Психопатология и психиатрия въведение
II. РАЗСТРОЙСТВА, при които ТРЕВОЖНОСТТА Е ЦЕНТРАЛЕН СИМПТОМ
Изтегляне 0.65 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Вторият въпрос
- Третият въпрос
- ПРИСТЪПИ НА ПАНИКА
| II. РАЗСТРОЙСТВА, при които ТРЕВОЖНОСТТА Е ЦЕНТРАЛЕН СИМПТОМ.
Първият въпрос, който трябва да си зададем, когато е налице тревожност като симптом, е дали разстройството е органично (увреждания на ЦНС). Това е първото, което трябва да се изключи. Вторият въпрос се отнася до това, дали става дума за тревожност, която се проявява само при определени обстоятелства (ситуации или обекти). Ако е така, то става дума за ФОБИЯ. В класификацията има три вида фобии: 1. Агорафобия - невротичен страх от преминаване през открити широки места. Хора с агорафобия избягват да се движат сами навън, рядко напускат пределите на дома си.. Страхът от открити пространства намалява, когато болният се придружава от близък. Агорафобията може да бъде тежко инвалидизиращо състояние, ограничаващо всички кръгове на дейност на човека. Агорафобия се диагностицира при наличие на силен страх в описаните ситуации (отдалеченост от дома и други ситуации, които е трудно да бъдат бързо напуснати), придружен от прогресиращо ограничаване на обичайните дейности до степен на пълно господство на страха и отбягващото поведение над живота на пациента. 2. Социални фобии (свързани със струпването на много хора). Тревожността се проявява в различни социални ситуации. Има хора, които не могат да говорят пред публика, не смеят да говорят по телефона, страх ги е да се хранят на публично място, да пътуват в пълен с хора асансьор, да пишат пред хора и т.н. 3. Специфични фобии. Отнасят се до специфични обекти или ситуации: страх от различни видове животни, пух и перушина; от насекоми; от вода; от височина; от тесни и затворени пространства (клаустрофобия); от гръмотевици; от кръв и инжекции и т.н. Фобиите са повтарящи се ирационални страхове с непреодолимо желание за отбягване на обектите и ситуациите. Разстройството би следвало да причинява значителен дистрес, а страхът да се схваща от пациента като ексцесивен (прекомерен) и неоснователен. Третият въпрос, който трябва да си зададем, ако тревожността не е свързана с органични причини или само с определени обстоятелства, е дали тревожността не е СЪСТОЯНИЕ, което сега се нарича ПРИСТЪПИ НА ПАНИКА. Изразяват се със силна тревожност и са ограничени във времето - настъпват изведнъж и са краткотрайни (5-20 мин.). Налице са бурно изразени прояви от страна на вегетативната нервна система (тремор, изпотяване, горещи/студени вълни), обикновено съпътствани от силен страх на мисловно ниво, че човек всеки момент може да изгуби контрол над себе си и да извърши незнайно какво, дори да умре. Пристъпите на паника са бурни епизоди на тревожност (редуващи се), които протичат много драматично и се изживяват от пациента по същия начин. Паническо разстройство може да се диагностицира само ако пациентът описва повтарящи се панически пристъпи и ако не удовлетворява критериите за друго тревожно състояние или депресия. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|