Революция на любовта


ГЛАВА 15 - От съживление ли се нуждаем или от революция?



страница16/16
Дата24.07.2016
Размер2.48 Mb.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

ГЛАВА 15 - От съживление ли се нуждаем или от революция?

Всеки се е захванал да променя света, но никой не иска да промени себе си"

Лев Толстой
Когато нещо се съживи, старите неща се връщат отново към живот и се обновява вниманието към дадено нещо. Когато обществото преживява обновяване на религиозните интереси, наричаме това съживление. Речникът наМериан и Уебстър определя думата съживление като „често силно емоционално евангелизационно събрание или серия от събрания". През целия си съзнателен живот като вярваща съм чувала хората да говорят и да се молят за съживление. Но вече не съм сигурна дали съживлението е това, от което се нуждаем. Мисля, че на нас ни трябва нещо много по-радикално. Смятам, че ни трябва революция. Речникът на Уебстър обяснява друга революция като „внезапна, радикална и пълна промяна".

Може би се чувстваме по-добре при мисълта за преобличане и съживяване на старото, отколкото при мисълта за радикална промяна. Успели ли са обаче миналите съживления да променят църквата по света? Със сигурност са били полезни на своето си време, но от какво се нуждаем в църквата днес, за да можем да бъдем ефективни в света? Какво ще е необходимо, за да можем да бъдем светлината, която Христос ни е призовал да бъдем?

В книгата си Пътят на варварина, Ървин МакМанус пише: „Оставете святото християнство и се върнете към мощната, сурова и древна вяра, която избира революцията пред компромиса, опасността пред сигурността, страстта пред хладкото равнодушие и разводнената религия". Страстта на Христос Го е довела до кръста. Нашата ще успее ли да ни доведе до жертване на старите ни начини и пътища, така че следващото поколение да може да преживее преобразяващата сила на Революцията на любовта?

Исус е революционер и определено не защитава традиционалността. Той носи промяна и тя дразни религиозните хора по онова време. Бог никога не се променя, но Той е способен да променя другите. Открила съм, че Той обича творчеството и новите неща, и поддържа всичко свежо и огнено.

Някои църкви дори не се замислят да променят нещо толкова елементарно, като стила на музиката, която изпълняват. Пеят химни и свирят на орган, откакто свят светува. Пренебрегват факта, че събранията им се смаляват и не оказват никакво влияние на обществото около тях. Те трябва да се огледат в неделя сутрин и да се запитат защо всички в сградата са на средна възраст и над нея. Къде са младите хора? Къде е ентусиазмът? Къде е животът?

Преди няколко години започнахме да преживяваме лек спад в конференциите, които провеждаме в страната, и забелязахме, че повечето посетители са на средна възраст или над нея. Синът ни, който по това време беше на двадесет и четири години, започна да ни насърчава да предприемем радикални промени в стила на музиката, която свирим, в осветлението, в декорацията и в начина, по който се обличаме. Той ни каза, че неговото поколение отчаяно се нуждае да бъде достигнато с евангелието на Исус Христос, но то се отказва да слуша поради старомодните религиозни методи в църквата, която има репутацията на много законническа и скучна. В продължение на една година и двамата с Дейв бяхме много резервирани. Казвахме това, което повечето хора казват, когато нямат желание да се променят. „Бог не се променя." Освен това смятахме, че направеното от нас до този момент работеше добре. Защо да го променяме сега? Доста голяма беше гордостта ни и ни беше много трудно да позволим на едно двадесет и четири годишно момче, което току-що беше започнало да работи с нас, да ни казва какво трябва да правим. Но с течение на времето започнахме все повече да слушаме младите хора край нас и проумяхме, че не се налага да слугуваме на стари методи. Посланието ни нямаше да се промени, но опаковката, в която го предлагахме, задължително трябваше да бъде различна.

Светът се променя, хората се променят, новите поколения мислят различно от старите и трябва да бъдем загрижени как да ги достигнем. Исках да идват млади хора на конференциите, но не бях готова да подсигуря каквото и да било, което да представлява интерес за тях. Нямах желание да се срещна с тях на мястото, на което те се намираха. Но малко по малко сърцата ни се отвориха да опитаме нови неща и резултатите не закъсняха. Не само че не загубихме хората, които имахме, но започнаха да идват и нови, повечето от тях млади и силно развълнувани. Ако имаме мъдростта на по-старото поколение и ентусиазираната изобретателност на младите, тогава имаме най-доброто от света и на двете.

Един ден имахме бизнес среща с лидерските екипи в офиса. Синът ни, който настояваше за промяна, имаше идея за нещо, с което аз не се съгласих. Той обаче продължи да изтъква своите доводи, докато накрая попитах всички останали какво мислят и те до един се съгласиха с мен. Когато казах, че всички са съгласни с мен, синът ни Дан промълви: „Естествено, че ще се съгласят с теб, мамо, всички те са на твоята възраст." В този момент започнах да осъзнавам, че съм се обградила с хора точно като мен и по този начин аз спирах всяка възможност за разнообразие. Ние се нуждаем от лидери на всякаква възраст, а не само от хора, които са от нашето поколение.

Друг път Дан искаше да употреби повече цветове в месечното ни списание, които до този момент не бяхме използвали изобщо. На мен не ми хареса идеята и му отказах. Той беше агресивен в желанието си да използва нови цветове, а аз категорично му отговарях: „Не ми харесват, значи няма да ги използваме!" А той ми каза: „Не знаех, че си призована да служиш на себе си. Ами ако на другите им харесват цветовете?" В този момент ми просветна. Осъзнах, че в офиса съм наложила изисквания за облеклото, които отговаряха на моя вкус, използвахме цветове в списанието, по рекламите и в сградата, които аз харесвах. Свирихме музиката, която аз харесвах. Смутих се и се засрамих, когато осъзнах колко много от решенията ми бяха въз основа на нещата, които аз харесвам, които са удобни на мен, а не бяха съобразени с хората и техните нужди.

И двамата с Дейв започнахме да разбираме, че служим на методи, които не означават абсолютно нищо за Бога. Посланието беше това, което хората трябваше да чуят, а опаковката, в която то идва, определено можеше да се промени. Така започнахме да се променяме и от тогава насетне сме винаги отворени за промяна и нови неща. Променихме начина си на обличане с по-съвременен. Променихме музикалните групи с такива, които привличат повече млади хора. Реших да обичам достатъчно съвременното поколение и да започна да пея песни, които на тях им харесват. Съкратихме дължината на службите си, защото днес нашето общество иска всичко да става по-бързо. Аз бях свикнала с три часови служби, но това не се харесва на всички, затова съкратихме времетраенето на службите. Променихме осветлението в по-агресивно. Купихме дори машина за изкуствена мъгла, която според думите на младите създава атмосфера. Все още смятам, че тя само пречи на хората да виждат ясно, но съм готова да търпя дори мъглата, ако тя кара хората да се задържат достатъчно дълго, за да чуят Благата вест. Спомнете си, че Павел казва, че на всички е станал всякакъв, за да ги спечели за Исус Христос (вижте I Коринтяни 9:2-22). Той не се покланя и не служи на методи, затова не бива да го правим и ние.

Библията казва, че през последните дни църквата ще стане по-егоистична и егоцентрична. Хората ще бъдат морално разпуснати, ще поддържат някаква форма на религиозност, но ще бъдат лишени от силата на благочестието (II Тимотей 3:1-5). Нуждаем се да видим Божията сила в нашите църкви. Нуждаем се да видим промяна в човешкия живот, изцеление, възстановяване и изкупление. Нуждаем се да видим как любовта на Бог се излива даром от нас. Нуждаем се от революция и аз съм твърдо решена да бъда част от нея!

Трябва да призная, че повечето промени, които сме въвели в конференциите си, не са такива, каквито на мен ми харесват. Но с всеки изминал ден все повече разбирам, че любовта изисква от нас да се откажем от своите начини и да открием какви са Божиите за настоящия сезон. Много от промените за мен са лична жертва, но в сърцето си знам, че са правилни и трябва да ги направим. Колкото и глупаво да звучи, имаше време, в което наистина смятах, че Бог няма да благослови някой, който е на платформата и се опитва да води хората, облечен с дънки. Но след това сериозно се замислих какво ли е носил Мойсей, когато се качва на планината, за да получи Десетте заповеди, и осъзнах, че съм била много заблудена за това. Йоан Кръстител определено се облича странно, има особени хранителни навици, адресът му е в пустинята, но той повежда Революция. Подготвя пътя за Месия.Той не е привърженик на организираната религия и нарича повечето религиозни водачи от своето време „рожби ехидни". Той е уморен от себеправедните религиозни хора от онова време, които ходят в храма, за да се молят, но не са готови дори пръста си да мръднат, за да помогнат на някой в нужда.

Бог гледа на сърце, и ние трябва да се научим да правим същото. Той не се вълнува от начина, по който изглеждат Мойсей и Йоан Кръстител. Той е очарован да намери някой, който не се страхува да поведе революция срещу мъртвата религия и да въведе хората в интимно взаимоотношение с Него.
Любовта е готова на жертви

Самата жертва не е сред любимите ни и не ни вълнува много, защото тя означава да се откажем от нещо, което бихме предпочели да задържим. В оригиналния език на Новия Завет, на гръцки, тази дума означава „принос, дар или нещо, което се дарява". Любовта не държи на своето си (I Коринтяни 13:5). Много често любовта изисква от нас да пожертваме своите начини, по които сме свикнали да правим нещата.

В Стария Завет думата „жертва" се отнася за животните, които са принасяни в жертва за греховете, но в Новия Завет става въпрос за Христовата саможертва на кръста. Новият Завет насърчава вярващите да „предлагат телата си в жертва жива, свята и благоугодна на Бога, като духовно служение" (Римляни 12:1).

Основната причина, поради която не виждаме толкова истинска любов в света, колкото би ни се искало, е защото хората не обичат да правят жертви. Естествената ни склонност е да задържаме за себе си, а не да даваме жертвоготовно. Ние защитаваме зоната си на комфорт. Даваме, ако ни е лесно или удобно, но когато се изисква да се направи жертва, се дърпаме. За колко от вашите пътища и начини се държите отчаяно, без дори да попитате дали Бог няма някакъв по-различен начин, по който да направите даденото нещо. В крайна сметка Библията казва, че Неговите пътища са по-високи от нашите (вижте Исая 55:8).

Слава Богу.че сме в състояние да си създадем нови навици, да заживеем жертвоготовен живот и да му се наслаждаваме. Когато не забравяме да вършим благодеяния към другите и не пропускаме да бъдем щедри, Библията казва, че такива жертви са угодни на Бога (вижте Евреи 13:16). „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син" (Йоан 3:16). Любовта е длъжна да дава, а даването изисква жертва!

Всеки един от нас има определени начини, по които обича да прави нещата, и обикновено си мислим, че нашият начин е правилният. Един от най-големите проблеми с религията като цяло е че тя често се закотвя в „старите начини", които изобщо не служат на хората, но въпреки това не желае да се променя. Тя отказва да пожертва своите начини и методи.

Една приятелка наскоро ми каза, че задължава дъщерите си да ходят на църква всяка неделя, но те винаги са отегчени и едва чакат да свърши службата. Тя ми призна също, че те нищо не получават от ходенето си там. Тези момичета най-вероятно обичат Бога, но не могат да приемат методите, които се използват в църквата. Те са от едно ново поколение, което прави нещата по нов начин. За жалост много деца, които са отгледани в християнски домове, се отказват от всяка форма на религия, когато пораснат. Може би са обезсърчени от лицемерието, отегчени са от религиозните правила или им е скучно до сълзи. Църквата не е успяла да им въздейства. Те са търсили нещо истинско и силно, нещо забавно и приключенско, но попадат на дълъг списък от какво не им е позволено да правят.

Томи Барнет, който е съосновател на „Дрийм Сентър" в Лос Анджелис, е открил, че повечето от младежите в региона обичат да карат скейтборд. Когато разбрал, че в района пристига известен скейтбордист, за да заснеме филм, заради който са построили пързалка на стойност 50000 долара, той смело попитал дали църквата може да я използва, след като приключат снимките по филма. И те му я дали, преместили я в „Дрийм Сентър" и сега всяка събота, всеки който е ходил на църква през седмицата, получава билет да кара на нея скейтборд, ако желае. Готовността на пастир Барнет да направи нещо радикално и ново е довела хиляди тийнейджъри в „Дрийм Сентър", за да се пързалят. Много от тях приемат Христос. Той пожертвал старите традиции, които може би нямало да позволят подобни неща, за да достигне с Божията любов до всички тези скей-търи. Той разбрал за тяхното желание и им помогнал да го постигнат. Не можем да очакваме от младите хора да искат само да се молят и да четат Библиите си. Не можем да го очакваме от никого всъщност. Хората се нуждаят да се забавляват, да се смеят, да прекарват хубаво време и не е нужно да ходят в света, за да търсят всичко това.

Пастир Барнет разказва как когато неговият хор от двеста човека с бели роби запеел „Велик си Ти", младежите в църквата заспивали. Затова когато тийнейджърите попитали дали не може и те да изпеят нещо на следващата седмица, той им позволил. Докато слушал на следващата седмица, проумял, че те обърнали рок парче в духовна песен. Първоначално си помислил: ”О, не, какво направих?. Но след като се заслушал, осъзнал, че Божието благословение било върху тази песен. Удивително е какво може да използва Бог, а ние сме били готови да го отхвърлим. Бог гледа на сърцето на човека!

Вярвам, че трябва да научим истината, че единствено посланието на евангелието е свещено, а не методите, които използваме за неговото прогласяване. Ако не проумеем това, съществува опасност да бъдем неуместни и неподходящи за настоящото поколение и да ги изгубим. Те отчаяно се нуждаят да познаят любовта на Бога и може да се наложи да пожертваме своите начини и методи, за да направим това реалност.

Когато въведохме промени в нашите конференции, пожертвахме ли това, което искаше досегашното събрание, заради тези, които искахме да видим да дойдат в събранието? Бяхме ли несправедливи към тези, които бяха с нас от много дълго време? Не мисля, защото тези, които са духовно по-зрели, трябва да са жертвоготовни, за да видят и други да познават истината. Когато обясних на хората защо въвеждаме тези промени, всички те се възрадваха. Хората искат да правят това, което е правилно, и се нуждаят единствено от разбиране. Разбира се, винаги ще има хора, които се противят на промяната, и такива, които стоят най-отзад. Те си остават на едно място, но Бог продължава да се движи напред - с или без тях.

Когато говорим за необходимостта от Революция на любовта, имаме предвид радикална промяна на начина, по който живеем живота си. Трябва да питаме Бог ежедневно какво можем да направим за Него, а не само какво Той е способен да направи за нас. Всеки, който участва в Революцията на любовта, ще трябва да бъде готов на жертви заради другите, но именно те ще доведат до ново ниво на радост. Фокусът ни трябва да се обърне от нас към другите. Необходимо е да започнем да мислим какво можем да дадем, а не какво можем да получим. Когато Исус пътува с учениците си, Той ги учи за живота. Вярвам, че и ние трябва да чуваме послания от амвона за това как да живеем своя ежедневен живот по начини, които са угодни на Бога, а не само послания по доктринални въпроси. Трябва да се постараем посланията ни да бъдат актуални и уместни за всички поколения.

Дали вие сте в позиция от дълго време да познавате Христос, но въпреки това любовта Му да е все още затворена във вас? Тогава е време да я освободите. Ние трябва да бъдем канали на Божията любов, за да може тя да протича през нас; да не бъдем като резервоари, които я задържат само за себе си. Предоставяйте се всеки ден на Бога, за да може Той да ви използва, както намери за добре. Предизвиквам ви да се молите с тази молитва всеки ден: „Боже, покажи ми какво мога да направя за Теб днес".

Бог иска да представим телата си в жива жертва (Римляни 12:1). Той желае да Му предоставим всичките си способности, таланти и ресурси. Революцията на любовта ще изисква жертва на времето, силите, парите, начините и много други наши неща, но ако живеем без любов, е равносилно да пропилеем живота, заради който Исус е умрял.
Измъкнете се от тази религиозна рутина

Готови ли сте да излезете извън вашия религиозен модел, за да започнете да работите с истински хора, които имат истински проблеми? Ключът към щастието е не в това да бъдем обичани, а да имаме кого да обичаме. Ако наистина се стремите към щастието, намерете някого, когото да обичате. Ако искате да накарате Бог да се усмихне, намерете наранен човек и му помогнете.

Ходех на църква тридесет години без изобщо да чуя дори и една проповед за моята отговорност според Библията да се грижа за сираците, вдовиците, бедните и угнетените. Бях много шокирана, когато разбрах колко много Библията говори за това да помагаме на другите. Прекарала съм по-голямата част от моя християнски живот убедена, че Библията говори за Бога, който винаги е на разположение да ми помогне. Нищо чудно, че съм била нещастна.

В последните седмици се подготвям за едно пътуване до Африка, където ще посетя Етиопия, Руанда и Уганда. Знам, че там ще видя нужди, които са по-големи от всичко, което съм виждала досега, и съм готова и нямам търпение да давам. Пътуването ще бъде жертва на времето, силите, удобствата и парите, но аз трябва да отида. Трябва да докосна наранените хора. Трябва да се доближа до нищетата и глада толкова близко, че да не го забравя никога след завръщането у дома.

Ще държа дечица, които са недохранени, ще видя болката в очите на техните майки, които страдат, гледайки как децата им умират без те да могат да направят нещо по въпроса. Но ще помогна на някои от тях. Може би няма да успея да помогна на всички, но ще направя всичко по силите си, защото отказвам да бъда бездейна! Ще мога да се върна и да споделя с приятели и партньори на нашето служение как те също могат да участват и да помогнат на хората.

Много хора искат да помагат, но често не знаят какво точно да направят. Те се нуждаят от някой, който да организира нещата за тях. Имате ли лидерски умения? Ако е така, защо не обмислите начин, по които да достигнете до бедните във вашия град; а може би ще организирате нещо с приятелите си, за да участвате в мисии в помощ на бедните и изгубените по целия свят? Една група от жени, твърдо решени да не стоят със скръстени ръце, събрали „неща" от своите съседи и организирали голяма гаражна разпродажба, на която събрали пари, за да помогнат на бедните. Толкова голям бил успехът им, че продължили с това начинание и днес имат голям магазин, управляван от доброволци. Всичките стоки за продан са дарение, а парите се дават за мисии. Една година те дадоха шестдесет и пет хиляди долара. (Между другото повечето жени там са над шестдесет години и аз истински се гордея с тях, защото те правят нещо толкова градивно и ценно. Решили са късните им години да бъдат най-плодоносни за тях.)

Бъдете твърдо решени да помогнете на някого. Бъдете изобретателни! Поведете революция срещу живота в религиозния коловоз, където само ходите на църква, а после се прибирате без да помагате на когото и да било. Недейте само да седите на църковните скамейки и да пеете химни. Вземете участие в това да помагате на наранените хора. И помнете думите на Исус:


Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте; странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.
Тогава те е отговор ще кажат: Господи, кога те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това ни на един от тези най-скромните, и на Мене не сте го направили"

Матей 25:42-45


Нашето верую

Издигам състраданието и предавам своите оправдания. Заставам срещу неправдата и се посвещавам да живея, като върша обикновени постъпки, засвидетелстващи Божията любов. Отказвам да остана безучастен. Това е моето решение. Аз съм революцията на любовта.



Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница