ИСТИНСКАТА ПОЗИЦИЯ НА АДВЕНТНАТА ЦЪРКВА

ИСТИНСКАТА ПОЗИЦИЯ НА АДВЕНТНАТА ЦЪРКВА

Внимателното изследване на нашата история, особено след 1888 г., показва, че докато не сме имали официално определена позиция, главното учение на църквата, представено в уроците на Съботното училище, списанията и книгите, публикувани до 1950-та година, утвърждава, че Христос, за да бъде Изкупител на света е взел на Своята безгрешна Божествена природа нашето греховно естество, такова, каквото го познаваме. Теологът Геофри Пакстън признава този факт в своята книга «Разтърсване на адвентизма».

Но ето, че настъпили промени. От какво са били предизвикани? В началото на 1950-та година, беседвайки с неадвентни теолози, ние постепенно започнахме да отстъпваме от своята позиция относно въпроса за естеството на Христос. Първо този факт е намерил отражение в статиите, публикувани в списание «Ministry», след излизане на книги като «Въпроси по доктрината» и «Съдбоносно движение». В резултат на тези промени в нашата позиции от по-рано публикувани книги, като «Библейски четива за домашния кръг» и «Отговори на възражения», били поправени в светлината на променената гледна точка по отношение естеството на Христос. Каква е причината за тези изменения?

Единствено Съдът ще открие скритите мисли на хората, но мнозина считат, че това е опит да се избавим от компрометиращото ни название «секта» и «култ» и да получим признание от популярните учени-евангелисти и от другите протестантски църкви.

Но не всички от нашата среда са се съгласили с такъв теологически уклон по въпроса за човешката природа на Христос. Първия противник на отстъплението от предишната гледна точка бил М. Л. Андреасен. След него последвали и други адвентисти, докато църквата не била принудена на конференцията в Палмдале в 1976 г. да провъзгласи и двата възгледа за приемливи за адвентизма. Но в Палмдале не била казана последната дума. Тази борба продължила и ще продължава, докато не обединим нашите усилия в изследване същността на Евангелието, което адвентното движение било призовано да възстанови и проповядва.

Глава 3

МНЕНИЯ НА СЪВРЕМЕННИТЕ УЧЕНИ-БОГОСЛОВИ

Подобно на тях много от така наречените надежни учени-богослови днес се вкопчват в ереста за безсмъртието на душата; за възкресението, също и за християнската Събота. Но в Свещеното Писаниие това ясно е указано. И още - съвремените богослови често са под влиянието на абстрактни предположения и либерални идеи, основани повече на логически обосновки на човешкия разум или на субективните мнения на учените, отколкото на сигурното «така казва Господ».

Това не означава, че ние трябва да отхвърлим съвременната богословска наука. Библейските изследвания, провеждани в настоящето време, в повечето случаи способстват за по-ясно и по-дълбоко разбиране на Свещеното Писание и ние трябва да се ползваме от тях. Това е особено верно по отношение на човешката природа на Христос и както отбелязва Д. М. Байл, «можем смело да кажем, че практически всички школи на богословската мисъл днес разглеждат човешкото естество на нашия Господ много по-сериозно, отколкото това са правили християнските богослови някога».

От времето на въплъщението на Христос пред човека стои въпросът, кой­то Исус зададе на Своите ученици: «Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?» (Мат. 16:13). Писателите на Новия Завет не спорили върху двойственото естество на Христос, те провъзгласили като факт, че Той бил напълно Бог и напълно човек в едно лице.

На езичниците-християни от ранната църква, главно гърците, им било трудно по достойство да оценят този факт. Как може Святия Бог, спорили те, да съществува в човешка плът, която за много от тях представлявала самото съсредоточаване на злото? И така в ранната християнска история започнала великата христологическа борба, в която едни отричали Божествеността на Христос, а други отхвърляли Неговата човешка природа.

На християнската църква и били необходими два църковни събора, Никейския и Халкедонския, за период от 400 години, за да успее напълно да възстанови и приеме апостолските доказателства относно личността на Христос — Той бил напълно Бог и напълно човек едновременно. Тази позиции, въпреки че не е разрешила всички христологически проблеми, строго се придържала чак до «века на просвещението» (XVIII в.), когато учените-богослови отново започнали да спорят относно личността и службата на Христос. Днес дискусията продължава.

Но въпреки, че не всички съвременни учени имат единно мнение по въпроса за естеството на Христос, верно е и това, че много надеждни съвременни библейски, а също и систематически богослови напълно поддържат гледната точка относно човешката природа на Христос, провъзгласена чрез вестта от 1888 г. Сред тях най-известните са: Андерс Нугрен, Карл Барт, Дж. А. Т. Робинсон, Т. Ф. Торранс, К. Е. Б. Кранфилд, Нелс Ф. С. Ферре, Харолд Роберте, Лесли Нюбиджин и други. Интересно е да отбележим, че всички те без изключение обосновават своите доводи на учението на Новия Завет.

Например, Андерс Нугрен, знаменития профессор по систематична теология в Лундския университет в Швеция е казал в своята книга «Коментар на Послание към Римляните: «За да може верно да реши проблема с греха, Синът е трябвало да осъди греха, да го преодолее и да го лиши от неговата сила... За Павел е било важно да подтвърди, че когато Христос е дошъл на света, Той в действителност се е оказал в същите условия, в които се намираме ние и да почувства върху Себе Си действието на същите разрушителни сили, които усеща човек, намиращ се в робство... Плътската природа на Христос не била илюзорна, тя била прост осезаем факт. Той е разделил всички наши жизнени обстоятелства. Той се е намирал под същите разрушителни сили. Той бил изкушен в плътта точно така, както сме и ние. Но въпреки всичко това Той е бил победител над греха... Христос преодолял греха в плътта, когато Сам дошъл в подобие на греховна плът» (Коментар на Рим. 8:1-11).

Друг съвременен теолог, Харри Джонсън, получи докторска степен в Лондонския университет по същия предмет. В предисловието на своята книга «Човешкото естество на Спасителя» (Epworth Press, London, 1962) той писа: «Вечния Божий Син прие човешка природа; с това са съгласни всички християни. Но какъв вид човешко естество Той е приел? Била ли това човешката природа, поразена от грехопадението, "падналата човешка природа", или тя е била такава, каквато първоначално Бог я е сътворил?.. Отговорът на тази книга е такъв, че Той е взел човешкото естество, каквото то е станало след грехопадението. Въпреки това, Той живя съвършен, безгрешен живот и изкупи тази "паднала природа" чрез Кръста; на тази победа е основано Изкуплението».

Джонсън добавя: «Тази христологическа позиция се подтвърж­дава от Новия Завет, и съществуват няколко указания, които ни водят на мисълта, че тази позиция ни дава по-дълбоко обяснение на някои части от евангелското повествование. Тя ясно е показана от Павел и от нея произтичат определени аспекти на христологията на Посланието към Евреите».

Ако ние, адвентистите, желаем да възстановим пълното Евангелие и да завършим труда на дейците на Реформацията, започнала преди 400 години, за нас е необходимо сериозно да разгледаме, какво казва Томас Ф. Торренс за човешкото естество на Христа, прието от Него при въплъщението. Моля ви, обърнете внимание на думите на този водещ учен-богослов разглеждайки истината, касаеща човешката природа на Христос:

«Най-важната истина, която ние трябва да научим или скоро да пренаучим, ако сме я изгубили, се явява факта, че въплъщението е било осъществено от Бога заради нашето спасения в самото сърце на падналото и порочно човешко естество, което се противи и враждува с примиряващата Божия любов. С други думи, въплъщението трябва да бъде разбрано като Божие действие, вземащ на Себе Си нашето паднало човешко естество, болен ум и душа отделени и отчуждени от Твореца. Това е дело на Бога, живеещ нашия предаден човешки живот, обременен с грях и вина. Такова представяне е било широко разпространено в ранната Църква в течение на първите пет столетия; отново и отново е представена мисълта, че за спасе­нието на цялото човечество от Христос е било нужно да се въплъти в човека напълно, че невъзприетото от Него не може да бъде изцелено и че неприетото от Бога в Христа също не може да бъде спасено... Следова­телно, въплъщението следва да разбираме като принизяване на Божия Син в конкретната форма на нашето собствено греховно естество като жертва за грях, като Той осъди греха в самото естество, за да изкупи човека от неговото плътско, враждебно настроено сърце» (Томас Ф. Торренс. «Примирението извършено от Христос», 1983, с. 48, 49).

Сигурно по тази причини в Международния Критически Комментар от 1982 г. се измени мнението за естеството на Христа и сега се счита, че Христос и приел естеството на човека след неговото грехопадение, а не до грехопадението. Ето какво се казва в резултат от тази промяна: «Но ако ние признаем че, по мнението на Павел, Синът Божий е приел падналата чове­шка природа, то възможно е ние да видим тук намек на непрестанната борба, която Той е водел през целия Свой земен живот и в течение на който приведе нашето възтанало в бунт естество към пълно послушание на Бога».

След това се привеждат следните наблюдения: «Защитниците на това мнение, че Христос е приел падналата човешка природа имат, в сравнение с авторите на Хейделбергския Катехизис, повече причини да потвърждават, че целия живот на Христос преди Неговата фактическа служба и смърт са били не само състояние, в което се е намирал непадналия Адам и противодействие на изкушението, на което отстъпил Адам, но и началото, с което започваме ние, подложени на цялата тяжест на греховното налягане, унаследено от нас. Той използвал напълно негодния и безнадежден материал на нашата изпортена природа за осъществяване на съвършенно и безгрешно послушание» (С. Е. Б. Кранфилд, Международен критически комментар, Посланието към Римляните, 1982, т. 1, с. 379-383).

Моля, обърнете внимание на това щателно премислено заключение след разглеждането на възможните тълкувания на думата подобие в Рим. 8:3:

«Под греховна плът Павел ясно разбирал именно "гре­ховна плът", т. е. падналата човешка природа. Но защо той казва в подобие на плът греховна, а не просто в плът греховна? Във всеки случай, необходимо е да обсъдим пет алтернативни решения на този проблем (решения II и V, процитирани по долу, представляват две мнения в адвентизма: решение II — това е възгледа на тези, които поддържат до-грехопаденческата позиция, решение V — това е мнение на защитниците на след-грехопаденческата позиции).

И така, позиция II: Павел употребил думата подобие за това, че никой да не помисли, че като Син Божий, Той е приел на Себе Си падналото човешко естество. Неговото естество било подобно на нашата греховна плът, затова Той не приел плът, но само едно подобие, а не идентичност с нея, защото Неговото естество е било праведно, чисто, не греховно. Това традиционното решение е открито за теологически възражения, състоящи се в това, че въпреки, че природата на Христос не е била непаднала, тя — по някакъв начин е падналата човешка природа, която се е нуждаела от изкупление.

Мнение V: думата подобие е използована за подтвърждение на факта, че, когато е бил изпратен от Своя Отец, Божия Син не е бил видоизменен в човек вътрешно, но Той приел на Себе Си човешката природа, оставяйки Самия Себе Си. От тази гледна точка думата подобие съхранява смисъла на «подобие»; но тук в никакъв случай не е имало намерение да предизвика съмнение в реалността на греховната плът на Христос или да я намали. Целта е да привле вниманието към това, че въпреки че Божия Син реално е приел върху Себе Си греховна плът, Той никога не е станал греховна плът и даже греховна плът, изпълнена със Святия Дух, но винаги оставащ Самия Себе Си (т. е. Бог).

Ние правим извод, че гледна точка V приема като най-добро възможно объяснение това, защо Павел използва тук думата «подобие» и защо той счита, че Божия Син е приел същата паднала човешка природа, каквато имаме ние, но в Неговия случай това паднало човешко естество никога не е заменило Неговата пълнота — Той никога не е преставал да бъде вечния Божий Син.

След 15 годишно щателно изследване «Комментара на библейските думи» помести тълкувание на Писанието, което се счита изчерпателно. Обърнете внимание, че тези коментарии представят Христос, изпратен «в подобие на плът греховна» (Рим. 8:3):

«Тук е добавена съществена мисъл за това, че Бог е достигнал Своята цел по повод спасението на човека не с това, да остави единия опит и да започне отново, но, творящ над човека в неговото паднало състояние, позволявайки на греха и смъртта да изчерпят себе си в тази човешка плът, Той възвисил човека над смъртта и го направил носител на живот по Духа. Следователно, какъвто и да е точния смисъл на думата подобие, тя трябва да съдържа мисълта за пълното тъждество на Исус с «греховната плът» (NJB: «такава, каквато е самата човешка природа, в който и да е грешник»).

«Бог изпрати Своя Син имайки дело с греха, или, точно, "с греха в плътта". Доколкото греха проявлява своята сила (Рим. 7:5, 14, 17, 18) именно чрез плътта, чрез човека, който принадлежи към този род и тази обусловена негова склонност към греха, именно в плътта, греховната сила трябва да бъде победена и унищожена. Оттук следва, защо е толкова важно да подчертаем пълното единение на Христос с греховната плът на човечеството. В Павел победата над тази сила била достигната чрез смъртта на Христос като жертва, посредством която Бог осъдил тази греховна плът. В двата израза "за грях" и "осъдил" се съдържа ключа към сотериологията на Павел... Логичните разсъжденя на Павел се заключават в това, че греховната плът не може да бъде изцелена или изкупена, тя може да бъде само унищожена... Бог не е изкупил плътта с акта на въплъщението; Той е унищожил плътта с акта на осъж­дение» (Джеймс Д. Г Дюнн. Комментар на библейските думи, 1988, т. 38а, Посланието към Римляните, с. 420-440).

За нас адвентистите от седмия ден няма повече оправдания, ако ние се срамуваме от истината, изложена във вестта от 1888 г. относно човешката природа на Христос. Очевидно, че съвременните богослови ще се възвръщат към учението от 1888 г., спечелило широко признание даже сред съвременните теолози-неадвентисти.

Глава 4