Решение за наказание на нарушителите и за обявяване на декларациите в интернет

с какви машини могат да помогнат за трансплантациите у нас. До 15 септември ще бъде направена оценка на наличната летателна техника и наземни съоръжения и как те могат да се използват за задачи, свързани с трансплантации, съобщи правителствената пресслужба. Ще се изготвят и предложения за по-добра координация между структурите на МВР и МО при съвместното използване на летателната техника, също и мерки за синхронизиране на програмите на двете ведомства за придобиване на нови летателни средства.

Конфликтът на интереси е модна тема, унаследена от предишния парламент, който с много шум и скандали гласува надве-натри специален закон за предотвратяването му. Простичко казано - сложени бяха, макар и слаби, законодателни спирачки на шуробаджанащината и личния келепирец на министри, депутати, магистрати, кметове и други. Те не спряха предишните народни избраници да прокарват лобистки интереси, не спират и настоящите. Дали поради управленска неопитност, или бързане да се свърши работа, но откакто е заработило, 41-вото Народно събрание вече успя да сътвори 2 класически лобистки скандала. Първо, депутат от РЗС, чиито съпруг и девер се оказаха нотариуси, внесе поправка, с която си гарантираше запазване на кантората по време на целия мандат. После народни представители от ГЕРБ сгазиха едно от основните предизборни обещания на партията си - да се спасят част от заменените на смешни цени гори, като се забранят строежите в тях. Един от вносителите е пряко заинтересуван от този текст, защото е осъществил чрез фирмите си 3 заменки.

В интерес на истината двата случая се различават по определени нюанси. При първото решение председателят на правната комисия Искра Фидосова (депутат от ГЕРБ, собственик на нотариална кантора, от която впоследствие се оттегли) поне имаше доблестта да декларира конфликт на интереси и да не участва в дебата. В земеделската комисия обаче вносителят Емил Димитров (депутат от същата партия) пропусна да спомене, че е в конфликт на интереси, и да се оттегли като заинтересовано лице.

Добри или лоши, правилата задължават всички народни представители до седмица след встъпването си в длъжност да декларират публично бизнеса си, членството в неправителствени организации, отношенията си със "свързани лица" на важни постове и други обвързаности. Та да може народът да прецени дали когато един лекар в парламента подкрепя оскъпяването на медицинските услуги,

няма да се облажи сам от тая работа

Много често конфликтът на интереси в парламентарните комисии, където се пишат законите, е повече от естествен. Та нали там трябват компетентни хора с опит, който се придобива най-вече, когато те са развили собствен бизнес в съответната област. От друга страна, конфликтът на интереси става укорим само ако се изконсумира в собствена полза. Ако е честно деклариран и съответното лице се оттегля от всеки дебат или гласуване, от който би могло да възникне съмнение за облагодетелстване, проблем няма.

Как стоят нещата в това Народно събрание?

Да започнем от двете комисии, които вече привлякоха обществено внимание. Земеделската комисия се оглавява от човек, за когото няма непознат проблем в тази област - Десислава Танева от ГЕРБ. Тя за малко се размина с министерския пост. Преди да влезе в парламента Танева беше директор на огромния "Мел инвест холдинг", под чиято шапка са 12 мелници, 16 фуражни завода, 8 хлебозавода, 3 месокомбината, 2 свиневъдни, пивоварна и какво ли още не. Стана ясно, че холдингът е активен участник на пазара на земя чрез "Фонд за земеделска земя Мел Инвест АДСИЦ", в който малък дял има една от фирмите на издателя на "Капитал" и шеф на КРИБ Иво Прокопиев. Съмнението за свързаност с кръга "Капитал" и потенциалният риск от лобистки натиск на практика лиши Танева от министерско кресло. Но заплаха остава да виси и над парламентарната й дейност. Танева е един от депутатите, които защитават тезата, че не трябва да се забраняват строежите в заменените гори. "Не искаме да попречим на стартиралите инвестиции, особено на добросъвестните инвеститори, и то по време на криза", обясни тя.

Другият герой на последния скандал в комисията - Емил Димитров (ГЕРБ), е добре запознат с интересите на ловните барони и с цигарения бизнес. Неговото дружество "Медикет" само преди месец се сдоби с ловно поле край Етрополе на концесия за 15 години. Точно чрез фабрика "Медикет" са и двете сделки за замени на гори, чрез които Димитров взима общо 1068 дка от държавните гори край Етрополе. В списъка със замените фигурира и фирмата "Експрес турс", която е взела 11 дка край Несебър. Неин управител е Борис Попов, а фирмата е собственост на "Елеонора транс", в която акционери са Емил Димитров и Славян Теофилов. Теофилов бе кандидат за депутат на РЗС от Бургас, но не влезе в НС. Даровете са все от предишни правителства. Остава да видим дали

премиерът ще вразуми депутатите си,

както се закани вчера сутринта.

Спец по проблемите на птицевъдите и производителите на зърно е монтанският депутат от ГЕРБ Димитър Аврамов. Той беше изпълнителен директор на един от най-големите производители на пилешко в България "Гала инвест холдинг". Аврамов е познавач и на програма САПАРД, по която е реализирал 2 проекта. Даже в момента една от фирмите му чака субсидия от 619 097 лв. за зърнобаза. Одобрен проект, но по ФАР има и една от фирмите на депутата от община Раковски Георги Плачков.

Дървопреработвателният бранш също има свои представители в аграрната комисия - на името на д-р Атанас Камбитов от ГЕРБ в търговския регистър излизат 4 фирми. Особено внимание заслужават и бившите зам.-министри в комисията - Димчо Михалевски (БСП) и Бюрхан Абазов (ДПС), които довчера бяха в управата на фонд "Земеделие". Абазов дори бе разпитван за скандални замени на земи.

Това, което е нивата за земеделеца, е кантората за юриста. В правната комисия всички са такива, с изключение на историка Веселин Методиев (ДСБ). Освен адвокати и нотариуси, сред правистите се срещат търговци със зърно, облекло, напитки, цигари, хотелиери и др. Най-известен сред адвокатите е атакистът Явор Нотев, който беше сред защитниците на Максим Стависки по делото за катастрофата, завършило с условна присъда за фигуриста, както и на Волен и Капка Сидерови, които бяха оправдани по обвинения за лъжесвидетелство след катастрофа на магистрала "Тракия". Нотев участваше в Надзорния съвет на "Балкантурист Елит", но като депутат е длъжен да излезе от управителните и надзорни органи на търговски дружества и кооперации.

Бюджетната комисия естествено е пълна с финансисти, счетоводители, бивши данъчни, митничари и обикновени бизнесмени. Неин председател е Менда Стоянова (ГЕРБ), избрана мажоритарно от Пловдив. Тя беше начело на данъчната дирекция в града под тепетата от 2000 до края на 2005 г., а в системата работи от началото на 90-те години. В края на 2005 г. Стоянова дори бе обявена за данъчен директор на годината. След като Мария Мургина стана шеф на НАП обаче, Менда Стоянова подаде оставка. Оттогава до избирането й за депутат тя работеше в собствена кантора за данъчни консултации - "Такс консулт".

Друг още по-колоритен член на комисията от ГЕРБ е Стоян Мавродиев, който минаваше за финансовия спец на партията преди да се появи Симеон Дянков. Обвиняват го, че е

специалист по регистрирането на компании в офшорни зони

Той обаче отговаря: "Няма нищо лошо да направиш офшорна компания на една международна компания като Microsoft или Shell. В същото време определено има проблем да направиш офшорна компания на един български силов бизнесмен от прехода, който ще използва тази компания за незаконни дейности". Мавродиев гарантира, че той никога не е работил с бизнесмени от втория тип.

Интересна личност в бюджетната комисия е и доскорошният шеф на Кюстендилската митница Кирил Калфин, който се задържа на поста цели 12 години. Той бе уволнен в края на мандата на предишното правителство заради нарушения на наредбата за командировките. Калфин нашумя, след като

заведе дело срещу фолк певицата Сашка Васева

заради уронване на престижа на митничарите. Преди година в Кюстендил се появиха транспаранти, обвиняващи Калфин в корупция, но така и не се разбра кой и защо атакува митническия шеф.

Зам.-шефът на бюджетната комисия от ГЕРБ Димитър Главчев пък е записан в търговския регистър с фирма за счетоводство, търговско посредничество и туризъм, работил е и с недвижими имоти. Има и банкер - Диан Червенкондев е бил шеф на сливенския клон на ОББ.

Сред бюджетарите има и бизнесмени от най-разнообразни браншове. Например Иван Колев от ГЕРБ беше член на борда на "Енергоремонт - Гълъбово", която се занимава с ремонтите на ТЕЦ-овете от комплекса "Марица-изток". Самозваният анализатор Стефан Гамизов напоследък изсипа куп обвинения срещу Иван Колев и баща му Дечко за злоупотреби в ТЕЦ "Марица-изток 2", но не може да ги докаже. Мастит бизнесмен е и Евгений Узунов от левицата, който беше в надзора на "ЛУКойл Нефтохим", а също и в "Стара планина холд". В началото на 90-те години Узунов беше шеф на Първа източна международна банка, в която тогава акционери бяха Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо.

По стара традиция голяма част и от депутатите в здравната комисия са в конфликт на интереси, защото повечето са лекари и имат частни лечебни заведения. Те постоянно гласуват закони, които дори да не ги облагодетелстват пряко,

имат отношение към частните им практики

или медицински заведения.

Зам.-председателят на здравната комисия Ваньо Шарков от "Синята коалиция" е бивш съсобственик на самостоятелна медико-диагностична лаборатория "Рентген" в Свищов. Бившият здравен министър и сегашен зам.-председател на здравната комисия Евгений Желев от БСП няма фирми, свързани със здравеопазването. Но е бивш собственик на 33% от старозагорската строителна фирма "Хера 2008", откъдето е прехвърлил дяловете си. Коремният хирург Пламен Цеков от ГЕРБ, зам.-председател на здравната комисия, има частна практика в Лом. Ловешкият депутат от ГЕРБ Анатолий Йорданов е собственик на част от частна клиника по ортопедия и травматология в родния си град.

Внимание заслужава и друг член на здравната комисия - Бисерка Петрова от РЗС, автор на скандалните поправки в закона за нотариусите. Името й нашумя и покрай съпруга й (нотариус), който се оказа, че е лишен от права заради вляза в сила присъда срещу него за документни измами. Макар да е юрист и социален педагог по образование, до 2003 г. Петрова е имала собствена фирма за детективска и охранителна дейност в Монтана, която е прекратила дейността си, а впоследствие е участвала и в други фирми.

В регионалната комисия преобладават инженерите

и икономистите, макар да се прокрадват и преподаватели, лекари и юристи. Депутатите тук също могат да се похвалят с разнообразни занимания, които във всеки момент могат да влязат в конфликт на интереси със законите, които гласуват. Шефът й Любен Татарски вече успя да се замеси в скандал - той бе обвинен, че като кмет на Разлог, без да има право е дал 30 дка училищна собственост за голф игрища на нашумялата със заменките си фирма "Балканстрой", в чиито хотели заседаваше тройната коалиция.

Доста от депутатите от регионалната комисия имат интереси в строителния бранш. Стефан Дедев от ГЕРБ, който е педагог, е имал 50% от фирма за строителство на електрически инсталации. На "ти" със строителния бизнес е и съпартиецът му - икономистът Владислав Димитров. Той е участвал във фирма, занимаваща се със строителство на сгради и строителни съоръжения. Част от строителна фирма притежава и атакистът Николай Пехливанов, който освен това има дялове и във фирми за ресторантьорство, търговия на дребно и др. Фирма за строителство излиза на името и на депутата Любомир Иванов от "Синята коалиция", който се занимава още с растениевъдни услуги и търговия на дребно.

От товарен автомобилен транспорт разбира икономистът от ГЕРБ Емил Делчев - той има фирма в тази област, както и в сферата на търговията с тютюневи изделия, финансовото посредничество и др. Хасан Хаджихасан от ДПС пък сам е написал в сайта на парламента истинската си професия - "бизнесмен", макар да не е посочил участие в нито една фирма.

- Г-жо Захариева, преди дни от здравното министерство съобщиха, че дефицитът в бюджета на ведомството, заедно с този на здравната каса възлиза на над 350 млн. лв., какво означава това и от какво се е натрупал?

- Ние предполагахме този размер на дефицита, който се е натрупал в здравната каса. Влизането по средата на годината на позитивния списък, по който частично или напълно се заплащат лекарства, предполагаше тази липса. Благодарение на този списък достъпа на пациентите до лекарства е по-голям, но се оказа, че просто не са предвидени пари за покриването на тези нужди. Иначе казано повече пациенти могат да получат медикаменти, които се поемат от касата, но в същото време НЗОК не може да ги купи, защото има ограничен финансов ресурс. И така хората отново остават без лекарства. Това показва, че отново ние като пациенти сме лъгани, че сме лекувани. Много съм учудена обаче от дефицита, който е в самото министерство и възлиза на 150 млн. лв. Не мога да кажа откъде може да се отвори такава голяма дупка в бюджета. Знаем за честата липса на лекарства за онкоболните българи, знаем и, че търговете за медикаменти за редките болести все още не са се провели. Иначе казано – там все още не са купували препарати и не мога да си обясня откъде може да липсват толкова много пари.

- Каква е причината да се бавят търговете за лекарства за хората с редки заболявания?

- Това също е един парадокс, за който само аз съм пращала две, три писма в министерството. Алиансът на редките болести също се е интересувал, обяснимо защо. За закупуването на тези лекарства са предвидени 17 млн. лв. Какво се е случило с тези пари - дали те стоят още в министерството по сметка обаче никой не може да каже. По програмата за редките болести допълнително са отпуснати 23 млн. лв., а тя все още не е заработила. Това са големи парадокси. Надявам се обаче, когато започне работа одитният комитет към здравното министерство, който беше създаден от министър Божидар Нанев, да мога да дам конкретни отговори на тези въпроси. Когато човек е отвън, може само да гадае, но какво се случва на практика в министерството, защо са провалени търговете и кой е виновен за това, се надявам да мога да кажа, когато вляза в министерството.

- Министър Нанев формира този одитен комитет, в който участвате и вие, какво се случва обаче? Кога реално ще започнете работа?

- Да, аз имах предложение от министър Нанев да участвам в този комитет и приех. Надявам се, че най-късно до средата на септември гражданският контрол ще влезе в Министерство на здравеопазването. Първото нещо, с което ще се заемем, е да проверим дали има нарушения на търговете и обществените поръчки. Освен това трябва да стане ясно на каква основа експертите на министър Нанев прогнозират за какви количества лекарства да се подпише договор за доставка. Ако има злоупотреби, те трябва да бъдат разкрити.

- Има ли отново липса на медикаменти за лечение на онкоболни българи?

- Към днешна дата все още няма подадени сигнали за липси. Възможно е обаче те отново да започнат да "валят". Надяваме се новият кабинет да увеличи значително квотите за закупуване на медикаменти и препарати за пациентите, за да не се налага отново хората да чакат месеци, за да се сдобият с жизнено важно лекарство.

- Колко дела се водят в момента от Центъра за защита правата в здравеопазването?

- Делата продължават да се увеличават както за лекарски грешки, така и за неадекватно лечение. В момента те са някъде около 20. Срещаме обаче и проблеми. Така например наскоро разбрахме, че при движението си от една инстанция до друга по едно наше дело е изчезнал важен документ. Поради този факт се оказа, че въпросното дело трябва да се върне отново на първа инстанция.

- Колко души се събраха в колективния иск, който беше заведен от центъра заради липсата на медикаменти?

- Молбите за присъединяване към колективния иск са някъде около 35. Тук също имаме един парадокс. Назначеният съдия по делото си направи отвод и това отложи разглеждането на иска. Сега имаме нова съдийка, но тя е в отпуск и трябва да изчакаме, за да бъде назначена дата за заседание. Надявам се да влезе в зала най-късно до края на септември.

- Казахте, че има дела на пациенти срещу лекари, допуснали грешки. Колко са тези оплаквания?

- Последното оплакване беше във връзка с хемодиализа, при която с хепатит бяха заразени 18 човека. Това се случи в Самоков в края на миналата и началото на тази година. Допускането на подобно нещо е поредното безхаберие и неконтролиране на дейности, както и неподдържане на добра диализа. Това определено е по лекарска грешка или заради пропуск на персонала.

- В този смисъл трябва ли наказанията за лекарите, допуснали грешка, да бъдат по-строги?

- Наказанията трябва да бъдат значително по-строги. Досега съвсем показно се наказват хора за много по-малки нарушения – рушвет от 200-300 лв. Никой обаче не си дава сметка при една такава нередност какви са последствията за хората и колко ще струва лечението им. За такива случаи наказанието трябва да бъде дори забрана на практиката. Т.е. тези доктори да нямат възможност повече да практикуват професията си. Много зловещо звучи, но наистина трябва да има закони, които да се спазват.

- Какво се случва в столичната онкология, след като доц. Петранка Троянова напусна и вече не е директор на болницата? Имате ли сигнали за нарушения?

- Засега нямаме такива сигнали. Има вече обявен нов конкурс от сегашното управление на министерството и вече могат да се подават документите на кандидатите.

- Как оценявате направеното от предишното правителство в областта на здравеопазването?

- Един от най-големите пропуски на бившето управление е, че години наред никой от тях не можа да прокара Закона за защита на пациентите. Явно някой се притеснява да го приеме, а с това държавниците показаха отношението си към пациентите. Непрекъснато се тиражираше, че в онкологията няма проблеми, но поведението им доказа, че това едва ли е било приоритет на бившето управление. Това, за което ще настояваме от новия кабинет, е наистина да признае, че онкологията е национален приоритет. Докато се диагностицира, болният харчи не по-малко от 1000 лв., което говори, че онкологията не е приоритет. Проследяването на пациентите и тяхното лечение – също явно не са толкова важни. Затова трябва да се разпише не само на хартия, а и да се покаже на практика, че се полагат грижи в тази проблемна област.

- Колко са онкоболните българи?

- Като брой хората, страдащи от онкологични заболявания, са приблизително около 260 000 души. Говоря като цяло, защото няма бивш онкоболен. Никой не може да каже колко точно са тези, които са на реална терапия, защото липсва информационна система, която да даде адекватен отговор. Такъв регистър трябва да бъде направен и дано има воля за това. Ролята му е основна в прогнозата на финансите. Когато задейства такъв регистър, който да проследява болните, министерството ще знае в какъв момент от кой медикамент имат нужда диспансерите. Това ще даде ясна представа и на финансовото министерство къде и как се разходват тези средства. Доволни ще бъдат и пациентите, които няма да се налага да чакат с месеци за дадено лекарство.


16 души живеят втори живот с нов бъбрек

Само през август у нас са извършени 10 трансплантации на органи

От началото на годината в УМБАЛ "Александровска" са направени 16 бъбречни трансплантации, като 5 от тях са от жив донор. Това съобщи за ДУМА националният консултант по трансплантации проф. Митко Цветков, началник на Клиниката по урология в Алексанровска болница, където през 1969 г. е направена първата у нас операция за присаждане на бъбрек. За цялата 2008 г. в болницата са направени 19 бъбречни трансплантации, а през 2007-ма, когато завърши ремонтът на клиниката и тя бе оборудвана с нова апаратура - 29. МЗ заплаща на болницата за екипите, които извършват операциите, по 10 хил. лв. за трарансплантация на орган от жив донор и по 15 хил. - от трупен. Броят на чакащите за бъбрек е доста динамичен, но те са средно между 850 и 900 болни.

През целия август в страната са извършени общо 10 операции за присаждане на органи, съобщават от МЗ, позовавайки се на данни от Изпълнителната агенция по трансплантации. Един пациент през миналия месец е получил ново сърце в УМБАЛ "Св. Екатерина", на петима е присаден бъбрек в Александровска болница, на едно дете е извършена трансплантация на черен дроб от жив донор в болница "Лозенец", на трима пациенти е присаден черен дроб от трупен донор във ВМА. От началото на годината във ВМА се направени 5 чернодробни трансплантации, като едната от тях е от жив донор, уточни за ДУМА доц. Никола Владов, началник на Клиниката по жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия.

Органите от донорите са осигурени от многопрофилните болници в Русе, Велико Търново и Пловдив, а всички трансплантирани лица са в добро състояние, уточняват от МЗ.

Очаквам първото посещение на премиера Бойко Борисов в Брюксел идната седмица да остави дълбоки впечатления сред събеседниците му. Новото правителство все още няма успехи за отчитане, но разкритията за корупция и безразборно харчени пари, особено през последните дни на управлението на тристранната коалиция, няма как да не учудят брюкселските домакини.

Борисов е добър разказвач и, ако и преводачът е също толкова добър, просто виждам как на Барозу ще му се изправи зализаната прическа. Българският премиер може да направи добро впечатление и с това, че е качил в интернет стенограмите на правителствените заседания. Европейската комисия, пък и всяко нормално правителство не може да си позволи такъв лукс. Но случаят с България е тежък и такава мярка изглежда добре дошла.

Музика в ушите на Барозу ще бъдат и уверенията, че няколко доскорошни министри се разследват за злоупотреби и този път май ще се стигне до присъди. Всеки нов премиер има право на кредит на доверие.

Всичко това не значи, че Брюксел автоматично ще размрази финансирането на оперативните програми, които бяха блокирани, защото стана ясно, че парите отиват в джобовете на организираната престъпност от чиновници и бизнесмени. По-скоро ще бъде даден някакъв сравнително близък срок, в който България да убеди комисията, че вече играе честно.

Борисов е длъжен и да съобщи стратегически намерения за управлението си, особено по отношение на Брюксел. Това не е трудно - в рамките на едно успешно четиригодишно управление е нормално да се очаква, че България трябва да е влязла в Шенген и в еврозоната. Тук любезно ще изслушат Борисов, няма да му възразят.

Но ако Борисов сам не разкрие намеренията си, със сигурност ще бъде попитан дали възнамерява да търси заем от МВФ, по подобие на Унгария, Латвия и Румъния. Голяма част от това финансиране се осигурява от ЕС. Будапеща взе 6.5 милиарда евро, Латвия -7.5, а Румъния - 20 милиарда. Досега от София идваха противоречиви сигнали за това дали такава мярка е необходима. Нека добавя само, че тези пари трябва да се върнат с цената на здраво затягане на коланите (главно в образованието, здравеопазването, науката, пенсиите и прочее бюджетни разходи). Брюксел очаква да чуе и как България смята да реши проблема g газовата си зависимост от Русия и какви са плановете на София във връзка с големите енергийни проекти. По тази тема Борисов трябва добре да се подготви, защото с общи приказки няма да се измъкне.

Борисов несъмнено ще изрази подкрепа за кандидатурата на Барозу начело на Евро-комисията за втори петгодишен мандат. Всъщност визитата му съвпада с инфарктни срещи на Барозу с политическите групи в Европарламента, които искат кандидатът да се съобрази с важни приоритети от техните политически програми.

Макар че е рано да се говори за кандидатури за еврокомисари, поне до референдума в Ирландия на 2 октомври, ако не Барозу, то поне журналисти ще питат Борисов кой ще е .•българският еврокомисар. Румънците вече Заявиха своя кандидат за поста комисар по земеделието - слабо известен чиновник на име Дачиян Чолош, бил за кратко министър на земеделието. Лично не бих посъветвал Борисов да съобщава новини на този етап, а също - да не създава впечатление, че Барозу е този, който избира българския комисар. Това би било обидно за България.

С други думи, първата визита на Борисов се очертава като сравнително лесна за него. В очите на събеседниците му той е нестандартен политик, но понеже държавата му е още по-нестандартна, това не е проблем. Нестандартни политици в ЕС са също Берлускони в Италия (милиардер), Христофияс в Кипър (комунист), така че появата на европейската сцена на един бивш бодигард не е кой знае каква политекзотика.