Безплодие, склонност към недоносване или подобни женски проблеми

Ние с Рут сме си създали принцип да не служим на хора с такива проблеми ако първо не сме ги инструктирали за естеството и причината за проклятието и след това сме се молили с тях за освобождение. В много случаи това е довеждало до изцеление и възстановяване на засегнатите области или функции. Понякога е достатъчно само да се разчупи проклятието без никаква специална молитва за изцеление.

Следва едно писмо, което илюстрира резултатите, които могат да последват, след като проклятието на безплодието е разчупено:
Ние и мъжа ми бяхме женени от 12 години и не можехме да имаме деца. Медицинските изследвания показаха, че в нас няма никакъв физически проблем.

На 7 юли 1985 г. посетихме събранието в Амстердам, на което говорехте. Поучавахте за изцелението като също споменахте и причините, поради които някои хора не се изцеляват. Като започнахте да говорите за проклятията над семействата, Господ проговори на моето сърце, че това е проблемът в семейството ми. Докато водихте всеки в молитва за освобождение от каквото и да е проклятие в живота му, почувствах едно определено усещане за освобождение от робство.

Когато дойдох на платформата, вие ме помолихте да доведа за молитва и съпруга си. След това се молихте за нас и казахте, че проклятието над моя живот е разчупено и когато Рут положи ръце на утробата ми каза, че аз няма да бъда „нито бездетна, нито безплодна". След това помолихте цялата църква да стане и да се присъедини към молитвата за нас. След събирането и аз, и съпругът ми почувствахме, че Господ е чул молитвата ни.
Около две години и половина по-късно, в друго публично събрание в Англия, тази двойка дойде, за да ни покаже прекрасното момченце, което бе проявление на благословението, което бе заменило проклятието на безплодие в техния живот.

Връзката между менструалните проблеми и проклятието се вижда и от друго писмо, от 22 декември, 1987 година, което е изпратено от една тридесетгодишна християнка, която служи на Господа в Югоизточна Азия:

Не забелязах веднага някаква промяна, въпреки че се случи нещо, чието значение разбрах едва по-късно.

Скоро след това Господ ми подсказа да си отбележа в дневника дните на моя цикъл. Това бе нещо, което преди изобщо не бях правила, тъй като още от самото начало, от 13 годишна възраст, нямах редовен месечен цикъл. Следователно нямаше много смисъл да си го записвам. Всъщност, циклите ми бяха толкова нередовни, че понякога съм прескачала шест, осем, или дори десет месеца без дори да имам нито един.

Когато бях на около двадесет години ходих на лекар, където ми предписаха лекарства (без резултат) и ми дадоха доста глуповат и неприличен съвет.

Молила съм се за това състояние, но не достатъчно сериозно, вероятно защото бях неомъжена. Предупредиха ме, че докато не се оправи това състояние, ще изпитвам определено неразположение и неправилна обмяна на веществата поради хормоналния дисбаланс.

Няколко месеца по-късно, докато повторно прослушвах касетата, бях шокирана от твърдението на Дерек Принс, че „почти всички, ако не всички, менструални нарушения са резултат от проклятие". След като прегледах дневника и проверих датите, разбрах, че съм имала напълно редовна менструация (двадесет и осем дневен цикъл) след като се бях молила през август 1985. С учудване разбрах, че именно Господ ме е накарал да си запиша датите на моите цикли.

След като нито едно проклятие не постига без причина, аз започнах да преглеждам живота си, питайки се откъде може да е дошло това проклятие. Тогава си спомних как по време на ученическите си години (тринадесет-седемнадесет години) аз и съучениците ми споменавахме менструацията като „проклятието". Наистина, това потвърждава, че „смърт и живот има в силата на езика" (Притчи 18:21)

От тогава, от август 85, редовно си водя бележки и установих, че цикълът ми е редовно на двадесет и седем - двадесет и девет дена. Също и теглото ми, което преди се променяше, стана постоянно.

В тази област на възпроизвеждане съществува още един общ белег, който показва наличие на проклятие: раждане на дете с увита около врата пъпна връв. Но често, разбира се, това може да доведе до раждане на мъртво дете - така то причинява смърт, там където е трябвало да има нов живот.

В Малахия 4:5, 6 пророкът рисува една сурова картина на състоянието на света точно преди свършека на века:

Малахия набляга върху най-наболелия проблем на съвременната ни култура. Трябва да го разбираме като действие на проклятие, на което се дължи агонията на разкъсваните от борби домове, разрушените бракове и разделените семейства. Вероятно най-точната дума, която описва силата, причиняваща тези резултати, е отчуждение. То се появява между съпруг и съпруга, родители и деца, братя и сестри и всички други, които би трябвало да са обединени от връзките на семейството. Целта е неговото разрушаване.

Все пак за тия, които ще приемат Божия съвет, положението не е безнадеждно. Има лек. Първо, трябва да се изправим пред факта, че действа проклятие. След това трябва да предприемем стъпките споменати в Библията - да разчупим проклятието и да освободим пленниците. Виждал съм семейства, които се преобразяват и възстановяват по този начин.
5. Непрестанна финансова недостатъчност
Двете свързани фрази от Второзаконие 28 са: „Проклети ще бъдат кошът ти и нощвата ти" (17); „И не ще имаш успех в пътищата си" (29), т.е. ще бъдеш без успех във всичко, което правиш.

Обаче, пълното действие на това проклятие е най-нагледно представено в стихове 47, 48:

Стих 48 описва проклятието, което ще дойде Върху Божиите люде, ако са непокорни:

Взети заедно, стихове 47 и 48 ни водят до заключението, че: благоденствието е благословение, а бедността е проклятие.

През вековете обаче, сред християнската църква се е развила традицията, че бедността е благословение. Определено Бог има голямо състрадание към бедните и християните трябва да имат същото отношение и да са готови да правят големи лични жертви за тях. Но Библията никъде не казва, че Бог налага бедността като благословение за вярващите в Него хора.

В това отношение Новозаветното откровение е в съгласие със Старозаветното. Във II Коринтяни 9:8 Павел обобщава изобилието на Божия промисъл за християните:

Обаче, би било не библейско да тълкуваме бедността и изобилието според материалистичните стандарти на съвременната западна цивилизация. В Йоан 6:38 Исус разкрива мотивацията в живота Си на земята:

„Бедността" и „изобилието" трябва да се определят именно от тази гледна точка. Бедност е да имаш по-малко от това, което ти е необходимо, за да вършиш Божията воля в живота си.

Колкото по-голяма е пропастта между това, от което се нуждаеш и това, което имаш, толкова по-голяма е степента на бедност. Изобилие, от друга страна, е да имаш всичко, от което се нуждаеш, за да извършиш Божията воля и нещо в повече, за да дадеш на другите. Божието изобилие не е дадено, за да го пропиляваме за плътско себеугаждане, но за всяко добро дело, т.е. да споделяме с другите благословенията на благодатта, които са обогатили собствения ни живот.

Като имаме предвид това тълкуване на бедността и изобилието разбираме, че не съществува абсолютен стандарт за бедност и изобилие, който да се приложи за всички християни. Стандартът за всеки вярващ трябва да се определи в зависимост от Божията воля за неговия или нейния - живот.

Тези заключения относно бедността и изобилието трябва по-нататък да се определят по два начина. Първо, трябва да разберем, че вярата за придобиване на Божието изобилие със сигурност ще бъде изпитана. Може да има периоди, в които ще трябва да се задоволяваме с оскъдната достатъчност. Такива периоди обаче, трябва да се временни. След като мотивите ни са изчистени и вярата ни е издържала изпита, Бог ще освободи изобилието Си в мярката, в която може да ни се довери, че ще го използваме за Негова слава.

Второ, трябва да разберем, че освен материалното съществува и едно по-високо ниво на богатство. Авторът на Евреи казва, че когато Мойсей обърна гръб на богатството и разкоша на Египет и се засели в един отдалечен край на пустинята, той счете, че „укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища" (Евреи 11:26). Той не се засели там, за да бъде беден, а замени материалните богатства за богатства от по-високо ниво.

По същия начин и днес има християни, които сами се отказват от материалното богатство, за да служат на Бога в ситуации, в които богатството би било пречка. Често това е необходимо условие, да се постигне уеднаквяване с бедните и подтиснатите на земята. В Притчи 13:7 Соломон противопоставя един такъв човек на някой, чието богатство е единствено материалното.
Един се преструва на богат,

а няма нищо;

друг се преструва на сиромах,

но има много имот.
По същия начин в наши дни има много християни, които изтърпяват несгоди и гонения заради Христовото име.

Те може да са се отказали от всичко, което би могло да се опише като материално богатство, но на негово място са наследили богатство от по-високо ниво.

Все пак това не променя основната природа на постоянната материална бедност. Когато тя не е пряк резултат от посвещението на Христос, обикновено е белег на проклятие, независимо дали засяга един отделен човек, семейство или по-големи социални групи.
6. Склонност към нещастни случаи.
Тази фраза описва човек, който е неестествено склонен към нещастни случаи. Второзаконие 28 не го споменава конкретно, но то е загатнато във фразата „и ще ходиш пипайки... както слепият пипа в тъмнината" (29).

Един от характерните резултати от това проклятие може да се «открие в онова, което обикновено наричаме „ненормални" инциденти. Очевиден пример е момичето, описано във втора глава, което си бе чупило един и същ крак три пъти в период от осемнадесет месеца.

Да вземем друг пример. Някои хора са добри шофьори, но въпреки това имат ненормално голям брой автомобилни злополуки. В повечето случаи това може да е по вина на „другия шофьор". Въпреки това инцидентите продължават. Типичният коментар, по който можем да разпознаем такъв човек е: „Защо винаги на мен се случва?" Ето и други примери, избрани малко или много случайно, описващи различни злополуки, които могат да посочат, че действа проклятие: счупване на глезена при препъване в бордюра, счупване на зъб с меко парченце от плод, отваряне на вратата на колата върху пръст (тук отново, може да е „другия човек"); подхлъзване по стълби и търкаляне по стълбите с главата надолу цял етаж с многобройни наранявания; глътване на рибена кост и задавяне с нея; насекомо в окото, което причинява някаква рядка инфекция; удар по лицето от изхвърлен от преминаваща кола камък; грешка на хирурга на операционната маса, която води до постоянна недъгавост... списъкът може да бъде безкраен.

Почти се вижда, че има някаква невидима, зложелателна сила, действаща срещу такива хора. В критичните моменти тя им подлага крак или ги кара да се препъват, или ги тласка към прибързано, необмислено движение. Обикновено такъв човек възкликва: „Не знам какво ме накара да направя това!" Забележка от този род разкрива много неща. Тя посочва, че човекът е наясно, че действието му не е било изцяло под негов собствен контрол, но е бил под въздействие на някакво неназовано влияние, което той не може да определи и от което няма как да се предпази.

Разпознаването на тоя вид проблем не е само субективно. То може да се определи чрез статистически анализи. Някои застрахователни компании използват такива анализи, за да определят хората, които ще бъдат необикновено голям риск за тях. Според това те определят и премиите си.
7. Поредица от самоубийства, неестествени или ненавременни смъртни случаи
Във Второзаконие 28 много пъти се споменава неестествената или ненавременна смърт. Този вид проклятие засяга не само един отделен човек, но по-големи социални единици като семейство или племе. Обикновено то продължава от едно поколение в друго. Много различни култури са признали, че съществува сила в човешката история, която безпощадно преследва членовете на някое семейство или клан, докато накрая ги унищожи всичките. Древните гърци са й дали статут на „богиня", която са нарекли Немезида. Другите култури са използвали друга терминология. Зад този езически оттенък съществува една обективна реалност.

Доста често хората, които са засегнати от такова проклятие имат силни предчувствия. Те усещат нещо тъмно и отпред на пътя, но не знаят как да го избегнат. Типичния им коментар е: „Ами, това се случи с баща ми и предполага че следващият в списъка съм аз".

Един общ симптом за проклятие от тоя вид е, че хората си определят дати за собствената си смърт. Те казват: „Знам, че никога няма да доживея четиридесет и пет години", или „Всичките мъже в моето семейство умират млади". Те дават да се разбере, дори и без да го казват направо, че такава ще бъде и тяхната участ. Те имат някаква негативна вяра, която прегръща смъртта и отрича живота.

Горният списък от седем признака за проклятие в никакъв случай не е изчерпателен. Могат да се добавят и други неща. Все пак, вероятно вече сте прочели достатъчно, за да схванете вашата ситуация.

Възможни са различни реакции. Може, например, да нямате повече никакво съмнение относно естеството на вашия проблем. Ясно сте определили един или повече признака за проклятие, което вероятно действа във вашия живот или в живота на семейството ви.

Или може би имате смътното чувство, че действа проклятие, но не можете да посочите ясно формата, която то приема. Чувствате се като човека, описан в първа глава. Усетили сте тъмната сянка от миналото, но не знаете източника й. Или пък сте видели тази дълга зла ръка да действа в различни ситуации от живота ви, но тя винаги е била скрита зад един воал, който не сте могли да разкъсате.

И в двата случая вие вероятно сте се питали: „Как може да ми се случи такова нещо? Какъв е източникът на проблема ми?"

Това означава, че е време да преминете към част втора:

„Нито едно проклятие не е без причина". Тя обяснява много от най-честите източници за проклятие. Ако успеете да намерите причината за конкретния проблем, вие ще застанете на доста добра позиция, за да се справите с него успешно.

ЧАСТ 2
НИТО ЕДНО ПРОКЛЯТИЕ

В Притчи 26:2 Соломон установява следния принцип във връзка с проклятията: „...проклетия не постига без причина". Зад Всяко проклятие, което идва Върху нас, има причина. Ако ни се струва, че сме под проклятие, трябва да определим причината за него. Тогава ще сме способни да предприемем съответните действия. Това също ще сложи край на натрапчивия въпрос: „Защо тези неща винаги се случват с мен?"

Тази част се занимава с причините за главните проклятия, които най-често потискат живота ни. След като я прочетете, ще можете по-добре да разберете и приложите Божия лек, който е разкрит В следващата част.

6
Фалшиви богове

Непокорството може да има много форми. Ето защо, естествено е да попитаме: Кои са някои от главните форми на непокорство, които в частност предизвикват Божието проклятие.

Библията не оставя никакво съмнение относно отговора. Тази форма на непокорство, която неизбежно и със сигурност предизвиква Божието проклятие, е нарушаването на първите две от десетте заповеди, установени в Изход 20:1-5:
Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: Аз съм Йеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят.
Кои са двата гряха, които Бог определя тук? Първият е признаването на други богове пред или освен Господа. Не е достатъчно да признаем Господ като първия или най-великия от всички богове. Трябва да признаем още, че Той е единственият истински Бог. Няма друг освен Него.

В Исая 45:21 Господ силно набляга на това като заявява:

Човешките умове трудно схващат ужасната извратеност на идолопоклонството. Истинският Бог, разкрит първо в създанието и след това по-пълно в Писанията, е свят, величествен, славен, всемогъщ. Да Го представим като подобие на което и да било сътворено създание, било човек или животно, означава да Му нанесем преднамерено оскърбление. Това е умишлено предизвикване на Неговия гняв.

Нека илюстрирам това с един груб пример. Представете си, че някой намира хлебарка, пълзяща по пода, снима я и излага снимката под надслов: Дерек Принс. Със сигурност бих изтълкувал това като умишлено оскърбление срещу мен. Колко неизмеримо по-лошо е оскърблението нанесено на Бог от тези, които слагат името Му не просто върху най-благородните от Неговите създания, но дори и върху най-низшите!

Божието осъждение за престъпването на тези две заповеди носи характерния белег на проклятие: предава се от поколение на поколение като продължава най-малко до четвъртото. В някои народи и култури практикуването на идолопоклонство се връща стотици или хиляди години назад и многократно усилва неговия ефект.

Човек с такъв произход е наследник на проклятие, което може да се сравни с плевел, посаден в живота му, който го впримчва в сатанинските сили извън него. Този плевел има два вида корени: дълъг главен корен, който отива право надолу, и други по-нови и по-слаби корени, пръснати в различни посоки. Главният корен представлява влиянието на предшествениците, които са се покланяли на фалшиви богове. По-новите корени представляват други влияния, на които човекът е бил изложен в собствения си живот, било то поради грехове, които сам е извършил или поради личното му съприкосновение с фалшиви богове, или поради различни други причини.

Преди да можем да се радваме на истинската свобода и на пълнотата на новото създание в Христа, този плевел трябва да се изкорени напълно, заедно с всичките му корени. Най-важният корен - този, с който е най-трудно да се справим - е главният корен, свързващ човека с поколенията, които са се покланяли на фалшиви богове. Нищо друго, освен свръхестествената благодат и Божията сила, не може да премахне ефективно всички тези корени. Но слава на Бога за надеждата, която намираме в обещанието на Исус в Матей 15:13:

Два от най-силните копнежи на човешката природа са желанието за знание и желанието за сила. Човек е способен да удовлетвори до известна степен тези копнежи чрез естествени източници и средства. Но ако не е напълно удовлетворен от това, което е придобил по този начин, той неизбежно се обръща към свръхестествени източници. Точно в този момент, той лесно може да бъде уловен от окултизма.

Причината за това е, че всъщност, във вселената съществуват само два достъпни източника на свръхестествено знание и сила - Бог и Сатана. Следователно, всяка форма на свръхестествено знание или сила, която не произлиза от Бог, непременно произлиза от Сатана. Ако произлиза от Бог, тя е законна; ако произлиза от Сатана - незаконна.

Тъй като Божието Царство е Царство на светлината, то неговите служители знаят на кого служат и какво правят. От друга страна, Сатанинското царство е царство на тъмнината и повечето хора, които са в него, не познават нито истинската личност на този, комуто служат, нито истинската природа на онова, което вършат.

Именно този копнеж за незаконно знание бе това, което накара човека да извърши първото си престъпление в Едемската градина. Бог бе поставил невидима граница между него и дървото за познаване на доброто и злото. Когато човекът престъпи тази граница, той се намери в територията на Сатана и стана негов пленник. Още оттогава, същият копнеж за незаконно знание или сила продължава да примамва хората към областта, в която Сатана може да ги вземе в плен на своята воля (вижте II Тимотей 2:26). Както вече казахме, името, с което е прието да се назовава тази област, е окултизъм.

Хората, които навлизат в нея, търсят свръхестествено знание или сила от Сатана, а Бог не разрешава свръхестественото да бъде търсено от друг източник, освен от Самия Него. Като правят това, те всъщност признават Сатана за свой бог и по този начин нарушават първата от Десетте заповеди. Така, те сами се излагат на проклятието, което Бог е произнесъл върху всички, нарушаващи тази заповед - проклятие, което се простира до четвъртото поколение.

Това заключение е толкова важно, че трябва отново да се повтори: Всички, които се занимават с окултизъм, се излагат на проклятието, произнесено върху нарушаващите първата заповед.

На различни места Библията описва обръщането към фалшиви богове като „духовно прелюбодейство" и дори го осъжда като по-голям грях от физическото прелюбодейство. Разбрано по този начин, предупреждението срещу връзката с „чужда жена" - или прелюбодейка, дадено в книгата Притчи, се прилага и за връзката с окултизма. В Притчи 5:3-6 тази неморална жена е обрисувана като примамваща и очароваща в началните си подходи, но причиняваща пълна разруха на този, когото прелъстява:

Има три ключови думи, които описват дейността на чародейството: манипулиране, сплашване, доминиране. Крайната цел е доминиране. Манипулирането и сплашването са възможните начини за достигане на тая цел. Винаги, когато хората използват словесни или несловесни прийоми за манипулиране, сплашване и господство над околните, имаме на лице чародейство.

В най-простата си форма, чародейството е израз на покварената, бунтовна природа на падналото човечество. В Галатяни 5:20 в превода на Кинг Джеймс, идолопоклонството е изброено между „делата на плътта". Вероятно малко са хората, които никога не са прибягвали към чародейство в тази му форма.

Обаче, това е само „върхът на айсберга". Характерно е, че Сатана използва това „дело на плътта" като отворена врата за свръхестествената, демонична сила, която идва от царството на тъмнината. Той влиза през тази отворена врата и поема контрола над хората като ги прави инструменти на злите си намерения и роби на царството си. Резултатът е - чародейство чрез заклинания и проклятия.

Другите две форми на окултизма - врачуване или омайване са мотивирани от същото основно желание: контрол над хората и обстоятелствата.

Гадаенето е познавателното разклонение на окултизма. То предлага много различни форми на знание, които не могат да се придобият по естествен начин. В най-разпространената си форма - предсказване, то предлага свръхестествено знание за бъдещето. То включва също всички фалшиви форми на религиозно откровение, които претендират, че имат свръхестествен източник.

Магьосничеството действа чрез материални предмети или чрез други начини на въздействие върху физическите сетива, например наркотици или музика. В Откровение 9:21 думата за „магьосничество"¹ произлиза директно от гръцката дума за наркотици. Във II Тимотей 3:13 Павел предупреждава, че преди свършека на света „нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени". Думата, преведена измамници, буквално означава чародей. Магиите и заклинанията винаги са били прийом на магьосничеството. Съвременното общество, пропито от наркотици, съпровождани от шума на „хеви метъл" рок музиката, е ярък пример за двете форми на чародейството, действащи заедно.

Ето кратък списък на различните категории, под които могат да се класифицират „инструментите" на магьосничеството.

• 
  Всички предмети, свързани с идолопоклонство, независимо дали са езически или претендират, че са християнски.
  

• 
  Всички предмети, представящи каквито и да било фалшиви религии, култове или сатанински практики.
  

• 
  Всякакви предмети, върху които някой, практикуващ окул-тизъм, е призовавал свръхестествена сила. (Даже ако силата е насочена привидно, с „добра" цел, например, изцеление, нейният източник я прави проводник на проклятие).
  

• 
  Всякакви предмети, които са израз на суеверие - подкови, монети „за щастие", образи на „светци" и т.н.
  

Следват няколко конкретни форми на окултизъм, които преобладават в съвременната ни култура.