Виртуалната среда у нас – първи стъпки, проблеми и перспективи

Виртуалната среда у нас – първи стъпки, проблеми и перспективи

Н.с. Зоя Гаделева

Водещата тенденция в развитието на съвременния свят са процесите на глобализация, а налагащото се средство, чрез което тези процеси се осъществявят, средство, което променя света, в който живеем, е Интернет. Мрежата на мрежите, както наричат Интернет, даде нова насока на начина, по който живеем и общуваме. За близо 12 годишното си съществуване Интернет непрекъснато се удвоява и в момента има над 44 милиона хоста. В края на 2000 г. се очаква над 300 млн. души да ползват мрежата, което прави 5% от населението на света. Около 2006 г. се очаква Интернет да надмине по размерите си глобалната телефонна мрежа, освен ако до тогава самият Интернет не се превърне в телефонна мрежа чрез виртуална или IP телефония. Действително са впечатляващи както мащабите на разрастването, така и темповете на иновативно технологично обновление на мрежата. Третото поколение клетъчни мрежи, фиксираната безжична честотна лента, гласа по IP и оптическото превключване са вече създадените нови технологии, които ще променят поведението и възможностите на мрежата в утрешния ден. Ролята на персоналните компютри постепенно намалява за сметка на т.н. "интелигентни устройства", чийто брой нараства много по-бързо от броя на компютрите и които са предназначени да се ползват и от хора, които не искат да имат нищо общо с компютрите, но не биха се отказали от услугите на мрежата в ежедневието си. Вече се предлагат третото поколение мобилни телефони с възможности за сърфиране в мрежата.

За последните 1-2 години картината в света се промени. През 1999 г. САЩ загубиха водачеството сред световните Интернет потребители, независимо че имат най-голям дял от приходите от е-търговия, следвани от Германия, а на трето място е Великобритания. Като цяло Европа съставлява 31% от световния пазар на информационни и телекомуникационни технологии и участието и възлиза на стойност 470 млрд. евро за 1999 г. Прогнозното годишно нарастване се очаква да е от около 10% до 2001 г. Очаква се през 2003 г. Западна Европа да инвестира само в е-бизнеса $420 млрд., докато средствата в тази област през 1998 г. са били $5 млрд.

Не по-малко интензивно се разраства мрежата и в Азия. Според прогнозни данни през 2005 г. броят на Интернет потребителите ще нарасне на 374 млн., като в края на 1998 г. те са били 38 млн. Китай е с най – бързо развиващ се Интернет сектор независимо, че забрани чуждите инвестиции в него. Прогнозира се, че през 2001 г. Китай ще задмине Япония по броя на Интернет потребителите, които ще бъдат 40 млн., а през 2005 ще надмине и САЩ. Започна строежа на наземно-подводна телекомуникационна мрежа East Asia Crossing, която ще обхваща Япония, Китай, Сингапур, Хонконг, Тайван, Южна Корея, Малайзия и Филипините и ще свърже тези страни със съществуващата в момента оптично-влакнеста мрежа Global Crossing, която обслужва Северна и Южна Америка и Европа. В информационната икономика на света участват със свое лице и амбиции не само икономически мощни държави. Индия създаде огромна софтуерна индустрия, която и носи милиарди долари, Ирландия, Израел, Египет, а и други страни се развиват в същото направление. Развитието на дадена страна все по-определено се определя от участието и от дела, който заема в глобалната информационната икономика.

На този фон на световно разрастване на Интернет, пред страните от Централна и Източна Европа (СЦИЕ), чиито икономики са в преход, стоят за решаване сложни задачи – паралелно със законодателните и административните реформи и най-вече с икономическото преструктуриране – да догонват технологичното ниво на развитие на мрежата. В сравнение със страните от Западна Европа, които през 2003 г. се очаква да инвестират в най-бързо развиващия се сектор на мрежата – е-бизнесът, $420 млрд., то СЦИЕ ще бъдат в състояние да инвестират $2 млрд. или през 2000г. това ще бъдат 3,5% от БВП на тези страни, а през 2005 се очаква нарастване на 5% от БВП. Потребителите на Интернет през 2000 г. ще са около 4 мил., очаква се през 2001 да се увеличат на 10 млн., а през 2002 – на 40 млн. Една от главните причини, които затрудняват ползването на мрежата, са високите телефонни такси – достъпът до Интернет струва около 10% от средната заплата в СЦИЕ.

Къде сме ние? България разбира се не прави изключение от глобалната тенденция на разрастване на мрежата. Особено през последните две години – 98 и 99 гг. пазарът на ИТ бележи ръст спрямо предходната година: за 98 – с 24,8%, а за 99 – със 75% и това е най – силната година за бизнеса с ИТ от практическото му възникване преди осем години. На фона на 1% ръст на БВП и намаление на износа и на продажбите в индустрията, ИТ браншът се бори за бизнес № 1 по ръст и най-малко в петицата по обем. Само за първото тримесечие на 1999 г. обемът на ИТ пазара възлиза на 39 млн. долара. Всичко това е нагледен пример как инвестиционната политика на правителството може да влияе на развитието на бизнеса, защото именно държавните поръчки за големите ИТ проекти – НОИ, НЗОК, МО, МВР, НЕК, МФ (ГУМ и ГУДА), БДЖ, със сумарен бюджет за периода 97-99 г.163 млн. долара, направиха ИТ бизнеса най-бързо растящия в България. Изпълняват се и дългосрочни проекти, свързани със структурното окабеляване и внедряване ERP софтуерв преносната мрежа. Инсталираната компютърна база достигна критични нива, като в страната към средата на 1999 г. работят над 300 хил. системи. Интернет вече сериозно е в България, по брой на Интернет провайдерите България се нарежда на второ място сред СЦИЕ след Полша, със 170 провайдера за 1999 г. 25 от 100-те водещи в света ИТ компании са вече в България. Всичко това допринася за подобряване на инфраструктурата и за създаване на благоприятна среда за развитие на информационната икономика на базата на електронната мрежа. Положителен ефект върху ИТ професионалистите, които разработват и продават интелектуални продукти имаше кампанията на Майкрософт през миналата година за легализиране на софтуерните продукти. Тя повиши самочувствието им с нагледния пример как Големите в бизнеса уважават и ценят интелектуалните продукти. Това, както и резултатите от борбата със софтуерното пиратство, подобряват условията за развитие на бизнеса на външните ИТ фирми и корпорации. Българското Интернет общество спечели битката с КПД и постигна отмяна на заповедта за лицензиране на Интернет операторите, като по този начин не допусна замразяването на развитието и популяризирането на Интернет в България, което би спряло и развитието на електронния бизнес и търговия по Интернет. Стъпка в правилната посока е и изменението и допълнението към закона за авторското право и сродните му права, с което българското законодателство се синхронизира с европейското.

Но колкото и да са обнадеждаващи тези първи успехи, на България и предстоят още много усилия за да използва шанса за успех, който информационните технологии дават за развитието на икономиките в съвременния свят. В сферата на законодателството се налагат поне две неотложни решения, за да можем действително да говорим за привличане на чуждестранни капиталовложения в страната. Едното е регламентът за използване на електронния подпис. Ако искаме големите фирми да бъдат наши бизнес партньори, не можем да ги принуждаваме да пропътуват огромни разстояния за сключването на обикновен договор. Те просто няма да дойдат.

Другата необходима стъпка е разработването на стратегия за развитието на високите технологии у нас и създаването на условия и гаранции за чуждестранния капитал да развива хай-тек бизнес у нас. Защото досега нито една от 25-те стъпили на българския ИТ пазар големи ИТ фирми не притежава въведени ИТ производствени мощности у нас, а и не предвижда да създава или купува готови. Според мнението на експертите законът за създаване на високотехнологични паркове не допринася за благоприятния инвестициионен климат, поради редицата съдържащи се в него възможности за злоупотреби. А е всепризнато, че информационните технологии не могат да се развиват без големи инвестиции в тази област.

Независимо от икономическите трудности, използването на Интернет у нас си пробива път и постепенно се започва изграждането на новата информационно – технологична култура на обществото. Все по-малко са областите, в които мрежата не е намерила приложение в полза и в услуга на хората, независимо от недостатъчната подготовка и самообучението в процеса на ползване. Невъзможно е да си представим медиите без Интернет и без възможностите, които създават новите технологични решения на мрежата. Дистанционното обучение разкрива нови възможности пред учебните заведения. Пробиват си път и видеоконферентните връзки, особено в областта на бизнеса. Библиотеките, тези традиционни хранилища на информация, все повече осъзнават, че библиотеките на бъдещето и информационните технологии са неотделими и разпознават в Интернет една корелираща на тяхната дейност практика.

Разбира се колкото и да ни се иска, изграждането на виртулна среда у нас не може да стане за един ден. Трудностите в нашите специфични условия са много големи, но и потенциалът, с който разполагаме като специалисти и като готовност и предприемчивост за изява в областта на информационните технологии, не е малък. Но в това отношение е необходимо да има гаранции от държавата. Необходима е дългосрочна програма за развитие, за да се оптимизира използването на оскъдните ресурси, с които разполагаме. А един от безспорните ни ресурси, това е интелектуалният потенциал в областта на информационните и високите технологии. Но не можем да разчитаме, че в развиващия се динамично ИТ свят ще го запазим, ако още от сега не се вземат необходимите мерки.

Компютърната подготовка е необходимо да започне още от началното училище като за това е нужно да се създадат подходящите условия за дарителство (засега единственият реален източник на средства) и да се осигурят нужните компютри. Необходимо е да се започне интензивна подготовка на студентите не само от компютърните, но от всички специалности по програма в областта на информационните технологии. Това ще доведе след време до създаване на ИТ ресурси за всички области на обществената практика. Реална възможност в това отношение беше инициативата на Оракъл през миналата година представена пред нашата академична общност за въвеждане на 13 учебни дисциплини в областта на ИТ, но за съжаление отново финансирането е проблемът, който стои и пред Министерството на образоването и науката и пред академичната общност. Да се надяваме, че българските институции все по-успешно и бих казала по-агресивно, така както го правят други СЦИЕ, ще съумеят да привлекат средства от международните източници, които подпомагат развитието на информационните технологии и информационното общество. Представители на тези финансови източници казват, че имаме големи шансове.