошото състояние на пътната инфраструктура.

Запитани каква помощ очакват от общината, респондентите посочват разнообразни възможности, които разгледани детайлно не са нерешими и предлагат възможности за общотото им премахване. Прави впечатление, че те самите са благоприятно настроени към възможността за съвместни действия по общи проблеми. Ето и най-често посочваните желания за подкрепа:



  • Развитие на пътна инфраструктура; 

  • Партньорство в екологични проекти;

  • Партньорство  в проекти за развитие на алтернативни енергийни източници;

  • Обезпечаване  на човешки ресурси

  • Реорганизация на пътно – транспортните възли  на производствената зона – кв. Изток

  • Изграждане на бизнес център

  • Консултации по подготовка на документите за участие в бъдещи проекти

  • Включването на фирмата при изпълнението на общински проекти и доставки

За съжаление има и респонденти, които открито заявяват, че не очакват никаква помощ от страна на общината. Това може да се тълкува от една страна, че нямат нужда, а от друга, че са загубили своето доверие в общината и не очакват никаква подкрепа.

3.1.5Взаимодействия и партньорства – трудности и опит



Една от най-разпространените форми на сътрудничество, между администрацията и бизнеса, насочена към финансиране, изграждане, обновяване, управление или поддържане на необходимата инфраструктура или услуги е публично-частното партньорство /ПЧП/. Въпреки голямото значение, което се отдава на този процес, от отговорите на анкетираните се вижда, че практическото му използване е далеч по-слабо. Най-често срещаната форма на ПЧП между общината и бизнеса на този етап е изпълнението на различни договори за концесии (наем) и свързаните със ЗОП процедури, в които бизнесът е подизпълнител.

Най-голям е опитът на фирмите като подизпълнители, на договори за услуга (29% от отговорите), строителство (18%) и договор за доставка (18%). Може да се каже, че това е едно добро, но недостатъчно разпространено сътрудничество. Доказателство за това е, че най-висок продължава да е делът (35%) на предприятията и фирмите, които посочват, че не са осъществили каквато и да е дейност съвместно с публичните власти.

Има ли опит вашата фирма в стопанска дейност, свързана с местната, областната или централната власт?



Негативен обаче е фактът, че при голямата важност която общината и бизнесът отдават на партньорството, оценката на реалните взаимодействия, в които е влизала общината при разработване и изпълнение на различни проекти е значително по ниска.

Като подкрепа на това твърдение идва направеното в рамките на проект „В търсене на устойчиви модели; Община Перник – възможности за бизнес”, финансиран от ОП „Административен капацитет”, проучване на обществената среда и нагласа за прилагането на ПЧП. От резултатите в него се вижда, че над 90% от анкетираните фирми в общината имат нагласа и желание да участват в процеса на ПЧП, но на практика почти същият процент не може да посочи пример за осъществено към момента ПЧП.



Как виждате Вашето възможно участие в публично частно партньорство (ПЧП) с община Перник и други фирми и организации при реализация на Индустриален парк Перник – Изток?

 Възможности за публично-частно партньорство

Дял Всичко

Съвместен център за обучение

47%

Съвместни търговски обекти

41%

Съвместни екологични проекти

6%

Развитие  на алтернативни енергийни източници

6%

поддръжка на инфраструктура, маркетинг, развойна дейност

6%

Всичко отговори

100%

Както е видно, най-често посочваната според бизнеса възможност за ПЧП към момента, е изграждането на съвместен център за обучение с почти 50% от отговорите. Това може да се обясни както със слабата практическа подготовка на новоназначавания персонал, така и с нуждата от повишаване на квалификацията на заетите лица.

На следващо място се нарежда възможността за създаване на съвместни търговски обекти с 41% от оговорите, в които фирмите да излагат и предлагат своята продукция. Значително по-малък дял получават останалите възможни отговори по 6%.

Запитани какво би следвало според фирмите да се инициира, за да развие като успешен Индустриален парк Перник – Изток, се получават следните много разнообразни отговори:



  • Създаване  на клъстер и кандидатстване  за финансиране от СФ;

  • Мерки за насърчаване на корпоративната социална отговорност на фирмите

  • Бизнес център за иновации, екология, алтернативно финансиране и ресурсно обезпечаване на общинската икономика;

  • Център за професионално ориентиране, квалификация и преквалификация

  • Общинска агенция  за временна заетост и лизинг на персонал;

  • Екологични  проекти.

  • Проекти за развитие на алтернативни енергийни източници.

  • Търговски бизнес център

  • Участието на възможно по голям брой фирми от бизнеса и подобряването на инфраструктурата в района на бизнеспарка и фирмите около бизнес парка.

  • Изграждане на производствени мощности и модернизиране на инфраструктурата

  • Изработването на ПУП

  • Да се приложат, практиките и правилата, по коита са изградени модерни иднустриални зони в ЕС

Тези разнопосочни мнения може да се обяснат с различните потребности на анкетираните предприятия, но при всички случаи при предприемането на реални действия би следвало да се стигне до консолидиране на техните желанията до 2-3 идеи, които да са реално постижими и за двете страни. Факт е, че може би поради неразбиране на въпроса се посочва като възможност създаването на център за професионално ориентиране, квалификация и преквалификация, който вече е посочен като възможност в голяма част от отговорите в един от останалите въпроси.

Най-предпочитани за партньори от местните фирми при създаване на Индустриален парк Перник – Изток и осъществяване на ПЧП, анкетираните посочват голям брой от сега действащите в тази зона фирми, което е съвсем обяснимо. Все пак най-голям е процентът на фирмите „Стомана Индъстри” АД и „Колхида Метал”- АД.

Как си взаимодействат представителите на пернишкия бизнес със своите колеги от останалите части на страната (на местно, областно, регионално и национално ниво)? Според получените резултати 60% от тях си взаимодействат систематично на местно ниво, 73% имат периодични контакти на областно и отново 60% осъществяват систематично сътрудничество на национално ниво. На регионално ниво взаимодействието е по-скоро периодично.

Макар че 65% от анкетираните определят връзката „бизнес – наука“ като важна за своето развитие, 71% от тях нямат осъществено сътрудничество с университети и други научни институции.



Доколко е важно за вашата фирма разширяването на сътрудничеството с университети или други научни институции?





Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница