Решение на издателите. София 1517, п к. 3 Фондация оазис на любовта оригинално заглавие на английски език: Blessing or Curse: You Can Choose

1. 
   Исус бе НАКАЗАН, за да бъдем ние ОПРОСТЕНИ.
   
2. 
   Исус бе НАРАНЕН, за да бъдем ние ИЗЦЕЛЕНИ.
   
3. 
   Исус бе направен ГРЯХ с НАШАТА ГРЕХОВНОСТ, за да станем ние ПРАВЕДНИ с Неговата ПРАВЕДНОСТ.
   
4. 
   Исус умря с нашата СМЪРТ, за да можем да споделим Неговия ЖИВОТ.
   
5. 
   Исус стана БЕДЕН с нашата БЕДНОСТ, за да станем ние БОГАТИ с Неговите БОГАТСТВА.
   
6. 
   Исус понесе СРАМА ни, за да споделим ние Неговата СЛАВА.
   
7. 
   Исус изтърпя ОТХВЪРЛЯНЕТО ни, за да бъдем ние ПРИЕТИ като Божии чеда.
   
8. 
   Исус стана ПРОКЛЯТИЕ, за да можем ние да приемем БЛАГОСЛОВЕНИЕ.
   

Този списък не е пълен. Съществуват и други аспекти на размяната, които биха могли да бъдат добавени. Но всички те са различни страни на това, което Бог е промислил чрез жертвата на Исус. Библията го обобщава с една голяма, включваща всички аспекти дума: спасение. Християните често ограничават спасението само с преживяването на опрощение на греховете и новорождението. Макар и чудесно, това е само първата част на пълното спасение, разкрито в Новия Завет.

Пълният обсег на спасението е скрит, най-малко частично, поради проблеми с превода. В оригиналния новозаветен гръцки текст глаголът содзо, обикновено превеждан спасявам, е използван по най-различни начини, които описват нещо много повече от прощение на греховете. В много случаи се използва за хора, които са изцелени физически¹, той се използва и за човек, който се освобождава от демони² и за мъртъв човек върнат към живота³. В случая с Лазар се използва за оздравяване от фатална болест⁴. В II Тимотей 4:18 Павел използва същия глагол, за да опише Божията непрестанна защита и предпазване от злото, които продължават през целия живот.

Пълното действие на спасението включва всяка част от човешкото същество. То е прекрасно обобщено в Павловата молитва в I Солунци 5:23:

Никой, обаче, не навлиза във всичките разнообразни страни на спасението едновременно или наведнъж. Нормално е да се напредва на етапи, стъпка по стъпка. Много християни никога не отиват по-далеч от получаване на прощение на греховете си. Те не са запознати с многото други неща, които Бог е промислил и които са достъпни за тях даром.

Редът, по който всеки човек приема различните неща, които Бог е промислил, се определя от Божия суверенитет. Бог работи индивидуално с Всеки един от нас. Обикновено началната точка е прощение на греховете, но това не винаги е така. В земното служение на Исус, хората често първо получаваха физическо изцеление, а след това прощение на греховете.

Това може да стане и днес. През 1968 год. жена ми Рут, все още неомъжена и практикуваща своята юдейска религия, била на легло в продължение на много седмици. Един ден, по чудотворен начин, Исус я посетил в спалнята й и тя била моментално и напълно изцелена. Това се случило 2 години преди тя да разбере нуждата си от прошение на греховете. Чак тогава била новородена.

Когато идваме при Бог въз основа на Христовата жертва, трябва да бъдем чувствителни към водителството на Святия Дух. Не можем да наложим на Бог нашите приоритети. Трябва да Му позволим да действа в нас по реда, който Той е избрал. Един човек, например, може да е решен да търси финансово преуспяване, докато Божият пръв приоритет за него е праведност. Ако той упорито настоява на претенциите си за преуспяване преди праведността, може да не получи нито едното, нито другото!

Друг човек може да търси физическо изцеление, без да знае, че коренът на физическата му болест е вътрешен емоционален проблем - отхвърляне, скръб или несигурност. Бог започва да дава емоционалното изцеление, което е необходимо и ако човекът не се отвори към това, но продължи да проси само физическо изцеление, може накрая да не получи нито физическо, нито емоционално изцеление.

Понякога Бог се опитва да ни разкрие спасението, което Той е промислил като отговор на нашата най-спешна нужда, но ние не го осъзнаваме. Това се отнася особено за снабдяването на освобождението от проклятие. Много често проклятието върху живота на един човек е неподозираната бариера, която му пречи да приеме Божия промисъл за спасение. Обикновено трябва да се справим първо с тази бариера, преди да могат да бъдат посрещнати другите нужди.

Това е снабдяването, върху което сега ще се съсредоточим: размяната от проклятие към благословение. В този момент, ние се сблъскваме със съвсем същите Възможности, които Мойсей постави пред израилтяните, когато се приготвяха да влязат в ханаанската земя:

(Второзаконие 30:19)

Алтернативите бяха ясни: живот и благословения, от една страна; смърт и проклятия, от друга. Бог изискваше израилтяните да направят своя избор. Той ги подтикваше към правилния избор: живот и благословение. Но Той нямаше да направи избора вместо тях. Той също им припомни, че изборът, който ще направят ще засегне не само собствения им живот, но също и живота на потомците им. Това показва още една характерна черта на благословенията и на проклятията: те се предават от поколение на поколение.

Изборът, който Израел направи тогава, определи съдбата им. Същото се отнася и за нас днес. Бог е поставил пред нас съвсем същите алтернативи: живот и благословения или смърт и проклятия. Той оставя на нас да изберем. Точно както Израел, и ние определяме съдбата си чрез избора, който правим. Изборът ни също може да повлияе и на съдбата на потомците ни.

Спомням си момента, когато за пръв път се сблъсках с тези думи на Мойсей. Когато разбрах, че Бог изисква отговор от мен, аз се уплаших. Бог ме чакаше да избера! Не можех да заобиколя този избор. Да не избера, в действителност означаваше да направя погрешния избор.

Благодаря на Бог, че Той ми даде благодат, за да направя верния избор. Никога, през всичките години оттогава, не съм се разкайвал за него. Скоро след това Бог започна да ми показва последствията от избора ми. Бях преминал през една врата, водеща към ходене с вяра и покорство за цял живот, и вече нямаше връщане назад.

Всички, които желаят да преминат от проклятие в благословение, трябва да преминат през същата врата. Първо, трябва да има ясно различаване на възможностите, които Бог поставя пред нас. След това трябва да има прост, положителен отговор: „Господи, въз основа на Твоето Слово, давам своя отговор. Отказвам се от смъртта и проклятията и избирам живота и благословенията".

След като сме направили този избор, можем да продължим като изискаме освобождение от каквито и да било проклятия върху живота ни. Кои са стъпките, които трябва да предприемем за това? Не съществува установен модел, който всеки трябва да следва. Открих, че когато водя хората към освобождение, обикновено е от полза да ги преведа през седемте стъпки споменати по-долу.

Към този въпрос можете да подходите от гледната точка на човек, който се интересува как да помогне или да съветва другите. Но за да се възползвате изцяло от това указание, ви препоръчвам да се поставите мислено на мястото на човека, който се нуждае от освобождение. Следвайки този подход, вие всъщност, може да откриете къде се намирате:

1. 
   Изповядайте вярата си в Христос и в Неговата жертва спрямо себе си.
   

В Римляни 10:9, 10 Павел обяснява, че съществуват две основни условия, които са необходими, за да ни ползва Христовата жертва: да повярваме със сърцето си, че Бог е възкресил Исус от мъртвите и да изповядаме с устата си, че Той е Господ. Вярата в сърцето не е напълно ефективна, докато не бъде завършена чрез изповед с устата.

Думата изповядвам буквално означава ‘казвам същото като’. В контекста на библейската вяра, изповед означава да кажеш с устата си това, което Бог вече е казал в Словото Си. В Евреи 3:1 Исус е наречен „Първосвещеникът на нашата изповед". Когато поддържаме правилната библейска изповед относно Него, ние освобождаваме Неговото свещеническо служение за нас.

За да се ползваме от Христовата жертва, ние трябва да направим нашата изповед конкретна и лична. Например:

2. 
   Покайте се от всичкия си бунт и греховете си.
   

Може да съществуват много външни фактори, дори и такива, които идват от предишни поколения и допринасят за проклятието върху живота ви. Въпреки това обаче, коренът на всички ваши проблеми се намира във вас самия. Той се обобщава с една дума авон (беззаконие) - бунтовното ви отношение спрямо Бога и произтичащите от него грехове. За това трябва да се поеме лична отговорност.

Следователно, преди да можете да получите Божията милост, Той изисква да се покаете. Това трябва да бъде доброволно решение от ваша страна - да оставите бунта си и да се подчините без резерви на всичко, което Бог иска от вас. Човек, който истински се е покаял повече не спори с Бог!

Никъде в Новия Завет не се говори за вяра, която подминава покаянието. Когато Йоан Кръстител дойде, за да подготви пътя пред Исус, първата дума от посланието му беше: „Покайте се...!" (Матей 3:2). По-късно, когато Исус започна публичното си служение, Той започна от там, от където Йоан беше свършил:

(Марк 1:15)

Ето изповедта, която предлагам и която изразява покаянието, което Бог изисква:

3. 
   Изискайте прощение на всичките си грехове.
   

Голямата бариера, която държи Божиите благословения вън от живота ни е НЕПРОСТЕН ГРЯХ. Бог вече е промислил греховете ни да бъдат опростени, обаче, Той няма да извърши това, докато не ги изповядаме.

(I Йоан 1:9)

Може би Бог ви е показал определени грехове, които са отворили място за проклятие. Ако е така, направете конкретна изповед на тези грехове.

Възможно е също проклятието да е дошло върху вас поради грехове извършени от предшествениците ви (особено практикуване на идолопоклонство или окултизъм). Вие не носите вината за греховете, които предшествениците ви са извършили, обаче, може да бъдете засегнати по различни начини от последствията на техните грехове. Ако знаете, че вашият случай е такъв, помолете Бог да ви освободи и от тези последствия.

Ето една подходяща молитва:

4. 
   Простете на всички хора, които някога са ви наранили или онеправдали.
   

Друга голяма бариера, която може да задържа Божиите благословения вън от живота ни е, че в сърцата си имаме непростителност спрямо други хора. В Марк 11:25 Исус набляга на факта, че трябва да се справим с тази непростителност, ако очакваме Бог да отговори на молитвите ни.

Прощаването не е някакво чувство, то е решение. Понякога го илюстрирам с една малка „притча". Да речем в ръката си държите разписка от друг човек за сумата от 10 000 долара. На небето обаче, Бог има в ръката си разписка, подписана от вас за сумата от 10 000 000 долара. Бог ви прави предложение: „Ти скъсай разписката, която държиш в ръката си и аз ще скъсам разписката в Моята ръка. От друга страна, ако държиш на своята разписка, то и Аз ще държа на Моята!"

В този смисъл, да простим на друг човек не означава да направим голяма жертва, а просто да осъзнаем, че сме заинтересовани да го направим. Всеки, който не желае да отмени дълг за 10 000 долара, за да бъде отменен и собствения му дълг от 10 000 000 долара, няма никакъв търговски нюх.

Може би сега Бог ви напомня за някой човек или хора, на които трябва да простите. Ако е така, може да потърсите помощта на Святия Дух. Той ще ви насочи да вземете правилното решение, но Той няма да го вземе вместо вас. Докато чувствате Неговото подбуждение, отговорете. Вземете ясно и определено решение да простите. След това изговорете на глас решението си. Кажете гласно „Господи, прощавам на..." и назовете човека или хората, за които се отнася това. Онези, които ви е най-трудно да назовете са тези, на които трябва най-вече да простите. Ето няколко прости думи, които може да използвате:

5. 
   Отречете се от всички контакти с какъвто и да било окултизъм или сатанизъм.
   

Преди да стигнете до действителната молитва за освобождение има още една важна област, с която трябва да се справите: всеки контакт с какъвто и да било окултизъм или сатанизъм. Това включва много широка област от дейности и практики. (Може да погледнете шеста глава, където е посочен списък на някои от основните форми на окултизъм). Ако не сте наясно с някоя област, която не е спомената в списъка, помолете Бог да ви я изясни.

Ако някога сте се занимавали с такива дейности или практики, то вие сте прекосили невидимата граница към царството на Сатана. Оттогава, независимо дали го знаете или не, Сатана ви счита за един от своите подвластни. Счита, че има законна претенция спрямо вас. Тъй като Божието Царство и царството на Сатана са в пълна опозиция едно срещу друго, не можете да се радвате на пълните права и облаги на гражданин на Божието Царство, докато не скъсате окончателно и завинаги със Сатана и не отмените напълно всички претенции, които той може да има към вас.

Във II Коринтяни 6:14, 15 Павел набляга на необходимостта от пълно скъсване с царството на Сатана:

Ако сте готови да направите това окончателно скъсване със Сатана и царството му, ето подходящ начин да го заявите:

6. 
   Сега сте готови да се молите с молитвата за освобождаване от проклятие.
   

Ако сте преминали през всяка една от предишните пет стъпки, сега можете да се молите с действителната молитва за освобождение от каквото и да било проклятие над живота ви. Помнете обаче, че съществува само една основа, върху която Бог предлага своята милост - размяната, която стана, когато Исус умря на кръста. В тази размяна бе включен и промисълът за освобождение от всяко проклятие. Висейки на кръста, Исус стана проклет с всяко проклятие, за да можете вие на свой ред да бъдете освободени от него и да получите Божието благословение.

Важно е да основавате вярата си единствено на това, което Исус придоби за Вас чрез жертвата Си на кръста. Не трябва да „печелите" освобождението си. Не трябва да сте „достойни". Ако идвате при Бог с подобни мисли няма да имате здрава основа за вашата вяра. Бог ни отговаря само въз основата на това, което Исус е направил за нас, не въз основа на някакви заслуги, които може да си въобразяваме, че имаме.

Ако се молите с тази основа на вяра вашата молитва не трябва просто да свърши с искането, но с действително приемане. В Марк 11:24 Исус установява това като принцип:

Ето една молитва, която би била подходяща. Първо можете да я прочетете и след това да продължите да четете за допълнителни напътствия:

Прочетете ги на глас, бавно и решително, с нераздвоено внимание. Ако чувствате несигурност относно някоя изповед върнете се и отново прочетете обясненията. Отъждествявайте себе си с думите, които произнасяте. Когато ги четете, трябва да усещате, че сте дошли пред Бог с думите, които изговаряте. След това веднага изговорете молитвата за освобождение, която е повторена в края.

Ето цялата молитва:
Господи Исусе, вярвам, че Ти си Божият Син и единственият път към Бог, че Ти умря на кръста за моите грехове и възкръсна от мъртвите.
Изоставям бунта и греховете си и Ти се подчинявам като на свой Господ.
Изповядвам всичките си грехове пред Теб и моля за Твоята прошка, особено за всеки грях, който ме е излагал на проклятие. Освободи ме също и от последствията на всеки наследствен грях.
Чрез решение на волята си прощавам на всички, които са ме наранили - така както искам и Бог да прости на мен. Прощавам конкретно на........
Отхвърлям всяка връзка с каквото и да било окултно или сатанинско нещо, ако имам някакви контактни предмети аз Взимам решение да ги унищожа. Отхвърлям всички сатанински претенции към мен.
Господи Исусе, вярвам, че на кръста Ти пое върху Себе Си всяко проклятие, което изобщо може да дойде Върху мен. Затова сега Те моля да ме освободиш от всяко едно проклятие върху моя живот - в Твоето име, Господи Исусе Христе!
Чрез вяра сега получавам своето освобождение и Ти благодаря за него!"
Не спирайте след като сте казали „Благодаря Ти" веднъж или два пъти. Вашият ум не може напълно да схване това, което сте поискали Бог да направи за вас. Откликнете със сърцето си. Сега може да е времето да освободите болките, тежестите или задръжките, които в продължение на години са се трупали Вътре във вас. Ако във вас се отприщи някакъв язовир, не се опитвайте да задържите сълзите които напират от сърцето ви.

Не позволявайте смущението или стеснителността да ви попречат! Бог през цялото време е знаел нещата, които криете в себе си и Той ни най-малко не се смущава от тях. Тогава защо вие трябва да се смущавате? Кажете на Бог колко много Го обичате наистина. Колкото повече изразявате своята любов, толкова по-реално ще става всичко за вас.

От друга страна няма установен модел, по който да откликнете на Бог и който всички трябва да следват. Ключът към освобождението не е някакъв определен вид отклик. Вярата може да бъде изразена по много различни начини. Бъдете с Бог такива каквито сте. Отворете цялото си същество за Божията любов както цветето отваря цвета си за слънцето.

7. 
   Сега повярвайте, че сте получили това, което сте поискали и ходете в Божието благословение.
   

Не се опитвайте да разберете каква форма ще приеме благословението и как Бог ще ви го даде. Оставете това в Божиите ръце. Нека Той да го направи така, както Той иска и когато иска. Не трябва да сте загрижени за това. Вашата част е просто да бъдете отворени, без задръжки, за всичко, което Бог иска да извърши във вас и за вас чрез Своето благословение.

Помнете, че Бог „може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим" (Ефесяни 3:20). Така че, не ограничавайте дейността на Бог само в това, което вие си мислите.

Можете да използвате следните простички думи:

19
От сенките към слънчевата

Здраве Победа

Възпроизвеждане Божие благоволение
Всичко това са части на наследството ни в Христос, които чакат вие да ги проучите и изискате.

Може би ще ви е от помощ да си повторите тези ключови думи няколко пъти, за предпочитане на висок глас. За човек, който е живял под проклятие, често пъти е трудно да си представи какво означава да се радва на съответните благословения. Помолете Бог да направи новото ви наследство живо и реално за вас. Може би ще е нужно да продължите да повтаряте тези думи често, дори по няколко пъти на ден, докато наистина не разберете, че те се отнасят за вас.

Докато ги повтаряте спирайте и благодарете на Бог, че сега всяко едно от тези неща е част от вашето наследство. Помнете, че благодарението е най-чистият и простичък израз на вярата. Ако сте водили продължителна битка с проклятие над вашия живот, в ума ви може да има области, където тъмнината не се разсейва мигновено. Повтарянето на тези положителни думи, които описват благословението, ще бъде като първите слънчеви лъчи, които започват да осветяват тъмна долина, след това се разпростират, докато цялата долина се потопи в светлина.

Преминаването от тъмната в осветената територия може да стане по най-различен начин. Няма определен модел, който да е валиден за всички. Някои хора преживяват почти моментално освобождение и сякаш веднага навлизат в благословенията, които Писанието обещава. Други, които са също толкова искрени, може да преминат през дълга, трудна борба. Колкото по-дълбоко са навлезли в окултизма, толкова по трудна може да бъде битката за излизане. Сатана счита тези хора за своя законна жертва и е решен да ги държи здраво. Що се отнася до тях, те трябва да са дори по-решени да отстояват като изискват свободата, която бе откупена за тях чрез жертвата на Исус.

Сатана има поне някакво предузнание относно това, което Бог е приготвил за тези, които се освободят от неговото подтисничество. Колкото по-големи са благословенията запазени за дадения човек, толкова по-решителен ще бъде опитът на Сатана да го задържи. Погледнато в тази светлина и очаквайки бъдещите благословения, нашата борба може, всъщност, да стане източник на насърчение.

Но над всички тези фактори сме изправени пред Божия суверенитет. Божието разбиране е различно от нашето. В дадена ситуация Той взема предвид неща, за които ние нищо не знаем. Той винаги изпълнява обещанията Си, но в повечето случаи има две неща, които Бог не открива предварително: точният начин, по който ще работи в живота на различните хора и точното време, което Той ще избере. Никой не може да Му диктува как точно да изпълни обещанията Си. Това, което трябва да направим е да поддържаме отношение на твърдо и непоклатимо упование, че Бог ще се движи, когато и както на Него Му е угодно.

Още веднъж трябва да разгледаме положителната страна на размяната, описана от Павел в Галатяни 3:13, 14:
Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво"; така щото благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.
Павел посочва три важни факта, които се отнасят до обещаното благословение.

Първо, то не е нещо смътно и неопределено. То е съвсем конкретно: благословението, дадено на Авраама. Неговият обхват се определя в Битие 24:1: „...Господ беше благословил Авраама във всичко. Божието благословение покри всяка област от живота на Авраам. Бог е подготвил съответни благословения за всеки човек, който изпълнява Неговите условия.

Второ, благословението идва само в Исус Христос. То не може да се спечели чрез нашите усилия. То се предлага единствено въз основа на нашето взаимоотношение с Бог чрез Исус Христос. Няма друг канал, по който благословението да потече В нашия живот. Ако взаимоотношението с Христос е пропито с неверие или непокорство, благословението ще спре да протича. Но слава на Бога, то може веднага да се възстанови чрез искрено покаяние!

Трето, благословението е определено по-нататък и като „обещанието на (Святия) Дух". В Йоан 16:13-15 Исус казва относно това:

В Римляни 8:14 Павел отново набляга на уникалната роля на Святия Дух:

За нещастие, много християни никога не са изпитали напълно радостта от партньорството и водителството на Святия Дух поради една основна причина. Те не разбират, че Той е Личност. „Господ е Духът" (II Коринтяни 3:17). Както Бог Отец е Господ и Бог Син е Господ, така също и Бог Дух е Господ. Той не е просто някаква теологична абстракция, нито пък система от правила, нито пък половин изречение в края на апостолските поздрави. Той е Личност и Той иска да развием интимно, лично взаимоотношение с Него.

Святият Дух си има Своите определени характерни особености. Той не е агресивен, не е „такъв, който се налага", нито пък крещи срещу нас. Той обикновено говори в нежни тонове и ни упътва чрез нежни импулси. За да получим Неговото водителство, ние трябва да сме внимателни към Неговия глас и чувствителни към Неговите импулси.

Нещо повече, Святият Дух работи индивидуално с всеки един от нас. Не съществува определена система от правила, която да ни помогне да навлезем в Божиите обещания. Всеки един от нас е особена, отличаваща се от другите личност, която има характерни за нея нужди и стремежи, уникални за нея силни страни и слабости. Святият Дух уважава нашата уникалност. Някой беше казал, че Бог никога не прави един вярващ точно копие на друг; нито пък произвежда християни чрез поточна линия.

Само Святият Дух знае специфичните опасности, които ни заплашват в определена ситуация, или конкретните благословения, които ще посрещнат личните ни нужди. Той вярно ни води през опасностите и ни разкрива благословенията. Ако започнем да следваме някоя религиозна система или пък ако се стараем да подражаваме на други християни, може да пропуснем някои от най-отбраните благословения, които Бог е определил за нас.

Затова ще постъпите мъдро ако спрете за момент и изговорите една кратка молитва:

От друга страна, за да опише действието на жертвата в тези, които я приемат за себе си, авторът използва несвършена форма на глагола¹: „ония, които се освещават". Приемането на жертвата не става наведнъж, то е прогресивно. Процесът, чрез който я приемаме е описан като „освещаване" - т.е. отделяне за Бог в святост. Когато постепенно довеждаме живота си до съответствие с Божиите изисквания за святост, ние по-пълно навлизаме в Неговите благословения.

Когато се сблъскат с това предизвикателство, християните понякога отговарят: „Но аз мислих, че съм получил всичко, когато бях новороден". Отговорът е и да, и не. Този въпрос има две страни: законна и преживяна. Отговорът ще зависи от страната, от която го разглеждаме.

Законно вие наистина „получихте всичко", когато бяхте новородени. Според Римляни 8:17, когато станахте Божии деца, вие всъщност станахте „наследници на Бога и сънаследници с Христа". Законно, от този момент нататък, на вас ви бе дадено правото да споделите с Христос цялото Негово наследство.

Що се отнася до преживяното обаче, вие встъпихте в началото на един процес, който изисква цял живот, за да бъде завършен. Християнският живот може да се опише като развитие от законното към преживяното. Стъпка по стъпка, с вяра, трябва да преживяваме всичко, което по законно право, чрез вярата ни в Христос, е вече наше. Авторът на Евреи нарича това освещение.

В Йоан 1:12, 13 апостолът говори за тези, които са били новородени чрез приемане на Исус като казва, че Бог им е дал правото да станат Божии чада". Гръцката дума преведена „право" е екзоусиа, която обикновено се превежда „власт". Именно това, всъщност, човек получава при новорождението -власт да стане Божие дете.

Властта обаче, е резултатна само дотолкова, доколкото се упражнява. Потенциалът на новорождението е неограничен, но действителните резултати зависят от упражняването на властта, която върви заедно с него. Какъв ще стане човек чрез новорождението се определя от това до колко той упражнява дадената му от Бог власт.

Съществува паралел между преживяването на вярващите, които влизат в Божиите обещания под Новия завет и това на израилтяните, които влязоха в Ханаан под Стария завет. При първия завет, чрез водача на име Исус Навин, Бог въведе своя народ в обещаната земя. При втория завет, чрез водача на име Исус (която е друга форма на името Исус Навин), Бог въвежда Своя народ в земята на обещанията. Точно както Ханаанската земя бе физическото наследство, предназначено за Израел, така и Божиите обещания, предлагани чрез Исус, са духовното наследство, предназначено за християните в тази диспенсация. Същите принципи, които тогава са се отнасяли за израилтяните, сега се отнасят за християните.

В Исус Навин 1:2, 3 Бог даде насоки на Исус Навин за това как израилтяните трябваше да завладеят своето наследство.
Слугата Ми Мойсей умря; сега, прочее, стани та мини през тоя Йордан, ти и всички твои люде, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.
Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете Ви, давам ви го, според както казах на Моисея.
Тук откриваме същия контраст на глаголните времена както в Евреи 10:14. Във втори стих Бог използва несвършената форма на глагола¹: „(земята, която) Аз давам.." Но в 3 стих Той използва глаголна форма, която показва, че действието е завършено в миналото, но резултатите са в сила и в настоящето „дал съм ви го²" Буквален превод от английски: „всяко място на което стъпи стъпалото на нозете ви, дал съм ви го, според както казах на Мойсей" (бел. пр ).. От 3 стих нататък законното притежание на Ханаан бе установено: страната принадлежеше на Израел. В областта на преживяното обаче, нищо не се беше променило. Ханаанците бяха тези, които все още владееха земята.

Предизвикателството за Исус Навин и неговия народ бе да се придвижат от законното към преживяното. Това те трябваше да направят стъпка по стъпка. Когато те стъпваха на някое място то ставаше тяхно не само законно, но и на практика.

Ако израилтяните бяха откликнали на Божието обещание както някои християни обичат да откликват, историята щеше да бъде много различна. Щяха да си останат на източния бряг на Йордан, да скръстят ръце, да гледат на запад и да казват: „Цялата тази земя е наша!" Но ханаанците щяха да им се изсмеят. Те знаеха кой все още притежава земята.

Както и стана, Исус Навин и неговите хора действаха много по-различно. Първо, те преминаха Йордан чрез чудо, което Бог извърши в отговор на тяхното послушание. След това обсадиха и завладяха Ерихон - отново чрез чудо. Но след това те се предвижваха най-вече чрез битки, не чрез чудеса. Те обходиха Ханаан във всички посоки и проведоха много последователни битки срещу обитателите на земята. Дори след усилното воюване, задачата им не бе изпълнена. Доста време след това Бог каза на Исус Навин: „...остава още много земя да се превзема" (Исус Навин 13:1).

Като вярващи в Новия завет, ние се сблъскваме точно със същото предизвикателство: да се придвижим от законното към преживяното. Както Израел и ние трябва да се придвижваме стъпка по стъпка, и също както Израел, и ние ще се сблъскаме с опозиция. Нашето развитие постоянно ще бъде оспорвано от сатанинските сили. Ние ще трябва да се научим да ги побеждаваме с духовните оръжия, които Бог ни е дал. В крайна сметка Христовите обещания в Новия Завет са дадени само на един вид хора: „на този, който победи" (виж Откровение 2 и 3). Правото върху наследството е обобщено в Откровение 21:7 „Който побеждава ще наследи тия неща".

За да ни заздрави и да ни даде допълнително насърчение Бог е положил пред нас примера на Авраам, който е наречен „отец на всички ни". Чрез Авраам Бог не само установи степента на благословение, което Той е подготвил за всеки един от нас, благословение, което е „Във всяко нещо", но също маркира и пътищата, които Водят до него. Животът на Авраам е както пример, така и предизвикателство в три основни области: незабавното му послушание, пълното му упование в Божието Слово и непоколебимото му търпение.

В Евреи 11:8 авторът описва незабавното му и безрезервно послушание:
С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
Авраам не поиска никакви обяснения за причината, поради която трябва да излезе, нито поиска някакви описания на мястото, където трябваше да отиде. Незабавно, без да задава въпроси, той просто направи това, което Бог му каза да направи. Същото покорство характеризираше целия му живот. Например, когато Бог изиска той и целия му дом да се обрежат (Битие 17:9-14, 23-27); дори когато Бог поиска от него да даде в жертва своя син Исак (Битие 22:1-14). Нито веднъж Авраам не се поколеба в своето покорство, нито пък разпитваше Бог за това, което трябваше да направи.

В Римляни 4:16-21 Павел посочва, че когато Бог нарече Авраам „отец на много народи", той имаше само един син от слугинята Агар, докато неговата съпруга Сара в продължение на много години бе неплодна. И все пак той счете описанието, което Бог му даде за истинно от момента, в който то бе изговорено. И тъй като той прие Божието Слово без да задава въпроси, въпреки че бе противоположно на това, което виждаше, накрая дойде и физическото изпълнение, което бе потвърдено от неговите сетива.

Всъщност, от времето, когато Бог за първи път обеща на Авраам многобройно като звездите потомство, до времето когато се роди синът, който беше обещаният наследник, изминаха около 25 години. През всички тези години той нямаше за какво друго да се държи освен за Божието обещание. Явно е бил изправен пред непрестанното изкушение да се обезсърчи. И все пак той никога не се отказа и не захвърли своята вяра. Накрая, наградата за неговата непоколебимост е обобщена в Евреи 6:15
И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
В Римляни 4:11, 12 Павел казва, че ние сме деца на Авраам, които трябва да „ходят в стъпките на оная вяра, която... Авраам е имал". Това е библейското изискване, за да Влезем В „благословението на Авраам", обещано в Галатяни 3:14. Както Авраам и ние трябва да приемем Божието Слово като сигурен, непроменим елемент в нашия живот. Всички различни човешки мнения и всички променливи впечатления на нашите сетива са просто „трева, която съхне". „Но словото на нашия Бог ще остане до века" (Исая 40:8).

Приемането на Божието Слово обаче, не трябва да бъде чисто интелектуално или теоретично. Трябва да го изявим в действията си чрез незабавно, безрезервно послушание и чрез непоколебимо устояване пред лицето на всички обезсърчения, точно както направи и Авраам. По този начин ще открием, че Божието Слово непременно ще се докаже на практика в нашия живот. Ще имаме Божието благословение като Авраам - „във всяко нещо".

Сатана постоянно ще ни се противопоставя с умствен или емоционален натиск: съмнения, страх, вина, объркване и т.н. Може също да обсипе телата ни с най-различни физически болести. Но срещу всичко това Бог ни е дал едно изключително резултатно оръжие: Своето Слово. В Ефесяни 6:17 Павел ни напътства:
...вземете... меча на Духа, който е Божието Слово...
Това изисква взаимното участие на човешкото и божественото. Този меч е мечът на Святия Дух, но отговорността да се „вземе" е наша. Святият Дух ще го владее добре, когато го вземем, но ако не го вземем Святият Дух няма с какво да действа.

Гръцката дума, която Павел използва, за да опише Божието Слово е рема. Това основно означава изговорена дума. Тя става резултатна, само когато е изговорена от вярващи устни. Тук Павел не говори за Библията, която стои на рафта, нито пък За Библията, която е върху нощното шкафче. Той говори за Библията, която е в устата ни и която изговаряме с дръзка вяра.

Нашият голям пример в използването на този меч е Сам Господ Исус, който го употреби, когато бе изкушаван от Сатана в пустинята (виж Матей 4:1-11). Всяко едно от трите изкушения на Сатана съдържаше „ако". С други думи то целеше да породи съмнение.

Първите две изкушения започнаха с фразата: „Ако си Божий Син..." Малко преди това, когато Исус- бе кръстен от Йоан в реката Йордан, Бог Отец изяви пред всички:

Третото изкушение също съдържа „ако", но вече не целеше да доведе само до съмнение, но и до пряко непокорство: „...ако, паднеш да ми се поклониш". Сега Сатана предизвикваше Исус да направи най-големия от всички грехове - нарушаването на първата заповед.

Нещата, с които Сатана ни изкушава, като последователи на Исус, ще следват същия модел. Първо, ще ни изкуши да се усъмним в това, което Бог е казал за нас; да се усъмним, че греховете ни са простени, че Бог наистина ни обича, че сме приети в Божието семейство като Негови деца, че сме освободени от проклятието на закона и сме навлезли в благословението. Но винаги крайният удар на неговото изкушение цели да доведе до непокорство.

Исус използваше само едно оръжие, за да победи Сатана - ремата - изговореното Божие Слово. Той посрещаше всяко изкушение с фразата „Писано е". И всеки отговор бе точен цитат от Писанията на Стария Завет. Сатана няма защита срещу изговореното по този директен начин Божие Слово. Той трябва да се оттегли, победен.

Във всичко това Исус е нашият съвършен пример. Той не разчиташе на Своята мъдрост или аргументи. Той използваше абсолютно същото оръжие, което Бог даде и на нас - Божието Слово. Ние можем да имаме пълна сигурност само ако следваме примера на Исус. Разбира се, ще бъде глупаво от наша страна да разчитаме на собствената си мъдрост, сила или праведност. Сатана е хиляди пъти по хитър и по-силен отколкото сме ние. Той може да посочи хиляди недостатъци на нашата праведност. Но има едно оръжие, срещу което той няма защита - изговореното с вяра Божие Слово.

Следователно тази е пътеката, която ни извежда извън територията, помрачена от проклятия и ни въвежда в територията, в която можем да се радваме на светлината на Божиите благословения. Нейното първо изискване е решителна, непоклатима вяра, основана на размяната, която стана на кръста. Този вид вяра счита Божиите обещания за резултатни от момента, в който са били разбрани. Ние не чакаме потвърждение от нашите сетива. Чрез незабавно и безрезервно покорство и търпеливо устояване ние се предвижваме от законните си права, които имаме в Христос до тяхното цялостно, изпълнено с радост преживяване като посрещаме всяко сатанинско противопоставяне с „меча на Духа" - изговореното Божие Слово.

20
„Които се насилват го