Решение за Jakavi в понеделник нзок ще излезе с решение за заплащането на лекарството за миелофиброза Jakavi (Ruxolitinib) идния понеделник, съобщиха за „Телеграф от касата

С промените в Наредба №10 на здравното министерство за задължителните отстъпки, които фармацевтичните компании трябва да дават на НЗОК, бюджетът й за лекарства се фиксира на сегашния.

Т. е. всяко увеличение на разходите за медикаменти оттук нататък ще е за сметка на индустрията, коментира вчера пред „Труд" Деян Денев, изпълнителен директор на асоциацията на чуждите производители на лекарства. Според него това значи, че пациенти ще се лишат от достъп до определени медикаменти.

Поправките предвиждат включените нови лекарства и нови показания за вече покривани медикаменти да започнат да се плащат от началото на следваща година. Цял раздел е за ежегодното задължително централизирано договаряне на отстъпки, които не може да са по-малки от миналогодишните. Те ще са три вида, а ако не се дадат, съответният медикамент изпада от платената листа.

„Подкрепяме начина за контролиране на разходите за лекарства чрез национално споразумение. Промените в наредбата обаче няма да доведат до желания ефект, тъй като не са икономически издържани", заяви Денев.

23.07.2015 г., с. 4
НЗОК с решение за Jakavi в понеделник
НЗОК ще излезе с решение за заплащането на лекарството за миелофиброза Jakavi (Ruxolitinib) идния понеделник, съобщиха за „Телеграф" от касата.

Тогава на заседание на Надзорния съвет ръководството на касата ще внесе всички факти и материали във връзка с лекарството. На същото заседание съветът ще реши кога продуктът ще започне да се заплаща. В изпълнение на поетия си ангажимент към болните от миелофиброза експерти на касата и лекарският съюз вече разработват указание за включването на диагнозата „Хронична миелофиброза" в клинична пътека „Левкемии при лица над 18 години" и клиничната процедура за домашно лечение с прицелна перорална противотуморна терапия и перорална химиотерапия. В

касата вече има и становище от националния консултант по хематология, в което той е описал показанията, критериите и условията за изписване на лечение с Jakavi.

Продуктът е одобрен за използване от Европейската агенция за лекарствата като единствено средство за лечение на миелофиброза и се реимбурсира от всички здрав-ноосигурителни фондове в ЕС. В България за лечение с лекарството чакат около 120 болни от рядката болест на костния мозък.

Депутатите си дадоха две седмици за внасяне на предложения между първо и второ четене, с което окончателното разглеждане на текстовете се отложи за есенната парламентарна сесия. Междувременно всички заинтересовани и засегнати изпращат в здравната комисия своите становища и предложения по проекта.

Партньорите от тристранката са единодушни по няколко точки: те одобряват принципно текстовете, свързани с Националната здравна карта, не одобряват факта, че основни за сектора законопроекти се приемат в Министерски съвет преди да са обсъдени в тристранката, не одобряват отпадането на изискването за квалификация „здравен мениджмънт“ по отношение на шефовете на лечебни заведения, не одобряват и приватизацията.

Оттук нататък становищата и предложенията на партньорите за ЗЛЗ са доста разнопосочни.

Синдикатите излизат с редица забележки към текстовете. От КНСБ искат участие в изготвянето на методиката, която ще определя броя легла за болнично лечение по области. Те също така предлагат едногодишен мораториум върху финансирането на нови лечебни заведения и нови дейности с публични средства – мярка, която беше приложена още тази година, като параграф към Закона за бюджета на НЗОК. От синдиката се обявяват категорично срещу приватизация на болници от забранителния списък и заявяват, че не подкрепят идеята за функционално обединение на лечебни заведения „без ясно дефиниране на „комплексни медицински грижи“ и без анализ на необходимостта от това“.

От „Подкрепа“ пък приветстват текстовете за Националната здравна карта, но настояват за задължително участие на синдикатите при изготвянето й. И този синдикат изразява съмнения относно необходимостта от обединения на лечебни заведения и нарича идеята „доказано неработеща“. „Подкрепа“ също се обявяват срещу приватизацията, тъй като според тях тя ще доведе до отпадане на социалните функции на приватизираните болници.

Всички работодателски организации са категорични, че отпадането на изискването за квалификация по здравен мениджмънт за ръководителите на лечебни заведения е неприемливо. БСК се обявява срещу отпадането му, като в допълнение предлага МЗ да създаде специална програма за обучение на болнични мениджъри, която да отговаря на определени критерии и само хора, преминали през нея, да стават шефове на болници. Стопанската камара предлага още при сключване на договори с НЗОК лечебните заведения да представят документ за финансовото си състояние и, ако имат просрочени задължения, в закона да се запише, че те трябва да се обезпечат от собственика. „В противен случай НЗОК трябва да се разплаща с бюджета си за задължения от предходни години“, аргументират се от там. В становището си БСК също така категорично заявява, че един лекар трябва да има един договор с касата в болничната помощ.

АИКБ заявява, че здравната система има три проблема. „Основният произтича от превръщането й в бизнес и стремеж за реализиране на печалба. Вторият проблем на системата е липсата и ограниченият достъп до качествено здравеопазване, свързано с доплащане, което много хора не могат да си позволят, и третият – нерационалното изразходване на средствата от страна на НЗОК“, изреждат от организацията и заявяват, че въвеждането на Национална здравна карта до голяма степен ще ги реши.

БТПП пък отправя редица забележки към текстовете, свързани с лекарствената политика и предлага от списъка на болниците, които ще се приватизират, да отпаднат финансираните със средства от ЕС.

КРИБ пък смятат, че забранителният списък за приватизация на лечебни заведения не бива да се променя изобщо. От организацията също така са на мнение, че изискванията към мениджърите на болниците трябва да се запазят в досегашния си вид. Според тях акредитацията на всички лечебни заведения трябва да е безусловно задължителна, а Националната здравна карта трябва да се утвърждава с акт на Министерски съвет.

- Д-р Персенски, какви по вид и количество ваксини получи България от Турция тези дни?

- По 100 000 дози от 5-ва-лентната ваксина и 100 000 дози ваксина срещу хепатит В. Те са точно от тези, които се прилагат у нас и на същия световен производител - "Санофи". Разлика няма.

- Кога ще стигнат до общопрактикуващите лекари и на какъв принцип се прави разпределението?

- Разпределението се прави според заявките на районните здравни инспекции. То е на същия принцип, както при обичайните доставки на ваксини.

- Как ваксините от дарението променят изпълнението на задължителния имунизационен календар? В самото приложение има ли разлики, засягащи например броя приеми и начин на поставяне?

- Имунизационният календар не се променя по никакъв начин. Разлика има само в това, че 5-ва-лентната ваксина не съдържа съставката за хепатит В, която присъства в 6-валентната ваксина. Миналата година, когато се прилагаше 6-компонентната ваксина, децата дори получаваха допълнителна доза от ваксината срещу хепатит В. Това не е вредно, разбира се. Сега с приложението на 5-валентната ваксина ще се поставя и ваксината срещу хепатит В само при

нужда. Става дума за втория прием на хепатитната ваксина.

- Очаква ли се нов дефицит на ваксини до края на годината? Ще останат ли необжванати деца?

- Очаква се. Дарените ваксини от Турция ще стигнат най-вероятно до ноември. Предполагам, че и на следващата обществена поръчка, която ще обявим, няма да се явят фирмите. Проблемът е световен, не само за България. Когато бяхме в Турция да искаме помощ за ваксините, там бяха представители на здравните власти на Испания, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Чехия.

Проблемът е обективен и засяга цяла Европа. Получихме писма и от двата производителя на ваксини, че може да се разчита само на минимални доставки с къси срокове.

Могат да се ангажират с доставки за 2 или 3 месеца, защото нямат нужните количества. Вариантът, който най-вероятно ще трябва да предприемем, е този на краткосрочните доставки - количества за по 3 или 4 месеца. Самите фирми нямат налични ваксини. Тяхното обяснение за това, че не се явяват на досегашните обществени поръчки, е невъзможността да осигурят количество" за 1 цяла година.

- Защо се стига до тази ситуация?

- Обяснението е заради изискването на Европейската комисия за влагане на ацелуларна съставка на коклюша, която изисква много време, за да бъде въведена в производство - между 18 и 36 месеца по данни на фирмите. От 2010 г. и в България се прави имунизация само с ацелуларната съставка за коклюш. Тя е по-малко рискова за децата, тъй като предизвиква по-малко алергични и нежелани реакции, но същевременно имунитетът, който тя създава, не е толкова силен и напрегнат. Едното е за сметка на другото.

- Как ще бъде решен проблемът с доставката на ваксини за 2016 г. и занапред? Има ли разговори с основните производители, представени в България?

- Решението е трудно и ако някой мисли, че може да се справи лесно и бързо - моля да опита. В Европа просто няма ваксини. Проблемът не е в липсата на пари, напротив, заложили сме нужния бюджет за ваксини, но няма кандидати. Нали никой не мисли, че дадена фирма просто ей така не иска да вземе 20 млн. лв.? Нашият стремеж е

да осигурим ваксините поне за 1 г., за да има известно спокойствие за децата, но фирмите предлагат краткосрочни доставки. На първо време това не беше приемливо, но в един момент ще приемем вариант за 3 или 6 месеца, защото няма друг изход. Според фирмите трудният период за ваксините ще продължи до края на 2016 г., след което няма да има технологични трудности.

- Как приемате растящото съмнение у някои родители и лекари в ползата от ваксините? Има ли реална статистика за нежеланите реакции от ваксини у нас?

- Много сериозен въпрос. Първо, ваксините са много видове. За тези от задължителния календар употребата е безусловна - няма съмнение в ефекта При тях на известна преоценка може да бъдат подложени начините на приложение и дозите, но не и дали да бъдат прилагани. Според нашия национален съвет по ваксините някои схеми може да бъдат променени, но и дума да не става за изключване на някои имунизации.

Въпреки че ваксините са задължителни, родителите имат право да от7 кажат дадена ваксина. Глобата е 50 лв. и има глобени, но никой досега не си е платил глобата. Обещавам на родител, който е платил, да му бъде опростена санкцията, ако ми опише как умира дете, не-ваксинирано срещу тетанус. Искам само родител, който е отказал тази ваксина, да научи през какви стадии преминава клиничната картина на тетануса.

За препоръчителните ваксини логиката е, че приложението им може би не е чак толкова наложително.

-На какъв етап е работата по предложението за въвеждане на акциз върху нездравословните храни?

- Тук желанието ни е на първо място да покажем, че има такива храни и този факт не може да се оспори. Опитът в Европа е само на 4-5 страни, които са въвели такъв данък. При нас има работна група, която групира храните, проучва начина на прилагане на данъка, тъй като голяма част от тези храни не се произвеждат у нас. Ще има и група, освободена от данъка, въпреки че някъде може да се открият завишени количества захар, сол, трансмастни киселини, кофеин и др. Искаме да прецизираме групите храни, в които тези съставки са в количества, надвишаващи обичайното им съдържание - защото мотивът на производителите е, че такива съставки има във всички храни, всичко е въпрос на концентрация. Критерият е количеството на съставките, които правят храната нездравословна, в 100 г продукт, или процентното съотношение. Когато имаме ясни решения на работната група, ще ги обявим.

- Какви предложения се обсъждат за процента на акциза? Какви постъпления се очакват от евентуалното му въвеждане и как ще се използват?

- В Европа процентът е между 3 и 10, най-често между 3 и 5 %. Има и абсолютно число на килограм или литър, което не е процент от цената. У нас все още нямаме конкретно предложение.

Данните от ЕС са малко противоречиви, тъй като при въвеждането на този данък в някои страни не е доизчистена методологията така, че да не създава предпоставки за различни тълкувания. Този данък трябва да е съвсем ясен и лесен за изчисление и за производителите, и за приходната администрация. Работната група трябва да представи проекта си за този нов закон до 30 септември.

- Какви са приоритетите в областта на общественото здраве до края на годината и за 2016 г.?

- Приоритетите са детското и майчиното здравеопазване. Основните бюджетни средства, които залагаме, са за профилактика. Залагаме сериозна програма за денталното здраве при децата до 18 г. с бюджет около 1,3 млн. лв. - предвижда продължаване на поставянето на силанти на зъбите. Другата програма е за прегледи на бременни и деца.

В същото време всички държавни многопрофилни клиники, които понякога са и по-големи, имат по-малко пари. "Бонусът" на ВМА например, където нямаше места за прием само преди две-три седмици, е едва 618 хил. лв. "Пирогов", където се стичат всички спешни случаи, е с 536 хил. лв. допълнителни пари, а ИСУЛ с 393 хил. лв., дори "Александровска" - най-старата университетска болница, е с 896 хил. лв. Аналогично е положението със специализираните клиники за сърдечно-съдови заболявания. Държавните "Св. Екатерина" и Националната кардиологична болница са съответно със 188 хил. и 415 хил. лв., а по-малка частна болница е с 600 хил. лв.

Няма разлика и при разпределението на допълнителните пари в АГ-сектора. Малка частна болница за ин витро получава 12 хил. лв., а общинските "Шейново" и "Св. София", които са многократно по-големи - по 13 и 16 хил. лв. Аналогично е положението и в останалите области на страната. В Пловдив например частна болница получава над 3 млн. лв., а "Св. Георги" - най-голямата ни клиника, 1.5 млн. лв. На практика тя е единствената държавна с "бонус" над милион. Не е ясно и защо в Пловдив общо са отишли повече пари - 11.5 млн. лв., отколкото в София - 10.9 млн. лв., при положение, че в столицата се лекуват най-много пациенти. От касата обясниха, че разпределението е направено на база предложенията на регионалните каси и здравно министерство по формула. Тя отчитала броя преминали пациенти и нови дейности, които са внедрени през първите шест месеца на 2015 г.

23.07.2015 г., с. 3
Фармация: Обратно към здравия ръст

За поредна година секторът има повече продажби. Увеличението е с 8.2% през миналата година

Десислава Николова

Наглед трудните години, в които ръстът на продажбите на лекарства беше само 5-6% годишно, като че ли отминават. Разбира се, ръст от 8.2% през 2014 г. по данни на световната анализаторска компания IMS Health е далеч от двуцифрените числа, с които нарастваше пазарът допреди три години. В началото на тази година обаче двуцифрените ръстове в стойност бавно се завръщат с 10.4% общо за аптечния и болничния пазар и ако темповете на продажби се запазят, тази година пазарът на медикаменти ще надмине 3 млрд. лв.

Тенденция нагоре има и в отчетите на топ 15 в сектора. Приходите растат средно със 7.6%, като само три дружества свиват бизнеса си. Традиционно всички дружества са на печалба, но през миналата година тя е с 13% по-ниска от отчетените от тези компании резултати за 2013 г. Тройката най-рентабилни вече поредна година е без промяна: "Ромфарм", "Хювефарма" и "Софарма". И трите групи са производствени, докато повечето от оставалите компании в класацията участват в търговията с лекарства.

Допинг за растеж

"Този ръст беше очакван, защото българският фармапазар по редица проучвания все още се определя с най-голям потенциал за развитие сред страните в Източна Европа. По-важно е да се види откъде идва този ръст - основно от повишеното потребление на здравни услуги заради възрастовата структура на населението и от улеснения достъп на пациентите до иновативни, скъпоструващи терапии – най-вече онкологични лекарства. Ако погледнем към болничния сегмент, реално свръххоспитализациите не водят до увеличение в обема на лекарствата. Тази тенденция за неправомерно разходване на държавните средства за поредна година не беше адресирана адекватно от държавната ни политика", коментира Димитър Димитров, изпълнителен директор на "Софарма трейдинг".

Той допълва, че на аптечния пазар ръстът произтича от тенденцията за консолидация, която е общоевропейска и на местно ниво протича въпреки рестриктивната и остаряла регулация. "Веригите аптеки реализират по-високи средни продажби и реализират по-големи количества лекарства без рецепта и хранителни добавки, където и темпът на нарастване в опаковки е по-бърз", отбелязва Димитров.

Традиционният първи

За поредна година компанията с най-големи приходи от дейността си в сектора е търговецът на едро с лекарства "Софарма трейдинг". За разлика от предишните години, когато първите четири дистрибутора, които общо формират над 81% от доставките на медикаменти в България и бяха близки по пазарни дялове, през 2014 г. "Софарма трейдинг" се откъсва на над 100 млн. лв. дистанция от следващия в класацията. Дистрибуторът премина ключовия за сектора оборот от половин милиард още през 2013 г. През 2014 г. обаче се откъсва пред конкурентите си с продажби, които трудно могат да бъдат компенсирани.

"Ние сме на първо място и запазваме тренда си за растеж от последните девет години, защото заехме пазарни позиции в различни сектори и не сме зависими от пазарен сегмент или продуктова група. През изминалата година отбелязваме ръст в почти всички направления на нашата дейност, а на болничния пазар нарастването е не само при лекарствата, но и при консумативите и медицинската апаратура и оборудване", коментира Димитър Димитров.

Една добра година

Второ и трето място в класацията отново заемат български дистрибутори, а единствената чуждестранна инвестиция в сегмента – германската "Фьоникс фарма" (преди "Либра"), е на четвърто място по продажби, с почти същите обороти както през 2013 г. и символична печалба.

Според втората в класацията компания – "Стинг", 2014 г. не се е отличавала като тренд от предхождащите я.

"През изминалата година не се случи нито нещо добро, нито нещо лошо", коментира Иван Здравков, изпълнителен директор на "Стинг". Той смята, че е положително, че пазарът остава стабилен и бележи известен ръст, което се дължи не толкова на някакво развитие, а в по-широкото използване на скъпоструващи медикаменти през здравната каса.

Третата компания в класацията е "Фармнет", собственост на варненския бизнесмен Веселин Марешки, който стопанисва и най-голямата верига аптеки в България. "Нямаше новини на пазара. Дистрибуторът ни се развива и заема все по-големи ниши не само през 2014, а и през тази година, като амбицията ни е да бъдем втори по пазарен дял. През последния месец, април, имаме най-високите резултати на пазара. В същото време продължаваме да правим нови аптеки. Те вече са 320, като целта ни е да достигнат 500, за да сме максимално близко до всеки български гражданин", казва Веселин Марешки.

За разлика от фармацевтичните производители нормата на печалба при дистрибуторите е много ниска и през последните години те почти не печелят от доставката на лекарства с рецепта.

Произведено в България, продадено в чужбина

И трите местни производителя работят основно за износ.

Най-големият сред тях - "Хювефарма", е компанията - собственик на заводите за лекарства за ветеринарна и хуманна медицина "Биовет" в Пещера и Разград, а освен това обединява производството на ветеринарни продукти в САЩ, както и търговските офиси на "Биовет" в чужбина. "Хювефарма" и "Биовет" са с мажоритарни собственици братята Кирил и Георги Домусчиеви

Другата фармацевтична компания – "Актавис", присъства в топ 15 със завода си в Дупница, който е един от най-големите производствени хъбове на американската компания в Европа. По-голямата част от продукцията й е насочена за износ.

По същия начин експортът формира по-голямата част от продажбите на най-голямата българска фармацевтична компания – "Софарма", която има 10 завода в България.

"Ромфарм" има български собственици, базирана е тук, но заводите й са в Румъния, а пазарите - на изток.
Снимка на три колони – Тройката най-рентабилни компании в класацията вече поредна година е без промяна: "Ромфарм", "Хювефарма" и "Софарма". И трите групи са производствени.

23.07.2015 г., с. 11
В битката на фармацевтичните компании пациентите служат само за употреба

Кампания на ръба на лъжата уверява тежко болни хора, че ще бъдат излекувани

Янина Здравкова

"Спешно финансиране или смъртна присъда" е надписът на билборд, поставен на кръстовището на "Жолио Кюри" и "Драган Цанков" в София. То е достатъчно натоварено и билбордът няма как да се пропусне от шофьорите, които чакат зелен светофар. Надписът е илюстриран с дървен стол, поставен до олющена стена, в която се отразява бледа сянка на някой, който явно отива на екзекуция. Посланието е изключително агресивно, почти шокиращо, дори за обществена среда с отвратително висок праг на чувствителност към чуждото нещастие, каквато е българската.

"НЗОК и МЗ могат да спасят болните от миелофиброза", пояснява билбордът, с което оставя в изнервените от трафика шофьори впечатлението, че болните от миелофиброза умират, защото здравната каса не плаща лечението им. "Всеки нов ден без животоспасяващото лекарство ги приближава необратимо към смъртта", пояснява още билбордът и препраща към страница във "Фейсбук", в която пък се изяснява, че става дума за новото лекарство Jakavi (ruxolitinib) на "Новартис". От "Фейсбук" става ясно, че "Миелофиброзата беше нелечима и страшна рядка болест на костния мозък. Вече не е. От 5 години животоспасяващото лекарство RUXOLITINIB дава шанс на малкото хора, засегнати от нея, да спасят живота си. Лекарството е одобрено от Европейската агенция по лекарствата с автоматично действие и за България като страна членка. Преди повече от година лекарството е включено в Позитивния лекарствен списък с положително становище от НЗОК. Финансирането обаче се бави". "Лекарството е тук, в България. Стои някъде в някой склад и събира прах, докато хората умират на метри от него. Не може да позволяваме това да се случва. Медикаментът е начело на списъка с продукти, осигуряващи сигнификантно предимство пред сегашните форми на лечение или продукти за лечение на заболявания, които досега не са били лечими. Медикаментът е единственото лечение за засегнатите от заболяването", продължават постовете от кампанията. Отдолу коментарите са предвидими - "генодиц", "това само в България може да се случи", "за Бога, братя, грабвайте оръжията и разбивайте складовете" и т.н.

Може ли наистина НЗОК да спаси хората с миелофиброза?

Това е заболяване на костния мозък, при което се нарушава производството на кръвни клетки. Постепенно се разрушава и костният мозък, което води до анемия, умора, кървене и увеличение на далака и черния дроб, част от болните развиват и левкемия. Болестта е фатална, като продължителността на живота може да е от 1 до 30 години след появата й. В България с това заболяване са диагностицирани около 100 души.

Твърдението, че болестта вече е лечима, е на ръба между грубата манипулация и чистата лъжа. Според разрешителното за употреба на същата Европейска агенция по лекарствата Jakavi има действие върху размера на далака и свързаните с това симптоми като загуба на тегло, треска, болки в костите. При две проучвания съответно 42% и 29% от пациентите, приемащи новия препарат, имат намаление на размера на далака. Разрешението за употреба е дадено, защото това му действие е "клинично важно". "Качеството на живот на пациентите, лекувани с Jakavi, се подобрява, но е необходимо да се оценят допълнително ефектите на лекарството по отношение на удължаването на живота на пациентите, забавянето на прогресията на заболяването и появата на левкемия", пише още в становището на агенцията. Никъде не се споменава за излекуван пациент. За сметка на това обаче има сериозни странични ефекти.

Нещо повече - във Великобритания становището на NICE - Националният институт по здраве и качество, който консултира националната здравна служба - обществения здравен фонд на Острова, дава отрицателно становище и не препоръчва на фонда да плаща Jakavi. Цената на медикамента е прекалено висока в сравнение с очакваните ползи за болните от него, смятат от института. Все пак здравната каса в Англия включва лекарството в списъка си, а цената му е 1800 паунда за опаковка с таблетки от 5 мг и 3600 паунда за опаковка с таблетки от 20 мг. В Германия лекарството също е препоръчано с половин уста от оценяващата организация.

В България лекарството също е включено в позитивния лекарствен списък с цена 13 000 лв. Здравната каса ще го плаща, но от догодина. Оттам обаче ще настояват за сериозни отстъпки от страна на производителя, тъй като "няма данни за ефективността на приложение на медикамента при лечение на основното заболяване - хронична миелофиброза, а той повлиява само един от симптомите (увеличена слезка). За сведение - цената на Jakavi е 100 пъти по-висока, отколкото цената на лекарство, прилагано за лечение на заболяването".

Миелофиброзата си остава смъртна присъда, но освен че живеят с тежко заболяване, болните от нея вече са и употребени, при това изключително грозно. Няма спор, че им се полага лекарство, което би подобрило качеството на живот. Те ще го получат, но не на момента. И да се надяваме - не на цена от 13 000 лв., защото това ощетява вече всички нас.

Това не е първата подобна кампания, няма да бъде и последната. Тази обаче е отвъд всяка етична хигиена и затова е безкрайно показателна - както за фармацевтичния бизнес, така и за българите като общество, което с мазохистична наслада приема абсолютно безкритично всяко твърдение, стига то да води до извода, че държавата и институциите у нас са убийци и по дефиниция съществуват, за да увреждат интересите на гражданите. Защото в този конкретен случай здравната каса се опитва да защити именно общия интерес. Извън него, естествено, тя отдавна е станала съучастник на стотици други кампании - фактът, че парите, плащани за лекарства, са скочили с 90-100% за няколко години е красноречив.

Здравният министър Петър Москов предложи законов текст, който да задължи производителите, чиито лекарства са се оказали неефективни, да връщат парите на здравната каса, платени за съответния медикамент. Той обаче не мина в парламента. Странно, нали - при положение, че практиката у нас е само медикаментите, които не са кандидатствали за финансиране от НЗОК, не го получават.